ОБЗОР

site.btaНасилието срещу политици в Германия ескалира от началото на годината

Насилието срещу политици в Германия ескалира от началото на годината
Насилието срещу политици в Германия ескалира от началото на годината
Полицаи охраняват шествие за Първи май покрай обезобразен предизборен плакат на ГСДП за европейските избори. Снимка: АП/Ebrahim Naroozi

Насилието на политическа основа привлече вниманието в Европа две седмици преди вчерашното покушение срещу словашкия премиер Роберт Фицо. В началото на месеца поредица нападения срещу германски политици повдигнаха въпроса защо напрежението в Германия се изостри месец преди изборите за Европейски парламент.

Нападенията, при които германски политици са получили физически наранявания, са се увеличили рязко от началото на годината. До началото на май в Германия са регистрирани 22 атаки над политици, в сравнение с общо 27 за цялата 2023 г., съобщи Федералната криминална служба в Берлин. Ръстът на атаките е двоен в сравнение с 2019 г., показват правителствени данни, цитирани от Ройтерс.

Актовете на насилие зачестиха още повече в началото на месеца. На 2 май заместник-кметът на Есен Ролф Флис („Зелените“) беше ударен във врата и челото от трима неизвестни нападатели, докато излизаше от среща с членове на партията. На следващия ден Матиас Еке, член на левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и евродепутат, беше опериран в болница, след като беше нападнат и получи наранявания по лицето, докато окачваше предизборни плакати за европейските избори. Четиримата предполагаеми нападатели, на възраст между 17 и 18 години, са свързани с неонацистки движения, припомня „Монд“.

На 7 май министърът на икономиката на провинция Берлин Франциска Гифай (ГСДП), която е и бивш кмет на столицата, беше ударена по главата, докато беше на посещение в библиотека, от 74-годишен мъж, който има полицейско досие. В същия ден двама регионални депутати от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, Мигел Клаус и Ханс-Юрген Госнер, бяха леко ранени от петима младежи пред парламента на провинция Баден-Вюртемберг в Щутгарт.

Неотдавнашните нападения срещу политици "напомнят за най-мрачната глава в германската история", каза Хендрик Вюст, консервативният премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия, в интервю за германската обществена телевизия, цитирано от „Политико“.

Напрежението винаги се е покачвало преди избори. Но сега изглежда нещо се е променило, коментираха партийни активисти и анализатори пред Ройтерс.

Нападенията, при които германски политици са получили физически наранявания, са се увеличили рязко. Двайсет и две нападения над политици са регистрирани от началото на годината, в сравнение с 27 за цялата 2023 г., съобщи Федералната криминална служба в Берлин. Ръстът на атаките е двоен в сравнение с 2019 г., показват правителствени данни.

Според експертите атмосферата загрубява заради масовата размяна на реплики в социалните мрежи, както и от разделението и реториката, предизвиквани от популистката политика на някои партии.

"Наблюдаваме поляризация на емоциите. Когато инакомислещите се превръщат във "врагове", обясни пред Ройтерс Щефан Маршал, политолог от Дюселдорфския университет.

Според повечето политици враждебният климат създава рискове от отблъскване на кандидати от политическите кампании, което в крайна сметка може да доведе до изкривяване на резултатите от изборите.

"Това (насилието) те кара да чувстваш, че не си желан тук и трябва да се махнеш", каза Михаел Мюлер, кандидат на ГСДП в местните избори в Берлин.

Наскоро той също пострада от насилие. Нападатели подпалиха къщата му, след като Мюлер организира протест срещу екстремизма през февруари. "Да се откажа (от политиката) вече е вариант, въпреки че преди не бих си го помислил", каза той.

Партията, срещу която са извършени най-много нападения, е „Зелените“, по-малкия партньор в коалицията на канцлера Олаф Шолц. Нейните членове са съобщили за 1219 инцидента през миналата година, което е седем пъти повече в сравнение с 2019 г., отбелязва Ройтерс.

Политици от „Зелените“ заявиха, че много от обидите, отправени към тях, все по-често имат нацистки оттенък.

Според „Политико“ много политици обвиняват крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АЗГ) и окуражаваната от нея крайна десница, за това, че „развращават политическия дискурс в Германия с все по-подстрекателска реторика“.

"Думите се превръщат в дела", каза пред изданието Катарина Барли, водещият кандидат на ГСДП за европейските избори.

Някои от политиците посочиха, че вече избягват да оповестяват предварително събитията от кампаниите си и са спрели да брандират автомобилите си, за да се предпазят от нападения.

"Това не е добре, защото членовете на нашата партия се чувстват несигурни, ако им кажем, че сега се нуждаем от полицейска защита, за да правим политически митинги", обясни депутатът от „Зелените“ Михаел Блос.

Политиците на АЗГ обаче също стават жертви на политическо насилие в Германия. През 2023 г. са регистрирани 86 атаки срещу представители на партията, отбелязва „Политико“. Според предварителните данни нападенията срещу политици на крайнодясната партия обикновено са извършени от хора с лява идеология.

Това потвърди и съпредседателката на АЗГ Алис Вайдел, която коментира пред „Юронюз“, че опитите да се използва нападението срещу Еке за политически цели са "подли и безотговорни" и че политици и членове на АЗГ също често са обект на нападения.

След серията нападения министърката на вътрешните работи Нанси Фезер съобщи, че иска да увеличи наказанията за нападения срещу политици и активисти и да осигури повече полицейска защита за участниците в кампаниите, предаде Ройтерс.

"Преживяваме ескалация на антидемократично насилие", каза тя.

Политоложката Урсула Мюнх, директор на Академията за политическо образование в Бавария, от своя страна се занимава с въпроса кога отделни случаи на насилие се превръщат в тенденция и кога различните актове на насилие стават мощна атака срещу цялата политическа система. Тя смята, че политиците, които задават погрешен тон, също са отговорни за това развитие, пише „Шпигел“.

Мюнх даде пример с баварския министър на икономиката Хуберт Айвангер, който миналата година в Ердинг край Мюнхен произнесе гневна реч срещу берлинската политика. Тя казва, че това е бил призив към хората да не се оставят по течението, а да се борят срещу политическата система.

Десните екстремисти биха могли да видят някои от действията си легитимирани от подобни изказвания, за които се предполага, че са обхванати от правото на съпротива в германския основен закон, който трябва да защитава държавата от враговете на конституцията, обяснява политоложката. "Коварното и абсурдното е, когато с този член от Основния закон се злоупотребява, за да се атакуват политици, които не са по вкуса на даден човек", каза Мюнх.

За последен път Германия преживя шока от политическо убийство преди пет години. На 2 юни 2019 г. сутринта страната се събуди с шока от новината, че Валтер Любке, общински съветник от Хесен и член на десноцентристката партия Християндемократически съюз, е намерен мъртъв на терасата си, застрелян в главата. Две седмици по-късно е арестуван неонацист, припомня „Монд“.

"Отговорът (на политическото насилие), който всеки един от нас може да даде, е съвсем прост: Гласуване! на 9 юни“, каза канцлерът Олаф Шолц във видеопослание, разпространено след последните инциденти.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:42 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация