site.btaКонференция по повод 180 години от рождението на журналиста Джанюариъс Макгахан ще се състои в СБЖ

Конференция по повод 180-ата годишнина от рождението на американския журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан ще се състои на 27 юни. Това съобщават от Съюза на българските журналисти (СБЖ), които са домакини и организират събитието съвместно с фондация „Славяни“.

Джанюариъс Макгахан е автор на „Писма от ада“, в които разказва за за ужасите на кланетата при потушаването на Априлското въстание през 1876 г., посочват от съюза. По думите им журналистът изиграва огромна роля за съдбата на българския народ като кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“. „Неговите репортажи изиграват решаваща роля за формиране на европейското и световно обществено мнение. Той продължава мисията си в подкрепа на българската кауза и като военен кореспондент по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.“, отбелязват от СБЖ.

Кореспонденциите му са преведени на български от Стефан Стамболов и са издадени у нас две години след Освобождението - през 1880 г.

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан е американския журналист от ирландски произход. Той е роден на 12 юни 1844 г. в щата Охайо. След смъртта на баща си е принуден от ранна възраст да работи като наемник в тютюневи плантации. Труди се още като бакалин, чиновник, учител и вестникарски дописник.

През зимата на 1868 г. Макгахан заминава за Европа, където се установява в Брюксел. Учи френски, испански и руски език. След започването на Френско-пруската война (1870-1871 г.) той е назначен като специален кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд”. В следващите години е военен кореспондент на същия вестник за Карлистката война в Испания и специален пратеник при експедиция в Арктика.

Пристига в България през 1876 г. като кореспондент на „Дейли нюз”. Той е включен  в международната анкетна комисия, която разследва зверствата по време на Априлското въстание, отбелязват от Съюза на българските журналисти. В своя първи репортаж от Пловдив с дата 28 юли 1876 г. Макгахан пише: „...Аз идвам с разследователска мисия и изготвянето на доклад. Смятам, че дойдох с чисто и безпристрастно състояние на разума. Бях решен да видя за себе си всичко, което е възможно, да правя разследвания, да преценявам и сравнявам показанията, внимателно да преценявам доказателствата и да търся пълната и неполирана истина, да не позволя да бъда повлиян от неподкрепени твърдения, идващи от която и да е страна“.

„Едва що започнах разследването и изработеното мое поведение, което бях решил да следвам при всеки случай, рухна почти изцяло. Страхувам се, че не мога да бъда повече безпристрастен и сигурно – не мога да бъда повече хладнокръвен. Има известни неща, които не могат да бъдат обследвани в разсъдливо състояние на разума. Съществуват факти, които в момента на установяването карат кръвта да кипне гневно, а мускулите да се контрактират във внезапен гняв“, пише още той.

На 2 август 1876 г., в писмо, посветено на Батак, той отбелязва, че според него хората в Англия и изобщо – в Европа, имат погрешна представа за българите. „Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище“, пише той.

През лятото на 1876 г. дописките на Макгахан са събрани и издадени в Лондон, в отделна брошура, със заглавие „Турските зверства в България“. Изданието  има подзаглавие: „Писма на специалния кореспондент на в. “Дейли нюз”, Дж. А. Макгахан, с предисловие и предварителния доклад на мистър Скайлер“.

„В следващите месеци в защита на българите в Англия застават, както представители на елита, така и на широките маси. Устройват се многобройни митинги, гласуват се резолюции в полза на българите, изготвят се петиции до правителството, събират се помощи за пострадалото българско население“, посочват от СБЖ.

Макгахан умира в Истанбул на 9 юни 1878 г. от тифус – три дни преди да навърши 34 години. 

/ ГН