Две десетилетия на членство са повод за празнуване. На 1 май 2004 г. 10 източноевропейски страни се присъединиха към блока, като това беше най-голямото разширяване на ЕС в неговата история му към този момент. Но насред тържествата вниманието се насочва към райони, като Западните Балкани, които все още са в листата на чакащите за присъединяване към ЕС, пише Европейският нюзрум, платформа от европейски новинарски агенции, към която се е присъединила и БТА.
На 20-ия рожден ден от тяхното присъединяване към ЕС източноевропейските страни отпразнувата тяхното еврочленство. На 1 май 2004 10 страни се присъединиха към ЕС: Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта.
Полша намери своето място на 1 май 2004 г., заяви министърът на външните работи Радослав Шикорски в сряда на среща с германската си колежка Аналина Баербок в побратимените германско-полски градове Франкфурт на Одер и Слубице: "Сред приятели, сред съюзници, в Европа, у дома. За това са се борили поколения поляци". Баербок подчерта, че целият ЕС е спечелил от разширяването, включващо страните от бившия Източен блок.
Германската външна министърка каза още, че европейската интеграция "не пада от небето", а по-скоро се нуждае от силна и смела отговорност. Според нея заради продължаващата война в Украйна континентът "не може да си позволи сиви зони в Европа". "ЕС трябва да се реформира, за да бъде по-силен в политиката за сигурност, да говори с един глас и същевременно да приема онези страни, които също искат да станат част от този съюз на свободата и сигурността", каза тя.
Съвместното изявление на президентите на балтийските държави от сряда гласи: "Преживяхме огромен икономически растеж, стабилност и сигурност, като в същото време представляваме забележителен пример за успех на европейската интеграция и трансформация". Държавните глави Алар Карис (Естония), Едгарс Ринкевич (Латвия) и Гитанас Науседа (Литва) казват още в товя изявление: "Надписът "ЕС" се появи в паспортите на нашите граждани, бележейки триумфално завръщане към нашето законно историческо място като членове на европейското семейство".
Във вторник германският президент Франк-Валтер Щайнмайер отпразнува историческата годишнина заедно с чешкия президент Петър Павел в Прага. И двамата държавни глави се изказаха в подкрепа на приемането на още страни кандидатки за членство в ЕС. "Ако оставим държавите от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия твърде дълго пред вратата, ще ги предадем на играчи като Русия, които не мислят добре за европейците и Европа изобщо", предупреди Павел. Щайнмайер също така заяви: "Държавите от Западните Балкани, Украйна и Молдова принадлежат на свободна Европа и на нашия Съюз."
Шарл Мишел: Разширяването е геополитически императив
Европейският съюз и страните кандидатки трябва да бъдат готови за разширяване до 2030 г., заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в понеделник на церемонията по отбелязване на 20-годишнината от разширяването на ЕС през 2004 г. Той допълни, че следващата вълна на разширяване на ЕС представлява геополитически императив и "среща с историята". Мишел подчерта, че разширяването е крайъгълен камък на стратегическия суверенитет на ЕС.
"Страните кандидатки и институциите на ЕС имат много работа за вършене. Повтарям твърдото си убеждение, че до 2030 г. трябва да сме готови, и от двете страни, за разширяване на ЕС", каза Мишел. Той обясни, че за страните кандидатки това означава провеждане на необходимите реформи и решаване на всички двустранни спорове, а за ЕС - реформиране на програмата и бюджета и на процеса на вземане на решения. "Работим усилено с 27-те държави членки, за да подготвим стратегическата програма. Тя ще послужи като основа за следващите пет години."
Необходими реформи
В този смисъл белгийският министър на външните работи Хаджа Лабиб и заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова, се застъпиха за насърчаване на решенията с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие в областта на отбраната и външните работи. Тези теми бяха "абсолютно екзистенциални" по думите на Йоурова, която очаква, че правото на вето ще бъде една от централните теми на дискусиите за разширяването.
Други теми в дискусиите, по думите й, ще бъдат бъдещето на член 7 - процедурата, която позволява да се преустановят правата на членство на дадена страна членка поради проблеми с върховенството на закона, подета досега за Унгария и Полша - както и бюджетът, като се има предвид, че ще е необходимо страните да имат капацитет да усвояват европейски средства.
"ЕС е преди всичко съюз на ценности, а не банкомат", заяви Лабиб, като добави, че ЕС трябва да даде тласък на единния си пазар и да реформира процесите си на вземане на решения, за да реагира по-гъвкаво и да "реши проблема с понякога злоупотребяващите случаи на използване на правото на налагане на вето".
На срещата на министрите на външните работи в Брюксел във вторник за първи път бяха включени представители на всичките десет страни кандидатки за членство - Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия, Косово, Турция и Украйна. Йоурова също така подчерта на този форум, че това е "добра репетиция" за това какво ще бъде да се дебатира с 37 членове.
Турция стана кандидатка за членство в ЕС през 1999 г. и вероятно никога не е била по-далеч от членството, отколкото днес. Теоретично една страна кандидатка може и никога да не стане членка на ЕС.
Понастоящем държавите членки имат различни приоритети по отношение на присъединяването, като един от важните фактори е войната в Украйна.
Редица датски евродепутати, например, от Зелените до управляващата партия Венстре, изразиха подкрепа за разширяване на ЕС до 30 или повече държави. Мортен Локегор, водещият кандидат на управляващата партия Венсре, заяви, че би искал Украйна, Молдова и Република Северна Македония да се присъединят първи към ЕС. Той предупреди за потенциално руско влияние след конфликта в Украйна и заяви, че е против членството на Турция.
"Войната в Украйна има "преди" и "след". Ако не привлечем тези страни на борда, те скоро ще попаднат под клетата ръка на Путин", заяви той.
Западните Балкани продължават да чакат
Регионът на Западните Балкани включва Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Република Северна Македония и Косово.
В Брюксел се смята, че Черна гора е най-напреднала в процеса на присъединяване. Разширяването на ЕС се очаква най-рано в края на десетилетието. ЕС води преговори за присъединяване с Черна гора от 2012 г. насам.
През март ЕС реши да започне преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина. Първата конференция за присъединяване обаче ще бъде организирана едва след като страната изпълни неизпълнените изисквания за реформи, например в борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпреки непрестанните усилия, обещанията и значителния напредък, поради честите вътрешнополитически разногласия, Босна и Херцеговина е изправена пред предизвикателства по пътя си към членство в ЕС.
"Нашето поколение сега е изправено пред задачата да защитава и укрепва европейския проект за мир и свобода, дори ако това струва невероятно много енергия", каза Бербок. Тя допълни, че за да се постигне успех, са необходими реформи. Това би включвало и по-малко възможности за налагане на вето в Съвета на ЕС.
Република Северна Македония е кандидат за членство в ЕС от 17 години. В съответствие с критериите на ЕС за преговори за присъединяване страната трябва да приеме изцяло достиженията на правото на ЕС и да продължи реформите, особено в области като съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Регионалното сътрудничество и положителните отношения със съседите на страната са от решаващо значение за процеса на разширяване на Република Северна Македония. От ключово значение са усилията за приобщаване към регионалното сътрудничество и за спазване на двустранните споразумения, като например Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседство с България.
Република Северна Македония пое ангажимент да приеме конституционни изменения, насочени към укрепване на правата на малцинствата. Фокусът е върху интегрирането на такива граждани, като българите, живеещи в границите на държавата, в конституционната рамка.
Опозицията обаче се противопоставя на необходимите конституционни промени, а парламентът не успя да осигури необходимото мнозинство за конституционни промени, което спъва европейските стремежи на Република Северна Македония.
Словения - все още висока подкрепа за ЕС
С присъединяването си към ЕС Словения изпълни една от основните стратегически цели на външната си политика, поставени след обявяването на независимостта. Подкрепата за ЕС сред словенците продължава да бъде висока и над средната в сравнение с другите членове на ЕС, а в парламента няма партии, които да се смятат за евроскептични. Въпреки това някои местни представители смятат, че през последните години е имало твърде малко систематични инвестиции в европейската политика и основните двигатели на икономическия растеж, за да се превърне Словения в един от по-успешните и видими членове на съюза.
Сред новите държави членки Словения също бележи икономически растеж, но много по-бавен от този на останалите страни, присъединили се към ЕС по същото време или дори по-късно. По време на присъединяването си към ЕС Словения беше на 88% от средното ниво за ЕС, измерено като БВП на глава от населението, а сега е на 91%. През 20-те години на членство Словения е получила общо 13,5 млрд. евро от бюджета на ЕС и е внесла 8,7 млрд. евро, като за този период е останал излишък от 4,8 млрд. евро от фондовете на ЕС. Но тя се е възползвала добре от предимствата на вътрешния пазар, който е стимулирал търговията със стоки и услуги.
Успешна европейска интеграция - с нерешени въпроси
Във вторник словашкият президент Зузана Чапутова определи интеграцията в ЕС и НАТО като един от най-важните и успешни моменти в съвременната история на Словакия. "Това беше успех на цялата страна, на всички нейни граждани", подчерта държавният глава. Тя припомни, че значението на членството е намерило отражение в ежедневието на страната. "Чрез развитието на инфраструктурата, възможностите за работа, но и чрез една по-сигурна Словакия", добави тя.
Чапутова също така заяви, че макар ЕС и НАТО да са претърпели промени през последните две десетилетия, същите правила, които са били в сила при присъединяването на Словакия, все още се прилагат и в двете организации. "Всяка страна членка трябва да остане функционираща демокрация", напомни тя.
Фон дер Лайен: Държави като Чехия учат ЕС на много неща относно поведението на Русия
В края на април в интервю за няколко информационни агенции, сред които и чешката информационна агенция ЧТК, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че "благодарение на горчивия опит, който страните от Централна и Източна Европа са имали със Съветския съюз, ЕС е научил много за моделите на поведение на Кремъл и Владимир Путин и е станал по-бдителен".
Фон дер Лайен добави, че ЕС не е съвършен, "но ползите от членството в ЕС са огромни". Разширяването промени и статута на самия ЕС. Той придоби много по-голяма тежест и значение. "Разбира се, ние сме много по-силни с 27, отколкото бяхме 15 по онова време", каза фон дер Лайен.
Фон дер Лайен подчерта, че жизненият стандарт на жителите на ЕС се е повишил, хората са останали в Полша, вместо да мигрират в западните страни. Разширяването на ЕС с десет държави имаше и огромни икономически ползи. Пазарът на ЕС се превърна в един от най-големите вътрешни пазари в света, а търговията в рамките на ЕС се е увеличила с 40 % в сравнение с 2004 г. "В десетте нови държави-членки за тези 20 години бяха създадени шест милиона нови работни места, а безработицата намаля наполовина", каза фон дер Лайен.
/ГГ/
news.modal.text
