site.btaЯвор Гърдев ще снима игрален филм по „Ян Бибиян“

Явор Гърдев ще режисира игрален филм по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин. Това съобщи той във Варна, където гостува на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Той работи по сценария от няколко години с писателя Захари Карабашлиев, който е инициатор на идеята. Проектът има частично финансиране от Националния филмов център (НФЦ) и сега набира копродуценти. По думите на Гърдев филмът ще бъде цветен, подходящ и за деца, и за възрастни и ще напомня готическа приказка. 

Тазгодишното издание на МТФ „Варненско лято“ започна с представлението „Великденско вино“. Пиесата на Константин Илиев е режисирана от Явор Гърдев в Народен театър „Иван Вазов“ в навечерието на 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски. В ролята на Поп Кръстьо влиза актьорът Владимир Пенев. 

Пред БТА Гърдев сподели, че е бил привлечен към пиесата най-вече от акта на покаяние, защото той е нещо, което трудно се случва в нашата култура. Той е особено интересен за мен, защото е труден човешки акт, който изисква вътрешен ресурс, смелост, извънредни обстоятелства, каквито има в пиесата. „От това, което виждам в литературния канон, ние нямаме култура на изповядване на греховете, таим ги и не ги споделяме. В тоя смисъл ни е най-трудно да бъдем искрени, да изваждаме греховете извън себе си и затова те ни тежат като вътрешен товар“, обясни режисьорът.

Гърдев не смята, че предателството е наша отличителна черта, защото се практикува и на други места. Според него през XIX век се наблюдават много феномени на невъзможност за лоялност към обща кауза, но това не означава, че трябва да бъдат натоварвани хората с чувство на вина за нещо, което не са направили и не знаем кой е направил, както е в случая с Поп Кръстьо. „В спектакъла не се казва, че той е предал Левски, въпросът е още дискусионен, но се предполага, че нуждата от покаяние е свързана с някаква вина. Вероятно е той да не е предателят, историческите факти по отношение и на двете тези са достатъчно убедителни и този въпрос трудно ще бъде уточнен някой ден, но това не е необходимо за една добра пиеса, защото тя може да постави обстоятелства, които да не са исторически факт и да произведе от това важен човешки феномен, което се случва с текста на Констаин Илиев“, посочи режисьорът. Той добави, че е било трудно да го постави, но призна, че е изисквал и от него някакво смирение. „Има някои текстове, в които режисьорът трябва да се разтвори колкото може и да изчезне и това е един от тези текстове“, добави Гърдев. 

Според него общостатистическото задължаване на хората с някаква вина по отношение на нещо, което не са направили, не е добра практика. Това, което е добре да се случи, е да се изпита консолидация по отношение на обща ценност. „Нашата култура и нация има много малко общи неща, които да са се превърнали в ценност за всички. Такова нещо е Левски. При него даже се наблюдава феномен на сакрализация, той се превръща в светски светец, въпреки че самата църква не е съгласна да бъде обявен за светец. Той е човекът, към чийто облик и поведение могат да се предявят най-малко претенции от всички. Няма аналог на такъв тип посветеност“, смята Гърдев. Според него за отношението помага и трагическата съдба на революционера, защото съвсем друго би било, ако той бе оцелял. 

Режисьорът коментира и наличието на театрални постановки, които не са пример за висока култура. Това не го притеснява, защото по думите му в културата винаги има пластове, които съжителстват, и не води до успех да се опитваме да отнемем някои от тях. „Няма да успеем да пренасочим хора към представления, които не искат да гледат, и те просто ще отпаднат от театъра. Популярна култура винаги е имало и ще има. Ако тя бъде репресирана и ограничавана, от това няма да произлезе особено качество за по-високата култура, просто някакви хора ще се отчуждят от този процес“, каза Гърдев.