site.btaЧия е отговорността за отварянето за движение на моста над река Ибър в етнически разделения град Митровица в Косово?

Темата за отварянето за движение на моста над река Ибър в град Митровица, Северно Косово, съпровождаше много правителства в Косово и чуждестранни дипломати и продължава да се обсъжда и до днес, съобщава албанската редакция на Радио Свободна Европа.

От Общинския съвет на община Северна Митровица призовават мостът да се отвори за движение, но международният фактор настоява за координация при всяко действие. Чия е последната дума за отварянето на моста?

„Символ на разделение“ и „точка на напрежение“ са само два от начините, по които е описван през годините основният мост над река Ибър, който разделя града на две общини.

Мостът свързва северната част на косовския град Митровица, населена с етнически сърби – община Северна Митровица, и южната част, населена с етнически албанци – община Южна Митровица. Той многократно е ставал място на сблъсъци между представители на двете общности.

Това е и един от основните маршрути между районите в северната част на Косово, където живеят предимно косовски сърби, и останалата част от Косово, където живеят косовски албанци, които са мнозинство в страната.

Косовските сърби, както и официален Белград, не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализация на отношенията си под егидата на ЕС.

За някои отварянето на моста за движение е както символичен, така и изцяло политически въпрос, тъй като гражданите намират алтернативни начини да преминат от единия район в другия, отбелязва още Радио Свободна Европа.

Обсъждането на въпроса за моста беше възобновено през последните седмици след призиви от страна на Общинския съвет на Северна Митровица той да бъде напълно отворен за движение.

Тази община в северната част на Косово се ръководи от Ерден Атич от управляващата партия на премиера Албин Курти Движение „Самоопределение“.

Председателят на Общинския съвет на Северна Митровица Неджат Углянин каза, че решението на въпроса с моста е на централните власти в Прищина и институциите по сигурността.

Официални представители на този съвет дори казаха, че отварянето на моста е и под юрисдикцията на община Южна Митровица и на мироопазващите сили на НАТО в Косово (КейФОР).

Радио Свободна Европа се е опитало да се свърже с общински служители в Южна Митровица за коментар, но без резултат.

Заместник-директорът на косовската полиция за Северно Косово Ветон Елшани обяви през май, че мостът "ще бъде отворен скоро" и че обсъжда с началниците си как да стане това.

Международният фактор от друга страна непрекъснато настоява за координация между всички засегнати страни, за да няма изостряне на напрежението.

Според бившия директор на косовската полиция и настоящ депутат от опозиционната Демократическа партия на Косово в косовския парламент Рашит Чаляй решението за отварянето на моста е на правителството на Косово, но не вярва, че то може да предприеме действие тук без координация с международния фактор, особено с КейФОР.

„Ако правителството на Косово вземе решение (самостоятелно), имам опасение, че то няма да бъде изпълнено от КейФОР“, каза Чаляй.

Италианските карабинери в рамките на КейФОР имат постоянно присъствие на моста над река Ибър и извършват патрули в околността. Мостът се наблюдава и от представители на косовската полиция.

Правителството на Косово смята, че трябва да се осигури свобода на движение на цялата територия на страната, но Сърбия смята отварянето на моста за "провокация", отбелязва медията.

Хронология на събитията около моста

След войната в Косово (1998 – 1999 г.) този мост раздели град Митровица на южна част с албанско мнозинство и северна част със сръбско мнозинство.

Планът на Марти Ахтисаари – основата, върху която Косово обяви своята независимост през 2008 г. – предвиждаше разделянето на Митровица на две отделни общини.

През 2011 г. местните сърби издигнаха при моста първите си барикади, за да се противопоставят на разпростирането на косовските власти в районите, където те са мнозинство.

През 2013 г. съгласно законите на Косово беше сформирана община Северна Митровица.

През 2014 г. барикадите бяха заменени с бетонни блокове и дървета. Новият облик на пространството около моста беше наречено "Парк на мира". През същата година Косово и Сърбия постигнаха споразумение в Брюксел за премахване на барикадите и обновяване на моста.

През 2015 г. „Паркът на мира“ беше премахнат с идеята мостът да бъде отворен за движение.

През 2016 г. страните по диалога Белград – Прищина се споразумяха в Брюксел за пътна карта за споразумението за моста. 

Обновяването на моста беше завършено през 2018 г. и струва около 1,5 милиона евро на ЕС.

Към момента мостът остава отворен за пешеходци, но не и за превозни средства. 

Друг проблем за отварянето на моста беше контекстът за границите на общините.

Чаляй: „Мостът е затворен заради Сърбия, а не заради косовските сърби“

Рашит Чаляй вижда отварянето на моста като политически проблем между Косово и Сърбия, който има потенциала да се превърне в проблем за сигурността. Според него изострянето на напрежението зависи от позицията на Сърбия, а не от косовските сърби.

„Най-добрият начин (за решаване на въпроса) би бил мостът да бъде отворен в координация с международните механизми за сигурност, особено с КейФОР. Може би за кратък период от време трафикът там трябва да бъде наблюдаван от Косовската полиция, а КейФОР да стоят наблизо".

Чаляй мисли, че координацията е ключова и че тя трябва да бъде в съответствие със споразумението за деескалация на ситуацията в Северно Косово, постигнато между Косово и ЕС в Братислава през юли 2023 г., след като албанските кметове поеха управлението на четири общини с предимно сръбско население – Звечан, Зубин поток, Лепосавич и Северна Митровица.

Споразумението от Братислава предвижда, че правителството на Косово „няма да предприема никакви действия, които биха могли да изострят напрежението в северната част на Косово“.

Радио Свободна Европа попита косовското правителство дали е поискало от КейФОР да отвори моста, но не получи отговор.

На същия въпрос Медийната служба на НАТО отговори, като се позова само на комюнике, публикувано след срещата между командващия КейФОР генерал-майор Йозкан Улуташ и специалния пратеник на ЕС за диалога Белград – Прищина Мирослав Лайчак на 18 юни. В комюникето се призовава всяко решение за моста да бъде обсъждано в Брюксел.

Чаляй, който беше част от преговорния екип на Косово, когато се обсъждаше мостът, обаче смята, че ако тази тема се дискутира в рамките на диалога, отварянето на моста над река Ибър ще бъде отложено.

Албанците в Южна Митровица и сърбите в Северна Митровица, с които Радио Свободна Европа разговаря, са разделени в мненията си относно това, дали мостът трябва да бъде отворен за движение.

За албанците отварянето на моста би било "мъдро нещо", докато за сърбите – решение, което увеличава напрежението.