site.btaНа днешната дата през 1989 г. хиляди се включват в демонстрацията, започнала в село Пристое, за връщане на имената на българските граждани от турски произход

На 20 май 1989 г. в село Пристое, Шуменско, е проведена мирна демонстрация срещу насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход - т.нар. Възродителен процес. Събралите се хора, около 50 души, тръгват към съседните селища Климент и Каолиново с лозунги ''Искаме си имената'' и ''Права за целия български народ''. До пристигането на протестиращите в Каолиново техният брой нараства на 3000 души. Демонстрацията е последвана и от други протести в Североизточна България. Ден по-рано - на 19 май 1989 г., на площада в Джебел е организиран  митинг на българските мюсюлмани, на който протестиращите издигат лозунги с искания за връщане на имената им. Между 19 и 27 май 1989 г. около 25 000 - 30 000 демонстранти излизат на протести в Североизточна България. В сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват седем души, 28 са ранени, а като "подстрекатели" са задържани 40 души, които са депортирани, сочат данни на Отдел "Справочна" на БТА.

Информации от тези дни могат да се прочетат в поверителните бюлетини на БТА - С-2 и С-3.

Т. нар. Майски събития имат отзвук и в чужбина, показват публикациите в чуждите медии, поместени в поверителния бюлетин С-2 на БТА:

За мюсюлманите в България

Виена, 19 май 1989 г. (Ройтер) Повече от 200 етнически турци в България се присъединиха към обявената в знак на протест срещу извършваната от България насилствена асимилация на живеещото в страната турско малцинство гладна стачка, съобщиха вчера емигрантски източници.
Двама водещи членове на турското малцинство, въдворени на местожителство в две малки села близо до град Враца, бяха задържани от полицията на 10 май и оттогава от тях няма никаква вест, посочиха източниците.
Гладната стачка, обявена на 6 май от шестима етнически турци, се разпространи в други турски общини в района и всекидневно към нея се присъединяват нови хора. Гладната стачка ще продължи до 30 май, когато в Париж се открива европейският форум за човешките права, казаха източниците.
София е критикувана от международната общественост за насилствената асимилация на своето турско мюсюлманско малцинство, членовете на което според "Амнести интърнешънъл" са 900 хиляди души. 

***
Виена, 19 май 1989 г. (АФП) Повече от 100 души от турското малцинство в България са от 6 май на гладна стачка в различни градове в България, за да настояват за освобождаване на членове на Демократичната лига за защита на човешките права на турското малцинство, стана известно от български емигрантски среди във Виена вчера.
Четиримата активисти на лигата, сред които е и нейният председател Мустафа Йомеров, бяха депортирани по силата на административно решение в Михайловградска област, след като протестираха в писма от 1 май до парламента и до правителството срещу насилствената асимилация на турското мюсюлманско малцинство, най-вече срещу смяната на имената, уточниха източниците. 

***

За мюсюлманите в България

Анкара, 19 май 1989 г. (БТА) В статия, озаглавена "396 турци са в български затвори", вестник "Тюркие” в броя си от 13 май поставя въпроса "дали българското правителство, което демонстрира добронамереност, като обяви свобода на пътуванията в чужбина и амнистия за избягалите от страната преди откриването на Парижката конференция (по човешкото измерение на общоевропейския процес), ще освободи 396-те турски затворници и ще им разреши да се завърнат в Турция”. Вестникът помества първата част от "списъка на "Амнести интърнешънъл" на турските затворници в България", като съобщава, че ще продължи да го публикува в следващите броеве.
С подзаглавие "Продължават бягствата от терора" статията продължава, като в тази част се казва следното: "От друга страна, турците, които не могат да понасят терора и насилието в България, продължават да бягат от тази страна, рискувайки живота си. Ахмед Хасанов Дамаров, жена му Зейнеп, 4-годишният му син Назъм, брат му Селим и Ахмед Мехмедов Дурмушов (избягал заедно със семейството на Дамаров) преди няколко дни дойдоха в Турция, след като се укриваха 40 дни в Югославия, бягайки от българския гнет. Пред вестника ни те разказаха следното:
ИЗБЯГАХМЕ В ПЛАНИНАТА
"Тридесетгодишният Ахмед Мехмедов Дамаров от село Сарсъклар, Кърджалийски окръг, каза, че българите по време на кампанията по смяна на имената навлезли в турските села с танкове и мнозина от тези, които им се противопоставили, са били пронизани от куршумите. Ахмед Дамаров поясни, че за да не си сменят имената, той и семейството му избягали в планината и живели там три - четири месеца. По-късно той бил принуден от българските ръководители да си промени името на Алеко Асенов Давидов, жена му от Зейнеп Хюсеинова Юсуфова станала Златина Юлианова Йосифова, 4-годишният му син Назъм Ахмедов Дамаров станал Алекси Алеков Давидов, а брат му от Селим Хасанов Дамаров станал Стефан Асенов Давидов.
Ахмед Хасанов Дамаров каза, че насилието срещу турците в България продължава и че в края на всяка седмица доктори проверяват "дали не е направен сюнет" на някое дете и ако е направен, се налагат парични глоби и затвор." 

***

Демонстрациите в Североизточна България също предизвикват вниманието на чуждите медии, чиито публикации са запазени в поверителния бюлетин С-3 на БТА: 

Радио Би Би Си за демонстрации в България

Радио Би Би Си, 20 май 1989 г. (22.15 ч.) В редакцията постъпи информация от България за проведени днес демонстрации в Лудогорието. Според данните, с които разполагаме, в тях са взели участие лица от турското малцинство в България от Толбухинско (дн. Добричко - бел. ред.), Шуменско, Разградско и Силистренско. Събирането започнало в село Пристое, недалеч от град Каолиново. Участниците в демонстрацията са тръгнали около 10:00 ч. сутринта към село Климент, като по пътя към тях постоянно са се присъединявали нови демонстранти. Според постъпилата в Би Би Си информация, в село Климент са били водени преговори с подполковник Илиев, началник на подразделенията на Държавна сигурност в Каолиново.
От Климент шествието потеглило за село Наум, оттам за село Тъкач, а оттам за гр. Каолиново. Според информацията, с която разполагаме, гр. Каолиново е бил блокиран от бронирани машини, коли на противопожарната охрана и войници от вътрешни войски. При опитите те да бъдат спрени на влизане в Каолиново, се стигнало до ръкопашен бой. Не е било употребено огнестрелно оръжие от страна на войските и специалните части.
Това ми даде повод да се свържа по телефона с една от участничките в днешната демонстрация - Гюлтен Османова от гр. Нови пазар, която потвърди тази информация и разказа за исканията на демонстрацията:
"Искаме да се върнат нашите рождени имена, да се върне религията ни, да се върнат обредите на децата ни (…). Ако не са в състояние да направят тези искания наши, поне да дадат, на (…) желаещите да могат да се изселят. И получихме отговора накрая, че в сряда ще ни дадат отговор."
Според Гюлтен Османова, след така даденото им обещание от властите в гр. Каолиново, че в сряда ще им бъде даден отговор, демонстрантите са се разотишли мирно.
Според постъпилите през днешния ден данни в Би Би Си, броят на участниците в днешната демонстрация е възлизал на около 15 000 души.

***

Вълнения в Шуменско

Шумен, 22 май 1989 г. (Кор. на БТА) На 20 май (събота), около 10:00 часа, в град Каолиново се стичат около 2-3 хиляди души с възстановени български имена от различни краища на Разградска и Варненска област. Те носят плакати и лозунги и скандират с паспорти, вдигнати в ръцете, да им се върнат турските имена и да им се даде пълна религиозна свобода. По данни от местното население, подбудителите са били непознати, по всяка вероятност от други краища на страната - Разградско, Силистренско и др.
Тълпата се охранява от органи на МВР, като предводителите ѝ били предупредени многократно, че това, което правят, е незаконно и че трябва да се разотидат.
Убежденията не помагат. Екзалтираното множество започва да хвърля камъни, дървета и други твърди предмети. Ранен е в главата един милиционер, на друг е отнет автоматът и му е нанесен жесток побой.
В настъпилата безредица участник в демонстрацията е прегазен от тълпата и е починал. Установено е, че причината за смъртта е сърдечен удар и липса на бърза медицинска помощ.
На състоялия се митинг в центъра на Каолиново, оратор от село Тодорово, Разградско, призовава на турски език за възвръщане на турските имена и за религиозна свобода.
На среща в Общинския народен съвет предводителите поставят пред ръководството на общината същите въпроси.
След дълги увещания демонстрантите се разотиват около 16:00 часа.
На следващия ден - неделя, пред кметството в село Тодор Икономово, недалеч от Каолиново, отново се събира тълпа от 500-600 души. Те нападат представителя на МВР и правят опит да го обезоръжат. Той се противопоставя, на помощ му идват негови трима колеги, които стрелят предупредително във въздуха. Въпреки това възбудените нападатели, между които е имало употребили алкохол и въоръжени с ловни пушки, продължили заплашително да настъпват. Тогава служителите на МВР започват да стрелят пред краката на нападателите. От рикоширалите в каменната настилка куршуми са ранени трима - четирима нападатели, а един е починал в болницата.
На ранените е оказана първа медицинска помощ в новопазарската болница.
В момента спокойствието в района е възстановено. В района има много милиция и части на вътрешни войски. 

***

Протести в Разград

Разград, 22 май 1989 г. (Кор. на БТА) Група от населението, възстановило своите български имена (според неофициалните оценки - от няколкостотин до 1000 души), излезе вчера по улиците на града с възгласите "Искаме правата си, искаме имената си".
Част от участниците в проявата са се събрали около т. нар. малка джамия, а после са поели към центъра на Разград. Към тях се присъединяват още хора, след което всички се опитват да стигнат организирано до Областния народен съвет. Сред демонстрантите е имало жители на други райони в страната, използвали като повод за идването си търговищкия панаир.
Последвали са предупреждения от страна на органите за сигурност, че демонстрацията е незаконна и трябва да бъде прекратена. След като призивите остават без резултат, са взети мерки за разпръскването на тълпата.
Все още са блокирани извънградските телефонни линии.
Късно снощи обстановката в града бе спокойна, в областния и в общинските съвети е създаден ред за усилено нощно дежурство.
Въведените ограничения в транспорта до Разград и в телефонните връзки създават повод за известно безпокойство сред жителите на съседни и по-далечни селища.
Предположенията, че става въпрос за предварително организирана демонстрация, се потвърждават от съобщението за подобни прояви по същото време и в други райони на областта като Дулово, Исперих, Кубрат и няколко села. 

***

За инцидентите в Североизточна България

Анкара, 22 май 1989 г. (БТА) В прегледа на турския печат снощи радио "Гласът на Турция” съобщи за информация на вестник "Хюриет", според която ”в България около шест хиляди турци протестираха срещу политиката на натиск, прилагана от правителството в София", Вестникът посочвал, че "демонстрантите носели плакати, на които било написано "Искаме си правата”, "Край на варварския натиск", ”Не искаме да сменяме имената си". Според "Хюриет" "милицията разпръснала демонстрантите". 

Радио Би Би Си, 22 май (06:30 ч.) В редакцията се получи информация от България, че днес в село Тодор Икономово са били убити трима български граждани от турското малцинство. Според постъпилата информация, въпреки че, както ви съобщихме снощи, по време на вчерашното шествие към град Каолиново не е било използвано огнестрелно оръжие, от получени наранявания е починал още един гражданин. Велислав Радев обобщава получената информация във връзка със смъртта на четиримата.
Според информацията тази сутрин... в село Тодор Икономово, недалеч от град Каолиново в Лудогорието, на пазара се появяват бронирани машини. На площада бил и Тахир Алиев - един от активистите на Независимото дружество за защита на човешките права в България, който бива брутално отведен в районното управление на милицията.
След като вестта за неговото арестуване се разнесе из селото, жителите се отправят към управлението на милицията, за да научат нещо повече. Излязлото да ги посрещне служебно лице настоява множеството да изпрати един представител. В управлението влиза братът на Тахир - Джемал Алиев. Минути по-късно от сградата излизат няколко въоръжени лица и започват да стрелят безразборно в тълпата. Според постъпилата информация, сред която и описание на свидетеля на деянието - 33-годишния Иззет Алисманов от село Тодор Икономово, са убити трима души, а най-малко седем души са били ранени. Убитите са Мехмед Салиев - тежко ранен, умира впоследствие, 37-годишен; Мехмед Олум, 55-годишен; Хасан Салиев Арнаудов - около 45-годишен. И тримата са жители на село Тодор Икономово.
Вчера при ръкопашния сблъсък на влизане в Каолиново, след удар в гръбначния стълб, е убит 47-годишният Меджет Османов от квартал (…) недалеч от Каолиново. Според информацията, с която разполагаме, Тодор Икономово и Каолиново, а така също и редица други села в района са блокирани от силите за сигурност. Над тях патрулират военни хеликоптери.
Днес следобед е била арестувана, отведена в милицията на Нови пазар и разпитвана Гюлтен Османова от град Нови пазар, участничка във вчерашното шествие към Каолиново на български граждани от турското малцинство с искане да бъдат спазвани техните граждански права, гарантирани от българската Конституция и от действащото българско законодателство. Тя отново е подчертала необходимостта да се търси диалог, за да се избегне конфронтацията. Информацията за дадените четири жертви в Лудогорието и за големия брой ранени обаче навежда на мисълта, че това все още не среща разбиране от страна на българските власти...

Виена, 22 май 1989 г. (АФП) Най-малко трима членове на турското малцинство в България са били застреляни и седем са били ранени, когато армията е открила огън вчера в Тодор Икономово (североизточната част на страната) срещу демонстранти, твърдят днес български емигрантски среди.
Някои очевидци завишават броя на убитите на седем души, а на ранените на 20 при инцидентите, избухнали след арестуването от армията на активист на едно дружество за защита на човешките права - Тахир Алиев, уточняват в тези среди, като се позовават на източници на място, с които е била установена връзка по телефона. (…)
В неделя вечерта армията е прекъснала съобщителните връзки на селището с останалата част от страната, посочват българските емигранти.
Междувременно един 47-годишен мъж е бил убит от удар с приклад от силите за сигурност в събота през деня в Каолиново - селище, намиращо се на десетина километра от Тодор Икономово, по време на протестен поход с участието на около 15 хиляди души от турското малцинство, посочват същите среди.
Не бе възможно да се получи никакво официално потвърждение относно инцидентите. (…)

Париж, 22 май 1989 г. (Кор. на БТА) Парижкият всекидневник "Котидиен дьо Пари" публикува днес в каре с ярък получер шрифт информация под заглавие "България: кървави сблъсъци”. "В Нови пазар, близо до Шумен (на 60 км от Варна) в Североизточна България вчера станаха остри сблъсъци, в резултат на които има трима убити и около 15 ранени. Полицаи се нахвърлиха върху демонстранти от турски произход и българи мюсюлмани (помаци), които са многобройни в този район и които са преследвани от години въз основа на мерките за "българизация" по решение на правителството в София. На 6 май известен брой лица от тази етническа група започнаха гладна стачка (в момента те са 350 души) с цел да получат признание на своите религиозни права и на етническата си принадлежност.
Поради безмълвната позиция на властите 15 000 души организираха в събота поход от Климент до Шумен - най- значителната демонстрация на опозицията в историята на социалистическа България - и за първи път се сблъскаха със силите на реда. Вчера сутринта, когато полицията дойде да прегради отрано пътя на демонстрантите, населението на Нови пазар се разбунтува и нападна полицаите, за да защити своите единоверци. Тогава бяха дадени изстрели.”...

***

В поверителния бюлетин С-2 има информация за наложения в някои части от страната комендантски час: 

Виена, 30 май 1989 г. (Ройтер) Българските власти са наложили комендантски час в няколко града във връзка с протестите на етническите турци, при които имаше смъртни случаи, съобщиха западни дипломатически източници в София.
Източниците казаха, че са чули да се говори за комендантски час в няколко североизточни български града и в южния град Кърджали, на 40 км от турската граница. За едно село до границата с Турция се твърдяло, че е под комендантски час, който е в сила денонощно.
Източниците, с които се свързахме по телефона от Виена, добавиха, че на неколцина западни дипломати е било отказано да посетят градовете Шумен и Разград.
Според източниците в размирните райони има силно военно присъствие, но засега няма официално съобщение за извънредни мерки. Те добавиха, че според тях комендантският час е бил обявен още след протестите на 20 и 21 май.
Турски източници казаха, че при сблъсквания с войници и милиция са загинали най-малко 30 етнически турци. (…)

На 29 май 1989 г. по националното радио и националната телевизия Тодор Живков, председател на Държавния съвет на Народна Република България и генерален секретар на ЦК на БКП, в изявление призовава Турция да отвори границата за българските граждани мюсюлмани, които желаят да я посетят временно или за да живеят там. Думите на Живков стимулират масово изселване на български турци през следващите месеци, наречено "Голямата екскурзия". От 3 юни до 21 август 1989 г., когато българската граница с Турция е отворена, над 360 000 български турци напускат страната.