site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 април в историята

30 април 2024 г., вторник, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Велики вторник. Десетте Девици. Св. ап. Яков Зеведеев. Св. Донат, еп. Еврийски. Това е вторият ден от Страстната седмица и според църковния канон денят е отреден за смирение и поучение. На Велики вторник църквата припомня словата на Исус Христос в храма, който след като предишния ден изгонил търговците от храма, дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави и пророчества за съдбата на град Ерусалим. В този ден във всички епархии на Българската православна църква вечерта се отслужва Последование на Жениха. На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана" вода. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

По света се отбелязва:

Международният ден на джаза. Отбелязва се от 2012 г. с решение на 36-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция (25 октомври-10 ноември 2011). Целта на деня е да обедини общности, училища и организации от целия свят, за да научат повече за джаза, за неговите корени и влиянието му върху обществото, както и да се отбележи приносът на джазовата музика в междукултурния диалог.

На този ден в България:

1919 - Дипломатическите отношения между България и Украйна, установени през март 1918 г., са  прекъснати след присъединяването на Украйна към СССР. България признава независимостта на Украйна на 5 декември 1991 г. Дипломатически отношения между двете страни са установени с подписването на протокол на 13 декември 1991 г.

1933 -  Създадена е Художествената галерия в Русе. На 30 април 1933 г. кметът на Русе инж. Юрдан Павлов подписва акт за учредяване на постоянна галерия - художествен музей в Русе. Първоначално галерията се е помещавала в Дома на изкуствата и печата, а няколко години по-късно е преместена в залите на Русенската библиотека. Фондът на галерията е сформиран с творби на русенските художници Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев Тодор Янков, както и от дарения. Техните произведения съставят колекцията "Основатели на Русенската художествена галерия". През 1946 г. е променен уставът на галерията и се учредява Народна художествена галерия, която е преместена в Доходното здание. Съществуващият фонд се попълва с произведения, подарени от тогавашните Министерство на народната просвета, Камарата на народната култура и Градския народен съвет. От 1979 г. галерията се помещава в специално построена за нея сграда с площ от 2800 кв. м.

1968 - С Разпореждане 175 от тази дата на Министерския съвет се създава "Служба за борба с градушките" към Министерство на земеделието и хранителната промишленост. С Разпореждане 6/19 февруари 1990 г. на Министерския съвет, считано от 1 март 1990 г.,  се преименува в Дирекция "Борба с градушките". С ПМС 203/10 ноември 1999 г. се преобразува в Изпълнителна агенция "Борба с градушките" към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

1972 - Държавният съвет издава Указ 921, с който се възстановява Медицинска академия (дн. Медицински университет). Медицинската академия е създадена като Медицински факултет към Софийския университет със специален закон, приет от 17-ото Народно събрание на 10 ноември 1917 г. Факултетът официално е открит на 10 април 1918 г. Първият декан е проф. Иван Киров. С Указ 246 на Президиума на Народното събрание от 1950 г. се създава Медицинска академия с два факултета - Медицински и Стоматологичен. През 1954 г. Медицинска академия се преобразува във Висш медицински институт, който на основание Указ 921 на Държавния съвет от 30 април 1972 г. е включен в състава на новосъздадената Медицинска академия заедно с медицинските институти в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Медицинската академия е закрита със Закона за закриване на Медицинската академия, приет от 36-ото Народно събрание на 8 юли 1992 г., а висшите медицински институти в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора се обособяват в самостоятелни висши учебни заведения. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. Висшият медицински институт в София се преобразува в Медицински университет.

1981 - Българска национална експедиция, ръководена от алпиниста Христо Проданов покорява връх Лхотце (8516 м) в Хималаите. В експедицията, която е деветата, изкачила върха,  участват 21 души, а Христо Проданов става първият българин, покорил осемхилядник, и четвъртият в света, който изкачва върха без кислород.

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Монт-прес" - вестник за област Монтана. Понастоящем е онлайн издание.

2003 - В Националния военно-исторически музей е открит паметник на загиналите в Камбоджа български войници. От  1992 г. до 1993 г. в изпълнение на войнския си дълг в Камбоджа загиват десет българи, участващи в първата българска умиротворителна мисия под егидата на ООН. В нея са включени 850 български военнослужещи в пехотен батальон и 34 военни наблюдатели. Идеята за паметника е на други войници, участвали в мисията.

2014 - Министерският съвет приема Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в България (2014-2020). Тя дефинира конкретни мерки, дейности, проекти, срокове и финансови ресурси, необходими за постигане на стратегическите цели.

2015 - Софийският градски съд оправдава бившия директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев по обвинението, че като ръководител на фонда през 2007 г. е сключил договори за обществени поръчки за над 100 млн. лв. с фирмите на двамата си братя, което е причина Европейската комисия да замрази за няколко месеца плащанията за България по програмите ИСПА и ФАР, а след това и да бъде приет закон за конфликт на интереси.

2017 - На 77-годишна възраст умира актьорът Илия Раев, дългогодишен директор на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен.

2018 - В София на Моста на влюбените е открита фотографска изложба "Образите помнят вместо нас" по случай 120-годишнината от излизането (1898) на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА). Представени са 58 избрани кадъра от най-големия фотографски в България - този на агенцията. Куратор на изложбата е журналиста и преподавател доц. Георги Лозанов.

2019 - С решение на Министерския съвет се създава ново населено място - село, на територията на община Пещера, област Пазарджик. То е в границите на съществуващото селищно образувание с местно значение - летовището "Св. Константин". Предложено е новото населено място да се именува "Св. Константин" с указ на президента. Със създаването му общият брой на селата в страната ще стане 5000. 

2020 - В 24:00 ч. завършва пробното електронно преброяване на населението и жилищния фонд, започнало в 0.00 ч. на 20 април 2020 г. в Информационната система "Преброяване 2021" на Националния статистически институт. В преброяването са се регистрирали 5806 лица, като от тях 3086 са жени, а 2720 - мъже. Преброени са общо 4381 домакинства и 10 284 лица в 390 населени места.

2021 - От 30 април 2021 г. язовирът в село Брестовене, Община Завет,  е предаден във владение на Държавното предприятие за управление на язовирите. Досега водоемът е стопанисван от Община Завет. 

2023 - Около 2:30 ч. на паркинг между Петрич и с. Първомай са запалени осем товарни автомобила – влекачи с полуремаркета. Няма жертви.

На този ден по света:

1494 - Испанският мореплавател Христофор Колумб открива залива Гуантанамо край Куба, по време на втората му експедиция до Новия свят (1493-1496). Той нарича залива Пуерто Гранде.

1803 - В Париж, Франция, е подписан договор, съгласно който френската колония Луизиана е продадена на САЩ за 80 млн. френски франка (15 млн. американски долара). На 9 април 1682 г. френският предприемач Рене-Робер Кавелие дьо ла Сал, след като изследва долното течение на р. Мисисипи в Северна Америка, обявява територията за владение на френския крал Луи XIV и я нарича в негова чест Луизиана. От 1699 г. до 1763 г. Луизиана официално е френска колония. След подписването на Парижкия мирен договор (1763), слагащ край на Седемгодишната война (1756-1763) между Великобритания, Франция и Испания, източната част на Луизиана е дадена на Великобритания, а западната на Испания. Тайният договор от Сан Илдефонсо от 1 октомври 1800 г. връща на Франция частта й от Испания. На 30 април 1803 г. Франция се съгласява да продаде своята колония Луизиана, с площ от 2 147 000 кв. км, на САЩ. Американското правителство плащат 60 млн. френски франка (11 250 000 долара) и опрощава дългове на стойност 18 млн. франка (3 750 000 долара), с което общата сума на тази сделка възлиза на 15 млн. долара.

1825 - В Лайпциг, Германия, е създаден Съюзът на германските книжни борси.

1897 - Британският физик Джозеф Томсън обявява в Кралския институт в Лондон, Великобритания, своето откритие на частица, носител на елементарен електрически заряд, наречена електрон - една от основните градивни частици на атома. Откритието си той извършва по време на експерименти за изследване на протичането на електрически ток във вакуумна тръба под въздействието на магнитни полета. През 1906 г. той получава Нобеловата награда за физика като признание за големите му заслуги в теоретичните и експерименталните изследвания на протичането на електрически ток през газове.

1918 - В Петроград (дн. Санкт Петербург), Русия, е създадена първата руска киностудия "Ленфилм" под името Петроградски кинокомитет на съюза на северните комуни (Киносев) на основата на създадения през м. март 1914 г. Военно-кинематографически отдел към Скобелевския комитет, национализиран през 1918 г.  От 1934 г. киностудията се нарича Ленинградска фабрика "Ленфилм", от 1994 г. е "Санктпетербургска киностудия "Ленфилм", от 2004 г. е акционерно дружество "Киностудия "Ленфилм" Емблемата на киностудията представлява миниатюра на "Медния конник". Тя е създадена от художничката Марина Бологовская и оператора Едгар Щирцкобер и за първи път е показана във филма "Работническо селище" (1965) на режисьора Владимир Венгеров.

1939 - Първо излъчване на телевизионно предаване от Нешънъл бродкастинг къмпани ("Ен Би Си") на Американската радио корпорация. Пряко е излъчена речта на 32-ия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт по повод откриването на Световния панаир в Ню Йорк (30 април-31 октомври 1939).

1945 - Съветските бойци Михаил Егоров и Мелитон Кантария издигат знамето на победата над сградата на Райхстага в Берлин, Германия, по време на Втората световна война (1939-1945).

1948 - На конференция в Богота, Колумбия, е създадена Организацията на американските държави (ОАД). Представителите на 21 страни от Централна и Южна Америка подписват устава на организацията.

1960 - В Тюменската тайга е открит първият промишлен нефт в Сибир.

1970 - САЩ извършват военна интервенция в Камбоджа по време на Виетнамската война (4 август 1964-27 януари 1973). Виетнамската война се води от САЩ и Виетнам за предотвратяване установяването на комунистическото управление на полуостров Индокитай.

1975 - Южен Виетнам е напълно освободен, като територията му преминава под контрола на временното правителство на Република Южен Виетнам. Столицата на Южен Виетнам Сайгон е преименувана на Хо Ши Мин.

1982 - Приета е Конвенцията по морско право от Третата конференция на ООН по морско право. Засяга въпроси на морското право и използването на полезните изкопаеми на морското дъно. Влиза в сила на 16 ноември 1994 г. Народното събрание на България ратифицира конвенцията на 24 април 1996 г., в сила за България от 14 юни 1996 г.

1999 - Влиза в сила петролното ембарго на Европейския съюз срещу Югославия. Решението за забрана на вноса на нефт и нефтени продукти в страната е взето на 26 април 1999 г. на среща в Люксембург на министрите на външните работи на 15-те страни членки на ЕС. Целта е да се засили политическия и икономическия натиск върху президента на Югославия Слободан Милошевич. Източноевропейските страни, кандидатки за членство в ЕС, включително трите съседки на Югославия - Унгария, България и Румъния, също се присъединяват към ембаргото. Русия обявява, че няма да спазва петролното ембарго и ще се придържа единствено към устава и резолюциите на ООН.

2002 - Убит е чеченският бунтовнически лидер Шамил Басаев, участвал в серия атентати в руската столица през лятото на 1999 г.

2002 - Окончателно е спрян реакторът на първата в света атомна електроцентрала в Обнинск в Русия, тъй като по-нататъшната му експлоатация е нецелесъобразна от научна и техническа гледна точка. Обнинската АЕЦ спира работа в 11.30 ч. на 29 април 2002 г. Обнининската АЕЦ е пусната в експлоатация на 27 юни 1954 г. Реакторът с мощност от 5 мегавата се нарича АМ-1 (от руски език "Мирен атом") и работи в продължение на 48 години. 

2006 - Парламентът на Египет одобрява с огромно мнозинство предложението на правителството с две години да се продължи извънредното положение в страната. Извънредното положение е в сила от октомври 1981 г., след като ислямистки активисти убиват президента Ануар Садат и начело на държавата застава Хосни Мубарак. Законът дава на правителството широки правомощия да извършва арести на заподозрени без предявено обвинение и да ограничава гражданските свободи.

2007 - Във Вашингтон САЩ и Европейския съюз подписват споразумение за въздушните услуги, което отваря трансатлантическите пазари. То заменя съществуващите двустранни споразумения между страните от ЕС и САЩ.

2008 - Магът Дейвид Блейн подобрява световния рекорд по престой под вода без дишане в шоуто на Опра Уинфри. Той успява да задържи дъха си за 17 мин и 4 сек. Предишният рекорд е на швейцареца Петер Колат - 16 мин и 32 сек.

2012 - В Сараево, Босна и Херцеговина, Расема Хаданович - член на отряда "Зулфикар" на армията на Босна и Херцеговина, е осъдена на пет и половина години затвор за убийството на хърватски цивилни и войници през 1993 г. Това е първата жена, осъдена за военни престъпления по време на войната в Босна (1992-1995). Хаданович, известна с военния си прякор "Золя", признава, че е участвала в екзекутиране на хърватски цивилни и войници от Хърватския съвет за отбрана в с. Трусина край Конич. По време на престъпленията в с. Трусина Хаданович е била на 21 години.

2013 - В кралския дворец в Амстердам, Нидерландия, кралица Беатрикс подписва документ за абдикация в полза на първородния си син Вилем-Александър. Занапред тя  носи титлата Нейно кралско височество принцеса на Нидерландия Беатрикс, принцеса Оранска-Насау. Церемонията по интронизацията започва в 13,30 ч. по Гринуич в Нюве Керк (Новата църква) на площад "Дам" в центъра на Амстердам. Кралят Вилем-Александър полага клетва в присъствието на членовете на двете камари на парламента. На церемонията по интронизацията присъстват кралски особи от 18 държави.

2014 - Президентът на Кения Ухуру Кениата одобрява закон, който легализира многоженството. Броят на жените, за които може да се ожени един мъж, зависи от традициите на племето му. В Кения има 42 племена и много от тях не поставят ограничение върху броя на съпругите, които може да има даден мъж, стига да може да си го позволи. Дотогавашните закони, регулиращи брачните съюзи, са изготвени от британските колонизатори, преди Кения да получи независимост през 1963 г. и не отразяват ценностните системи на местното население.

2015 - Парламентът на Албания приема закон, съгласно който всички желаещи могат да получат достъп до досиетата на тайната полиция Сигурими. Законът предвижда лустрация на бившите служители на тайната полиция, които няма да могат да заемат държавна работа.

2017 - В Рим, Италия, след провеждане на вътрешнопартийни избори на Демократическата партия Матео Ренци е преизбран за национален секретар на партията с около 72 процента от гласовете, следван от министъра на правосъдието Андрея Орландо с 19 процента и губернатора на област Пулия - Микеле Емилиано с около 9 процента. По данни на партията на изборите са гласували между 1,9 и 2 милиона души.

2018 - Президиумът на Върховното народно събрание (парламента) на КНДР приема указ "За промяна на пхенянското време", съгласно който от 5 май 2018 г. стрелките на часовниците в страната се преместват с 30 минути напред, за да бъде страната в един часови пояс с Република Корея. Установяването на единен часови пояс на Корейския полуостров е договорено на срещата между президента на Република Корея Мун Дже-ин и председателя на Държавния съвет (президент) на КНДР Ким Чен-ун на 27 април в пограничното селище Панминчжон. Северна и Южна Корея са в една и съща часова зона в течение на десетилетия до 2015 г., когато КНДР въвежда собствена, като връща стрелките с 30 минути назад спрямо Република Корея.

2019 - В Токио, Япония, е проведена официалната церемония по абдикацията на императора на Япония Акихито. На 8 август 2016 г. във видеообръщение към народа император Акихито, който се възкачва на трона на 12 ноември 1990 г., изразява  желание да се откаже от престола в полза на по-големия си син Нарухито заради напредналата си възраст и проблеми със здравето. На 9 юни 2017 г. парламентът приема закон, който позволява на император Акихито да се откаже от трона и да го предаде на принц Нарухито. Законът се отнася само за император Акихито, като това е първата абдикация на японски владетел от около 200 години. Според традицията императорът заема този пост до края на живота си.  На 1 май 2019 г. Нарухито става 126-ият император в линия, датираща от 5 века. С неговото възкачване на Трона на хризантемата започва новата ера Рейва (Красива хармония).

2021 - Изследователският кораб "Поларщерн" се завръща от антарктическата си мисия в пристанището Бремерхафен. Целта на мисията, започнала през февруари 2021 г., е да събере дългосрочни данни за климатични прогнози. Тя се ръководи от института "Алфред Вегенер" за полярни и морски изследвания. По време на експедицията екипът открива "изумително" разнообразие на живот под новооткъснал се айсберг. Първоначалните снимки показват богата на видове екосистема по части от океанското дъно, покрити десетилетия с лед.

2022 - В Киев за среща с президента на Украйна Володимир Зеленски на необявено предварително посещение пристига делегация на Конгреса (парламента) на САЩ начело с председателката на Камарата на представителите (долната камара) Нанси Пелоси. Нанси Пелоси е най-високопоставеният американски ръководител, посетил Киев от началото на войната с Русия на 24 февруари 2022 г. В американската държавна йерархия председателката на Камарата на представителите се нарежда веднага след вицепрезидента на страната.

2023 - В Узбекистан се провежда референдум за конституционни промени, одобрени с 90,21 процента от гласовете. Съгласно промените настоящият президент Шавкат Мирзийоев може да се кандидатира за още два седемгодишни мандата след изтичането на настоящия му мандат през 2026 г.,  като срокът на президентския мандат се увеличава от пет на седем години, гражданите ще могат да притежават неземеделска земя. Предвижда се отмяна на смъртното наказание и по-голяма правна защита на лицата, задържани от полицията.

Родени на този ден българи:

проф. Никола Саранов, юрист (1895-1974).
Асистент (от 1 февруари 1925 г.) в Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неин ръководител (1939-1951). Декан на Юридическия факултет на университета (1931-1932; 1944-1945). Основоположник на криминалистиката в България - организира и чете първия курс по криминалистика в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на десетки монографии, учебници, студии, статии, сред които монографията "Борба с престъпниците (криминалистически и наказателно-процесуални изследвания)" (1923), социално-етичната студия "Любов и престъпление" (1932), студията  "Фалшификацията на документи" (непубликувана) (1959).

Сийка Петрова, оперна певица (1914-1996).
Хористка и солистка в хор "Христина Морфова" (1936-1939). Актриса в Софийската опера и балет (1936-1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 50 години на Софийската народна опера (14 март 1959). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1967).

проф. Стефан Хаджитодоров, математик (1953).
От 1983 г. работи в Централната лаборатория по биомедицинско инженерство (дн. Институт по биофизика и биомедицинско инженерство) към Българската академия на науките. Научен секретар на БАН (1992-2008). Главен научен секретар на БАН (3 ноември 2008-2012). Член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация (юни 1992-февруари 1995). Директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН (2002-2008) и от 2014 г. до момента. Член-кореспондент на БАН (2014). От 18 януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките. Автор е на монографии, научни книги, учебници, учебни ръководства и на над 150 научни статии и доклади в страната и чужбина. Носител на Почетния знак на БАН  "Марин Дринов" с лента за значими научни постижения, експертна и научно-приложна дейност, иновационни разработки и дългогодишна управленска работа в полза на БАН (април 2013). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за неговите големи заслуги в областта на науката (22 август 2023).

Лъчезар Минчев, книгоиздател (1955).
Технически редактор на сп. "Автоматика, изчислителна техника и  информационни системи" (1979) и редактор на списанието (1983), началник-отдел "Периодични издания" и негов отговорен секретар (1986). От 1990 г. е собственик и управител на издателство "Лъчезар Минчев".

Стефан Кисьов, писател (1963).
Автор е над 50 разказа, на романите "Джубокс" (1996), "Никъде нищо" (2000), "Не будете сомнамбула" (2000), "Екзекуторът" (2003), "Твоето име е жена" (2007), "Воайорът и квартирантката" (2008), "Тайната на рицаря Капулети" (2011), на пиесата "Гларуси", на сборници с разкази и др. Носител на първата голяма награда на фондация "ВИК" за български роман на годината за "Екзекуторът" (24 ноември 2004).

Васил Петров, певец (1964).
Изпълнява предимно джаз и е известен като "българския Франк Синатра" заради сходния тембър с певеца и афинитета на Васил Петров към джаза на 20 в. Изнасял е рецитали в много държави, сред които Финландия, Норвегия, Швеция, Япония, Русия, Сърбия и САЩ. Има записи в дуети с български и чужди изпълнители, с филхармонични оркестри и оперни певци и над 13 албума. Носител на множества български и международни награди, сред които на наградата "Аполон Токсофорос" на Фондация "Аполония" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница (септември 2011), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за съвременна българска музика (2015).

Васил Василев-Зуека, актьор (1965).
Участвал е в студентското предаване "Ку-ку", в предаванията "Каналето", "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Като две капки вода" и др. С актрисата Нина Димитрова основават театър "Кредо" (1992), чиято първа постановка "Шинел" (по Гогол) има повече от 500 представления като освен в България е представена и на над 150 международни фестивали в Европа, Азия и Америка. Играл е във филмите "Граница" (1994), "След края на света" (1998), "Мила от Марс" (2004), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008), "Седем часа разлика" (2011), "Полицаите от края на града" (2018) и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти (заедно с Нина Димитрова) за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света и по повод 15-годишнината от създаването на театър "Кредо" (март 2008).

Атанас Камбитов, политик (1967).
Общински съветник в Благоевград  (2007-2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-4 ноември 2011). Кмет на Благоевград (7 ноември 2011-3 ноември 2019).

Владислав Горанов, икономист и политик (1977).
Работил е в Министерството на земеделието и горите (1998-2001), а от 2001 г. е началник отдел "Социални разходи" в Министерството на финансите (2001-20 август 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли-20 август 2009). Заместник-министър на финансите (20 август 2009-март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-19 февруари 2014). Член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Общинска банка (2014). Министър на  финансите (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017). Министър на финансите (4 май 2017-24 юли 2020).

На този ден са родени и:

Карл Фридрих Гаус, немски математик, астроном и физик (1777-1855).

Франц Лехар, унгарски композитор и диригент (1870-1948).
Автор е на около 30 оперети, сред които "Веселата вдовица", "Ева", "Циганска любов" и др. Премиерата е най-популярната му оперета "Веселата вдовица" е на 30 декември 1905 г. в "Театър ан дер Вин" във Виена, Австрия. През 1925 г. оперетата е филмирана  в продукцията на американската компания "Метро Голдуин Майер" с режисьор Ерик фон Щрохайм и с участието на актьорите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По сюжета на оперетата са създадени още три филма през 1934 г., 1952 г. и 1962 г. В "Театър ан дер Вин" са играни 483 представления и около 60 000 в света през първите 50 години от написването на оперетата.

Ярослав Хашек, чешки писател сатирик (1883-1923).
Автор е на романа "Приключенията на храбрия войник Швейк" (1921-1923).

Йоахим фон Рибентроп, немски политик (1893-1946).
Посланик на Германия във Великобритания (1935-1938). Министър на външните работи на Германия (1938-1945). Подписал договора за ненападение между СССР и Германия - т. нар. пакт Рибентроп-Молотов (23 август 1939). Арестуван е в Хамбург на 14 юни 1945 г., осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 1 октомври 1946 г. и обесен на 16 октомври 1946 г.

Саймън Кузнец, американски икономист (1901-1985).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1971 г. за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даващо ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието.

Теодор Шулц, американски икономист (1902-1998).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1979 г. заедно с британския икономист от карибски произход Артър Луис за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни.

Уили Нелсън, американски кънтримузикант, певец, композитор, поет и актьор (1933).
Има издадени над 80 албума. Носител е на множество награди, вкл. на 10 награди "Грами".

Руди Асауер, немски футболист и треньор (1944-2019).
С отбора на "Борусия Дортмунд" (Германия) печели за Купата на носителите на национални купи (1966).

Карл ХVI Густав, крал на Швеция от династията Бернадот (1946).
Възкачва се на престола на 15 септември 1973 г.

Антониу Гутериш (Антониу Мануел де Оливейра Гутериш), португалски политик (1949).
Генерален секретар на Социалистическата партия на Португалия (23 февруари 1992-18 декември 2001). Министър-председател на Португалия (12 октомври 1995-21 март 2002). Председател на Социалистическия интернационал (9 ноември 1999-30 януари 2006). Върховен комисар на ООН за бежанците (24 май 2005-31 декември 2015). От 1 януари 2017 г. е генерален секретар на ООН.

Стивън Харпър (Стивън Джоузеф Харпър), канадски политик (1959).
Лидер на Консервативната партия на Канада (20 март 2004-20 октомври 2015). Министър-председател на Канада (6 февруари 2006-4 ноември 2015).

Филип Киркоров, руски певец и композитор от български произход (1967).
Роден е във Варна, България, в семейството на българския певец от арменски произход Бедрос Киркоров. Има издадени над 20 албума. Носител на награда от международния конкурс "Златен орфей" в България за най-добър видеоклип на песента "Атлантида" (1992). Носител на руската награда "Овация" за най-добър певец на годината за изпълненията му в песните "Кажи ми, кажи, вишна" и "Марина" (1993). Почетен гражданин на Варна (юли 2017).

Джон О'Шей, футболист от Република Ирландия (1981).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2008) и Световното клубно първенство (2008).

Маркиньос (Маркош Антонио Малашиас Жуниор), бразилски футболист (1982).

Това е денят на смъртта на:

Едуар Мане, френски художник импресионист (1832-1883).

Луи Леже (Луи Пол Мари Леже), френски езиковед, славист, общественик и публицист (1843-1923).
Член на Българското книжовно дружество (1884) (от 13 февруари 1911 г. - Българска академия на науките). Пръв в Западна Европа създава школа в славянознанието. Голяма част от научното му дейност е посветена на България - защитава тезата за българския произход на Кирило-Методиевия език.  Наричан "български консул в Париж".

Елена Карамихайлова (Елена Карамихайлова Янева), българска художничка (1875-1961).
Работила е в жанра на психологичния портрет. Авторка е на "Сестра ми" (1909), "Кармен" (1910), "Райна Карамихайлова" (1912) и др. След Първата световна война (1914-1918) в творчеството й навлизат образите на българската селянка, на майката: "Българска мадона" (1914), "Селянка от Земен" (1933), "Майка с деца" (1941), "Овчарки от Земен" (1950) и др. Рисува и картини с цветя: "Хризантеми" (1908),  "Слънчогледи" (1925), "Рози" (1929) и др. Удостоена е със званието "Заслужил художник" (1955). Художествената галерия в Шумен, създадена през 1955 г., носи нейното име.

Петко Росен (ист. Име Петко Георгиев Чорбаджиев), български писател и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация  (ВМОРО) (1880-1944).
Участник в Преображенското въстание в Странджа (1903), в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934).

Адолф Хитлер, немски политик от австрийски произход, идеолог на фашизма (1889-1945).
Председател на Националсоциалистическа германска работническа партия от 29 юли 1921 г. Райхсканцлер на Германия (30 януари 1933-30 април 1945), фюрер (2 август 1934-30 април 1945). Експанзионистичната му политика води до избухването на Втората световна война (1939-1945). Самоубива се на 30 април 1945 г. заедно със съпругата си Ева Браун.

майор Асен Агов, български офицер, летец (1890-1925).
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Директор на Отделението за въздухоплаване към Министерство на железниците,  пощите и телеграфите (21 април 1922-9 юни 1923). Като директор на българското въздухоплаване, министър-председателят Александър Стамболийски го натоварва с изпълнението на правителствената програма за възраждане на българската авиация по европейски образец и главно в посока на развитието на гражданското въздухоплаване. След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е убит в Пловдив "при опит за бягство".

Джордж Баланчин (ист. име Георгий Баланчивадзе), американски балетист и хореограф от грузински произход (1904-1983).
Артистичен директор на Балета на Ню Йорк (11 октомври 1948-30 април 1983). Носител на Президентския медал на свободата на САЩ (1983).

Йосиф Йосифов, български диригент и композитор (1911-2001).
Ръководител на софийския хор "Родна песен" (1938-1939). Началник и музикален уредник на Радио Стара Загора (1939-1946). Диригент на Народната опера в Стара Загора (1946-1948). Диригент на Държавния симфоничен оркестър-Варна и на Народната опера във Варна (1948-1952, 1953-1956). Главен диригент на Народна опера във Варна (1952-1966). Автор е на оперите "Биляна" (1933) и "Цар Самуил" (1942), на инструментални  концерти, симфонични и музикално-сценични произведения, на песни, сюити и др. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1950). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1960) и на орден "Народна република България" първа степен (20 май 1986).

проф. Гриша Островски, български режисьор и педагог (1918-2007).
Художествен ръководител на театъра във Варна (1975-1979) и на Нов драматичен театър "Сълза и смях". Бил е преподавател по актьорско майсторство и режисура във Висшия институт за театрално изкуство /ВИТИЗ/, както и заместник-ректор на ВИТИЗ (1981-1988). Режисьор е на театралните постановки на "Балът на манекените", "12- те стола", "Двамата веронци" др., както и на игралните филми "Отклонение", "Мъже в командировка", "Петимата от "Моби Дик" и др. Носител на наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (27 март 2002), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (18 май 2006).

Серджо Леоне, италиански режисьор и сценарист, майстор на уестърна (1929-1989).
Режисьор е на филмите "Содом и Гомор" (1962), "За един пробит долар" (1964), "Имало едно време на Запад" (1968), "Имало едно време в Америка" (1984) и др.

проф. Тодор Пандов, български икономист и политик (1933-2000).
Министър на земеделието и хранителната промишленост (8 февруари-20 декември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997).

Вячеслав Зайцев, руски моден дизайнер (1938-2023).
Удостоен със звание "Почетен художник на РСФСР" (1991). Носител на титлата "Почетен работник на текстилната и леката промишленост" (2002). Почетен академик на Руската академия по бижутерия (2002). Лауреат на наградата на президента на Руската федерация в областта на литературата и изкуството (13 февруари 2004). Народен художник на Руската федерация (1 декември 2006).

Илия Раев, български актьор (1940-2017).
Работил е в Драматичния театър в Хасково, Театъра на поезията и естрадата, Малък градски театър "Зад канала". Бил е директор на театър "София" (1986-1990), директор на Национален център за театър към Министерство на културата (1995-1997). Управител на  сдружение "Нова българска драма" и на международния фестивал "Друмеви театрални празници - Нова българска драма". Директор на Драматично-куклен театър "Васил Друмев" - Шумен (2008-2017). Участва във филмите "Всичко е любов" (1979), "Ударът" (1981), "Борис I", "Похищение в жълто" (1981), "Ако те има" (1983), "Маргарит и Маргарита", "Огледалото на дявола" (1989), "Дзифт" (2008), "Седем часа разлика"(2012) и др.

Роланд Ратценбергер, австрийски автомобилен състезател (1960-1994).
Участва във "Формула 1". Загива на 30 април 1994 г. на пистата "Имола", след като излита на завоя "Тамбурело" с над 300 км/ч.
/КГ/АЯ/МГ