site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 юни в историята

20 юни 2024 г., четвъртък, 25-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Наум Охридски. Св. свщмчк Методий, еп. Патарски. Св. Калист, патр. Константинополски. 
Преподобни Наум е починал на 23 декември 910 г., но този ден е част от постите и затова Охридската епископия определя 20 юни като ден за тържествени чествания. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Предполага се, че е българин от Мизия от благороден произход. Израства в Мизия. 
Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим в края на 867 г. или в началото на 868 г. е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил през м. февруари 869 г. Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в борбата с немското духовенство. След смъртта на Методий през 885 г. се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Свети Наум става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум напуска Преслав и заема неговото учителско място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в Южна Албания) (893-900). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран. Имен ден празнуват Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум и др.

По света се отбелязва:

Световният ден на бежанците. Отбелязва се от 2001 г. с резолюция A/RES/55/76 на Общото събрание на ООН от 4 декември 2000 г. по повод 50-годишнината от подписването на 28 юли 1951 г. на Конвенцията за статута на бежанците, влязла в сила на 22 април 1954 г. На същата дата от 1975 г. до 2000 г. с резолюция 398 на Организацията за африканско единство (от 9 юли 2002 - Африкански съюз) се е отбелязвал Денят на африканските бежанци.

Денят на лятното слънцестоене в Северното полукълбо. По Гринуич астрономическото лято настъпва в 20:50 ч. В България настъпва в 23:50 ч. Това е най-дългият ден в годината.

На този ден в България:

1879 - В Търново (дн. Велико Търново) излиза бр. 1 на сп. "Целокупна България" - първият официален орган на Либералната партия, под редакцията на Петко Р. Славейков и Иван Славейков. Излиза до 8 май 1880 г.

1954 - Официално откриване на "Моста на дружбата" (Дунав мост) над р. Дунав между Русе, България, и Гюргево, Румъния, от министър-председателите на България и Румъния Вълко Червенков и Георге Георгиу Деж и ръководителя на строежа Николай Наринян. Управляващ орган при строителството на съоръжението под името обект "889" е "Смесено главно управление Дунав мост" с генерален директор инж. Александър Лунгу от Румъния и заместници - последователно българите Марин Грашков и Петър Диков. Главен ръководител на обект "889" от руска страна е инж. Леонид Саприкин. Ръководител на архитектурния колектив от български и румънски архитекти е арх. Георги Овчаров. Мостът е построен за две години и три месеца, от началото на 1952 г. до м. март 1954 г. Мостът е комбиниран и на два етажа за железопътно и автомобилно движение, дължината му е 2224 м, като междинните опори са 38. Издига се на височина 30 метра над водата. Има 4 отвора с дължина 160 м, 8 отвора с дължина 80 м, 24 отвора с дължина 34,5 м и подвижна част в средата с дължина 86 м, осигуряваща преминаването на големи плавателни съдове. Разгърнатата площ на стоманените конструкции е почти 200 000 кв. м, а разгърната площ на бетоновите повърхности - над 10 000 кв. м. Обемите на изпълнените строително-монтажни работи в периода на изграждането на моста са впечатляващи - почти 1,5 млн. куб. метра земни работи, близо 60 000 куб. метра конструкции от бетон и стоманобетон, 20 000 тона стоманени конструкции, над 10 000 кв. метра облицовки от гранитни и варовикови скали, 4100 броя стоманобетонови пилоти и 6700 кв. метра шпунтови огради, почти 50 км техническа инфраструктура (водоснабдяване, електро- и съобщителни мрежи), около 30 км нов железен път и 90 броя железопътни стрелки, близо 30 000 кв. метра асфалтово покритие и над 100 000 куб. метра нова сградна инфраструктура. 

1963 - Дипломатическите отношения между България и Австрия са издигнати в ранг на посолства. България установява дипломатически отношения с Австро-Унгария през пролетта на 1879 г. След разпадането на Австро-Унгария дипломатическите отношения са прекъснати през октомври 1918 г. Дипломатически отношения между България и Република Австрия са установени през май 1919 г. Прекъснати са на 1 април 1938 г. и на 7 март 1947 г. са възстановени на ниво легации.

1975 - България установява дипломатически отношения с Мавриций.

1997 - Излиза бр. 1 на сп. "Командос", месечно издание за антитероризъм, антитерористични спецподразделения, армейски специални части, сигурност и охрана, шпионаж, оръжия и спецтехнология. Излиза до 2012 г.

1999 - Учредена е партия ВМРО - Българско национално движение. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 30 май 2000 г.

2005 - Пред сградата на общинската администрация в Пловдив, която в началото на 20 в. е била полицейско управление, е осветен първият в града паметник на репресираните след 9 септември 1944 г. Скулптурата е дело на Георги Иванов - Жорж Трак и арх. Емилия Божкова и е изградена по инициатива на Съюза на репресираните в България. Паметникът е от месинг и камък с вплетени в тях части от много стара черница. На постамента има надпис "Отсечени във времето - разлистваме".

2012 - Софийският апелативен съд оправдава напълно бившия изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина. Тя е подсъдима за оказване на натиск на служител на НАП за промяна на ревизионен акт и за заплахи към бившата директорка на НАП - Силистра - Милена Цолчовска.

2014 - В 11.40 ч. в Българската народна банка е получено писмено уведомление от ръководството на Корпоративна търговска банка (КТБ), в което тя информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ КТБ е поставена под специален надзор за срок три месеца. 

2015 - Двете основни масонски ложи Обединената велика ложа и Великата ложа на старите свободни и приети зидари се обединяват след 15 години разцепление в Обединената велика ложа на България. Иван Сариев - бизнесмен, е избран за Велик майстор, а Валери Митков, който е Велик майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България, е обявен за почетен Велик майстор на Обединената Велика ложа на България.

2016 - В Летница президентът Росен Плевнелиев открива нова производствена база за преработка и консервиране на плодове на компанията "България Фудс". На откриването присъстват и посланикът на Германия в България Детлеф Лингеман и почетният генерален консул на България в Германия проф. Герд-Винанд Имайер.
 
2017 - В София на посещение пристига министър-председателят на Македония Зоран Заев, който се среща с министър-председателя Бойко Борисов. Двамата премиери се покланят на паметника на цар Самуил в София. На срещата е решено улица в Скопие да носи името на Желю Желев, а в София има улица с името Борис Трайковски, бивш президент на Македония. По-късно Зоран Заев се среща с президента Румен Радев. 
 
2018 - Със 109 гласа "за", 72 - "против" и 30 "въздържал се" Народното събрание предсрочно прекратява мандата на проф. Камен Плочев като управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Причината е продължително заболяване на проф. Камен Плочев.

2019 - В София компанията "Еврохолд България" АД подписва договор за придобиване на компаниите на чешката енергийна компания "ЧЕЗ Груп" в България. "Еврохолд" трябва да заплати 335 млн. евро за придобиването на активите на енергийното дружество. 

2020 - На пет години затвор при първоначален общ режим е осъден шофьор от Окръжен съд Хасково, защото е причинил катастрофа, при която са загинали двама души. Инцидентът е станал на 31 декември 2016 г. в землището на Симеоновград. Според съдебното решение тогава подсъдимият, шофирал лек автомобил, нарушил е правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на двама души. Мъжът има и забрана да шофира през следващите 8 години.

2021 - В София пред Столична община на организиран протест се събират родители с децата си с искане за повече детски градини и ясли. Протестиращите изразяват негодуванието си срещу невъзможността голяма част от децата в столицата да бъдат записани в детска градина или ясла и настояват за компенсация за неприетите деца без ограничение във възрастта. Над 12 000 деца са останали непирети в детски градини или ясли през 2021 година. Протестът с шествие минава покрай храм-паметника "Александър Невски" и Българската академия на науките и завършва пред Народното събрание.

2022 - В София генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев подписва партньорско споразумение с директора на израелската информационна агенция Тazpit Press Service Амоц Еял. 

2023 – В Бургас са връчени 10-те награди от Международния литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф". В десетото издание на конкурса участват и 120 ученици от 35 населени места в България и 48 от чужбина.

На този ден по света:

1819 - В Ливърпул, Великобритания, американският параход с парен двигател "Савана" акостира тържествено в пристанището след плаване, продължило 29 дни и 11 часа, през което време корабът се е движил с двигател общо 80 часа. Корабът потегля на 22 май 1819 г. от Ню Йорк, САЩ. Това е първият параход с парен двигател прекосил Атлантическия океан. 

1837 - Кралица Виктория се възкачва на престола след смъртта на крал Уилям IV като кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. През 1876 г. тя приема титлата императрица на Индия. Кралица Виктория умира на 22 януари 1901 г., след като е управлявала 63 години, 7 месеца и 2 дни - повече от всеки друг британски монарх дотогава. Периодът на управлението й е наречен Викторианска епоха и се характеризира с големи обществени, икономически и военни промени в страната, както и с териториална експанзия на Британската империя и изграждането на британската колониална империя. Виктория е наследена на трона от своя син, който управлява като Едуард VII.

1895 - Открит е Килският канал, свързващ Северно и Балтийско море. Каналът преминава от началото на Килския залив до устието на р. Елба. Построен е в периода 1887-1895 г. и е дълъг 98,7 км и широк 104 м.

1904 - В Хамбург, Германия, е създадена Международната автомобилна федерация (ФИА). Обединява около 220 организации от 125 страни по света. ФИА има 150 национални клона в 118 страни с около 100 млн. членове.

1937 - Установен е световен рекорд за полет без междинно кацане по маршрут Москва - Северен полюс - Ванкувър. Полетът започва на 18 юни 1937 г. Осъществен е от съветски екипаж начело с Валерий Чкалов, и летците Георгий Байдуков и Александър Беляков, които с едномоторен самолет АНТ-25 изминават 11 340 км за 63 часа и 16 минути. Самолетът успешно се приземява във Ванкувър, САЩ. Екипажът се среща с президента на САЩ Франклин Рузвелт. 

1952 - Президентът на САЩ Хари Труман подписва закон за осигуряването на военна, икономическа и техническа помощ на приятелски страни в защита на международния мир и сигурност. Агенцията за взаимна сигурност, създадена на 10 октомври 1951 г., продължава да функционира след приемането на закона.

1969 - Жорж Помпиду встъпва в длъжност като президент на Франция. Избран е на 15 юни 1969 г. Заема поста до 2 април 1974 г.

1991 - Бундестагът (долната камара на парламента на Германия) гласува за преместването на правителството и парламента от Бон в Берлин. Берлин е определен за столица с договора за обединението от 31 август 1990 г. Според решението през следващите четири години правителствените учреждения и работещите в тях ще останат в Бон. 

1993 - Първо пътуване на първия скоростен влак "Юростар" по железопътния тунел под протока Ламанша от френското пристанище Кале до британското Фолкстън. Влакът изминава разстоянието от френското пристанище Кале до британското Фолкстън за 2 часа и 40 минути. Тунелът официално е открит на 6 май 1994 г. на церемония в Кале, Франция, от британската кралица Елизабет Втора и президента на Франция Франсоа Митеран. В редовна за експлоатация е пуснат на 19 май 1994 г. Строителството на тунела започва на 1 декември 1987 г. Три години по-късно, на 1 декември 1990 г., в 13:12 ч. бълг. време французинът Филип Козет и англичанинът Робърт Греъм Фог си стискат ръцете, след като прокопават последните сантиметри, разделящи френския и британския участък в тунела.

2000 - Парламентът на Франция приема промяна в конституцията, според която мандатът на президента се намалява от 7 на 5 години.

2003 - Парламентът на Казахстан приема закон за поземлена реформа, който за първи път позволява частна собственост върху земята. 

2005 - В Северозападен Китай започва строежа на железопътната гара Тангула на магистралата Цинхай-Тибет на 5068 м надморска височина - гарата с най-голяма надморска височина в света.

2006 - Започва процес срещу южнокорейския учен Хуан У Сук. През месец май наричаният пионер в областта на клонирането Хуан У Сук, е обвинен в умишлена измама и неправомерно присвояване на средства. Прокуратурата разследва случая от януари 2006 г., след като комисия на Сеулския национален университет стига до заключението, че Хуан У Сук и екипът му са подправили ключови данни в две научни публикации в сп. "Сайънс". Публикациите описват две "епохални постижения" в областта на терапевтичното клониране - клонирането на човешки ембрион с цел извличане на стволови клетки през 2004 г. и създаването на 11 линии стволови клетки, съответстващи генетично на индивидуални пациенти през 2005 г. Ученият е обвинен и в нарушаване на закона за биоетика. 

2008 - В Брюксел, Белгия, по време на срещата на високо равнище на страните от Европейския съюз министрите на външните работи постигат споразумение за отмяна на санкциите срещу Куба с искането кубинските власти да подобрят състоянието на човешките права в Куба. Според данни на Кубинската комисия по човешките права в Куба има около 230 политически затворници. Санкциите са наложени на Куба заради акцията на кубинския режим срещу дисиденти през 2003 г. и са замразени през 2005 г. Наказателните мерки включват прекъсване на контактите на високо равнище с Куба.

2011 - Световната здравна организация (СЗО) публикува първия от 35 години доклад за акушерските грижи, изготвен от СЗО заедно с още 29 организации от целия свят, в който се посочва, че заради недостиг на акушерки всяка година по света умират 3,6 млн. бебета и 358 000 жени. Докладът е изготвен въз основа на данни от 58 страни.

2013 - В Швеция руандиецът Станислас Мбаненанд с шведско поданство е признат за виновен за геноцид и осъден на доживотен затвор. Това е първият подобен процес в скандинавска страна. Според обвинителния акт 54-годишният етнически хуту е изиграл водеща роля от 6 април до 30 юни през 1994 г. в опити за убийство и подстрекаване към убийство и отвличане на представители на етноса тутси в префектура Кибуйе в западната част на Руанда. Той пристига в Швеция през 2007 г. по силата на програма за събиране на семействата на имигрантите и година по-късно става шведски поданик. 

2018 - В Македония със 69 гласа "за" и нито един против парламентът ратифицира договора с Гърция за промяна на името в Република Северна Македония, подписан между двете страни на 17 юни 2018 г. "За" гласуват всички 69 присъстващи в залата депутати. Депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не участват в парламентарните дебати. Същия ден договора е подписан от председателя на парламента Талат Джафери и изпратен на президента на страната Георге Иванов.

2019 - Президентът на Китай Си Цзинпин пристига на двудневно посещение в Пхенян, Корейска народнодемократична република (КНДР), придружаван от съпругата си Пън Лиюан, министъра на външните работи на Китай Ван И и високопоставени представители на Китайската комунистическа партия. Това е първото посещение на китайски президент в КНДР от 14 години. 

2021 - В САЩ за първи път 19 юни - празника по повод края на робството, е отбелязан като федерален празник с решение на властите от 16 юни 2021 г. На 19 юни се отбелязва годишнината от деня, в който и последните роби в Тексас са разбрали, че вече са свободни. Това се е случило на 19 юни 1865 г. Стотици празнични събития са организирани в цялата страна, от Ню Йорк до Лос Анджелис. Във Вашингтон стотици хора се събират, за да отпразнуват годишнината с танци по булеварда, водещ към Белия дом. 

2022 - Върховната рада (парламентът) на Украйна ратифицира Истанбулската конвенция за борба с насилието срещу жени и с домашното насилие. Според официалното преброяване 259 депутати са гласували "за", 8 са били "против", 28 са пуснали празна бюлетина, а 47 са гласували "въздържал се". Конвенцията, която е приета в Истанбул от 47-те страни от Съвета на Европа през 2011 г., е първото европейско споразумение в тази насока.

2023 - В Исламабад Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и Комисията за атомна енергия на Пакистан подписват меморандум за разбирателство и споразумение за 4,8 млрд. долара за изграждането на атомна мощност с капацитет 1200 мегавата. Работата по проекта е свързана с изграждане на пети енергоблок на атомна електроцентрала "Чашма" в Пакистан.

Родени на този ден българи:

Салис Таджер, писател (1924-1988). 
Главен редактор на сп. "Български червен кръст" (1946), редактор в сп. "Трудово дело" и "Народен трудовак". Емигрира в Израел, където прекарва 6 г. (1948-1954). През 1954 г. се връща в България. Работил е като редактор в издателство "Народна младеж". Сътрудничи със стихове, проза и статии на много издания. Автор е на лирика, белетристика и публицистика. Произведенията му са преведени на руски, иврит, румънски, френски и други езици. Носител на орден "Народна република България" първа степен (юли 1984).

Меглена Караламбова, актриса (1943).
Играла е на сцената на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1967-1969), на Народния театър "Иван Вазов", на Пловдивския драматичен театър и Театър 199 "Валентин Стойчев". От 1969 г. е в трупата на театър "Българска армия". Има участия в киното, телевизията и радиото. Занимава се и с дублаж на телевизионни филми. Носителка на наградата "Максим-2008" на театър "Българска армия" за водеща женска роля (28 март 2008), на наградата "Златен век" звезда на Министерство на културата и почетна грамота за големия й принос в развитието на българската култура (17 септември 2013), на награда "Аскеер" на фондация "А'Аскеер" и театър "Българска армия" за водеща женска роля (24 май 2017), на почетен "Аскеер" на фондация "А'Аскеер" и театър "Българска армия" (24 май 2022).

Иван Григоров, актьор (1944-2013).
Играл е в театрите във Видин, Пазарджик, Театър "София", Сатиричния театър "Алеко Константинов". Участвал е във филмите "Четиримата от вагона", "Нона", "И дойде денят", "На чисто", "Дубльорът", "Магистрала", "Силна вода" и в много телевизионни продукции. Носител на наградата за мъжка роля на кинофестивала "Златна роза" във Варна за ролята си във филма "Силна вода" (1976).

Бойко Беленски, писател (1952).
От 1985 г. до 1992 г. работи във Военното издателство. Автор е на повече от 20 романа, свързани с българската история. Сред книгите му са "Цар Калоян", "Съзидателят кан Омуртаг", "Възмездието на Телериг", "Прозренията на Раковски", "Да каже нявга народът", "Любовта на патриарха", "Свалете знамената с почит" за ген. Владимир Вазов и др. В продължение на 20 години е и футболен съдия. Книгата му "Мазохисти" (1989) е посветена на проблемите във футбола и съдийството. 

Мирослав Косев, актьор (1953-2017).
Играл е в Драматичен театър "Константин Величков" в Пазарджик, в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", в театър "Сълза и смях", в Младежки театър "Николай Бинев", в театър "Възраждане", в театър "Мелпомена", в театър "Българска армия" (1986-2017). Участвал е в над 50 театрални постановки, повече от 25 игрални филма. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията поддържаща мъжка роля (28 март 2008), на наградата "Максим" за актьорски постижения в театър "Българска армия" за поддържаща роля за изпълненията му в два спектакъла (28 март 2008).

Георги Бонев, футболист и треньор (1954). 
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Горна Оряховица) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 34 мача.

Динко Гешев, състезател по плуване (1987).
Печели два златни медала на Световното първенство по плуване за работници през 2015 г. Линяно, Италия. 

На този ден са родени и:

Жак Офенбах (ист. име Якоб Офенбах), френски композитор (1819-1880).
Автор е на оперетите "Орфей в ада" (1858), "Хубавата Елена" (1864), "Перикола" (1868) и др. Основател и директор на театър "Буф-Паризиен" (1855-1866).

Фредерик Хопкинс, британски биохимик (1861-1947). 
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1929 г. заедно с Кристиан Ейкман за своите открития върху витамините и тяхната роля. 

Фьодор Стравински, руски оперен певец (1843-1902).
Солист на Маринския театър (1876-1902). 

Фредерик Хопкинс, британски биохимик (1861-1947). 
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1929 г. заедно с холандския лекар и микробиолог Кристиан Ейкман за приноси в откриването на витамините.

Лилиан Хелман, американска писателка, сценарист и драматург (1907-1984).
Първата й пиеса "Детският час" е поставена през 1934 г. на Бродуей. Авторка е на пиесите "Лисичета" (1939), "Страж на Рейн" (1941), "Поривите на вятъра" (1944), "Другият край на гората" (1946), на книгите "Пентименто" (1973) и "Време на негодници" (1986) и др.

Дорис Харт, американска тенисистка (1925-2015).
Печели 35 титли от турнирите на "Големия шлем" (6 титли на сингъл, 14 на двойки и 15 на смесени двойки). Печелила е всеки един от четирите турнира от "Големия шлем". През 1951 г. американката триумфира с три титли от "Уимбълдън", като трите финала се играят в един и същи ден (сингъл, двойки жени и смесени двойки). Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация /WTA/ (1951). Приета в Международната зала на славата в Нюпорт, САЩ (1969).

Роберт Рождественски, руски поет (1932-1994).
Автор е на стихосбирките "Знамена на пролетта", "Посвещение", "Линия", "Гласът на града". Носител на Държавната награда на СССР (1979).

Армандо Пики, италиански футболист и треньор (1935-1971).
С "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1964, 1965) и два пъти Интерконтиненталната купа (1964, 1965). Стадионът на италианския футболен клуб "Ливорно" в гр. Ливорно носи неговото име.

Лайънъл Ричи, американски певец, музикант, музикален продуцент и автор на песни (1949).
Един от основателите и вокалист на групата "Комодорс" (1968-1982), в която пее и свири на саксофон. От 1982 г. има самостоятелна кариера. Заедно с Майкъл Джексън са автори на композицията на песента We Are the World ("Ние сме светът"), в която участват близо 30 изпълнители, сред които Брус Спрингстийн, Боб Дилън, Рей Чарлз, Били Джоел, Майкъл Джексън. Песента е написана, за да бъдат събрани средства за борба с глада в Африка. Изпълнена е на 28 януари 1985 г. Песента е продадена в над 20-милиона копия и е начело на класациите за четири седмици през април и май 1985 г. Негова е и песента Lady на певеца Кени Роджърс, станала хит номер едно през 1980 г. Носител на четири награди "Грами" (1981 в две категории, 1982, 1985).

Никол Кидман, американска актриса от австралийски произход (1967).
Участвала е във филмите "Дни на грохот" (1990), "Далече, далече" (1992), "Батман завинаги" (1995), "Портрет на една дама" (1996), "Миротворецът" (1997), "Приложна магия" (1998), "Мулен Руж" (2001), "Часовете" (2002), "Догвил" (2003), "Жена назаем" (2011), "Вестникарчето" (2012), "Преди да заспя" (2014), "Падингтън" (2014), "Измамените" (2017), "Аквамен" (2018), "Бомба със закъснител" (2019), както и в сериалите "Големи малки лъжи" (2017-2019), "Отмяната" (2020) и др. Oснователка на продуцентската компания "Blossom Films" (2010). Носителка на награда "Златен глобус" (1996, 2002, 2003, 2018). Носителка на награда БАФТА (2003). Носителка на награда "Оскар" (2003). 

Пауло Бенто, португалски футболист и треньор (1969).

Крейг Томпсън, международен футболен съдия от Шотландия (1972).

Жулиано Белети, бразилски футболист (1976).

Франк Лампард, английски футболист (1978).
С "Челси" (Англия) печели турнира Шампионска лига (2012) и турнира Лига Европа (2013). Офицер на Ордена на Британската империя (2015). На 3 февруари 2017 г. прекратява състезателната си кариера.

Хавиер Пасторе, аржентински футболист (1989).

Това е денят на смъртта на:

Вилем Баренц, нидерландски мореплавател и полярен изследовател (ок. 1550-1597). 
От 1594 г. ръководи 3 експедиции за откриване на североизточния морски проход от Атлантическия за Тихия океан. През 1595 г. открива Нова земя, а Мечи остров и Шпицберген открива през 1596-1597 г. Умира сред ледовете на Нова земя. Баренцово море, гр. Баренцбург и Баренцовия регион носят неговото име.

Стоянчо Пенев Ахтар (Стефан Пенювич Ахтар), български възрожденски деец и книжовник (1806-1860).
Издирва и съхранява стари български ръкописи, сред които Синодик на Българската църква (Борилов синодик) и ценни монети. Заедно с Кънчо Стоянович правят препис на "История славянобългарска" в Търново (1844).

Михай Когълничану, румънски историк и политик (1817-1891).
Министър-председател на Румъния (11 октомври 1863-26 януари 1865), министър на външните работи на Румъния (27 април 1876-23 юли 1876; 3 април 1877-24 ноември 1878).

Гюстав Емар (ист. име Оливие Глу), френски писател (1818-1883).
Автор е на приключенските романи "Бандитите на Аризона", "Отмъщение", "Арканзаски трапери", "Ловци на кобри", "Отмъщението на червените бизони", "Съкровището на мексиканксите императори" и др.

Жул дьо Гонкур, френски писател (1830-1870).
Автор е на романите "Сестра Филомен" (1861), "Рене Мопрен" (1864), "Манет Саломон" (1867), "Госпожа Жервезе" (1869) и др. Пише в съавторство с брат си Едмон дьо Гонкур, който завещава състоянието си за учредяването на Академия "Гонкур", в която са включени писатели, непризнати от Френската академия. От 1903 г. академията присъжда всяка година литературната награда "Гонкур". Първата литературна награда "Гонкур" е връчена на 21 декември 1903 г. на Джон-Антоан Но за романа му "Вражеска сила".

Екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев), български църковен и обществен деец, просветител (1840-1915). 
На 23 септември 1872 г. приема монашеството и името Йосиф, на 24 септември 1872 г. е ръкоположен за йеродякон, а в края на 1872 г. за йеромонах и архимандрит. От 6 януари 1873 г. е протосингел на Българската екзархия в "смесените" епархии. От 2 февруари 1876 г. е Ловчански митрополит. Български екзарх (24 април 1877-20 юни 1915). Открива Българска духовна семинария в Цариград (1892). През 1912-1913 г. с негово съдействие в България са открити 1373 училища, от които 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2266 учители. Почетен член на Българското книжовно дружество (1902). Почетен гражданин на Ловеч (20 април 1902).

Клара Цеткин, деец на германското работническо движение (1857-1933).
От 1870 г. участва в германското социалистическо движение, в годишните международни социалистически конгреси и конгресите на профсъюзите. Организира първият Международен ден на трудещите се жени на 8 март 1911 г. Тя е сред основателите на Втория Интернационал (1889) и на Германската комунистическа партия (1918).

акад. Лев Зенкевич, съветски океанолог и биолог (1889-1970).
Носител на Сталинска награда (1951) и на Ленинска награда (1965).

проф. Петър Петков (псевд. Петър Осоговец), български биолог и писател (1890-1972).
Асистент по зоология във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1918-1925). Един от основателите на Агрономическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" (1921) и преподавател в него. Печатал е във в. "Литературен глас", в. "Съвременник", "Вестник на вестниците" и др. Основател и редактор на библиотеките "Биосоциални проблеми" и "Четиво по природознание" на сп. "Простори" (1946-1947). Публикувал е повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Автор е на книгите "Петър Осоговец" (1936), "Тайните на живота" (1938), "Кръвта говори" (1940), "Безмълвният Париж" (1941) и др.

Иван Иванов, български строителен инженер (1891-1965).
Кмет на София (25 май 1934-9 септември 1944). Проектира и реализира важни обществени строежи. Ръководи проучването и проектирането на водопровода "Рила-София" и свързаните с него две електроцентрали (1919-1924). Участва в разработването на проектите за Бръшлянската напоителна система, цялостното проучване на р. Искър и поречията й от Рила до р. Дунав. Автор e на проект за язовир Бели Искър (1936). Ръководи строежа на хидровъзел "Искър" (1950-1957), на водноелектрическите централи "Пасарел", "Кокаляне" и "София", на насипния язовир "Панчарево" и др. Дописен член на Българската академия на науките (1934, изключен през 1945, възстановен през 1991, посмъртно).

Едгар Воог, швейцарски обществен деец (1898-1973).
Един от създателите на Комунистическата партия на Мексико (1919), участник в международното работническо движение. Генерален секретар (1949-1968) на Швейцарската партия на труда (от 21 септември 2007 - Швейцарска комунистическа партия).

Курт Алдер, немски химик (1902-1958).
През 1927 г. заедно с немския химик Ото Дилс започват да изследват диеновия синтез. През 1928 г. успяват да свържат диените (органични съединения със спрегнати двойни връзки) помежду им или с филодиени (органични съединения с активирана двойна или тройна връзка в циклични съединения с пръстеновиден строеж. Реакцията на Дилс - Алдер е основа за получаване на множество лекарствени препарати, багрила, пластмаси, синтетичен каучук. Носител на Нобелова награда за химия за 1950 г. заедно с Ото Дилс за откриването и усъвършенстването на диеновия синтез. 

Джак Килби, американски физик (1923-2005).
Създател на микрочипа (1958). Носител на Нобеловата награда за физика за 2000 г. за развитие на полупроводниковите хетероструктури за оптоелектрониката и високоскоростната електроника, която си поделя с немския изследовател Херберт Крьомер и руския физик Жорес Алфьоров.

Луис дел Сол, испански футболист и треньор (1935-2021).
Като футболист с "Реал Мадрид" (Испания) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1960). Печели и златен медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Марио Корсо, италиански футболист и треньор (1941-2020).
С "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1964, 1965) и Интерконтиненталната купа (1964-1965).

Веселин Сариев, български поет (1951-2003).
Издава първото българско списание за визуална и експериментална поезия "СВЕП" (1990). Основател на издателство "Салоон" (1994). Автор е на стихосбирките "Здраво утро" (1982), "Пред края на кръга" (1989), "Златна клонка" (2001), Събрани страници" (в 2 тома, 2011). Построява със собствени средства параклиса "Св. Мина" в село Брестовица (2000), за което е награден с Почетния знак за дарителство на град Пловдив.
/МВ/ДС