В седмицата на изборите за Европейски парламент

site.btaНие сме традиционна лява партия, заяви пред БТА заместник-председателят на словашкия парламент и кандидат за евродепутат на управляващата партия "Посока - социална демокрация" Любош Блаха

Ние сме традиционна лява партия, заяви пред БТА заместник-председателят на словашкия парламент и кандидат за евродепутат на управляващата партия "Посока - социална демокрация" Любош Блаха
Ние сме традиционна лява партия, заяви пред БТА заместник-председателят на словашкия парламент и кандидат за евродепутат на управляващата партия "Посока - социална демокрация" Любош Блаха
Заместник-председателят на словашкия парламент и кандидат за евродепутат от управляващата партия "Посока - социална демокрация" Любош Блаха - снимка: Божидар Захариев/БТА
Чуй новината

В седмицата на изборите за Европейски парламент, които в Словакия ще бъдат произведени на 8 юни, БТА взе интервю от Любош Блаха - заместник-председател на словашкия парламент и кандидат за евродепутат от управляващата партия на премиера Роберт Фицо "Посока - социална демокрация". Любош Блаха е на второ място в избирателната листа на "Посока - социална демокрация". Той е работил като политически изследовател и университетски преподавател. По собствените му думи се придържа към твърди леви убеждения. Според него "Посока - социална демокрация" е традиционна лява партия, която в същото време обръща голямо внимание на съхраняването на културната идентичност на Словакия. За него най-важните въпроси са социалната справедливост и равенството. По-долу следва пълният текст на интервюто:  

За нашата аудитория ще бъде интересно да чуят директно от Вас: какви са политическите цели на „Посока – социална демокрация“ и каква е политическата ѝ ориентация?

„Посока – социална демокрация“ е лява партия в традиционния смисъл на думата. Не сме лява партия в постмодернисткия смисъл, както го разбират в Брюксел и на Запад. Не сме ориентирани към постматериалистични въпроси, като например правата на ЛГБТ общността. Ние се концентрираме върху социалните въпроси, както прави традиционната левица. Бих казал, че ние сме традиционни социалисти.

Освен това ние сме патриоти – това е втора важна характеристика на нашата партия. Не следваме западните леви тенденции, в които се говори за глобализация и мултикултурализъм. Ние сме патриоти, като това е свързано с факта, че Словакия е една млада и доста крехка държава. По тази причина трябва да се фокусираме върху националните си интереси в рамките на Европейския съюз и в условията на глобализация. Затова ние предпочитаме да съхраняваме по-традиционния си, донякъде дори консервативен, поглед върху нещата в културно отношение.

Да, ние сме една различна лява партия в културно отношение. По най-важните въпроси за социалната държава и за преразпределението на богатството обаче имаме една и съща позиция с останалите леви партии. Искаме да защитим трудещите се и да гарантираме равенство в словашкото общество.

Каква беше личната Ви мотивация да се присъедините към партията?

Преди се занимавах научно с политика, бях университетски преподавател, пишех книги за лявото движение – за Маркс, Ленин, Че Гевара. Винаги съм бил с твърди леви убеждения. Нормално беше да се присъединя към единствената социалдемократическа лява партия, която играе значима роля в политическия живот на Словакия.

Бихте ли насърчили младите хора да бъдат политически активни и да стават членове на политически партии?

Да, разбира се, но истината е, че младежите в западните страни и в големите градове в Словакия обичайно са ориентирани към неолибералните и прогресивните ценности. Разбира се, когато си млад, ти се иска да живееш свободно – искаш да имаш свобода, да ходиш на бар, да се срещаш с момичета, да пиеш. Разбирам това, но след няколко години ще имаш семейство, деца и ще разбереш, че имаш нужда от социална защита, от силна държава, от сигурност. Надявам се, че младите хора от средната класа в големите градове ще се откажат от неолибералната лудост и ще започнат в по-голяма степен да се държат като възрастни. Според мен това е най-важното за словашката политика, но виждам също на нашите митинги и прояви, че все повече млади хора носят тениски с образа на Че Гевара или с други символи на лявото движение. Тези млади хора виждат, че има някакъв проблем с неолибералния прогресивен капитализъм. Те искат да му отправят предизвикателство.

Какво бихте казали за политическата ситуация в Словакия като цяло?

Ние сме една доста поляризирана страна. Наблюдаваме тенденция в неолибералния прогресивен лагер те да се смятат за собственици на истината, тъй като разполагат с подкрепата на Запада – на западните медии, на западните неправителствени организации, на западните държави и тяхната военна сила. Затова неолибералният лагер изведнъж си внуши, че само той има право да си казва мнението – всеки, който не е толкова либерален, прогресивен или не е привърженик на войната, следва да бъде наказан, да му бъде дори забранено да се занимава с политика.

Ние имаме своята лява и патриотична позиция. Например, що се отнася до конфликта в Украйна, ние искаме мир, не разпространяваме омраза към руската нация. Затова ни наричат „агенти на Путин“, „шпиони на Путин“, „екстремисти“, „наистина лоши хора“, затова казват, че „трябва да бъдем унищожени“ – това е нещо доста характерно за либералния лагер в днешна Словакия. Хората, в резултат от това, са доста изнервени и може би затова и се стигна до опита за убийство на премиера Роберт Фицо. По тази причина ситуацията е доста опасна.

Това е проблем и в целия Европейски съюз – когато не си против Русия, когато не си голям фен на ЛГБТ, когато не си достатъчно прогресивен и либерален, се превръщаш в обществен враг. А това според мен не е в духа на либералната демокрация и ценностите на плурализма. Мисля, че това е една много опасна тенденция и словашкото общество наистина е много поляризирано и ако искаме да постигнем помирение, за това особени усилия ще трябва да положи либералният лагер, който трябва да се промени.

В качеството си на заместник-председател на парламента и като човек с богат парламентарен опит, как бихте оценили последните месеци от парламентарния живот? Има ли конфликти извън правилата?

Има една партия в словашкия парламент – „Обикновени хора и независими личности“ на бившия премиер Игор Матович, която е изолирана от всички останали. Матович влезе в политиката преди 13-14 години и той вкара вулгарността в словашката политика и словашкия парламент, лошите думи и лошото държане. Бих казал, че в парламента има диво държане. Матович всеки ден атакува опонентите си с вулгарни думи. Трудно е да не реагираш на това. Атмосферата в словашкия парламент е атмосфера на враждебност. Покрай опита за убийство на премиера Фицо имаше известно успокояване, но на сесията този месец страстите най-вероятно ще забушуват отново, защото враждебността между отделните лагери е твърде голяма и бива изострена от различните ни гледни точки по въпросите, свързани с Украйна, от геополитическите проблеми, преди това – от коронавирусната пандемия. Ситуацията в словашкия парламент и в словашкото общество като цяло наистина е сложна.

Какво бихте казали за ситуацията вътре в Европейския съюз като цяло и как тя би се променила след изборите за Европейски парламент тази година?

Европейският съюз е в голяма криза. Според нас вина за това носи комисията на Урсула фон дер Лайен. ЕС започна съществуването си като проект на мира, икономическото благоденствие и социалната справедливост. Изведнъж ЕС се превърна в проект на войната, ставаме свидетели на милитаризирането му, на омраза срещу Русия. Със санкциите срещу Русия правим неща, които са против нашия интерес, против нашия икономически интерес. С други думи, вредим на благосъстоянието си. Сега сме зависими от американския газ, който е по-скъп. Преди това ползвахме руски газ, който беше по-евтин и по-изгоден за нас. Казваме, че нанасяме вреда на руската икономика, но като виждаме, че руската икономика расте, а икономиката на Германия например е в стагнация, стигаме до извода, че може би ние вредим сами на себе си със санкциите си срещу Русия. Трябва да проявим здрав разум. ЕС трябва да се концентрира върху социалните въпроси, върху въпроса за мира. Трябва да сме посланик на мира, а не посланик на войната срещу Русия. Отнасяме се критично към Европейския съюз и се страхуваме от тенденцията да се предявяват искания за отнемане на правото на вето. Принципът на единодушието, който се прилага по въпросите на сигурността и външните работи, е изложен на риск. Виждаме доста грешки сега в Европейския съюз – например, Зелената сделка, която е унищожителна за икономиката ни, ЛГБТ въпросите, миграцията. Както казах вече, ние сме крехко общество – по тази причина нашата партия не е фен на миграцията. Искаме да защитим културата и идентичността си. Вероятно след изборите ще има промяна, тъй като се очаква в Европейския парламент да влязат доста партия, които се отнасят критично и скептично към ЕС, както и политически сили, които гледат реалистично на нещата.

Ако Ви изберат за член на Европейския парламент, какви ще са Вашите приоритети?

Първият ми приоритет е мирът. Въпросът с украинския конфликт е доста важен за Словакия, ние граничим с Украйна. Ние не таим враждебност към Русия, за разлика от Полша и Чехия. По-скоро гледаме прагматично на нещата, както прави Унгария. Освен това искаме нормални отношения с Китай. Не се ръководим от разбирания, подобни на тези от Студената война, че трябва да принадлежиш към един от блоковете и да мразиш другия.

Искаме мир в Украйна, това ще бъде първият ми приоритет – не искаме да изпращаме оръжия и войници, искаме да успокоим ситуацията.

Следващият въпрос, който е много важен за мен, е въпросът на социалната справедливост. Трудещите се хора се нуждаят от защита. Това е много важно. Ние сме лява партия. Една от моите цели е да убедя нашите другари от левите партии в Европа, че са в грешка – те се занимават с въпроси, които не са свързани с левицата. Например, въпросите на ЛГБТ и войната, омразата срещу Русия, мултикултурализъм и т.н. Те абсолютно игнорират въпросите на социалната справедливост, икономическата справедливост, равенството, борбата срещу бедността. Това е изключително погрешно и ни тласка към това да искаме да представим програмата на нашата патриотична левица, като алтернатива на новата, прогресивна левица. Ние сме традиционна и патриотична левица, ориентирана към мира и социалната справедливост.

Как виждате бъдещето на левицата в Европа?

Мисля, че е голяма грешка на левите партии, или на така наречените леви партии, че спряха да са партии на трудещите се. Те се превърнаха в партии на средната класа, на горния слой на средната класа, ориентираха се към въпросите на ЛГБТ и феминизма. Не виждам здрав разум в това. Словакия все още не е толкова богата страна, че да си позволи да се фокусира върху постматериалистични въпроси. Повечето словаци са доста бедни или не много богати и нашият основен интерес е да имаме добър стандарт на живот, да има равенство, да имаме добра работа, да не живеем в бедност. За нас „ляво“ означава традиционното ляво – социална държава, борба с бедността. Това е лявото. Ние сме класическото ляво, а не постматериалистичното такова.

Според Вас Новата индустриална революция повече възможности ли ще донесе или повече проблеми?

Да, назрява Четвърта индустриална революция. Тя идва и ние трябва да реагираме. Виждам интересни предложения, които идват от левицата, като например въвеждането на основен доход, намаляване на работното време. Аз съм фен на социалната икономика – на идеята за кооперативна икономика. Това може много да улесни прехода при Четвъртата индустриална революция. Тези въпроси трябва да бъдат обсъждани, но Словакия още е индустриална държава и нейните интереси не може да бъдат жертвани в името на интересите на други държави. Същевременно сме отворени към новите възможности.

Как виждате като цяло бъдещето на Европейския съюз?

Като цяло не съм голям оптимист. Тенденциите са да се приближаваме към война с Русия, да отстъпваме позиции в икономическо отношение, да ставаме все по-фанатични в преследването на дневния ред на либерализма. Трябва да се концентрираме върху въпросите на социалната справедливост, на равенството, на защитата на икономиката ни и на жизнените ни стандарти. Не съм голям оптимист. Надявам се, че тези избори ще променят нещо, но ако радикализирането на либерализма продължи, виждам само два варианта: рухване на ЕС или превръщането му в тоталитарна система.

Как виждате бъдещето на света като цяло?

Аз вярвам в социализма, в демократичния социализъм. Не мисля, че капитализмът може да бъде поддържан в дългосрочен план, въпреки че нашето поколение може и да не види промяната. Можем обаче да се опитаме да направим някои реформи, като първата стъпка към това може да са тези избори.

/НС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:30 на 30.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация