site.btaТрябва да има диалог около Директивата за адекватни минимални заплати, коментираха представители на държавата, бизнеса и синдикатите

Нужен е диалог около приемането на Директивата за адекватни минимални заплати в Европейския съюз – около това мнение се обявиха представители на държавата, бизнеса и синдикати. Темата беше коментирана по време на двудневна международна конференция, организирана от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. Според някои експерти е необходима по-голяма предвидимост в намеренията на държавата, според други трябва да се търси консенсус между синдикатите и бизнеса за справедливото заплащане. Засегната беше и темата за колективното трудово договаряне.

Синдикатите считаме, че приемането на Директивата за адекватни минимални работни заплати е сериозен социален прогрес, каза в началото на форума международният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов. Директивата дава на европейското синдикално движение историческа възможност за възстановяване и за укрепване на влиянието му чрез подобряване и засилване на колективното трудово договаряне, каза той. Крайната дата за приемане на директивата е 15 ноември, добави Митов.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов очаква във всяка държава да има „творчество“ относно понятието за адекватност на минималната работна заплата (МРЗ). В България беше направена първа стъпка, но има критика както от наша страна, така и от работодателите. В закона беше записано, че МРЗ се определя в размер на половината на  средната работна заплата за предходната година най-общо казано, посочи Манолов. По думите му това отнема възможността синдикати и работодатели да преговарят за размера. Обхватът на колективните трудови договори също е проблем, отбеляза Манолов. Веселин Митов допълни, че изискването на директивата е за 80% покритие на колективно трудово договаряне.

Към социалното министерство са създадени две междуведомствени работни групи за транспониране на директивата в българското законодателство, бе посочено в приветствие на служебния министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, който не успя да присъства на форума. Подчертано беше, че в основата следва да са критерии, съобразени с националните социално-икономически условия. Директивата има за цел да подобри адекватността на работните заплати и да отговори на предизвикателствата на пазара на труда, се казва още в приветствието. Очакванията са с прилагането на директивата да се подобри и гарантира не само адекватността на заплатите, но и да се спомогне за достигането на възходяща социална конвергенция на доходите.

За да се стигне до консенсус, е нужен много силен социален диалог между всички страни в процеса, коментира изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Смилен Вълов. Не трябва да допускаме повишаването на МРЗ да увеличи сивия сектор, смята той.

Темата за директивата за минималните заплати е в обсега и на дейността на Икономическия социален съвет (ИСС). Председателят на институция Зорница Русинова отбеляза, че това е единственият орган, който с консенсус може да отрази гледната точка на бизнеса, синдикатите и гражданските организации. Важно е да се намери общата гледна точка по отношение на вижданията за доходите, обясни тя. Русинова постави акцент върху очакванията пред новия дневен ред на Европейска комисия и Европейския парламент относно доходите, конкурентоспособността и социалния диалог.

Темата за Директивата за адекватни минимални работни заплати е чувствителна, но тя е много важна, каза вицепрезидентът на Българската стопанска камара Мария Минчева и председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Да се търси единно решение е трудно, но не бягаме от дискусия, заяви тя във връзка с ролята на бизнеса. Минчева заяви, че размерът на МРЗ се определя от Министерския съвет, като в Националния съвет за тристранно сътрудничество социалните партньори всъщност са консултирани по нещо, което предлага държавата. Според нея проблемът е възникнал преди години.  От години спорим, че нямаме обективни критерии в нашето законодателство, които да служат за ориентир и въз основа на които да определяме размера на МРЗ, каза експертът. С появата на директивата се отваря такава възможност, но Народното събрание изпревари социалното министерство и социалните партньори, като прие текста за фиксирането на МРЗ, счита Минчева. Разговорите обаче със синдикатите не са спрели, увери тя. Относно колективното трудово договаряне Минчева посочи, че трябва да се създаде разбиране в обществото какво представлява този процес и кои са страните в него, за да се подобри и покритието. 

В хода на дискусията бяха обсъдени и практиките в други европейски държави.