Широката коалиция на полския министър-председател Доналд Туск, сформирана до голяма степен, за да бъде отстранена от власт дясната партия „Право и справедливост“, ще се изправи пред първия си стрес тест на 9 юни, когато поляците пуснат изборните си бюлетини за депутати в Европейския парламент.
На този евровот с 27 държави участнички вероятно залозите са най-високи в Полша, където премиерът Туск, който беше начело на Европейския съвет (1 декември 2014–30 ноември 2019 г.) ще очаква да получи от гласоподавателите сигнал накъде да насочи енергията си неговата коалиция, коментира на 8 май онлайн изданието „Парламент мегъзин“ (“The Parliament magazine”).
На последните парламентарни избори през октомври 2023 г. ПиС беше първа политическа сила, но с помощта на три по-малки партии „Гражданската коалиция“ на Туск успя да състави кабинет.
Отвъд обхватната мисия за изтласкване на ПиС, посочва „Парламент мегъзин“, на управляващата коалиция й липсва единен дневен ред и затова Туск е отговорил само частично на огромните очаквания от идването му на власт. А изборите за Европейски парламент ще покажат дали след половин година на премиерския пост той е направил достатъчно, за да запази подкрепата на поляците.
„Наблюдаваме липса на спойка в правителството, то среща големи трудности в прокарване на законодателство като това за правото на аборт“, казва Бен Стенли – политолог в Университета за социални и хуманитарни науки във Варшава, цитиран от „Парламент мегъзин“.
„Въодушевлението около изборните резултати омаловажи всички трудности в коалицията, които сега предстои да изпъкнат. Евроизборите ще покажат дали коалицията, като колектив, се справя или не, смята политологът Стенли.
Основна причина за разногласия в управляващата коалиция е свръхстрогото законодателство за правото на аборт, което е приоритет за много либерални гласоподаватели. Всички управляващи партии подкрепят до известна степен либерализирането му, но са на различни позиции как да бъде извършена промяната.
Други наболели проблеми обхващат диапазон от това доколко смела трябва да бъде климатичната и енергийната политика, до позиция трябва ли да бъдат зачитани новите правила на ЕС миграцията; как да се процедира с исканията на фермерите относно вноса на украинско зърно и с жилищната криза, която тормози младите хора.
„Електоратът на управляващата коалиция е много хетерогенен и възприятието за посоката и скоростта на промените или липсата на решения по конкретни въпроси варира в много голяма степен“, смята Адам Генджевил – доцент по социология във Университета във Варшава, цитиран от „Парламент мегъзин“.
Извън тези политически въпроси стои и въпросът как да бъде възстановено върховенството на закона и да бъдат поправени щетите, нанесени от ПиС на демократичните институции в Полша. В този случай Туск е изправен пред главоблъсканица: да придвижва нещата твърде бавно и така да позволи на ПиС да запази влияние в публичната сфера или да действа прекалено бързо и да си навлече обвинения, че той самият не спазва закона.
На 6 май председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че изпълнителният орган на общността – Европейската комисия, прекратява водената повече от 6 години процедура срещу Полша заради проблеми с върховенството на закона в страната. „Днес отбелязваме отварянето на нова глава в историята на Полша“, написа Фон дер Лайен в „Екс“, цитирана от Ройтерс.
Партия ПиС, която беше начело във Варшава повече от 8 години, проведе дълбоки реформи в националната правосъдна система, които според ЕС са навредили на нейната демократичност и са я поставили под политическо влияние, обобщава Ройтерс.
Тъй като за момента постът му е привидно сигурен, някои анализатори смятат, че Туск може да се опита да разшири собствената си електорална база като се насочи към избиратели, подкрепящи политически сили от коалицията, без да спира да се бори с ПиС.
„Като се имат предвид идеологическите движения, извършвани напоследък от Туск, изместването към по-либерални възгледи за абортите и към икономически интервенционизъм (държавна интервенция в икономиката), за мен няма да е изненадващо да видя, че той иска да разшири партията си за сметка на други партии в коалицията“, посоча политологът Стенли.
Според Рафал Матия – историк и политолог от Ягелонския университет в Краков, министър-председателят може да държи под око и президентските избори догодина, на които ще се надява да победи благосклонен към него кандидат.
Матия прогнозира, че Туск ще използва евровота, за да реорганизира коренно вътрешната динамика в управляващата коалиция. Той е наясно, че големи групи избиратели са привикнали със съперничеството между неговата партия и ПиС, така че ще се придържа към този модел, защото иначе няма да има с какво да мобилизира избирателите през 2025 г., цитира го „Парламент мегъзин“.
Съобразявайки се с всичко това, премиерът Туск смени министри, за да може досегашните титуляри да се кандидатират на изборите за Европейски парламент. На 10 май министър-председателят обяви промени в кабинета и замени четирима министри. Според Асошиейтед прес това е възможност за вливане на нова енергия в правителството. На евроизборите отиват Бартломей Шенкевич, Марчин Кервински, Борис Будка и Кшищоф Хетман.
Туск посочи, цитиран от Ройтерс, че „днес ЕС се нуждае от твърд реализъм и защита на полските интереси от хора, на които може да се има доверие, и които вярват в Европа“. Туск добави, че евровотът на 9 юни е един от най-важните избори в следвоенната история а Полша.
На 2 май председателят на ПиС Ярослав Качински заяви, цитиран от полската агенция ПАП, че целта на предстоящите избори за Европейски парламент е „Полша да остане суверенна и независима държава“. Качински направи изявлението по време на партийна проява, на която ПиС представи кандидатите си за евродепутати. Сред тях са бившата министър-председателка Беата Шидло, бившият вътрешен министър и настоящ евродепутат от ПиС Йоахим Брудзински, евродепутатът от ПиС и бивш шеф на МВР Мариуш Камински, бившият депутат Мачей Воншик, както и Даниел Обайтек – бивш директор на „Орлен“ – най-голямата полска държавна компания за горива.
В специално обръщение по случай 20-ата годишнина от присъединяването на Полша към ЕС президентът на страната Анджей Дуда, който подкрепя ПиС, каза, че членството в общността е „част от нашата пространна и велика история“, цитира го телевизия Те Фау Ен 24.
Дуда насърчи поляците да участват на евроизборите. Двадесетте години европейско членство са огромен успех за всички нас, обобщи държавният глава.
„Това, че сме в ЕС, ни позволява да влияем върху неговото оформяне, да определяме ключови направления. Нашият глас се чува. Затова всеки ден трябва да се борим за полските интереси в ЕС“, категоричен беше Дуда.
„Европа се нуждае от Полша и Полша се нуждае от Европа“, цитира Дуда думите на покойния папа Йоан Павел Втори и добави, че днес те са не по-малко актуални.
Затова трябва активно да участваме в моделирането на общността, в съответствие с ценностите, които сме изповядвали в продължение на хилядолетия, откакто сме се присъединили към семейството на християнските народи в Европа, заключава президентът Дуда. Той изтъкна, че „ние подкрепяме Европа на свободните нации, Европа на отечествата“.
Посоката, по която ЕС ще поеме, и как ще бъдат отстоявани полските интереси в ЕС зависи от това какви представители (в Европарамента) ще изберем, заяви Дуда.
В анализ на „Евронюз“ се посочва, че резултатите от местните избори в Полша предсказват оспорвани избори за Европейски парламент. Медията коментира, че вотът за местна власт, спечелен по-рано тази година с малко от бившите управляващи от ПиС, може да послужи като индикатор за резултатите на 9 юни в източноевропейската държава с 38 милиона население.
До момента, отбелязва в анализ на сайта си ирландският обществен радио- и телевизионен оператор RTÉ Raidió Teilifís Éireann, кампанията за евровота е доста сдържана и е трудно да видиш предизборни плакати, отбелязва авторът на RTÉ Лайъм Нолан.
Високата избирателна активност от 76% на октомврийските парламентарни избори, пише Нолан, се дължеше до голяма степен на големия брой млади хора и жени, гласували за проевропейски партии, които се обединиха в настоящето правителство на премиера Доналд Туск. Но наелектризирането на същото ниво на подкрепа за евровота ще е по-трудно.
„Проблемът на управляващата коалиция е, че не разполагат с достатъчно ярки фигури. Имат само Туск“, смята зам.-главният редактор на в. „Газета виборча“ Бартош Волински, цитиран от RTÉ.
В обстоен анализ на резултатите от предишния евровот в Полша Магдалена Скорупска от Варшавския университет отчита, че поляците най-често обясняват нехайството си към евроизборите с липса на интерес към политиката, с недоволство от вътрешната политическа ситуация и с убеждение, че политиците разглеждат тези избори като начин да се уредят с добре платена синекурна длъжност.
RTÉ цитира най-новото допитване на IBRiS за нагласите за гласуване на поляците, което показва 29% подкрепа за ПиС, при 28 на сто за Гражданската коалиция.
/ПТА/
news.modal.text
