site.btaГалерия "Ракурси" подреди изложба с ранни творби на Павел Койчев за 20-ата си годишнина

Изложбата с ранни творби на Павел Койчев по повод 20 години на галерия “Ракурси” бе открита тази вечер.  Домакините и авторът на изложбата бяха поздравени от доц. Георги Лозанов, директор на дирекция “ЛИК” в БТА.

“Аз съм откривал немалко изложби на Павел Койчев, но никога не съм откривал негова изложба в “Ракурси”. Това беше задължително, бях сигурен, че ще стане, защото “Ракурси” за тези 20 години се утвърди като пространство в града на високия вкус и високия критерий, а Павел Койчев се доказа като човек, който отговаря тъкмо на високия вкус и на високите критерии”, каза доц. Лозанов.

Вече 34 години аз пиша и мисля върху тези причудливи неща на Павел Койчев, които виждате в тази изложба, отбеляза доц. Лозанов. И допълни, че първия път, когато написал нещо за творби на Павел Койчев, било точно за тези работи. А авторът призна, че когато прочел текста на Лозанов, му се "подгънали краката".

”Тези работи са визитна картичка на творческия “аз” на Павел Койчев, защото показват една много важна негова специфика. Ние знаем, че Павел Койчев успява да примири пластическата си дарба с концептуално мислене. Даже концептуално е малко претенциозна дума за Павката. Бих казал “на битийно мислене”. Той иска и може да мисли битието в своите работи”, каза още директорът на дирекция “ЛИК” в БТА. 

“Концептът в творчеството на Павел Койчев е един кръг от понятия, които занимават Павел Койчев. Празното, нищото, пространството, мълчанието. Това са онези неща, които извират от самата форма и които Павел Койчев по един или по друг начин интерпретира в своите произведения. Но тук те са дадени в синтезиран вид. Показват как формата ни носи в себе си. Това става през едно особено пластическо чувство на Павел Койчев. Той представя формата не само като външна гледна точка а чрез едно усещане за нещо скрито вътре в него. Нещо, което даже в работите под името наблюдател те гледа теб самия. Това скрито нещо е “нищото”. Това е, което стои на дъното на формата. Това “нищо”, от което произхожда битието. Това “нищо”, на което битието е рожба. Едно битийно нищо”, разказа Лозанов.

По думите му "нищото" може да бъде само преживявано. “Това нищо при скулптора се разширява до понятие за пространство и всъщност в дъното на тези форми стои чистото пространство. Пространството при Павел Койчев се ражда като че ли вътре в пластическата форма и после излиза, проектира се навън и се връща в обитаемо, напълва се с шумове, с детайли, с живот. Но той се ражда в самите форми. Там е чистото пространство което Павел Койчев успява пластически да изследва”, обясни той. И допълни, че чисто пространство е това, през което не тече време. “А това е завръщане в изгубения рай. Защото тъкмо времето скъсява хоризонтите, прави ни тленни, което е нашето наказание заради нашите палави предци Адам и Ева. Павел Койчев успява да върне усещането за онова безвремие, в което няма тленност, няма драма, няма страдание, няма дори думи, защото това е неизлечимо. И с всички негови работи, особено тези тук, са малки завръщания към един рай”, каза доц. Лозанов.