site.bta33 години от прекратяването на Варшавския договор

На 1 юли 1991 г. в Прага, Чешка и словашка федеративна република (ЧСФР), е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ). Протоколът е подписан от представителите на България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и ЧСФР, участвали в съвещанието на Политическия консултативен комитет на организацията. Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ е подписан във Варшава, Полша, на 14 май 1955 г. и влиза в сила на 5 юни 1955 г. Той предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет. 

В началото на 80-те година на 20 век започналата  промяна във вътрешната политика и нагласи на народите от източноевропейските държави-членове на Варшавския договор, водят в края на 80-те години до големи промени. В резултат на тези промени се стига до падането на Желязната завеса и на Берлинската стена между Западна и Източна Германия, създаването и действието на полския синдикат „Солидарност“, „перестройката“ в Съветския съюз, България и останалите източноевропейски държави. Всички тези обществено политически събития водят до прекратяване действието на Варшавския договор през 1991 г.

В бюлетин на БТА „Международна информация – Теми, събития и факти“ четем:

Варшавският договор не съществува

Прага, 1 юли 1991 г. /Спец. кор. на БТА Евгения Манолова/

В чехословашката столица днес се състоя последното заседание на Политическия консултативен комитет на държавите - участнички във Варшавския договор. След кратки речи на шестимата представители на страните членки точно в 12.00 ч. в Чернинския дворец в Прага бе подписан протоколът, с който Варшавският договор отива в историята. Церемонията продължи точно 25 минути.

Документът бе подписан от четирима президенти: на Република България - Желю Желев, на ЧСФР - Вацлав Хавел, на Полската република - Лех Валенса, на Румъния - Йон Илиеску и от унгарския премиер Йожеф Антал. От съветска страна протокола подписа вицепрезидентът Генадий Янаев. Съгласно документа Варшавският договор, чиито военни структури бяха ликвидирани в Будапеща в края на февруари, формално продължава да съществува до края на 1991 година, когато парламентите на шестте страни трябва да ратифицират подписания днес протокол. Всички ратифицирани документи ще се съхраняват в чехословашкото Министерство на външните работи.

Наред с разпускането на пакта в протокола се потвърждава, че страните, които са го подписали, нямат никакви имуществени претенции, произтичащи от Варшавския договор.

Сключен през май 1955 година като „договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ”, пактът бе последният от символите на една епоха, с която Централна и Източна Европа се разделят. През 36-годишната си история тази организация - символ, както посочи чехословашкият президент Вацлав Хавел, на „съветската имперска хегемония над останалите страни членки, които фактически бяха сателити”, бе по-скоро идеологическо оръжие. То влезе в действие два пъти в защита на системата - през 1956 година в Унгария и през 1968 година в Чехословакия.

Като се имат предвид дълбоките промени в Европа, обещаващи край на конфронтацията и разкола на континента, отмирането на Варшавския договор е закономерно. Занапред отношенията в Европа ще се изграждат чрез партньорство и сътрудничество, бе посочено на днешното заседание.

Отношението към разпуснатия военен пакт и на днешното заседание не бе еднозначно. Според съветския вицепрезидент приносът на Варшавския договор от 1955 година насам за стабилността и мира на континента е неоспорим, макар и нееднозначен. Президентите дисиденти акцентираха повече на неравноправния и недемократичен модел на отношенията, заложени в основата му.

За мен, посочи пред български журналисти веднага след подписването на протокола президентът на Република България д-р Желю Желев, това е историческо събитие, сложило край на 36-годишното съществуване на един от стълбовете на тоталитаризма. Знаменателно е, продължи д-р Желев, че за десет дни се разделихме с двата символа на комунистическата епоха - СИВ, който осигуряваше икономическата база на тази система, и Варшавският договор - който създаваше военни гаранции за съществуването ѝ. Симптоматично е, че Варшавският договор прекрати съществуването си в Прага. Страната, подчерта д-р Желев, в която той най-много „поработи”, бе именно Чехословакия през 1968 година. Може би съществува някакво възмездие на историята. Днес се сложи край на една епоха и започна нова - епоха на единна демократична Европа, с общи гаранции за всички народи, малки и големи, подчерта българският президент.

XXX

В комюникето, прието на заседанието, държавите участнички изразяват съгласието си, че в съвременната обстановка в Европа са необходими качествено нови отношения на добросъседство, партньорство, взаимно уважение и приятелско сътрудничество между равностойните суверенни страни, представени на съвещанието. Изхождайки от това, те се обявяват за развитие на връзките във всички области на обновена двустранна договорно - правна основа.

Страните, се изтъква в комюникето, се изказаха за по-нататъшен напредък на общоевропейския процес в интерес на създаването на нови структури на сигурността и сътрудничеството на континента в съответствие със споразуменията на СССР от ноември 1990 година за изграждане на общоевропейски рамки за сътрудничество в областта на сигурността, икономиката, правото, културата, екологията и хуманитарната сфера, както бе определено в Парижката харта за нова Европа.

Участниците в заседанието, се сочи в комюникето, констатираха готовността си случай на заинтересованост да водят „ад хок” двустранни и многостранни консултации по актуални въпроси от общ интерес, включително и свързани с изпълнението на договора за обикновените оръжия в Европа.

В документа се потвърждават и положенията от декларацията, приета на извънредното заседание на ПКК в Будапеща на 25 февруари тази година. ЕМА/ЦЛ

XXX

На пресконференция следобед на ръководителите на делегациите въпросите на журналистите бяха групирани в две основни теми - сигурността на Източна Европа след разпускането на Варшавския договор и кризата в Югославия.

Завърши един лош брак, каза унгарският премиер Йожеф Антал, сега може да започне приятелство. Съветският вицепрезидент Генадий Янаев изрази надежда, че НАТО като блокова структура няма да надживее дълго Варшавския договор и скоро ще сподели съдбата му въпреки очевидните промени, които настъпват в Северноатлантическия съюз. Според Йожеф Антал разликата между Варшавския договор и НАТО е очевидна още от създаването им - НАТО възниква като съюз на суверенни страни, което не може да се каже за Варшавския договор.

Що се отнася до Югославия, президентът Желю Желев потвърди позицията на България, че тя никога няма да се възползва от трудностите на съседката си. Правото на всички югославски народи на самоопределение трябва да се осъществява по мирен път само с политически средства, подчерта българският държавен ръководител.

Правото на самоопределение не може да бъде отречено на нито един народ, посочи Йожеф Антал. Трябва да се внимава армиите да не започват да водят самостоятелен живот. Генадий Янаев потвърди съветската позиция, че неделима Югославия е важен елемент за стабилността на Европа. Според Лех Валенса югославската криза показва колко много нерешени и непредвидими проблеми стоят по пътя на демократизацията.

Запитан за положението на България в тази обстановка, президентът Желю Желев посочи, че сигурността ѝ е в новите структури, които се изграждат в Европа. /ЕМА/МГ

БТА публикува и изказването на д-р Желю Желев, президент на Република България:

Изказване на председателя на Република България д-р Желю Желев на съвещанието на Политическия консултативен комитет на държавите – участнички във Варшавския договор

Прага, 1 юли 1991 г.

Господин Председател!

Уважаеми колеги!

Дами и господа!

Настоящото, последно съвещание на Политическия консултативен комитет на държавите-участнички във Варшавския договор, е призвано да вземе историческо решение. Следвайки логиката на революционните демократични преобразования в нашите страни и коренните промени в Европа, довели до прекратяване на конфронтацията и разделението на континента, днес ние ще поставим подписите си под протокола за прекратяване на действието на Варшавския договор, С този акт ще направим нова стъпка в освобождаването на европейските народи от печалното наследство от епохата на „студената война“.

Под въздействието на демократичните процеси в нашите страни и новите реалности в Европа и света бе прекратено действието на военните споразумение и структури в рамките на договора. Заложеният в основите на съюза неравноправен и недемократичен модел на взаимоотношения, доминиращата военна насоченост и действия доведоха до днешния логичен и естествен завършек(…)

Саморазпускането на Варшавския договор изправя страните ни пред нови предизвикателства, но в същото време открива пред тях нови перспективи да се изявят като суверенни субекти в международния живот, активно да участват в изграждането на общоевропейските структури за сигурност и сътрудничество. Този процес ще бъде продължителен и нелишен от рискове, но България е изпълнена с търпение и решимост да поеме своя дял от общата отговорност(…)