След началото на руската военна агресия България стана важен партньор на Украйна по отношение на доставките на петролни продукти, както и пазар за продуктите на украинския агропромишлен комплекс и стоманодобивна индустрия. По-конкретно, българският валцов цех "Промет стийл", дъщерно дружество на украинската "Метинвест", се превърна в най-важния потребител на полуготови продукти и горещовалцувана стомана на фона на затруднения при доставките за традиционния за украинските производители италиански пазар. Това пише в най-новия доклад на украинския мозъчен тръст и консултантска компания "Джи Ем Кей сентър" (GMK centre), публикуван по-рано през седмицата на сайта й.
Динамиката на стоковите потоци между Украйна и България показва противоположни тенденции през изминалите две години, отчитат експертите. Докато през 2022 г. украинският износ на продукти за България се увеличи с повече от 70 процента на годишна база – до 1,4 милиона тона или парична стойност от 2,2 милиарда долара, то през 2023 г. той рязко намаля поради резкия спад на износа на селскостопански продукти, пише още в анализа.
С най-голям дял в украинския износ за България през миналата година са били изделията от стомана (380 млн. долара), слънчогледовото олио (158 млн. долара), слънчогледовото семе (45 млн. долара) и захарта (42 млн. долара), но са били осъществени и незначителни доставки на хранителни стоки и изделия от дърво, посочват от украинската организация.
От своя страна износът на стоки от България за Украйна от началото на войната - през февруари 2022 г., се е увеличил в парично изражение 3,8 пъти - до 2,2 млрд. долара, но по отношение на обемите - ръстът е с едва 28 процента - до 0,9 млн. тона към края на 2023 г.
Най-голямата група стоки, изнесени за Украйна, са били така наречените "други стоки" (1,3 млрд. долара), които могат да се приемат за военни стоки, обясняват от "Джи Ем Кей сентър". На второ място в своеобразната класация се нареждат петролните продукти (419 млн. долара) и торовете (170 млн. долара), изнасяни за Украйна. Незначителни доставките са осъществени и на потребителски стоки и промишлени суровини.
Ситуацията с търговските ограничения от страна на България изглежда малко по-добра, отколкото например с Полша, смятат от "Джи Ем Кей сентър". През април миналата година София наложи временна забрана за внос на 20 хранителни продукта от Украйна за два месеца. От май до септември 2023 г. обаче Европейска комисия наложи временно ограничение на вноса в пет страни от ЕС (Полша, Унгария, България, Румъния и Словакия) на пшеница, рапица, слънчоглед и царевица от Украйна. През есента България наложи забрана за внос на слънчоглед от Украйна. Въпреки това от 1 декември 2023 г. забраната за внос на пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица от Украйна беше премахната. Полша обаче не отмени забраната, а полската блокада по границата с Украйна доведе до милиарди долари загуби за Киев.
Поради липсата на обща граница България има ограничено влияние върху разширяването на логистичните възможности за украинския износ. В същото време страната не забранява транзита на селскостопански продукти (за разлика от Полша) и действа като допълнителен маршрут за украинските стоманодобивни компании, според авторите на доклада.
Те посочват още, че след откриването на черноморския коридор за доставки, украинският производител на стоманени изделия "Интерпайп" транспортира продуктите си от пристанищата в Одеса до Варна, където трупа пратките и след това ги изпраща с кораби до американския град Хюстън.
Износ за един потребител
Украйнският нетен износ на стоманени продукти за България надвишава в огромна степен българския за Украйна, въпреки че обемът на доставките е намалял заради войната. Спрямо предвоенната 2021 г. износът на стоманени продукти за България през 2023 г. във физическо изражение е намалял със 17 процента до 702 000 тона, а в парично изражение – с 29 процента до 380 млн. долара.
Украинският износ на стоманени продукти за България е доста широко представен. Най-разпространеният експортен артикул са стоманените полуфабрикати, чиито доставки през 2023 г. възлизат на 458 000 тона, на цена от 223 млн. долара.
Полуготови продукти са се доставяли на "Промет стийл", като капацитетът на металургичното предприятието е 500 000 тона валцувани продукти годишно. То е чуждестранен актив на "Метинвест" и получава продукти от украинските предприятия на групата, посочват от "Джи Ем Кей сентър".
В условията на продължаваща война "Промет стийл" е бил най-големият чуждестранен актив на "Метинвест" по отношение на потреблението на украински полуфабрикати.
Внос на стомана от България в Украйна
България произвежда малки количества стомана, възлизащи на едва 0,4 на сто от европейското производство. По данни на Световната асоциация по стомана (World Steel Association) през миналата година България е увеличила производството на стомана с 1,4 процента на годишна база – до 489 000 тона, докато през 2022 г. е регистриран спад с 12 процента – до 482 000 тона.
Това ниво на производство на стомана не позволява да се покрият дори нуждите на вътрешния пазар. Така обемът на потреблението на стомана в страната през 2021 г. и 2022 г. възлиза на съответно 1,3 милиона тона и 1,5 милиона тона. Страната зависи от вноса, който е на ниво от 2,1 млн. тона годишно.
В същото време България изнася около 1,1 - 1,3 млн. тона стоманени продукти годишно. Значителната разлика между износа на стоманени продукти и производството на стомана в страната е следствие от работата на валцови съоръжения, като "Промет стийл", в близост до Бургас, смятат от "Джи Ем Кей сентър".
В сравнение с 2021 г. доставките на български стоманени продукти за Украйна във физическо изражение през 2023 г. са намалели с 12 процента до 30 000 тона, докато в парична стойност са се увеличили с 1,5 процента - до 25 милиона долара. Това е представлявало само 2,4 процента от общия внос на стомана в Украйна, изчисляват експертите.
Освен че България е важен пазар за "Метинвест", тя е потребител на украински полуфабрикати, страна на преработка и допълнителен износ на продукти с по-висока добавена стойност за ЕС. Според украинския мозъчен тръст това служи като отличен пример за изграждане на добавена стойност по веригата между Украйна и ЕС. Въпреки това няма значителни възможности за увеличаване на доставките на полуфабрикати за България заради достиганатия лимит на производствения капацитет на "Промет стийл".
При сегашните условия най-необходими невоенени стоки за Украйна се явяват доставките на нефтопродукти от България, което е изключително важно за доставките на гориво на фона на руските удари по украинската енергийна инфраструктура, заключават авторите на анализа.
/ЕС/
news.modal.text
