Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на свое заседание в Министерския съвет, принципно подкрепи проект на постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица. НСТС беше председателствано от служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова.
Промените са обсъдени на заседание на Комисията по осигурителни отношения, проведено на 22 март, като не е постигнато съгласие от страна на членовете на комисията относно проекта, информира министър Петкова.
Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи пред социалните партньори проекта на постановление и каза, че предложените промени са свързани с необходимостта от синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на Закона за електронното управление. Министър Иванов посочи, че с промените се въвежда изрична забрана на основание подзаконов нормативен акт да се изисква от гражданите да предоставят удостоверителни документи за доказване пред административен орган на факти и обстоятелства, които са налични в регистри. Административните органи следва да извършват служебна проверка в съответния регистър на необходимите за целите на административното обслужване данни, въз основа на съответното законово основание.
В действащата Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е предвидена възможност при подаване на заявление за изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от наследници на починало правоимащо лице, те да представят удостоверение за наследници и само ако не са го представили, документът се изисква служебно от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В тази връзка се предлага промяна в чл. 15, ал. 3 от наредбата, по силата на която само административният орган се задължава служебно да набави необходимата информация относно наследодателя и кръга на неговите наследници, информира за предлаганите промени служебният министър Ивайло Иванов.
От социалните партньори, синдикати и работодатели, единствено Асоциацията на индустриалния капитал в България се обяви против предложените промени в наредбата. Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията, каза, че според представляваната от него организация, наредбата не решава един много наболял проблем в българската осигурителна система, какъвто е т.нар. френска безработица. Той поясни, че в България съществува законово установена практика, която води до източване на осигурителната система през обезщетенията за безработица. Иванов каза, че Асоциацията многократно е повдигала този въпрос, но според него държавата неглижира проблема и не предлага мерки за решаване на въпроса с ограничаване на злоупотребите с обезщетенията на безработните лица, които се връщат от работа в чужбина.
Иванов цитира официални данни на Националния статистически институт, според които злоупотребите с обезщетения за безработица в чужбина се оценяват на около 100 млн. лв. годишно. При бюджет на фонд „Безработица“ около 500 млн. лв. годишно, това означава, че 100 млн. лв. или 20% от бюджета на фонд „Безработица“ отива за плащане на дължими обезщетения, които са в максимален размер. Ефектът е не само източване на системата, но и рефлектира върху пропуски на българското и европейското законодателство, обясни Добрин Иванов. Проблемът рефлектира върху пазара на труда, като деморализира работниците и служителите, тъй като те не полагат труд и не търсят работа в продължение на около 12 месеца. Когато работодателите имат нужда от работници, такъв пропуск в законодателството, който допуска такива злоупотреби, е още по-болезнен, коментира Иванов. Той обяви, че за 2023 г. общо 5218 човека са получили максимално обезщетение за безработица, като 4663 от тях или 90% от получилите максимално обезщетение за безработица са хора, чиято последна работа е била в чужбина. Тоест това е масова практика, която се използва. Една трета от тези 4663 човека са базирани в област Благоевград, а другата област е Търговище, информира Иванов. По думите му двете области не са сред първенците по среден размер на трудовите възнаграждения, а точно обратното – те са в дъното на класацията. Там се взимат най-ниските възнаграждения, което предполага да се вземат и най-ниските обезщетения за безработица, каза Добрин Иванов.
Той съобщи, че статистиката показва точно обратното – областите Благоевград и Търговище, са първенци по размер на обезщетението за безработица, като то е средно 1742 лв. За 2023 г., което е близко до максималния размер на обезщетението за безработица. Това илюстрира тази практика и колко тя е широко разпространена в тези две области. Многократно сме поставяли въпроса и сме го обсъждали с Министерството на труда и социалната политика, с Националния осигурителен институт, подали сме сигнал до прокуратурата, която организира производство за проверка за данни за престъпление, каза още Добрин Иванов. Той настоя държавата да вземе спешни мерки за решаването на проблема.
От работодателските организации - Българска стопанска камара, Българска търговскопромишлена палата, Съюз за стопанска инициатива, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепиха промените в наредбата и се съгласиха с аргументите на Асоциацията на индустриалния капитал, че правителството трябва да вземе спешни мерки по темата, за да се предотврати законовото източване на осигурителната система.
От Ася Гонева от КНСБ каза на заседанието на НСТС, че за нея е било "абсолютно безсмислено да задържаме един документ, за който с години наред отсрещната страна се бори, защото не ни харесва - нещо, което се случва заради европейски регламент."
Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ "Подкрепа" каза, че силно се надява заедно със социалните партньори да се вземе най-правилното решение.
