Кандидатът за президент на Република Северна Македония, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, Гордана Силяновска очаква да потвърди резултата от първия тур на президентските избори, а гражданите да осъзнаят, че правото на глас е едно от най-важните политически права.
"Няма по-естествено от това да си помагаме", посочи Силяновска в отговор на въпрос по пътя на дипломацията или на конфронтацията към България ще поеме, ако бъде избрана за президент.
"Мисля, че не случайно живеем едни до други. Разбира се, че детството ми мина с деца от България, учех в училище „Георги Димитров” и като дете обичах Елин Пелин. Във Венецианската комисия работехме с прекрасния професор Танчев, рецензент ми беше проф. Воденичаров, имам книга на проф. Карасимеонов, няма по-естествено нещо от това да си помагаме. Но не мога да не кажа, че не смятам ветото за инструмент за изграждане на приятелство и добросъседство. Очаквам, че като страна членка на ЕС България ще следва модела на Швеция, Дания и Финландия, които са били основните поддръжници на Литва, Латвия и Естония за членство в ЕС. Така че нека този, който е по-напред, да ни покаже пътя и да върви заедно с нас по него. Мисля, че тогава няма да има нито една причина да не се уважаваме, да не си сътрудничим във всички области, включително и в политиката. Аз, разбира се, съм обречена да си сътруднича с българските колеги, нямам друга алтернатива”, каза Силяновска.
В отговор на въпрос дали ще се срещне с българския президент Румен Радев, ако бъде избрана, Силяновска отговори, че засега не може да каже.
„Не мога да кажа сега, не знам. Едно от първите ми изказвания беше, че няма да пътувам нито до Брюксел, нито по света, освен ако не ме поканят и че бих искала да направя първите си срещи със съседите, защото трябва да градим регионална политика. Само така ще бъдем по-силни в ЕС, а от кого да очаквам разбиране и помощ, ако не от съседите”, каза след гласуването си Силяновска.
Според нея няма промяна в позицията на ВМРО-ДПМНЕ по отношение на преговорната рамка.
"Съгласна съм с (президента на Франция) Макрон, че ЕС не е само география и общност, а демократична философия. Смятам, че това, което се отнася до всички държави в ЕС, трябва да се отнася и до България. Че критериите от Копенхаген са тези, въз основа на които се оценява напредъка на държавите, че идентичността и историята не са част от преговорите. Знаете, че в преамбюла на Договора за приятелство и добросъседство ясно пише, че България трябва да помага на Северна Македония по пътя й към ЕС. Редно е да седнем и да разговаряме дали можем по друг начин да интерпретираме преговорната рамка и да дадем тон на добросъседство и приятелство на Договора за приятелство и добросъседство", посочи Силяновска.
Тя повтори тезата си, че "един такъв прецедент на поставяне на условия ще роди други прецеденти и ще постави под въпрос политиката на ЕС за разширяване", а промените в конституцията, които са условие за започване на преговори с ЕС, не са част от критериите от Копенхаген, защото Северна Македония защитава човешките права, докато България не е изпълнила решенията на Европейския съд за правата на човека и "не признава македонско малцинство".
"И ние бяхме много умерени, като предложихме първата приятелска крачка да бъде изпълнение на присъдите на съда от Страсбург, дори предложихме отложено действие на промените в конституцията, за да имаме шанс заедно и приятелски междувременно да направим крачките напред. Коректно е ако и в (Северна) Македония и в България има малцинства, никой да не отрича това", заяви Силяновска.
/СГ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
