site.btaРаботата на лектора по български език в чужбина е мисия, вид културна дипломация

Работата на лектора по български език, литература и култура в чужбина е свързана с особено разбиране за мисия – мисия, която поставя личността в едни по-други измерения; мисия, свързана с популяризацията на културните и езиковите ценности на българския народ; мисия, която е вид културна дипломация. Това сподели за БТА лекторът по български език, литература и култура в Люблянския университет доц. д.н. Венета Янкова.

Доц. Янкова е лектор по български език в Любляна от четири месеца, но словенската култура и словенският език вече я приветстват в непознатата територия. Тя е очарована от езика, в който постоянно открива бисери на езикотворчеството, както и от хората, които са я "посрещнали в страната си топло". Ролята на чуждестранен лектор обаче не е нова за нея, тъй като тя е прекарала десет години в преподаване на родния си език и култура в Унгария. Янкова разказа за БТА как професията се е превърнала в мисия, призвание за нея, а плодовете на труда ѝ в лицето на студентите са "повече от удовлетворяващи".

"Студентите, които в различна степен са се докоснали до езика, културата, до историята чрез часовете по български език, история и култура, или чрез семинарите (за студенти българисти, организирани в България), тези студенти се оказват носители на връзките, които се изграждат между народите. В този смисъл те са преносители във времето на посланието, което един лектор е заложил в своите часове и заниманията си със студентите. Именно това усещане за културна мисия и за подкрепа на българската кауза по света изключително много помага при преодоляването на естествените трудности, които всеки един човек, живеещ в друга културна среда, изживява - усещането за мисия", каза доц. Янкова и допълни: "С удоволствие мога да кажа, че имам няколко студенти, които са с много добро равнище на владеене на българския език. Правили сме малки документални филми със смартфони, в които студентите говорят на български и то един прекрасен български език. Бих казала, че трудности има, но когато студентите имат добър преподавател, който умее да ги поощри и мотивира, нещата просто се случват".

Тя споделя, че вероятно една от нишките на нейната житейска мисия е да преподава родния си език и родната си култура, да отсява нейните ценности и да я прави видима за другите култури. Според нея това е дори повече призвание, отколкото професия.

Доц. Янкова разказа пред БТА и за трудностите на решението да напуснеш сигурността на дома и да продължиш мисията си в чужда държава.

"Човешката съдба е различна и провокира различни срещи с известни и неизвестни събития и личности. Аз съм университетски преподавател и съм тръгнала от Шуменския университет. Шумен е място, свързано с унгарската история, с важни личности и събития в унгарската история. Интересът у мен към Унгария се породи още в детските години и съвсем нормално, когато проявих интерес към унгарската култура и език, се породи и идеята да се явя на конкурс за лектор, който за моя радост беше успешен", припомня си тя началото на своя път като лектор. "Това всъщност постави началото на едно по-задълбочено изучаване както на езика, така и на културата, и на написването на няколко книги, свързани с Унгария", допълва сънародничката ни.

Доц. Янкова е автор на няколко книги, които са намерили своето място на рафтовете на Унгарската национална библиотека. Последната ѝ книга е „Преводачи на култури. Унгарски свидетелства за Североизточна България“.

"Когато пристигнах в Унгария знаех само няколко думи, но когато човек се потопи в езиковата среда и когато е мотивиран, защото аз бях изключително мотивирана, и когато работи със свои колеги и се самообучава, мисля, че се получават добри резултати", разказва още тя. "Унгария е моята голяма любов. Свързана съм с Унгария, с българите в Унгария, с моите студенти – все още поддържам връзка с тях. Несъмнено е изключително важно за мен да мога да осъществя своето предназначение като преподавател и човек".

След десет години, посветени на унгарските студенти по български език, доц. Янкова решава да продължи мисията си със словенските студенти и изцяло да промени средата си.

"При положение, че имат нужда от хора като мен, тази емоционална страна в отношението към Унгария и унгарците остава на заден план. Словенците са много мили и интересни хора, общувам с тях с удоволствие. Любляна много ми харесва. От голямо значение е опитът на моите колеги, предходници, който до голяма степен ме стимулира при вземането на решения", допълва тя.

Доц. Янкова разказа и за трудностите пред лектора по български език. От една страна съществуват трудности от личен характер, пред които всеки чужденец се изправя, когато реши да премести живота си в непозната страна.

"Има откъсване от обичайната приятелска и семейна среда, уюта на собствената култура. Но това предизвикателство има и добри страни, защото човек открива нови неща, а защо не и да открие себе си. Това е умение – да се адаптираш, да изразиш своите положителни страни и умения, да откликваш на повика на другата култура и да балансираш между това, което носиш като потенциал - интелектуален, емоционален и пр., и това, което те среща в чуждата култура, която понякога е подозрителна и дори враждебна", споделя доц. Янкова.

Според нея този начин на живот не е подходящ за всеки и самооценката дали можеш да се справиш в такава среда е ключова.

"Мнозина от моите колеги преживяха културен шок, защото се свързваш с една много различна култура, дори когато знаеш езика. Този език има много неизвестности, които трябва да се усвоят в практиката. Много често лекторът е сам, както в моя случай, и представя страната си и собствената си култура. Тогава си обект на по-специално наблюдение – всеки един жест, поведение или грешка се тълкуват не като личностна проява, а като елемент от манталитета (на народа)", подчертава тя.

По изражението на очите на доц. Янкова, когато говори за студентите си, става ясно, че те са нейното най-голямо вдъхновение да продължава мисията си, макар и тя да е изпълнена с предизвикателства.

"Лекторът трябва да бъде открит към студентите и да им представя възможностите за пътуване и обучение по езика. Разбира се, лекторът трябва да умее и да мотивира студентите си за преодоляване на естествените трудности, които съпътстват изучаването на езика", коментира тя и споделя още, че тя, както и много други лектори по български език, не изпълнява единствено ролята на лектор, а преподава и история и култура и организира извънкласни културни дейности.

Изглежда ролята на лектор по български език в чужбина включва много повече от професионалните задължения, описани в характеристиката му при постъпване на работа. Лекторът е учител, приятел, ментор и мотиватор, но най-вече вдъхновител. Защото изучаването на чужд език и култура е често трудна задача, а въвеждането на непознат в този нов свят изисква деликатност и правилен подход. Това е и двустранен процес - преподаването на собствената култура върви ръка за ръка с изучаването на чуждата. В известен смисъл преподавател и студент се изправят пред еднакви трудности и това сплотява.

"Другите култури разширяват границите на познанието. Те могат да се сравнят с прозорец към други светове. Това е изключително ценно и несъмнено обогатява. Човек се самопроверява – в трудни ситуации, когато си сам и трябва да решиш казус, проверяваш дали умееш да се справяш, без да имаш опората на близката уютна среда. Това никак не е лесно", заключва доц. Янкова.