site.bta Основните проблеми с правата на човека в България през 2023 г. останаха нерешени, според Българския хелзинкски комитет

Основните проблеми с правата на човека в България останаха нерешени, според годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за 2023 година, който коментираха днес негови автори, журналисти и политици, на дискусия в Дома на Европа в София.

Авторите на доклада са Адела Качаунова, Анета Генова, Антоанета Ненкова, Босилена Мелтева, Бояна Иванова, Диана
Драгиева, Ивета Савова, Илиана Савова, Красимир Кънев, Меглена Антонова, Надежда Цекулова, Радослав Стоянов.

Годишният доклад за правата на човека в България на Българския хелзинкски комитет се публикува ежегодно от 1994 г. насам. Заключенията му са обособени в общо 18 глави, сред които политическото развитие на България през 2023 г., сътрудничество с местни и международни организации за защита на правата на човека, право на лична свобода и сигурност, независимост на съдебната власт и съдебния процес, свобода на съвест и религия, свобода на изразяване, свобода на сдружаване.

Атанас Славов, министър на правосъдието в кабинета на Николай Денков коментира по темата за правосъдието и специализираната прокуратура, че за десет години специализирано правосъдие няма осъдителна присъда, постигната в резултат на действията на спецпрокуратурата. Според Славов "пълен нонсенс" са подписаните споразумения между обвиняемите и спецпрокуратурата, каквато е била най-честата практика. При обикновените наказателни дела осъдителните присъди са над 90 процента, а по делата за корупция по високите етажи на властта те се броят на пръсти, констатира Славов. Накрая се стига до там, че обвинените по-високите етажи на властта съдят прокуратурата, съответно ефективността на спецправосъдието клонеше към нула, добави той.

Адела Качаунова, един от авторите на доклада заяви, че големият въпрос е как да се "разкачи" прокуратурата от полтикатата и тя да стане наистина независима. Това според Качаунова може да се случи едва когато прокуратурата предприеме акции срещу "някой от своите". Изводът е, че прокуратурата е в услуга на определени политици и това може да се промени чрез осветляването на техните действия, заяви Качаунова. Според нея "тоталитарната държава не си е тръгнала напълно".

Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет акцентира на някои от темите от годишния доклад, според който сътрудничеството на България с международните организации за защита на правата на човека не се е подобрило през 2023 г. Наблюдава се известно подобрение в сътрудничеството с местните организации. Според доклада България продължава да не изпълнява ключови решения на Европейския съд по правата на човека.

Годишният доклад на Хелзинкския комитет отчита, че през 2023 г. свободата на изразяване в България е в пряка корелация с нестабилната политическа ситуация в страната. На повърхността имаше видимо успокояване на условията за труд на журналистите, като те можеха да работят осезаемо по-необезпокоявани и по-малко притискани, според авторите на доклада. В дълбочина няма никаква промяна в механизмите за функциониране на медиите, в тяхното финансиране и принципи на работа, в спазването на журналистически стандарти. Това разхлабване на примката се дължи не на структурна промяна в средата, а на временни интереси на невидимите и недекларирани сили и хора, които дефинират „правилата на играта“ в тази сфера, според доклада на Българския хелзинкски комитет.

В доклада се посочва, че промените в съдебната власт през 2023 г. са постигнати на фона на трудна политическа обстановка и нестабилно коалиционно правителство на ротационен принцип, обединено около целта за реформа на съдебната власт. Макар някои от измененията да не са задоволителни, напредъкът на страната в тази област е чувствителен, отчитат авторите на доклада. Въпреки това 2024 г. ще бъде от изключителна важност за довършване на реформите, подчертават те.

Оттам посочиха, че собствеността на медиите през 2023 г. остава все така неясна, а съмненията за влияние на политически и икономически интереси върху редакционната им политика и върху работата на отделни журналисти – все така устойчиви.

Тема в доклада е и свободата на сдружаване в България. Никакъв прогрес не е постигнат в изпълнението на постановени в миналото решения на Европейския съд по правата на човека по дела за отказ да се регистрират македонски сдружения.

През 2023 г. не са направени съществени изменения на нормативната уредба, регулираща условията в местата за лишаване от свобода, се отчита в годишния доклад на Хелзинкския комитет. Броят на лишените от свобода продължава да намалява, но темпът на намалението се забавя в сравнение с предишните две години. Броят на задържаните в арестите обаче се увеличава през 2023 г., отбелязаха от организацията. Според авторите на доклада през 2023 г. медицинското обслужване продължава да бъде сериозен проблем поради недостатъчния брой на медицинските специалисти и лошия достъп до лекарства.

Друг акцент в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет са получените от него през 2023 г. голям брой оплаквания от хора, срещу които полицията е употребила сила и помощни средства, без това да е необходимо. Тези оплаквания са свързани основно със задържане на заподозрени в извършване на престъпления и с опити за контрол на протести на граждани.