site.btaСлужители на Великотърновския университет протестираха срещу административния хаос в образованието

Служители на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ протестираха срещу административния хаос в образованието. Те се събраха пред Ректората на висшето учебно заведение след отворено писмо на Съвета на ректорите от 14 май тази година, по повод неизпълнение на поетите от държавата ангажименти в Закона за висшето образование и след извънредно заседание, на което бе предложено университетите предупредително да не отворят врати.

В момента има закон, който не се изпълнява, и трябва да се вкара някакъв ред в системата, за да може тя да заработи, както трябва, коментира проф. д-р Христо Бонджолов, заместник-ректор на Великотърновския университет.  Тук не сме за заплати, а в подкрепа на протеста на всички колеги във висшето образование. Не можем да затворим и мислим, че това не е начинът, защото имаме държавни изпити и неотложни ангажименти към нашите студенти, добави проф. Бонджолов. 

Заместник-ректорът посочи, че във Великотърновския университет ръстът на заплатите на преподавателите е един от най-големите в България, а увеличението на възнагражденията на служителите за миналата година е 20 %, така че това не са основните проблеми. Според него най-големият проблем е хаосът, който е създаден в образованието, най-вече с изказването, че държавата поема стипендиите и обучението става безплатно за студентите, след което не последва нищо. Резултатът е над 400 прекъснали студенти заради невнесени такси. Това е в нашия университет, предполагам, че и в другите държавни университети е така, подчерта проф. Бонджолов, като зададе въпросите: какви ще са таксите за следващия семестър, който започва съвсем скоро, държавата, университетите или студентите ще ги поемат, какво точно ще се случи в създадения и продължаващ нормативен хаос.

Средната заплата на неакадемичния състав и администрацията в нашия университет беше много ниска, но стигнахме до нейното удвояване, посочи проф. Бонджолов. Сега тя е малко над 1000 лева, но зависи от категориите. Основната асистентска заплата е 1810 лева по закон, професорската е 2650 лева, а доцентската около 200 лева по-малко от нея, но върху тези възнаграждения има добавки за клас, за звание, за административни длъжности, поясни той.

Излязохме на символичен протест, въпреки, че бяхме готови и за ефективен, за да подкрепим всички колеги от сферата на висшето образование, която много дълги години не беше в приоритета на нашите управляващи, каза проф. д-р Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. По думите й, преподавателите дълго време са били унизително ощетявани финансово в сравнение с учителското съсловие, което според нея е било абсурдно и въпреки подобряването на ситуацията в един момент проблемът отново се е задълбочил.

След постигнатите договорености, гласувани от Народното събрание, промените в Закона за висшето образование, които ясно регламентират минимума на средната заплата на преподавателите във висшите училища, отново виждаме отпор от едно министерство и от един министър, коментира проф. Магдалена Легкоступ. Все пак не е лошо тези хора да си припомнят, че за да заемат подобни длъжности, са завършили висше образование и трябва да помислят за качеството му, което до голяма степен се определя от мотивацията на преподавателите. Мотивираният преподавател създава мотивирани студенти, а те – една нова България, подчерта преподавателката.

Възнагражденията ни не са увеличавани скоро и като се махнат данъците оставаме на почти минималната работна заплата за страната, коментира Валентина Стоева, която от четири години е служител в счетоводния отдел на висшето учебно заведение. За нея и колегите й това е обидно, защото работят в университет, а според тях дори в сферата на чистотата заплащането е може би по-високо.