site.btaОбществото ни във висока степен е убедено, че лекарите в България са изложени на риск от агресия от страна на пациентите, показва проучване на изследователски център „Тренд“

Обществото ни във висока степен е убедено, че лекарите в България са изложени на риск от агресия от страна на пациентите. Това показват данни от национално представително проучване, извършено чрез полустандартизирано интервю „лице в лице", в периода 11–18 май 2024 г. сред 1003 пълнолетни респонденти. Данните бяха представени по време на форум „Насилието над лекари – причини и възможни решения“, организиран от Български лекарски съюз (БЛС).

Според 89% от участниците отправянето на вербална заплаха е агресия, 6% смятат, че не е форма на агресия, а останалите не могат да преценят, каза Димитър Ганев от „Тренд“. Приблизително 1 от 10 души открито признава, че според него обидните думи не са форма на агресия. По-често от средното това твърдение е посочен от мъжете, лицата на възраст 30-50-годишна възраст и по-ниско образованите, показва проучването. Според 4% от запитаните лекарите не са изложени на риск от агресия.

Общо 83% от участниците са по-скоро или напълно съгласни с твърдението, че лекарите са длъжни да взимат безпогрешни решения, 73% смятат до някаква степен, че лекарите са длъжни винаги да са на разположение и да реагират незабавно, а 72% - че са длъжни да предоставят незабавни решения на сложни проблеми. Над половината от участниците казват, че лекарите трябва да жертват личното си време за грижата на пациентите, а 51% очакват лекарите да знаят всичко по всеки въпрос.

От участниците 93% отговарят, че не са ставали свидетели на физическа агресия към лекар, а 23% посочват, че са ставали лично свидетели на вербална агресия срещу лекари. Делът е по-висок от средния в столицата и по-нисък в селата. По думите на Ганев това от една страна свидетелства за по-голяма честота на подобни явления, но също може да се разчете и като индикатор за по-ниска толерантност към подобни прояви. Пет процента от запитаните посочват, че са ставали преки свидетели на физическа агресия, проявена към лекар, което се равнява на около 250 хил. души.

Близо една пета споделят мнението, че агресивното поведение на пациентите спрямо лекарите може да доведе до по-бърз преглед, като най-убедени в това са хората със средно и основно образование, каза още Ганев.

Според 65% от запитаните причините за агресия срещу лекарите се дължат на неудовлетвореност от лечението, а според 60% причината е дългото чакане за прием при лекар. Над половината посочват като причина за агресия скъпото заплащане на здравните услуги, 50% - употреба на алкохол или наркотици, 48% - емоционален стрес и др. Има 47%,  които смятат, че причината за проява на агресия, е неуважително отношение от страна на лекаря.

На въпроса дали по-доброто разбиране на нуждите на пациентите от страна на лекарите може да намали проявите на агресия към лекарите 67% казват, че може да се намалят проявите на агресията, според 16%  - не може да намали, останалите не могат да преценят. Близо половината - 47% от респондентите, са на мнение, че в някои случаи лекарите сами са си виновни за проявената спрямо тях агресия. Това се споделя по-често от средното от мъже, както и сред запитаните на възраст 40-60 г. Проучването регистрира значително ниво на свръхочаквания към професията, което е предпоставка за неразбиране към спецификата на работата и по-ниска толерантност към практикуващите. Нереалистичните очаквания към професията, както и индивидуалното усещане, че „твоят проблем е най-важен и неотложен“, са част от възможните обяснение за проявите на агресия, добави Димитър Ганев.

Всеки втори отговаря, че по-скоро е удовлетворен от комуникацията си с лекаря, 21% казват, че са напълно удовлетворени, 8% не могат да преценят, 5% са изцяло неудовлетворени, 16% казват, че по-скоро са неудовлетворени. По-високо от средното ниво се регистрира сред висшистите, а с понижаване на образованието, делът намалява.

Служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева каза пред участниците във форума, че допускането на дори само една проява на насилие срещу медици е срам за обществото и за системата. Нито един медик не трябва да отива на работа със страх от такъв тип прояви и от спасител да се превърне в жертва, каза още тя. Насилието над лекари е абсолютно недопустимо и всеки, който си позволи подобна проява, трябва да понесе отговорност пред закона. Системата е несъвършена, лекарите понасят проявите на агресия и насилие, но съм сигурна, че можем да променим системата отвътре и с усилия, така че хората, които работят в системата, да бъдат мотивирани, да следват призванието си с ентусиазъм, а пациентите да бъдат удовлетворени, допълни тя. По думите ѝ това е много труден процес, който ще изисква време и усилия от страна на медицинските екипи, както и много последователност във водените политики.

В периода 2021 – 2023 г. в прокуратурата новообразуваните досъдебни производства заради насилие над медици са 39, каза прокурорът Пенка Богданова. По думите ѝ е установена слаба, но устойчива тенденция на повишаване на случаите на причиняване на телесна повреда на медицинско лице. За 2021 г. случаите са 10, за 2022 г. – 13, а за миналата година - 16, посочи тя. В съда прокурорите са внесли 33 досъдебни производства срещу 37 лица, каза още Богданова и посочи, че 32 от лицата са санкционирани, от които петима са наказани с лишаване от свобода. За периода 2021-2023 г. броят на пострадалите медицински работници и лекари е 43, посочи Богданова. От тях 24 са мъже, а 19 – жени. По думите й всички сигнали, подавани от лекари в прокуратурата, са разглеждани в изключително кратки срокове.

Милена Георгиева, началник сектор „Психологично консултиране“ към Военномедицинска академия, каза, че агресията е отражения на обществото, а тази тенденция е притеснителна, тъй като е израз на това, че в обществото има девалвация на ценности и криза във взаимоотношенията. Факторите за това са икономически, социални, демографски, влиянието на виртуалната реалност, която не е съвсем виртуална за много хора, добави тя.