site.btaДоц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция изследва графитите в средновековния манастир в Мурфатлар
Условията за работа в средновековния манастир в Мурфатлар са трудни, но по-страшното е, че тази съкровищница за българската книжовност се руши пред очите ни. Това каза доц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция в доклада си на тема „Оповестяване на резултатите от обемно проучване на над 120 надписа от средновековния манастир в Мурфатлар, Северна Добруджа. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
В залата е подредена и фотоизложба, показваща част то графитите, открити в манастира.
До този момента са идентифицирани 134 графити, посочи тя и отбеляза, че най-ранните кирилски графити са от Х век. По думите й графитите са основно два вида – рисунки или буквени знаци. Присъстват и много единични знаци и е трудно да се определи от коя азбука са, тъй като някои от тях присъстват в много азбуки, поясни тя и даде пример с буквата „е“.
Доц. Антоанета Гранберг обясни, че графитите са на общо четири писмени системи: кирилски, гръцки, глаголически и едно засега недешифрирано, руническо писмо. В много случаи графитите са реплики или на друго изображение, или на друг графит, обясни тя. Според изследването на учените височината, на която са изписани графитите, показва, че някои от авторите им са стояли прави, други са коленичили, а трети са лежали. Руноподобните са били най-високо, по-ниско от тях са кирилските, след това са гръцките, а най-ниско са глаголическите, каза тя.
Както БТА писа, международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
/РБ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Свързани новини
Доклад на тема „Енигматика на българското слово: код, заклинания, самопознание“ бе представен на форума „Азбука. Език. Идентичност“
Мария Литина от Гърция направи сравнително изследване на български и гръцки девически училища в Македония през XIX-XX век
Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство
Проф. Йежи Остапчук от Полша разгледа стихометрическите данни в старопечатните български евангелия във форума „Азбука. Език. Идентичност“
Доц. Бони Петрунова участва във форума „Азбука. Език. Идентичност“ с доклад за възпоменателни надписи в езическата култура на българите
Minister - Education Ministry Enhances and Funds Overseas Bulgarian Language Lectureships
Ктиторски надпис на кирилица от 1758 г. е открит върху южното крило на Зографския манастир в Атон, разказа д-р Никос Мертзимекис
Доц. Марко Скарпа от Италия изнесе доклад за книжнината и културния разцвет във Второто българско царство
Вицепрезидентът: Българските букви, език и книжовност са ключ към славянското и световното културно наследство
Президентът: Във времена на глобализъм наш дълг е да преоткрием ролята на родния език като символ на идентичността ни
Вицепрезидентът Йотова отправи послание да продължим да черпим сили от българското и славянското културно наследство
news.modal.header
news.modal.text