site.btaМихаил Вешим ще гостува с книгата си „Стари хипари и нови разкази" за среща с шуменци в Народно читалище "Добри Войников"

В зала „Сава Доброплодни“ на Народно читалище „Добри Войников-1856“ писателят Михаил Мишев, известен с товреческия си псевдоним Михаил Вешим, ще представи на 30 май пред шуменци най-новата си книга „Стари хипари и нови разкази“. В сборника са включени вече познати морски разкази на автора и осем нови истории, написани в последните години, съобщават от шуменското читалище.

За БТА главният редактор на вестник „Стършел" Михаил Вешим каза: „Сборникът разкази „Стари хипари" излезе преди около петнадесетина години може би, там са едни много ранни мои разкази. Първият от тях е писан 1985 г. Сега „Стари хипари и нови разкази“ е едно новото издание, като са допълнени нови разкази. Общото между тях е морето, къмпингът и свободата. За нас навремето това беше най-свободното място на света. Защото светът беше затворен за нас. Не можеше да се отиде до Синеморец, до Петрич, до Драгоман. Трябваше открит лист. Затова когато бях млад много ми се пътуваше, защото четях „По пътя" и исках да тръгна от източното до западното крайбрежие на САЩ, както е тръгнал Джек Керуак, но това не можеше да се случи. Затова най-голямото, най-дългото мое пътешествие по онова време беше от София до морето. И на морето имах едни 15 километра, по които пътувах от къмпинг на къмпинг месец-два. Това съм описал в тези разкази. Те са малко носталгични, не са хумористични в никакъв случай".

На въпрос на репортер на БТА откъде произлиза носталгията, Михаил Вешим отговори: „Носталгията е по едно море. Не е по строя, аз не съм от соцносталгиците. Моята носталгия, която се прокрадва в тези разкази, е по едно море без бетон, което загубихме, едно море без застрояване. Тогава можеше около Созопол човек да слезе на скалите, да плува, да лови миди. Минете сега по пътя от Созопол до Каваците, не може да се слезе до морето. Морето е уж общонародна собственост, но то е оградено от частни интереси, няма път до морето", подчерта авторът.

На въпроса на репортер на БТА дали забраната за диво къмпингуване промени нещата, Михаил Вешим отговори: „Аз не знам дали някой я спазва тази забрана. Първо то няма къмпинги. Или ако има, те са станали нещо друго, те са станали най-луксозното място и дават най-луксозната възможност за почивка. Цените в тях са космически". Вешим отбеляза: "Ние едно време изкарвахме с една палатка цяло лято на морето, защото беше най-евтино, но сега вече няма палатки по тези къмпинги. Има едни луксозни каравани, с някакви балдахини, с мека мебел, една парвенющина. Тези, които ходят там, отиват, за да демонстрират финансовите си възможности. Пред всяка каравана джип. От всяка каравана една тонколонка дъни чалга". „Може ли един хипар да засвири на китара в тази чалга?", допълни Михаил Вешим. Той коментира, че реакцията към това може да е иронична, но има и една тъга. "Винаги тъжното и смешното вървят ръка за ръка", подчерта Вешим.

На въпрос на репортер на БТА как се променя през през годините писането му, Вешим отговори: "Може да се проследи. Може би ставам по-обигран технически, но в първите ми разкази има повече емоция, по младежки са искрени".