site.btaБъдещето на борбата с рака е в персонализираната превенция, смята експерт
Бъдещето на борбата с рака е в персонализираната превенция, защото ако успеем да направим така, че хората изобщо да не се разболяват, ще бъде най-добрият вариант. Това каза днес във Варна генетикът проф. Весела Кристенсен от Университета на Осло, Норвегия, която е сред лекторите в работен семинар, организиран от Медицинския университет в крайморския град. Обучението се води от водещи европейски експерти, които представят нова група методи за изследване на големи бази данни. Сред акцентите на семинара е и дигиталното моделиране на тумори, което позволява персонализиран подход към пациентите.
Според Кристенсен в момента в целия свят се работи върху прогностичните тестове, които позволяват да се оцени рискът от заболяване. Тя уточни, че в Осло вече има и генетични съветници, които обясняват на хората какви са възможностите да се разболеят от рак и вариантите това да се избегне.
Другият акцент в работата на учените е имунотерапията на онкозаболяванията. Според проф. Проф. Юха Клефстрьом от Финландския раков институт в Хелзинки за първи път в историята си човечеството разполага с такъв тип лечение, което може да помогне и в напреднали стадии на болестта. Големият проблем обаче е, че тези видове медикаменти не са успешни при всички пациенти, посочи ученият. По думите му при някои болни лекарствата имат ефект-чудо, но при други изобщо не дават резултат. Същото е валидно и за различните видове тумори. Като примери той посочи, че имунотерапията е ефективна при меланом и рак на белия дроб. Клефстрьом допълни, че в момента задачата на учените в института, където работи, е да разберат защо се получават тези различия и как могат да бъдат преодолени. Той коментира още, че с времето туморите еволюират. Те не са изградени от един вид клетки и някои се убиват по-лесно, докато други проявяват резистентност към лечението, дори успяват да се „крият“, за да не могат да бъдат нападани от имунната система.
Новите технологии се прилагат все по-широко и разнообразно в медицината и в частност в онкологията, трупат се огромни бази данни, които позволяват разработка на модели и на „двойници“ на туморите, допълни математикът проф. Арнолдо Фригеси от Центъра за върхови постижения Integreat в Осло, Норвегия. По думите му компютърните модели позволяват бързо натрупване на огромни бази данни, по-бързо диагностициране и по-точно определяне на лечението.
Едно от най-големите предизвикателства пред лекарите е лечението на първични тумори в мозъка, допълни проф. Антон Тончев, директор на Научноизследователския институт в Медицинския университет във Варна. По думите му при този вид рак и преживяемостта на пациентите е най-малка. Тончев допълни, че клетките в мозъка са в много плътен контакт и е трудно медикамент, вкаран в кръвта, да достигне до тях. Резултатът от премахването на туморна тъкан в този човешки орган зависи от локацията, посочи ученият. И допълни, че има функционални полета в мозъка, където евентуална операция може да не доведе до драматични промени у болния.
Като проблем пред съвременната медицина проф. Фригеси посочи и това, че събраните бази данни са основно от бели хора. В онкологията обаче вече е доказано, че рискът от заболяване е различен при отделните раси, тъй като те имат различна генетична основа. Проф. Клефстрьом допълни, че диверсификацията не е само между расите, а и между първичния тумор и метастазите. Той обаче подчерта, че ако учените се вторачват само в разликите, няма да осъзнаят голямата картина. Независимо от расата и генома, всички сме хора и лечението е с еднакви принципи, обобщи финландският учен.
/ВД/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text