site.btaДребният земеделски стопанин е гръбнакът на хранителните системи, посочи проф. Невена Александрова от ФАО

Дребният земеделски стопанин е гръбнакът на хранителните системи, посочи проф. Невена Александрова от ФАО
Дребният земеделски стопанин е гръбнакът на хранителните системи, посочи проф. Невена Александрова от ФАО
Снимка: Ивона Величкова/БТА

Изоставаме катастрофално от постигането на целите за устойчиво развитие - само 15 процента от всички 17 цели са напът да бъдат постигнати. Причините са климатични промени и други дисбаланси, които утежняват ситуацията. Това каза проф. Невена Александрова, експертен служител по иновации и разпространение на знания, завеждащ отдел "Политики и капацитети по иновации" в Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), по време на научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система - национален приоритет за продоволствената независимост на България", който се провежда в Националния дворец на културата в София.

Александрова цитира доклада на ООН от началото на тази година "Укрепване на програмата 2020-2030", според който глобалната агрохранителна система има специално място да осигури пробив в изпълнението на целите за устойчиво развитие, защото е свързана с всички елементи на всички цели.

По думите на Александрова проблемът е, че глобалната агрохранителна система е нефункционална, неефективна, несправедлива, неекологична и неустойчива - при положение на криза може да настъпи глад. Светът все още не може да излезе от сянката на КОВИД-19 и конфликта в Украйна. Като резултат от това се очаква до 2030 г. глобалната икономика да загуби 51 трилиона долара. Докато недостигът на инвестиции за целите за устойчиво развитие до 2030 се е удвоил, достигайки 34 трилиона долара.

Александрова подчерта, че дребният земеделски стопанин е гръбнакът на хранителните системи - 80 процента от фермерите в света са дребни и те произвеждат сумарно до 34 процента от хранителните запаси в света, в някои региони този процент достига до 80 процента. Но дребният собственик няма нужните ресурси и услуги, той изобщо не е в радара на различните политики, които касаят агрохранителните системи.

Тези проблеми и финансови последици със сигурност водят до утежняване на хранителната несигурност, отбеляза Александрова.

Тя посочи, че през 2020 г. почти всеки трети човек е имал достъп до адекватна и питателна храна, а устойчивите диети не могат да бъдат достигнати от 40 процента от населението на земята. Бедността и гладът в световен мащаб се увеличават за осма поредна година - последните данни сочат, че 828 млн. души са си лягали гладни през последната година. Само докато върви този панел от недохранване ще умрат над 350 деца, каза Александрова.

По думите ѝ климатичните промени със сигурност също поставят агрохранителните системи пред изпитание. В някои региони са засегнати основни култури и се очаква добивът да бъде намален до 25 процента. Изследване на ФАО показва, че климатичните промени са основният двигател за появата на нови технологии и иновации.

Александрова посочи, че световната агрохранителна система има стойност – годишно тя се изчислява на 14 трилиона долара, което 20 процента от световния БВП. Тя носи много сериозни ползи, но трябва да бъде управлявана добре, но поради неправилни практики 12 трилиона долара се губят, а само 2 трилиона долара се разпределят за екологични вредни субстанции. Само 3 процента от общото обществено финансиране за климата е насочено към агрохранителните системи.

"Очевидно се налага промяна на цялата матрица. В тази връзка има различни програмни сценарии – преориентиране на стратегии и политики, инвестиции, научни програми и иновации от чисто покриване на търговски интереси към устойчиво развитие. За целта могат да се използват четирите лоста на промяната – правилното управление, иновационните подходи, разпределението на доходите, информирано с участието на потребителите", каза Александрова.

По думите ѝ това се получава чрез иновации - не само технологични, а  устойчив земеделски подход, стратегически, институционални, социални, финансови иновации. 

Тя посочи някои бъдещи иновации, които могат да решат множество предизвикателства в агрохранителната система –лабораториите за политики и иновации, природни екосистеми, сателитни изображения, пестелива иновация, фокус на късите агрохранителни вериги.

"Очакваме в бъдеще раздвижване на пластовете, една различна перспектива, мислене извън стигмите", каза Александрова.

Тя допълни, че глобалните проблеми изискват местни иновации, защото иновацията не е универсално решение. Александрова посочи една работеща мантра, която имат във ФАО – иновации на точното място, в точното време и с точния ефект. Това е модел, който може да се постигне, когато се работи на национално и местно ниво, заключи тя.

/СС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:36 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация