site.btaЗа мен киното е хоби, което превърнах в професия, казва българският филмов критик д-р Геновева Димитрова

За мен киното е хоби, което превърнах в професия, казва българският филмов критик д-р Геновева Димитрова
За мен киното е хоби, което превърнах в професия, казва българският филмов критик д-р Геновева Димитрова
Пресфото - БТА, снимка: Павлина Дудева, кореспонедент на БТА в Стара Загора

За мен киното е хоби, което превърнах в професия. Това каза в интервю за БТА председателят на международното жури на единадесетото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2024 д-р Геновева Димитрова. „Мисля, че аз не съм човек с много сбъднати мечти, но едната от тях е да бъда филмов критик и киновед, какъвто съм си мечтала да бъда като млада. Цял живот работя любимата си работа, какво по-хубаво от това. И сега след като няма вестник „Култура“, аз работя с удоволствие в Българската национална филмотека, където работата е приказка“, разкри тя. 

Като част от журито, което ще присъди наградите на кино фестивала в града на липите, тя очаква следващите няколко дни да бъдат интересни. „Аз съм гледала четири от деветте филма в конкурсната селекция. Те са различни и прекрасни. Очаквам да ми е забавно, да се сработим с колегите от международното жури и да останат красиви спомени, какъвто е този мирис на липа, който в момента изпълва Стара Загора“, добави Димитрова. 

Според нея европейското кино през последните години се развива интересно. „Най-често то се случва в международни копродукции. А именно международната копродукция е най-точният и най- ефикасен начин за финансиране на даден филмов проект. Не случайно за даден филм можем да говорим, че е италиански, но той е италиано-френско-белгийски или българо-сръбски и т.н.“, казва Димитрова.  „Европейското кино понякога е скучно, понякога е много любопитно, но при всички случаи се занимава с важни аспекти от житието, независимо дали като нов социален реализъм или в екзистенциален план. Дали с не случването на житейски проект или с намирането на любовта. Различно е европейското кино, в него млади, известни или не толкова известни филмови автори предлагат своите стратегии за привличане на аудитория", каза още тя.

Според Димитрова все по-трудно се привлича аудитория с европейски филми и затова има тези специализирани кина като „Дом на киното“, Филмотечно кино „Одеон“, културен центът „G8“, където могат да се гледат бутикови европейски филми. „Да не забравяме, че на европейските филмови награди бяха отличени много качествени филми и те са и по българските екрани”, припомни Геновева Димитрова. „Много европейски филми са селектирани за наградите Оскар, на фестивала в Кан редовно победители са европейски филми. Те имат по-малко публика, но пък тя им е вярна. Това се отнася и за големите режисьори като Уди Алън, Джим Джармуш, Матео Гароне“, добави тя.

Председателят на международното жури заяви, че са важни европейските филми и лично тя предпочита да гледа най-скучния европейски филм пред американски блокбъстър.

От думите на Димитрова стана ясно още, че българската киноинфустрия се развива трудно. Според нея причината за това е, че не е довършен новият Закон за българската филмова индустрия. „В последната година не сме постигнали някакви невероятни успехи, както беше преди няколко години, но достатъчно е, че имаме филми като „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев и „Диада“ на Яна Титова, за да се радваме. Вече се задават и други нови български филми и аз съм любопитна да ги видя“, пожела си тя.

Д-р Геновева Димитрова разкри пред БТА, че в момента пише книга за прехода в българското игрално кино. Вече е избрала 25-те филма на прехода, които ще бъдат с нейна рецензия. И обещава, че това лято ще работи върху това.

Д-р Геновева Димитрова е един от водещите български филмови критици. Завършила е руска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура” до спирането му. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те“ и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)“. Сценарист е на документалните филми „Нощ в София” (2008) и „Offline?” (2017) на Станислава Калчева.

/ТТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:22 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация