site.btaКралица Елизабет Втора при откриването на тунела под Ламанша: Да се свърже онова, което природата е разделила преди 40 млн. години, бе мечта от векове

Кралицата на Великобритания Елизабет Втора и президентът на Франция Франсоа Митеран официално откриват железопътния тунел под Ламанша на 6 май 1994 г. 

Това е първата в историята сухопътна връзка под протока, свързващ Франция и Великобритания. С мотрисата „Юростар” кралицата прекосява 50-километровия тунел до Кале на френския бряг, където е посрещната от президента на Франция Франсоа Митеран. Сред официалните гости на церемонията са министър-председателят на Белгия Жан-Люк Дьоан, председателят на Комисията на Европейския съюз Жак Делор и Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания от 5 май 1979 г. до 22 ноември 1990 г. Проектът е одобрен от Маргарет Тачър и Франсоа Митеран през 1986 г. На 19 май 1994 г. тунелът под Ламанша е пуснат в редовна експлоатация.

БТА съобщава за събитието в своя бюлетин „Международна информация - събития и факти”: 

Лондон, 20 юни 1993 г. /БТА/ Първият влак, който от идната година ще свързва Франция и Великобритания през тунела под Ламанша, измина тази сутрин разстоянието през евротунела пробно с малка скорост, предават осведомителните агенции. Влакът пътува от Кале, Североизточна Франция, до Фолкстоун, Югоизточна Англия. Сега той премина 37-километровото разстояние за около два часа, а когато бъде пуснат в редовно движение, ще са му необходими по-малко от 30 минути при скорост 160 км/ч. Това пътуване от Лондон до Париж или Брюксел ще отнеме по-малко от три часа. (...)

***

Тунелът под Ламанша

София, май 1994 г. /БТА/ Най-старият проект за свързване на Великобритания и Франция през протока Ламанш датира от 1802 г. Негов автор е френският инженер Албер Матьо, който предлага под Ламанша да се прокопае тунел. Съоръжението би позволило на дилижансите по онова време да изминават 50-километровото разстояние за около пет часа. Наполеон Бонапарт харесва идеята и я предлага на британския Кралски двор, който я одобрява. Но наскоро между двете страни избухва война и проектът „умира”.
Оттогава се „раждат” множество проекти. Последният вариант на тунела е одобрен през 1975 г., но поради прекомерно високите разходи британското правителство налага вето върху строежа и започналите работи са прекратени.
През 1984 г. Великобритания и Франция постигат съгласие да подновят проучванията за изграждане на тунел под протока, който да улесни транспортните връзки между двете страни. През 1986 г. френският президент Франсоа Митеран и британският премиер Маргарет Тачър подписват в Лил споразумение за прокопаване на жп тунел. Г-жа Тачър поставя условие проектът да се финансира изцяло с частни средства, без нито едно пени от държавната хазна. На следващата година парламентите на двете държави одобряват проекта, предвиждащ прокопаване на три тунела: два - за влакове и коли, и трети (разположен между тях) - за техническо поддържане на трасетата. Строителството започва през 1987 г. и първият от трите тунела е завършен през 1990 г.
Както всеки голям проект, и този е съпътстван от затруднения и проблеми. С годините първоначалната стойност на проекта се увеличава и обектът е предаден с една година закъснение, а заплануваното за 1993 г. официално откриване се отлага. През декември същата година изпълнителят на проекта - френско-британският консорциум „Трансмаш линк”, официално предава тунела на британско-френския консорциум „Евротунел”, който отговаря за финансирането на строежа и ще експлоатира обекта. През февруари 1994 г. англичанинът сър Алъстър Мортън, президент на „Евротунел”, отстъпва поста на французина Жорж-Кристиан Шазо, имащ голям опит в индустрията и строителното инженерство.
Основното предназначение на тунела, чието построяване е придружено с много финансови спорове и смъртта на 10 души, е да улесни, съкрати и поевтини връзката между континентална Европа и Великобритания. Тунелът е дълъг 54 км, 37,5 км от тях минават под протока в най-тясната му част. Трите тунела са на дълбочина от 17 до 40 м под морското дъно. Денонощно ще минават пътнически и товарни влакове със скорост около 140 км в час. Пропускателната способност на тунела е 1000 автомобила в час в двете посоки. Автомобилите и камионите ще бъдат товарени на вагони совалки. Обявени са цените на билетите за железницата „Шатъл”. Стандартен билет за отиване и връщане ще струва между 327 и 461 долара за автомобил. Разстоянието от Париж до Лондон ще се изминава за три часа. Автотрафикът през тунела започва на 7 май, а пускането на жп линията в пълноценна експлоатация ще стане през септември т. г.
На 6 май кралица Елизабет официално ще открие новата международна гара „Ватерло” (Великобритания), а президентът Франсоа Митеран - новата гара „Гар дьо норд” (Франция). След това двамата ще присъстват в Кале за церемонията. После с ролс-ройса на кралицата държавните глави на Великобритания и Франция ще прекосят тунела за церемонията на британска земя.

***

Тунелът под Ламанша тържествено открит

Париж, 6 май 1994 г. /БТА/ Кралица Елизабет Втора и президентът Франсоа Митеран днес прекосиха по суша Ламанша, след като тържествено откриха тунела, струващ почти 13 милиарда долара. Под ситния дъжд в Кале двамата държавни глави прерязаха лентата на церемонията на френския край на тунела - кулминацията на целодневните тържества от двете страни на Ламанша. „Сега вече имаме сухопътна граница, мадам”, отбеляза със задоволство френският домакин и приветства построяването на тунела като триумф за европейското единство. Кралицата, която произнесе речта си на френски, изтъкна, че двете страни са обърнали гръб на бурното си историческо минало, за да смесят „френския плам с британската практичност”. „Да се свърже онова, което природата е разделила преди 40 милиона години, бе вечната мечта на държавници и инженери от векове”, заяви кралицата.
Сутринта тя откри международния терминал на гара „Ватерло” в Лондон, а след това потегли към френския бряг с един от пътническите влакове „Юростар”, придружена от 700 журналисти и официални гости, сред които бяха министър-председателят Джон Мейджър и предшественичката му лейди Тачър, подписала навремето договора за строежа. Митеран пое от новия терминал на „Гар дю Hop” в Париж и на път за Кале откри новата гара в Лил, която свързва влаковете от тунела с Белгия. Двата влака се срещнаха нос до нос в Кале под аплодисментите на хиляди зрители. След обяда с отбрано френско меню двамата държавни глави се качиха на совалката с кралския „Ролс-Ройс”, който стана първата кола, официално пропътувала под Ламанша със 130 км в час. По ирония на съдбата виненочервеният автомобил бе пристигнал на френска земя с един от фериботите, които ще пострадат от конкуренцията на тунела. Той се състои от два еднопосочни железопътни тунела плюс един по-малък, служебен проход помежду им, всеки дълъг по 50 км, на дълбочина средно 40 м под морското дъно.
Совалките (шатъл) ще пренасят колите с час по-бързо от традиционните фериботи. Освен товарни влакове ще има и свръхскоростни „еврозвезди”, по модела на френските свръхбързи влакове, които ще пътуват между Лондон, Париж и Брюксел. Тричасовото пътуване с пътническия „Юростар” от Лондон до Париж е по-бързо от едночасовия полет със самолет, като се вземе предвид висенето на летището. Времето ще намалее до два часа и половина, когато и във Великобритания прокарат високоскоростна железница, вероятно през следващия век.
Англофренският концерн „Евротунел” се надява совалките да заработят след няколко дни, а пътническите влакове за специални гости - през лятото. За редовно обслужване ще се говори едва наесен, макар че първоначално се предвиждаше това да стане още през март 1993 година.
Церемониите бяха излъчени на живо по френската телевизия. „Край на изолацията на островитяните”, писа „Фигаро” на първа страница. Тунелът е сбъдната наполеонова мечта за французите и кошмар за британците, които виждат в Ламанша (те дори го наричат канал) естествена преграда срещу нашествия, бяс и всякакви други напасти от континента. За тяхно успокоение са предвидени супермодерни предпазни мерки срещу терористи, бесни животни, контрабандисти и пожари, отбелязва АП.
На френската полиция не бе спестена и фалшивата бомбена тревога. Преди церемонията тя получи заплаха по телефона, че бомба ще избухне на 10 км от Кале. След старателно претърсване обаче охраната не открила нищо. 

***

Интервю на президента Франсоа Митеран

Париж, 11 май 1994 г. /БТА/ Президентът на Франция Франсоа Митеран, който отбеляза с голямо телевизионно интервю 13-та си годишнина на поста, заяви снощи, че политическите му амбиции са задоволени и че навлиза в последната си година в Елисейския дворец. Според Ройтер 77-годишният Митеран е успокоил потайните страхове на консервативните си противници, обявявайки, че няма да се кандидатира за трети пореден седемгодишен мандат. (…) 
Запитан кой паметник би искал да носи неговото име, той подчерта, че това не бива да е приживе и не бива да е оръжие, а по принцип най-много се гордее с разширяването на Лувъра, с тунела под Ламанша и с гигантската Национална библиотека, която се строи на брега на Сена в Париж.

***

Париж, 14 ноември 1994 г. /БТА/ Високоскоростния влак „Юростар” по линия Париж-Лондон, преминаващ през тунела под Ламанша, направи тази сутрин първия си редовен курс. Влакът стрела с малко над 700 пътници взе 469-километровото разстояние от парижката „Гар дю Нор” до лондонската гара „Ватерло” само за три часа и шест минути. За удоволствието да пътуват бързо и комфортно с новата машина пътниците от първа класа заплатиха 1620 франка, а от втора – 129. На френска територия влакът се движи със скорост 300 км в час, през тунела - 160 км/ч, а на британска земя - със 120 км/ч. На територията на Великобритания скоростта е сравнително ниска, тъй като трасето още не е пригодено, но след 2002 г. неговата модернизация ще позволи отсечка Париж-Лондон да се изминава за два часа и половина. Няколко минути след пристигането на „Юростар” Париж-Лондон, в обратната посока от британската столица пое втора високоскоростна композиция, а след нея и влакът стрела за Брюксел. Разстоянието от Лондон до Брюксел „Юростар” ще измине за три часа и 15 минути.

***

Лондон, 29 януари 1995 г. /БТА/ Британският министър на транспорта поиска спешно да бъде изготвен доклад за състоянието на сигурността в евротунела под Ламанша, след като разследване на лондонския „Обзървър” постави това съоръжение на първо място сред евентуалните цели на терористични групи в страната, съобщават международните информационни агенции. Вестникът отбелязва редици слаби места в системата за сигурност, които могат да бъдат ползвани от терористи. Журналисти са успели да се качат във влака на лондонската гара, без багажът им да бъде проверен дори през уред с рентгенови лъчи. За шест пътувания колата им също не била проверена нито във Великобритания, нито във Франция. Не по-голямо внимание се отделя, според „Обзървър”, и на автомобилите за международен транспорт.
Организацията „Евротунел”, която експлоатира тунела под Ламанша, отхвърля обвиненията на британския вестник, отбелязвайки, че голяма част от проверките за сигурност са останали скрити за журналистите.

***

„Евротунел” проучва идеята за строителство на втори тунел под Ламанша

Париж, 5 януари 2000 г. /БТА/ Британско-френският консорциум „Евротунел”, който експлоатира тунела под Ламанша, разглежда възможността да се построи втори паралелен тунел, предаде АФП.
Двата варианта на проекта са били официално изпратени на френското и британското правителство в края на декември. В единия се предлага да бъде изграден тунел с железопътна линия, а другият предвижда през тунела да се движат леки автомобили. Обемът на предполагаемите инвестиции не е уточнен.