site.bta Скулпторът Ангел Атанасов вае пространствени пластични съзвучия за съзерцание и преживяване

Скулпторът Ангел Атанасов се завръща в родния си град Варна със самостоятелна изложба „Мелодия и ритъм на формата”, в която показва пластики от бронз и дърво. Тя е експонирана в Градската художествена галерия „Борис Георгиев” до 18 май.

Това са едни конструктивни пространствени пластични съзвучия, които трябва да се съзерцават и преживяват, каза авторът пред БТА. „Формите на пластиките ми нямат връзка със съществуването и много от изкуствоведите ги отнасят към миналото, а те засягат вечни проблеми. За да вникне човек в тях обаче, трябва да отдели време да ги съзерцава, а повечето хора отказват да правят това и механично ги определят като форми от миналото“, сподели скулпторът. Той смята, че хората мислят шаблонно, искат да чуят от авторитетите нещо и да го приемат, а не са склонни да се замислят и да съзерцават, да трупат личен опит и да бъдат автентични. За него това е голям проблем.

Схващането на Ангел Атанасов е, че посланията в творбите на художника са по-дълбоки, когато той търси нов композиционен принцип, а не демонстрация на нови изразни средства. Това, което според него може да се нарече наистина изкуство, не е просто нещо съвременно, което претендира да е такова, без да прави връзка с миналото и историята на визуалната култура.

Пластиките си за настоящата изложба авторът е изработил чрез традиционна технология. Симетричните си космически форми той извайва първоначално от глина, защото за него тя е много добър материал както за образи, така и за композиции от пространствени тела. След това прави калъп от гипс, с който творбата се излива от бронз. Много време му отнема патинирането, при някои пластики дори седмица, сподели той, но уточни, че все пак най-важното в работата му е търсенето на композиционния принцип и вътрешната структура на нещата. Същите послания влага и когато борави с керамика и дърво, но металът за него е класическата технология в скулптурата. 

Вълнува го самото формоизграждане и затова повечето му произведения са затворени композиции, които не атакуват пространството, както го прави пластика, която „поема въздух“. Според него тела като конуси и пирамиди се възприемат еднакво навсякъде по света, докато при образите има регионалност и различия. Смята, че този универсален език може да достигне и до ползването на образ, но чрез формите, свързани с езика на скулптурата, който е по-сложен и не повтаря езика на натурата. 

В българското изкуство го впечатлява творчеството на Любомир Далчев, от чиито силни композиционни похвати се е учил на пространство и пластичност. Друг еталон от миналия век за него е Бранкузи със своята изчистеност и опростеност. За съвременното изкуство Ангел Атанасов каза, че тръгва от Африка. Според него в Западна Европа през периода от 60-те до 90-те години на миналия век са работили много с чисти пространствени тела, докато в България конюнктурата е била свързана главно с образното начало, а другото се е смятало за формално изкуство. По тази причина изкуството през социализма у нас не е пълно, защото не прави важната връзка между тези две начала. 

За Ангел Атанасов изложбата „Мелодия и ритъм на формата” във Варна е първата част от бъдещия му проект, който ще развива в различни материали, размери и композиции. Има и много екстериорни проекти.

Роденият във Варна скулптор е преминал през артистичната общност във фабрика „Вулкан” през 90-те години на ХХ век. Там се среща с нидерландци, които оценяват високо неговите скулптури и рисунки с въглен и креда върху сива хартия. Те го канят на симпозиум в западната страна, което е ключов момент за кариерата му. Атанасов е завършил Националната художествена академия, където преподава от 1999 до 2011 г. Живее и работи в София.