ОБЗОР

site.btaС втория тур на местните избори приключи един интензивен електорален период в Италия

С втория тур на местните избори приключи един интензивен електорален период в Италия
С втория тур на местните избори приключи един интензивен електорален период в Италия
Изглед от Рим - Колизеумът. Снимка: Габриела Големанска

На 23 и 24 юни имаше балотаж на местните избори в 105 населени места в Италия. Според италианския закон за изборите балотаж може да се произведе само в населено място с над 15 000 жители, а в останалите населени места печелят кандидатите с най-много проценти на първия тур.

Първият тур на местните избори се проведе в близо 3700 населени места на 8 и 9 юни паралелно с европейските избори. Тогава се проведоха и изборите за областна администрация и областен управител на Пиемонте.

С балотажа на местния вот де факто приключи един натоварен откъм избори период в Италия, продължил половин година и възприеман като тест за управляващите десни, за левите, които са в опозиция и за центристите, както и за способността на всички тези политически сили да преодоляват разногласията помежду си и да сформират широки фронтове, когато това се налага.

Безспорно кулминацията на този шестмесечен изборен период в Италия беше евровотът на 8 и 9 юни.

Финалните резултати от евровота отредиха на управляващата партия на Джорджа Мелони „Италиански братя“ 28,81 процента и 24 места в Европарламента, припомня АНСА. Но Италия беше разделена на 5 окръга за евровота и резултатите от всеки един от тези райони показват, че партията на Мелони печели съответно 30,9 процента в Северозападен район, 31,91 процента в Североизточен район, 31,3 процента в Централен район, 23,5 процента в Южен район и едва 21,26 процента в Островен район. Северозападен и Североизточен район преди време бяха смятани съответно за бастиони на „Форца Италия“ и на „Лига“, две десни партии, които днес са коалиционни партньори в правителството на Мелони. Централен район, в който се намира Рим, е родният район на Мелони. В тези три района плюс в Островен район „Италиански братя“ е на първо място. Но не и в Южен район, където тя остава на второ място.

Партията на Мелони завиши на евровота резултата си спрямо италианските национални избори през 2022 г., на които тя получи 26 процента и скочи драстично спрямо постижението си от евровота през 2019 г., когато тя получи под 7 процента.

Но е факт, че завишаване на резултата имаше и от страна на левоцентристката опозиционна Демократическа партия. На евровота тя получи 24,08 процента и ще прати в ЕП 21 евродепутати. Това е само с трима евродепутати по-малко от тези, които праща партията на Мелони в ЕП. Погледнато откъм проценти, демократите получиха на евровота само с 4 процента по-малко спрямо резултата на Мелони. На националните избори преди две години демократите получиха 19 процента. По онова време те бяха оглавявани от Енрико Лета, бивш премиер на Италия. Той сметна тогава това представяне за поражение и подаде оставка. Начело беше избрана Ели Шлайн и сега на нея се дължи доброто представяне на демократите на евровота. Демократическата партия дори е на първо място в Южен район с 24,6 процента. Тя е на второ място в Северозападен (23,05 процента), Североизточен (25,77 процента) и Централен район (26,5 процента) и на трето място в Островен район. (16,73 процента).

На трето място на евровота остана „Движение 5 звезди“ с едва 9,99 процента и 8 депутати в новия ЕП. Това е доста незавидно представяне спрямо близо 16-те процента, спечелени на националните избори през 2022 г. и над 17-те процента, спечелени на евроизборите през 2019 г. и изключително далеч от 34-те процента, спечелени от същото това движение на националните избори през 2018 г. и довели го на власт в две коалиционни правителства в Италия след това. В Северозападен и Североизточен район „Петзвездните“ дори останаха на шесто място със съответно 6,73 процента и 5,71 процента. Те се класираха на трето място в Централен и Южен със съответно 9,3 и 16,6 процента и останаха на четвърто място в Островен район със съответно 16,24 процента. Вариациите в резултата на „петзвездните“ от под 6 процента до близо 17 процента в различните райони обаче обясняват защо движението така и не призна поражение на евровота и лидерът му Джузепе Конте, двукратен премиер на Италия, на този етап не намеква за подаване на оставка, въпреки че заговори за размисъл относно бъдещето на формацията му.

На четвърто място на евровота остана класическата десница „Форца Италия“ на външния министър и вицепремиер Антонио Таяни. Тя получи общо 9,61 процента, което е близо до 10-те процента, които тя си беше поставила за цел, и праща 8 евродепутати в ЕП. В Северозападен, Североизточен, Централен и Южен район партията е на четвърто място със съответно 9,38, 7,02, 7,3, и 10,6 процента. А в Островен район тя е на второ място с 20,33 процента. Вариациите в резултатите на партията от 7 до над 20 процента също показват, че въпреки четвъртото място тя не се смята за пораженец на евровота, а лидерът й Таяни може да се похвали с това, че неговата формация все пак оцеля след смъртта на нейния исторически лидери Силвио Берлускони и не се разпадна, нито беше погълната от партията на Мелони. В допълнение общото представяне на партията на евровота е малко по-добро спрямо това от националните избори през 2022 г.

На пето място на евровота остана крайнодясната „Лига“ на вицепремиера и министър на инфраструктурата Матео Салвини. Тя получи 9 процента и праща в ЕП 8 евродепутати. Партията се представи почти на същото ниво както на националните избори преди две години. Но резултатът й беше далеч от представянето й на евровота през 2019 г., когато тя получи 34 процента и в края на мандата на деветия ЕП имаше 22 евродепутати. В отделните избирателни райони на евровота сега „Лига“ се класира на трето място в Северозападен и Североизточен район със съответно 11,9 процента и 10,18 процента и на пето място в Централен, Южен и Островен район със съответно 7, 6,8 и 6,99 процента. Партийният лидер на „Лига“ не се възприема за пораженец на евровота, тъй като на някои места партията му надвиши 10-те процента.

От ЕП отпаднаха центристите на бившия премиер Матео Ренци и на бившия министър на икономическото развитие Карло Календа, които не прехвърлиха 4-процентната бариера, защото заради разногласия не се обединиха в коалиция, като бяха направили преди две години на националния вот. Ако се бяха обединили и сега, те щяха да получат заедно 7,11 процента и биха станали шестата италианска сила в ЕП. Двете центристки партии в деветия ЕП бяха част от либералната група „Обнови Европа“ на френския президент Еманюел Макрон.

Вместо центристките формации на Ренци и Календа шестата италианска сила в ЕП е „Съюз Зелени Левица“, спечелила 6,73 процента и излъчила 6 евродепутати, от които трима влизат в европейските „Зелени“, двама в европейските „Леви“, а един няма да е в нито една еврогрупа на този етап. Партията е на шесто място в Централен, Южен и Островен район на Италия със съответно 6,9, 5,6 и 6,14 процента  и на пето място в Северозападен и Североизточен район в Италия със съответно 7,11 и 6,74 процента.

Обобщено всичко това означа, че Мелони е сред лидерите в Европа, утвърдили позициите си на евровота и дори беше избрана за евродепутат, въпреки че тя казва, че ще се откаже от евромандата си и ще продължи работата си в Италия. Въпреки това Мелони и нейното европолитическо семейство – „Европейски консерватори и реформисти“, което тя оглавява от 2020 г., не са сред трите европолитически семейства, предложили имената на кандидатите за трите водещи поста в ЕС. От Италия в тези три водещи европейски семейства са „Форца Италия“ в Европейската народна партия и Демократическата партия в „Социалисти и демократи“, тоест четвъртата и втората сила на евровота  в Италия. В третото европейско семейство, това на „Обнови Европа“, сега от Италия няма никой.

Освен това на евровота се появи образно казано и още една побеждаваща формация в Италия, тази на „Не подкрепям никого“. Такъв раздел в бюлетините в Италия няма, но към този раздел биха могли да бъдат причислени всички, които не излязоха да гласуват на 8 и 9 юни на евроизборите. Тогава избирателната активност беше според данни на министерството на вътрешните работи 49,69 процента, което е исторически ниска активност за общонационални избори. Което означава, че над 50 процента от избирателите не са излезли да гласуват, защото не са открили в предизборните обещания и програми на партиите в Италия някаква причина, поради която да го направят.

След изборите кулминация за Италия, се нареждат изборите за областни управители. Такива имаше от началото на годината в четири италиански области – Сардиния, Абруцо, Базиликата и Пиемонте.  На изборите в Сардиния през февруари демократите и „Движение 5 звезди“ се обединиха зад кандидатурата на родената през 1969 г. Алесандра Тоде, завършила информатика и информационни науки в университета в Пиза. В резултат на широкото ляво обединение за изборите Тоде беше избрана и стана  първата жена областен управител на острова. Тя е била заместник-лидер на „Движение 5 звезди“, италиански депутат, заместник-министър на икономическото развитие, кандидатирала се е на европейските избори преди пет години. В битката за лидерския пост на Сардиния Тоде се противопостави на кмета на Каляри Паоло Труцу, член на „Италиански братя“ на Джорджа Мелони. Тогава Паоло Труцу беше кандидатура на една привидно обединена десница, но зад кулисите тя беше разединена. Труцу беше наложен от Мелони, докато „Лига“ на Салвини искаше за поста да се кандидатира предишният областен управител от десницата Кристиан Солинас. Това разделение и обединяването на опозицията зад кандидатурата на Тоде донесе първо изборно поражение в Италия за Джорджа Мелони след победата й на националните избори през септември 2022 г. 

След това на изборите в областите Абруцо и Базиликата десницата показа, че си е взела поука и застана единна зад кандидатурите на Марко Марсилио и Вито Барди, които бяха преизбрани на постовете им на областни управители на двете италиански области.

Италианската десница триумфира и на регионалните избори в Пиемонте. Както се очакваше, там беше преизбран досегашният областен управител Алберто Чирио, подкрепен от трите управляващи десни партии. Той спечели убедително с над 56,5 процента. Преди пет години роденият през 1972 г. Чирио спечели първи областен мандат в Пиемонте с 49,86 процента. От февруари тази година той е заместник-секретар на партия „Форца Италия“. Бил е общински съветник и заместник-кмет на град Алба, областен съветник в областния съвет на Пиемонте и евродепутат от 2014 г. до 2019 г.   Избирателната активност за този регионален вот беше 63,34 процента, според данните на вътрешното министерство.

На 8 и 9 юни италианците в близо 3700 населени места  гласуваха и за местни органи на властта. Сред градовете, в които се гласуваше, бяха Асколи Пичено, Авелино, Бари, Бергамо, Биела, Каляри, Калтанисета, Кремона, Кампобасо, Ферара, Флоренция, Форли, Лече, Ливорно, Модена, Павия, Перуджа, Пезаро, Пескара, Потенца, Прато, Реджо Емилия, Ровиго, Сасари, Сасуоло, Вербания, Верчели, Вибо Валентия, Чезена. Повечето от тях са и провинциални центрове.  От тях шест града са и главни градове на италиански области: Бари (област Пулия), Каляри (област Сардиния), Кампобасо (област Молизе), Флоренция (област Тоскана), Перуджа (областта Умбрия) и Потенца (областта Базиликата).

Още на първия тур левоцентристите превзеха от десноцентристите Каляри, Павия и Сасари и потвърдиха властта си в Бергамо, Чезена, Ливорно, Сасуоло, Модена, Пезаро, Прато, Реджо Емилия. Десноцентристите потвърдиха властта си в Асколи Пичено, Биела, Форли, Ферара и Пескара, посочва Скай Ти Джи 24.

Втори тур беше организиран на 23 и 24 юни в общо 105 населени места с над 15 000 жители, които на първия тур не успяха да изберат кмет. Общо на балотажа се гласуваше за 14 провинциални центъра, от които 7 отидоха при левицата, а 5 при десницата. Два бяха спечелени от кандидати на граждански листи или от други кандидати, не принадлежащи на двата основни политически лагера, обобщава Скай Ти Джи 24.

Сред по-любопитните битки и на двата тура естествено бяха тези в областните центрове Бари, Каляри, Флоренция, Потенца, Кампобасо и Перуджа.  

В Каляри битката беше между четирима кандидати, като от тях кандидатите на обединената десница и на обединената левица имаха една и съща фамилия – Дзеда. В крайна сметка още на първия тур с над 60 процента победи Масимо Дзеда. Той беше кмет на Каляри от 2011 г. до 2019 г. и като представител на Демократическата партия въведе по това време прогресивни политики, свързани с модернизиране на транспорта, екологичната устойчивост и културното развитие. Основната му опонентка - Алесандра Дзеда, издигната от обединената десница, е юристка, родена през 1966 г. Така сега и Каляри, и цялата област Сардиния са в ръцете на левоцентристите след изборите тази година, след като преди това и областта, и главният й град бяха управлявани от десницата.

Във Флоренция, главен град на областта Тоскана, битката беше между 10 кандидати, но накрая победи Сара Фунаро с 60,56 процента. Фунаро става първата жена кмет на града. Тя е  психолог и психотерапевт и беше кандидат на обединената левица. Основният й опонент Айке Шмит, роден във Фрайбург през 1968 г., натурализиран италианец, завършил история на изкуствата, бивш директор на музея „Уфици“ във Флоренция, а сега е директор на музея „Каподимонте“ в Неапол, получи 39,44 процента. Той беше подкрепен от обединената десница. Фунаро е внучка на бившия кмет на Флоренция, християндемократа Пиеро Барджелини, който е бил начело на града по време на голямото наводнение от 1966 година.

В Бари, областен център на Пулия, битката беше между петима кандидати и на втория тур победи Вито Лечезе, роден през 1962 г., завършил политически науки, бил на два пъти депутат. Той беше подкрепен от левоцентристите и от центристки формации и получи 70,27 процента. Опонентът му  -  Фабио Ромито, адвокат, общински съветник в Бари и областен съветник в областния съвет на Пулия, подкрепен от обединената десница, получи едва 29,73 процента. 

В Потенца, главен град на областта Базиликата, битката беше между петима кандидати и накрая победи Винченцо Телеска, адвокат и  кандидат на обединената левица, който получи 64,92 процента, докато кандидатът на обединената десница Франческо Фанели, заместник председател на областния съвет на Базиликата, получи 35,08 процента.

В Перуджа, главен град на областта Умбрия, битката беше между петима кандидати и на втория тур победи Витория Фердинанди с 52,12 процента. Тя беше кандидат на обединената левица, подкрепена от „Зелените“ и от „Петзвездните“, завършила клинична психология и философия и ръководителка на проект за интегриране на хора с ментални проблеми. Опонентката й от десницата Маргерита Скоча, която е архитект, получи 47,88 процента.

В Кампобасо, главен град на областта Молизе, битката беше между четирима кандидати. Там победи Марилуиза Форте, завършила класическа литература и университетски преподавател, кандидат на обединената левица, която на втория тур получи 50,97 процента. Опонентът й Алдо Де Бенедетис, от обединената десница и областен съветник по бюджетните въпроси, получи 49,03 процента.  Тук битката беше много оспорвана и в даден момент още на първия тур Де Бенедетис беше обявен за победител на базата на частичните резултати. Но по-късно пълните резултати тогава показаха, че ще има балотаж.

Резултатите от изборите в шестте областни главни града от двата тура на изборите показаха победа с 6:0 за левоцентристите срещу управляващите десноцентристи, отбелязва АНСА.

Сред другите по-интересни кметски битки беше тази в Бергамо, където още на първия тур беше избрана първата жена за кмет на града - демократката Елена Карневале, която е на 59 години и е бивш депутат.

В град Понтида в провинция Бергамо, смятан за бастион на „Лига“, след 20 години на власт крайната десница изгуби кметския пост. За кметското място се бореше досегашният кмет Пиергуидо Ванали. Но той беше победен от Давиде Канту от гражданската листа „Да изживеем Понтида заедно“. Той спечели вота с 52,71 процента. В Понтида Матео Салвини редовно организира партийни прояви. Миналата есен там на партийна конференция на „Лига“ участва и лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен.

В Марсалия в провинция Кунео пък Франка Билио постави рекорд. Тя беше преизбрана за кмет за осми път. Билио е на 81 години и е председател на Националната асоциация на малките общини в Италия.

В Лече, в областта Пулия, известен и като "Флоренция на Южна Италия", кандидатите на първия тур бяха общо четирима. На балотажа отидоха бившата министърка на селското стопанство и горите Адриана Поли Бортоне, подкрепена от обединената десница, срещу досегашния кмет от левоцентристите Карло Салвемини. Накрая победи Адриана Поли Бортоне, родена през 1943 г. и завършила класическа гимназия в Лече, а после дипломирала се по литература в местния университет. След това тя се посвещава на политиката, като през годините освен министър е  била кмет на Лече, депутат, сенатор, евродепутат. Бортоне получи на втория тур 50,69 процента, а опонентът й Салвемини - 49,31 процента.

На местните избори десните винаги бяха в единен фронт, но това не винаги беше гаранция за победа, особено след като на втория тур левите успяха да привлекат на някои места други партии в подкрепа на техния кандидат, както се видя от изхода от вота в Каляри, Бари, Флоренция, Потенца, Перуджа и Кампобасо. Всичко това стана повод за ликуване от страна на Ели Шлайн, според която Демократическата партия и в по-широк план левоцентристите се затвърждават като алтернатива на десните управляващи партии.

Но пак избирателната активност отбеляза спад на втория тур на местните избори и беше 47,71 процента спрямо 62,83 процента на първия тур, показват данните на вътрешното министерство. Което показва, че партиите, техните кандидати и техните програми не са успели да убедят много италианци да гласуват и на втория тур на местния вот, както се случи и на евровота.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:14 на 01.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация