site.btaПреди 55 години космическият кораб „Аполо-10” се приводнява успешно в Тихия океан

На 26 май 1969 г. космическият кораб Аполо-10 се приводнява успешно в Тихия океан в района на остров Самоа. Полетът е част от американската космическа програма „Аполо”, която цели изпращане на космонавти до Луната и връщането им обратно. Това е втора мисия от програмата и първата, която стига толкова близо до луната. Космонавти на мисията са Том Стафорд, Юджийн Сърнан и Джон Йънг. Ракетата излита на 18 май 1969 г. от космодрума Кейп Канаверал, САЩ. Мисията има за цел да тества и предотврати евентуални неточности в маршрута до Луната. „Аполо-10” подготвя нужните данни и провежда експерименти за следващата мисия от програмата, а именно – „Аполо-11”, с командир Нийл Армстронг – първият човек стъпил на Луната. 

В бюлетините „Международна информация” и „Международна информация – служебен” на БТА четем подробности около полета на космонавтите и приводняването на кораба:

Полетът на „Аполо-10”

Хюстън, 21 май 1969 г. /Ройтер/ - Космонавтите Том Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан получиха последното разрешение да влязат тази вечер в орбита около Луната, въпреки че усетиха стомашни смущения. Това стана след неофициален разговор по радиото между космонавтите и главния лекар на полета Чарлз Бери в Хюстън. 

Бери заяви, че стомашните смущения се дължат на някои трудности, свързани с движението на водорода във водата, която поемат космонавтите, но подчерта, че това не им причинява болка и че общото им физическо състояние е много добро…

Ръководителите на полета изразиха задоволството си от функционирането на множеството системи на кораба. В понеделник беше включен главния двигател на кораба и по този начин „Аполо-10“ пое толкова точен курс към Луната, че повече не бяха необходими никакви корекции, за да влезе в предвидената лунна орбита, (…)

***

Полетът на „Аполо-10”

Ню Йорк, 22 май 1969 г. /БТА/ Агенция ЮПИ предаде от космическата станция в Хюстън: „Космическият кораб „Аполо-10” влезе днес в кръгова орбита около Луната. Космонавтите Стафорд, Йънг и Сърнан включиха в края на втората си обиколка около Луната главния двигател на командната кабина за 14.4 секунди. С това те промениха яйцевидната орбита на „Аполо-10” в кръгова, отстояща на 111 км от Луната (…)

***

Полетът на „Аполо-10”

Хюстън, 22 май 1969 г. /Ройтер/ Днес космонавтите на „Аполо-10” Томас Стафорд и Юджин Сърнан пропълзяха през тесния тунел в лунния модул, за да го подготвят за първото му слизане близо до лунната повърхност, което ще бъде репетиция за предстоящото кацане на Луната…

***

Лунният модул на „Аполо-10” завърши успешно полета си

Ню Йорк, 23 май 1969 г. /БТА/ Агенция ЮПИ предаде от космическия център в Хюстън: „Космонавтите от „Аполо-10” Томас Стафорд и Юджийн Сърнан извършиха днес сполучливо втора обиколка на близко разстояние около Луната, но след това срещнаха трудност при отделянето на едната половина на лунния модул. Те съобщиха, че долната част на лунния модул подскачала силно като необуздан кон. Но в кратко време космонавтите успяха да установят контрол (…)

Като оставиха космонавта Джон Йънг да обикаля около Луната в постоянна орбита, отстояща на 111 км, Стафорд и Сърнан включиха ракетния двигател, който ги изведе на разстояние 15,250 метра от лунната повърхност, най-близката точка, до която е достигал някога човек. 

След включването на двигателя в 23.45 минути по Гринвич Сърнан възкликна: „Ние сме почти долу, между кратерите. Необходимо е само да си пуснем опашката и ще бъдем сред тях”.

***

Полетът на „Аполо-10”

Ню Йорк, 25 май 1969 г. /ТАСС/ - Вчера, 24 май в 13 часа и 25 минути московско време корабът „Аполо-10” излезе от окололунна орбита и премина на траектория за полет към Земята. Веднага след това космонавтите преведоха телевизионен сеанс. Те успяха да покажат някои области на обратната страна на Луната, по-специално кратера Циолковски, (…)

Космонавтите почиват много. Чувства се спадане на напрежението след отговорните и сложни операции край Луната. Те извършват навигационни наблюдения за уточняване на траекторията и проверяват бордовите системи. 

Очаква се корабът „Аполо-10” да се приводни утре, 26 май в централната част на Тихия океан, около остров Паго-Паго в архипелага Самоа.

***

По приводняването на „Аполо-10” 

Ню Йорк, 26 май 1969 г. /БТА/ - Агенция ЮПИ предава от космическия център в Хюстън:

Тримата лунни пилоти на „Аполо-10“ се завърнаха в родината си днес, приводнявайки се в топлите води на южната част на Тихия океан, след като проучиха пътя за покоряването на Луната от човек. 

Томас Стафорд, Юджийн Сърнан и Джон Йънг се върнаха със „110 на сто” успех от най опасния полет в космическото пространство в историята. 

Тяхното орбитално маневриране съвсем близо над Морето на спокойствието на Луната направи възможно да се определи датата за осъществяване на една от най-старите мечти на човека. Благодарение на „Аполо-10” за първи път на 20 юли човек ще стъпи на повърхността на Луната. 

Стафорд, Сърнан и Йънг преминаха през тесен коридор в Космоса, влизайки в атмосферата на Земята с 25 760 мили в час /39 845 км/, като тяхната малка космическа кабина блестеше, нажежена до бяло, в сгъстяващата се атмосфера (…)

Те изминаха едно разстояние от 750 000 мили /1.2 милиона км/ през Космоса, обиколиха Луната 31 пъти, за да усъвършенстват навигационните изчисления и за да определят мястото за кацане на космонавтите от „Аполо-11” върху Морето на спокойствието на Луната. И което бе най-важно, те достигнаха до най-близкото разстояние от Луната, до което някога е стигал човек, преминавайки само на 9.5 мили /15.25 км/ от повърхността на Луната. В маневрата те изпробваха същите съоръжение и техника, която ще използват космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин при кацането им на Луната по време на полета им, който сега почти сигурен е определен за 16 юли. (…) 

„Всички сме готови за полета ни към Земята”, заяви Йънг, точно преди прекъсването на радиовръзките. „Всичко изглежда много добре”, заяви Стафорд.

Дори още преди да бъдат възстановени радиовръзките, два кръжащи спасителни самолета вече бяха зърнали космическия кораб в първите лъчи на зората над южната част на Тихия океан. След това по радиото се обади Стафорд: „Всичко наистина е чудесно” (…)

Девет минути след като космическия кораб навлезе в атмосферата, двамата петметрови парашути бяха изстреляни от космическия кораб. „Аполо-10“ по това време се намираше на 23 000 фута височина / 4 150 метра/. Парашутите се отвориха на етапи, за да забавят бързината на полета на космическия кораб от около 300 мили в час /480 км/ на 157 мили в час /230 км/. Кабината се приводни на около три километра от мястото, където се намираше самолетоносача „Принстън”, на който щяха да се качат космонавтите. Хеликоптери кръжаха около кабината, докато тя се приводни с помощта на прожектори, определи точното място на плаващата кабина в бледата светлина на зората. 

Командирът на полета Томас Стафорд докладва: „Намираме се в най-добра форма”, когато кабината вече плаваше на повърхността на океана. Екипажът на един от хеликоптерите приветстваха тримата космонавти с думите „Добре дошли отново на Земята”. Един от тях отговори: „Много сме щастливи да се върнем отново на Земята”. 

Тримата космонавти бяха поети от хеликоптера и пренесени до самолетоносача „Принстън”. 

Те изглеждаха в много добро състояние и духът им бе извънредно висок. Космонавтите махаха с ръка на приветстващи ги екипаж, преди да отплават със самолетоносача, където ще бъдат подложени на медицински преглед. 

Космонавтите благодариха на моряците за успешното приводняване. 

„Много сме щастливи, че се намираме отново на Земята, заяви Стафорд, преди да позира за снимки заедно с екипажа на хеликоптера и с двамата си колеги-космонавти(…)

***

След полета на „Аполо-10”. Томас Пейн: „Истинската цел са междупланетните пътешествия”

Ню Йорк, 26 май 1969 г. /БТА/ Днес Томас Сафорд, Юджийн Сърнан и Джон Йънг се завърнаха в родината си със знания, въз основа на които представителите на НАСА ще определят датата за кацането на хора на Луната. Дори когато Стафорд, Сърнан и Йънг вчера браздяха небето със светла ивица на път за района на приводняване източно от архипелага Самоа, тримата мъже, избрани да летят с „Аполо-10” и да кацнат на повърхността на Луната в ровачните космически апарати в Кейп Кенеди(…)

„Мисията на „Аполо-10” беше изключителна, каза Нийл Армстронг, командир на „Аполо-11” и определен като първия американец, който ще стъпи на Луната. Очакваме с нетърпение да чуем подробностите непосредствено от Том, Джон и Джийн” (…)

Днес НАСА е по-близо от когато и да било преди до своята цел да изпрати човек на Луната през това десетилетие и даже има време в излишък. Но Пейн подчерта изрично, че важния въпрос днес е кога ще бъдем готови да изпратим за пръв път хора на Луната, каза той. Ние определихме 16 юли като евентуална дата за старт от Пейн Кенеди и 20 юли – за кацането на Луната. Обаче неуместната гордост няма да ни попречи да изменим тези дати и ние няма да се поколебаем да отложим мисията, ако разберем, че не сме готови във всяко едно отношение”.