site.btaПрилагането на процедурата за констатиране на фактически обстоятелства в европейските държави обсъдиха съдебни изпълнители на международна конференция в София

Прилагането на процедурата за констатиране на фактически обстоятелства в европейските държави обсъдиха съдебни изпълнители  по време на Международна конференция на тема „Съдебният изпълнител като трета доверена страна“ в София. С нея страните от Балканите България, Косово, Албания, Черна Гора и Република Северна Македония отбелязаха Международния ден на съдебния изпълнител.

Процедурата за констатиране на фактически обстоятелства в европейските държави представлява документиране от съдебния изпълнител на установени факти и обстоятелства при настъпване на дадено събитие, обясниха експертите.  Използват се и записващи технически средства за онагледяване на фактическата обстановка, с които се документират състояния, събития, изображения, миризми и звуци, информация в интернет пространството и др. Данните от тях са неразделна част от протокола и служат като годни пред съда доказателства, обясниха експертите.

По думите им процедурата има широк обхват, като се прилага при разпореждане на съда или по молба на заинтересовано лице. Може да се използва при пътнотранспортно произшествие, спорове при некачествено строителство, вдигане на шум през нощта от заведения или съседи, констатиране на отказ на свиждане на родител с дете, състояние на имоти при предаването има между наемател и наемодател, състояние на коли при предаването им между купувач и продавач, измерване на ниско или високо подавано електрическо напрежение и други. 

На конференцията заместник-председателят на Международния съюз на съдебните изпълнители Йос Аутдехах представи европейския опит при използването на процедурата за констатиране на фактически обстоятелства. Тази услуга улеснява и ускорява гражданския процес, защото значително съкращава сроковете и разходите при събиране на доказателства в съдебната фаза и дава на съда възможност да придобие непосредствена представа за спорните факти и обстоятелства, обясни Аутсехах. 

Президентът на Международния съюз на съдебните изпълнители Марк Шмиц се включи с онлайн обръщение по време на конференцията, в което посочи, че съдебният изпълнител се явява като стълб на съдебната система. Шмиц каза, че е убеден, че изкуственият интелект няма как да замени професията на съдебния изпълнител. Президентът на Международния съюз смята, че съдебните изпълнители трябва да разширят своите знания, особено в дигиталната ера. Трябва да стимулираме мултидисциплинарното сътрудничество с представители на академичните страни и експерти, посочи още Шмиц.  

Председателят на Камарата на съдебните изпълнители в България Георги Дичев обясни, че в България функционират 185 частни и 210 държавни съдебни изпълнители. По официални данни на Министерството на правосъдието и на Камарата представени от Дичев, над 90% от кредиторите образуват делата си при части съдебни изпълнители, а не при държавни. При банките и търговците 99% предпочитат при частни съдебни изпълнители, само при гражданите този процент е по-нисък, но това се дължи на особености в нормативната уредба по отношение на изплащане на издръжка от държавата, обясни Дичев.  

По думите му съдебните изпълнители са най-силно контролираната професия. Осем институции извършват контрол - Камарата на частните съдебни изпълнители, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, съдът, прокуратурата, Националната агенция за приходите, Държавната агенция за национална сигурност и Комисията за защита на личните данни. Дичев посочи, че резултатите на българския частен съдебен изпълнител се измерват всяка година на стойност около 1 млрд. лева. Преките приходи в държавния бюджет варират между 250-300 млн. лева и около 150 млн. лева се възстановяват на граждани, физически лица, добави Дичев.