site.btaПромяната в Плана за растеж на Западните Балкани е добра възможност за региона, каза сръбският президент на срещата на върха в Котор

Промяната в Плана за растеж на Западните Балкани е добра възможност за региона, каза сръбският президент на срещата на върха в Котор
Промяната в Плана за растеж на Западните Балкани е добра възможност за региона, каза сръбският президент на срещата на върха в Котор
Сръбският президент Александър Вучич на Срещата на върха за Западните Балкани в Котор, Черна гора/ Снимка: АП, Risto Bozovic

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че промяната в Плана на Европейския съюз за растеж на Западните Балкани е положителна и представлява добра възможност за развитието на региона.

„Този променен подход отвори много добри възможности за всички нас на Западните Балкани. Не сме разговаряли за големите политически въпроси, а за стандарта на живот на гражданите и развитието на икономиката на страните в региона. Това ще ни позволи да се приближим до ЕС и ще донесе много ползи за целия регион“, написа Вучич в Инстаграм профила си.

Планът за растеж на Западните Балкани предоставя на региона 6 милиарда евро - 2 милиарда евро под формата на грантове и 4 милиарда евро кредити при изгодни условия за периода 2024-2027 година.

Днес се провежда среща на върха на лидерите на страните от Западните Балкани и ЕС в черногорския град Котор. Домакин на срещата под мотото "Един регион, обща визия“ е министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич, а сред участниците са европейският комисар по разширяването Оливер Вархей и помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Джеймс О'Брайън. 

На пресконференция в Котор Вучич каза, че ускоряването на търговията и капитала в цяла Европа и в региона и привличането на нови инвестиции носи ползи за всички, съобщи сръбската национална телевизия РТС. Той допълни, че споразумението за свободно движение на работната сила има положителен ефект в Сърбия, като 3300 души са се възползвали до този момент от възможността и са започнали работа в страната.

Сръбският президент коментира и срока за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС. Според него те вероятно ще трябва да чакат още шест години преди да се присъединят.

„Знам, че няма да станем част от ЕС, никой от нас няма да стане, преди Украйна. Кога ще влезем в ЕС, дали ще влезем заедно с Украйна - това е друг въпрос. (…) Във вашите страни може би ЕС е по-популярен, но в моята страна не е, както и ние не сме толкова популярни, въпреки че представляваме най-голяма част от този регион“, отбеляза той.

Срещата на върха бе открита от черногорския премиер Милойко Спаич, който заяви, че правителството на Черна гора е ангажирано с европейските реформи и изпълнението на мерките, необходими за осъществяване на Плана за растеж.

„За да постигнем тази амбициозна цел, идентифицирахме и формулирахме мерките за реформи, свързани с развитието на бизнес средата и частния сектор, цифровия и енергийния зелен преход, както и развитието на човешките ресурси“, отбеляза той и допълни, че продължителната помощ от ЕС в развитието на инфраструктурата е изключително важна.

На срещата на върха присъства и председателстващата Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Крищо, която каза, че всички народи в Босна са обединени от общия европейски път.

„Активно работим за синхронизирането с представителите на Европейската комисия и ЕС в Босна. От 113 реформи, които бяха в първоначалното предложение на ЕС, ние изпълнихме 110“, отбеляза тя.

Албанският премиер Еди Рама също се обърна към колегите си в Котор и заяви, че според него не трябва да се чака изпълнението на всички реформи, за да бъдат отворени вратите на ЕС за страните от Западните Балкани.

„Трябва да бъдем част от ЕС преди всички реформи да бъдат изпълнени, за да видим как се прави това на практика и за да свикнем по-лесно с пазара, към който принадлежим“, подчерта Рама.

Помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Джеймс О'Брайън коментира, че САЩ напълно подкрепят Плана за растеж на Западните Балкани, защото той предполага по-добро бъдеще за гражданите и за страните от региона.

„Страните, които изпълняват условията за реформи, ще се присъединят към европейската система за плащания, а това ще намалява разходите с може би седем процента всеки път, щом някой изпраща пари. Това ще позволи на предприятията да се разширят“, отбеляза О‘Брайън.

/ВН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:31 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация