site.bta"Свободен печат": Гордана Силяновска-Давкова оставя впечатление, че е институция в държава, чието име не си заслужава да се изрича публично
„Двете лица на Силяновска-Давкова и безимената държава” е заглавието на публикация в „Свободен печат”, в която се припомнят стъпките на новоизбрания президент на Северна Македония Гордана Силяновска, която встъпи в длъжност на 12 май и още с клетвата си в парламента, когато отказа да произнесе конституционното име на държавата - Република Северна Македония, наричайки я само „Македония”, предизвика остра реакция от страна на Гърция заради нарушаването на Договора от Преспа.
Президентът Гордана Силяновска-Давкова запазва правото си да използва конституционното име в официалната комуникация и в официалните документи, а след като й се скараха при встъпването в длъжност, държавата остана безименна в официалните й изявления, пише изданието.
На заключителната пресконференция на Срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на участниците в ПСЮИЕ, като умел оратор президентът (Гордана Силяновска) нито веднъж не спомена името на държавата-домакин и председател (през 2024 г. на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа - ПСЮИЕ) и само веднъж спомена „македонското председателство на процеса“. Официално на пресконференцията, заедно с президентите на Албания Байрам Бегай и на Черна гора Яков Милатович, тя беше представена като „президент“ и им благодари лично и „от името на гражданите”, пише "Свободен печат".
Тя (Силяновска) беше категорична, че не нарушава конституцията като не произнася конституционното име на държавата и смята, че подобно поведение няма да създаде проблеми за страната. Позовава се на божественото „право на всеки от нас“, на римския бог Янус, бог на слънцето, а по-късно на войната и мира, който според митологията имал две лица: едното младо, гледащо напред в бъдещето, и другото, което гледа назад, в миналото, пише „Свободен печат” за заключителната пресконференция вчера, след като Северна Македония предаде председателството на ПСЮИЕ на Албания. На нея по протокол присъстваха президентите на бившия председател на ПСЮИЕ - Черна гора, на настоящия - Република Северна Македония и на бъдещия - Албания, но основните въпроси бяха именно към Гордана Силяновска и голяма част от тях бяха свързани със заявеното и осъществено от нея намерение да подписва официалните документи с конституционното име на държавата, но да не го произнася.
„Напомням, че моите лични документи, паспорт, лична карта, всички документи, които излизат от кабинета (на президента), носят конституционното име (на държавата), това е в рамките на международното право и в рамките на конституцията. Вярно е, че всяко изказване на политиците, на тези, които са на високи позиции се тълкува като официален акт, но всеки от нас, като Янус, има две лица, едно официално и едно друго. Като човек имам право, повтарям, от времето на Сократ до днес, в рамките на свободата на мисълта и свободното изразяване, да се изразявам така, както се изразявам, както правя и не смятам, че това е нарушение на конституцията или на международното право”, цитира изданието отговора на Гордана Силяновска на журналистически въпрос.
Заради свободата на мисълта на президентката, от нейния речник магически изчезна не само конституционното име "Република Северна Македония", но и противоречивото кратко "Македония", което особено ядосва южните съседи (Гърция), заради името на северната им провинция "Македония", където се намират археологически обекти от древното македонско царство на Александър Велики, известни и посещавани от туристи от цял свят. От първия час на встъпването в длъжност на Силяновска неизползването на конституционното име беше тълкувано от гръцка страна като нарушение на Преспанското споразумение, на което реагираха и Вашингтон, и Брюксел, пише "Свободен печат".
Вярно е, че когато говори за вътрешни проблеми в речите и пресконференциите си във Вашингтон и из американските щати (американският президент) Байдън използва краткото наименование „Америка“, но когато представлява тази мощна държава на международната политическа сцена, той не минимизира нейното величие и репутация и не забравя, не пропуска пълното име на суперсилата.
Сравнението с Байдън наскоро беше изтъкнато от самата Силяновска като извинение защо не трябва да използва конституционното име (на държавата), което между другото според Преспанския договор е за универсална употреба. Този договор, от друга страна, не забранява използването на прилагателното "македонски", нито оспорва македонския език и нация, както смяташе тогавашната опозиция, сега в правителството на Гърция "Нова демокрация". За тях това беше лош договор, когато беше подписан от Заев и Ципрас през 2018 г., но след идването на власт (сегашният премиер на Гърция Константинос) Мицотакис не го оспори, нито помисли да го развали. Въпреки всички протести и резултата от референдума (в Република Северна Македония, който беше с консултативен характер и на него не гласуваха необходимия брой граждани, за да бъде успешен), Договорът от Преспа отвори пътя на страната към НАТО, а след това даде възможност за започване на преговори за членство в ЕС, пише „Свободен печат”.
Силяновска твърди, че не се отклонява от европейския път, но реториката й не кореспондира с декларираните ангажименти. Регионалното сътрудничество, уважението към съседите и изграждането на стабилни връзки в икономиката, политиката и сигурността е условие за трасиране на единствения път (на Република Северна Македония), който е пълноправно членство в ЕС.
(На пресконференцията вчера) Президентът (Гордана Силяновска) се похвали, че по време на краткото си посещение в Скопие, гръцкият министър на външните работи Йоргос Герапетритис е изпратил "регионално оцветени" послания как държавите от региона трябва да си помагат, да изграждат върховенство на закона и зачитане на международното право. За заместник-министъра на външните работи на Гърция Александра Пападопулу (която официално води гръцката делегация на срещите по повод края на председателството на Северна Македония на ПСЮИЕ) каза, че я познава отпреди. (Александра Пападопулу е била посланик на Гърция в Северна Македония през 2007-2012 г.)
Но познанството с Пападопулу, когато тя беше посланик в Скопие преди 12 години, не означава много, защото опитният дипломат подсети македонския президент в интервю за "360 градуса", че правото на самоопределение и свобода на изразяване може да се отнася за обикновените граждани, но не и на високопоставени представители на държавата, пише "Свободен печат".
„Когато министър-председателят, президентът или министърът на външните работи, или министърът на отбраната се изказват официално, те представляват държавата, а държавата има конституционно име, което се определя и съгласува с международно споразумение, сключено в рамките на резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Нека поясня още веднъж – това име, конституционното име на държавата, е име за универсална употреба (erga omnes), договорено в съответствие с международното право и трябва да се спазва. Това не е личен въпрос”, напомни в интервюто си Пападопулу.
Освен че президентът Силяновска-Давкова не произнесе конституционното име по време на клетвата си на 12 май, то се изгуби и от официалния й сайт. На отбелязването (на Св.Св. Кирил и Методий) във Ватикана тя поднесе венец, на който искала да напише "РС Македония", но не стигнало мястото, а от кабинета на италианския президент Серджо Матарела излезе с писмено изявление, което объркано прочете и в което изобщо не спомена (името на) държавата. Същото се случи и в Берлин (на срещата за възстановяване на Украйна). В нито едно съобщение от кабинета на президента за официални срещи с посланици и чуждестранни държавници не се споменава официалното име на страната, което оставя впечатлението, че Гордана Силяновска-Давкова е институция в държава, чието име не си струва да се казва публично, пише „Свободен печат”.
/СГ/
news.modal.header
news.modal.text