site.btaУвеличението на заплатите заради липсата на достатъчно работна ръка не е конструктивен път за развитие на българската икономика, заяви председателят на БТПП

Увеличението на заплатите заради липсата на достатъчно работна ръка не е конструктивен път за развитие на българската икономика, защото с това не се дава перспектива. Необходима е квалифицирана работна ръка и иновации, за да се увеличи производителността и да бъдем успешно догонващи европейските ни партньори. Това каза председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов по време на среща в Палатата на тема "Решения за внос на работници от чужбина", организирана от БТПП и Human Power BG.

БТПП иска да има достатъчно квалифицирана и неквалифицирана работна ръка в България, за да може страната да навакса изоставането си в рамките на Европейския съюз. По темпове на растеж горе-долу сме добре, но като обеми, като перспектива, ние трябва много да вървим напред, каза Симеонов.

Той заяви, че БТПП продължава да работи за улесняване на достъпа на българските фирми до работна сила и от чужбина, като посочи, че това е част от дългосрочната задача на организацията за решаването на този въпрос. Симеонов отбеляза, че проблемът стои не само пред българските фирми, но и пред тези в Европа и САЩ.

Председателят на БТПП напомни за последната среща в Палатата по темата за внос на кадри от Индия, на която беше взето решение в кратки срокове да се свика работната група към Министерството на икономиката и индустрията, като посочи, че това не е се случило. Цветанов заяви, че усилията на Палатата ще продължат с новото правителство. Каквото и правителство да се формира, задачата за улесняване на вноса на работна ръка и облекчаване на реализирането на плановете на бизнеса за разширяване, за увеличаване на продукцията, за приемане на повече поръчки трябва да се изпълни, заяви председателят на БТПП. Той посочи, че в България не са многобройни средите, които са недоволни от вноса на работници от трети страни. Даже в синдикатите се осъзнава, че не са в състояние да задоволят търсенето на квалифицирана и не само на квалифицирана работна ръка, посочи Симеонов.

Демографската криза, за съжаление в България напредва в големи темпове, но не само в България, заяви Слави Славов, ръководител "Проекти" на Human Power BG. Той посочи, че заради добрата си квалификация българските работници са привлечени от много други европейски държави, което е сред причините за драстичното намаление на работната ни сила. Славов отбеляза, че само компаниите, които своевременно усетят накъде върви пазарът, могат да бъдат достатъчно конкурентоспособни. Той каза, че при наемането на работници от чужбина има много предизвикателства, сред които намирането на правилните хора, както и такива, свързани с процедури по уреждане на документи.

Славов разказа за технологията на работа на компанията. За да намерим правилните хора за вас, ние винаги правим първо една среща с компанията, в която анализираме всички проблеми, които може да има, след което изготвяме обща стратегия с компанията за това кои условия ще бъдат най-добри за двете страни и какви специалисти трябва да дойдат, обясни Славов. На следващ етап се изисква видео с подробна информация за това например CNC оператор на каква машина работи и как извършва дейността си. Причината за това е, че хиляда думи са една картина, а хиляда картини са едно видео и това може да ни помогне да сме максимално полезни и точни в избирането на правилния човек, заяви Славов. Той изтъкна, че за определени позиции, например заварчици, за да се преценят уменията на кандидата, той трябва пробно да ги покаже. При вноса на работна ръка от чужбина това може да бъде онагледено само чрез видео, което позволява на съответния представител на компанията, която се нуждае от кадри, да прецени възможностите на кандидата. Когато се състави списък от примерно 10 работници, започваме процеса, свързан с документацията и общуването с българските институции.

Стъпките, за съжаление, са бавни, отнемат между 4 и 6 месеца, коментира Славов и посочи, че сроковете, които са дадени по принцип от институциите в закона, са доста по-кратки - 14 дни в Агенцията по заетостта и толкова в Дирекция "Миграция" в МВР. По думите на Славов тези срокове се удължават, защото в съответните институции не разполагат с необходимия персонал за съответната дейност, като не изключи, че забавянето може и да е по други причини. В тези случаи задачата на компанията е да е посредник между търсещата работници фирма и институциите. Сроковете са важни не само за бизнеса, но и за хората, търсещи работа. Хората, които идват тук, са с ясната идея, че каквото изкарат, 80 процента от парите ще ги изпратят на техните семейства, които имат нужда от тази финансова помощ, каза Славов. След получаването на положително становище от Дирекция "Миграция", то се изпраща към посолството на България в Ню Делхи и се организира визова дата за интервю, след което кандидатите за работа у нас пристигат в България. В страната те се посрещат от компанията, която ги придружава до мястото за настаняване и им помага в процеса на адаптация.

Славов разказа за нова инициатива на компанията, стартирала от април, чрез която в периода на институционално изчакване - от четири до шест месеца, работниците се учат да говорят на български език на базово равнище с терминологията, която ще им е нужна на работното място. Тази инициатива се осъществява с помощта на компанията Prime Academy. 

Илиян Станков, собственик на компанията Prime Academy, разказа, че обучението започва със специализирани курсове според съответното производство, като се преподава критично важна информация многократно. Когато дойдат в България, работниците от чужбина могат да се изразят и с това стават атрактивни за работодателите. Въпреки че тези хора владеят английски, те не го говорят свободно, а в повечето заводи - началници, бригадири и други хора, които отговарят за служителите, не говорят английски и това обучение по български език улеснява процеса на работа с тези хора, коментира Станков.

Работниците от чужбина биха били в помощ не само на фирмите, но и на българските служители. Това, което се забелязва в повечето производства, които са наши партньори, е, че в една производствена линия, за да може да стане определен продукт, има много процеси, а някои от тях са много неприятни - лоша миризма, неприятна топлина или други фактори, отбеляза Славов. Той допълни, че поради тази причина български работници не искат да участват в такива процеси, но пък работодателите имат нужда от този продукт. За да може това производство да се осъществява и да дава работа на множество хора, трябва да има персонал, който да работи в началния етап на производството и по тази причина такива работници могат да бъдат от много голяма полза да изпълнят тази роля. Те ще бъдат много доволни, че са дошли в България за по-добра заплата, за по-добър живот и най-вече да изкарат пари, докато са в България, за да изпращат на техните майки, бащи, баби, дядовци, каза Славов. Той посочи, че повечето служители, които са започнали да работят в България, придобиват основни познания по български език. Някои от тях се справят толкова добре, че вчера собственик на компания за сладолед каза, че иска шест човека да повиши, разказа Славов. Той посочи, че тези работници дават добър пример на българските служители и заедно с тях успяват да изградят сплотен екип.

Славов разказа, че в хижа "Кумата" на Витоша вече са назначени готвачи от трети страни, с което е решен проблемът с текучеството на кадрите заради отдалечеността на работното място. Изключително много съм доволен от хората от Непал, които работят при мен, доста бързо навлязоха в сферата на кухнята и са доста оправни, разказа управителят на хижата Борислав Пенчев.

Представителите на бизнеса се интересуваха от това в рамките на една година колко ще спестят от назначаването на хора от трети страни, например в складова база, в туризма или в ресторантьорството. Славов посочи, че хората от Непал, когато дойдат в България, очакват заплата между 500 евро и нагоре според позицията. Складовите работници, при стандартна 8-часова работна смяна, 5-дневна работна седмица, търсят 500-550 евро и осигурена квартира, каза Славов и допълни, че средният разход за работодателя излиза около 650 евро, като посочи, че от компанията поемат и транспортните разходи. Ние имаме оферта, която е на стойност 1950 лева, като в нея влиза: самолетен билет, курерски такси и целият процес до настаняването на работниците в България, обясни Славов. В тази оферта влиза и подготовката по български език, а докато работникът е в България - максимално три години, с възможност за удължаване с още три, от компанията оказват помощ на българския работодател по различни въпроси. Освен това има гаранция, ако работодателят не е доволен от работника, от компанията оказват подкрепа на чуждестранния работник да се справи по-добре, а ако това не е възможно, се поема ангажимент той да бъде върнат в родината, като на негово място безплатно се осигурява нов работник. За подобна хипотеза работниците са наясно, каза Славов.

Работодателите се интересуваха и от здравното осигуряване на такива работници, като Славов обясни, че те не са от здравно-осигурителния кръг, а това става чрез съответната застрахова. Ако застраховката не покрива нещо, в трудовия договор може да се запише, че лечението се покрива или от работодателя, или от работника, като работникът е наясно със ситуацията предварително, уточни Славов.

От компанията не поемат услугата по откриване на банкови сметки или издаване на карти за градския транспорт на бъдещите работници.