Всички цели, които бяха поставени преди началото на проекта, бяха изпълнени. Имаме добра термодинамична картина на това какво се случва в недрата на ледника. Това каза в интервю за БТА физикът инж. Цветан Паров за резултатите от научноизследователската си дейност на Антарктида. Той измери температурното взаимодействие на въздуха в пукнатините на ледника Перуника, намиращ се в източната част на остров Ливингстън. По думите му са установени температурите на дълбоката зона на ледника, т.нар. зона на константни температури. Засечени са още въздушни течения и как ледникът реагира на тях, посочи Паров.
Той каза, че преди дни е направена статистическа корелация, която показва, че при повишаване на слънчевата активност температурите в ледника леко спадат, тоест ледниковите дренажи се охлаждат.
Информацията е изцяло полево събрана от 15-те сензора, които бяха инсталирани в пукнатините на ледника, каза физикът. Събрани са данни и от други четири сензора, по два разположени съответно извън ледника и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. В базата имаме две метеорологични станции, които също записват какво се случва навън, каза още той.
Българите са сред първите, които имаха шанс да работят вътре в недрата на ледника Перуника, заяви Паров. Тази година бяхме и първите, които достигнаха до дъното на ледника. То представлява една полирана скална повърхност, обясни физикът.
„Факт е, че в последните пет години ледникът Перуника прогресивно се топи в периферията си. Същевременно сателитните наблюдения сочат, че ледът на Антарктида се увеличава. В района на Южните Шетландски острови ледът се топи и изчезва в Южния океан, но в централната част на континента се акумулират нови количества лед“, посочи инж. Паров.
Той разказа, че преди пет години в района на ледника е стоял върху лед, а днес на същото място – върху камък. По думите му топенето на леда има и добра страна, защото дава шанс на повече учени да изследват новите разкрити територии на Антарктида.
Ако повторим това проучване след няколко години, ще можем да дадем прогноза за състоянието на ледниците и дали има промяна в температурните баланси, които сега установихме, каза инж. Паров.
Инж. Цветан Паров съобщи, че предстои публикуването на статия за научноизследователската му дейност на Антарктида в журнала на Българското географско дружество. Каза още, че има покана от турската антарктическа база, която се намира на юг от българската станция. Ще бъде интересно да сравним техните ледници с нашите, посочи той.
Инж. Паров сравни спускането в ледника Перуника с това в най-дълбоката пещера у нас - Колкина дупка. В ледника е по-светло и по-красиво, отбеляза той. Проникването в пукнатините беше като спускане в едно ледено царство от фин лед, каза още ученият.
Антарктида е най-фината зона на планетата. Тази зона реагира първа на глобалните промени. Като лаборатория Антарктида е уникално място за работа и дава много възможности за различни видове науки. Цялото познание на Ледения континент може да даде точна прогноза за бъдещето както на ледниците, така и на континента.
Преди началото на 32-рата българска експедиция до Антарктида, инж. Паров представи проекта си в интервю за БТА.
Инж. Цветан Паров е спелеолог и докторант в Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (БАН). Има магистърска степен по аерокосмическо инженерство. По образование е физик. Паров е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
***
По време на 32-рата българска експедиция до Антрактида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.
Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.
Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".
БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба и откри пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.
/РБ/
news.modal.text
