site.btaМлада жена от Търговище преподава английски език като доброволец в Източна Азия

Млада жена от Търговище преподава английски език като доброволец в Източна Азия. Мариела Петкова е на 26 години и използва времето си през летните месеци за обучение на деца от няколко азиатски държави, чрез международно доброволчество, разказа тя за БТА. 

Мариела е журналист на свободна практика, работила е и като софтуерен тестер за корпоративна компания. Отдавнашна нейна мечта е да пътува, но не просто като турист, а по начин, който да ѝ даде възможност да се слее с местните хора. Намира за подходящо да се включи в платформата за международно доброволчество в момент, в който желае да се откъсне от европейския си начин на живот и в същото време да пречисти съзнанието си. Близо месец тя прекарва в Индонезия – място, за което твърди, че дава нова перспектива за живота. 

По думите ѝ работата на доброволеца изисква последователност и всеотдайност. Петкова посочва, че в Индонезия работи с деца и младежи на различна възраст – от най-малките в детските градини, през ученици, до посещаващи общностни центрове подрастващи, които участват в занимания по интереси, наподобяващи характерните в България кръжочни дейности. В тях доброволци и преподаватели учат деца и жени на различни умения, като готвене, екопринт и английски език. Всеки ден Мариела води часове по английски език пред три или четири групи. В часовете си включва иновативни и игрови подходи, понякога презентации, друг път набляга на работата в екип, разказa за БТА тя. 

Освен да преподава, младата жена се включва в разнообразни събития и конференции, участниците в които споделят опит за предизвикателствата и възможностите за преодоляването им. „Имам възможност да ходя на пикници с някои учители, да пием кокосова вода и да се опознаваме. Заедно участваме в различни дейности като кулинарни класове за приготвяне на традиционна храна“, допълни подробности от битието си на доброволец Петкова. 

Коментира, че тамошните хора са много сръчни. Прекарвайки по-дълго време с тях, тя е въвлечена, освен в радостите им, и в проблемите. Например, говори се за ранните бракове, за качеството на живот, за екология, която е доста далеч от тях все още, разказа доброволката от Търговище. 

Според нея най-полезно е осъществяването на истински културен обмен в периода на доброволчество. „Разказвам им за нашата история, правим паралели. Намираме сходства както в кулинарията, така и в изобразителното и приложните изкуства“, обясни Мариела. Самата тя е изучавала техниката „Батик“ повече от десет години в едноименен клуб в родния град. На остров Ява в Индонезия, считан за родината на "Батик", участва в тематични работилници. 

Приятелското отношение на местните хора особено силно впечатлява доброволката. За БТА тя споделя редица жестове, които ще останат завинаги в паметта и сърцето ѝ. „Хората са с топло отношение към мен, постоянно ми дават храна и подаръци като шалове или дрехи. Щедростта им е огромна“, каза тя. 

И тъй като идеята на местата, където доброволства българката, е да се овласти обществото чрез образование, тя прави и своеобразно сравнение на учениците в България и Индонезия. "В България голям процент от децата са агресивни и недисциплинирани, нямат респект към учителите и най-лошото е, че са апатични. Не обобщавам, просто това е през моите очи. А в същото време децата в Индонезия са в пъти по-щастливи, радостни и спокойни. И са много умни, честно казано, съм впечатлена колко бързо учат“, е мнението на младата жена, която е била доброволец по различни програми и у нас.

В заключение обобщава своя аргумент да бъде доброволец. „Хубаво е поне веднъж, дори само за седмица, човек да се изправи пред подобно предизвикателство. Защото след него става по-смирен и дори оценява не само живота си, но и родината. Лично аз всеки път преоткривам и обиквам България и богатата ни култура все повече, когато пътувам и разказвам за нея“, каза Мариела.

Към момента Петкова доброволства в Камбоджа. До завръщането си в България през есента ѝ предстоят периоди на работа в още няколко азиатски държави, сред които Малайзия, Виетнам, Тайланд и Лаос. 

За себе си е уверена, че благодарение на тези пътувания се обогатява духовно и израства за кратко време. Приятелствата, които изгражда, пък разширяват кръгозора ѝ, посочва тя. Но освен това в далечните държави намира истории, които би желала да опише скоро след завръщането си в родния край.