site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 април в историята

16 април 2023 г., вторник, 16-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония.

В България се отбелязва:

Денят на конституцията. Професионален празник на българските юристи и на съдебните служители. Годишнина от приемането (16 април 1879) на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и с Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 от 16 декември 2010 г. на Министерски съвет е обявен и за професионален празник на съдебните служители.
 
По света се отбелязва:

Световният ден на гласа. За първи път се отбелязва през 1999 г. в Бразилия по инициатива на Бразилското дружество по ларингология и глас. През 2002 г. денят придобива международен статут, като започва да се чества в редица страни по света под егидата на професионалната общност от оториноларинголози, хирурзи и логопеди. Целта  е да се повиши информираността на международната общост за значението на човешкия глас и за нуждата от превантивна грижа за него. Мотото на деня за 2024 г. е: "Отеква. Образова. Празнува!".

На този ден в България:

1879 - Учредителното народно събрание (10 февруари-16 април 1879) в Търново (дн. Велико Търново) приема Конституцията на Княжество България - Търновската конституция. Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор (13 юли 1878) новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи Министерският съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха. В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. За своето време Търновската конституция е измежду най-демократичните в Европа - установява общество без титли, привилегии и робство, прокламира граждански права и свободи, полага основите на парламентаризма чрез всеобщо избирателно право без цензове. Второто Велико народно събрание (1 юли 1881 г., Свищов) суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната 7 години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и неговият престолонаследник да носят титлата "Царско Височество", и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети изменения, наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908). Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.

1925 - В катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") в София е извършен атентат. След Септемврийското въстание (1923) Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.) не снема курса на въоръжена борба. Атентатът е извършен от Военната организация на БКП (т.с.), решена чрез масови атентати да провали политическата линия на правителството на Александър Цанков. На 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак е извършен неуспешен опит за убийство на цар Борис III. Загиват Делчо Илчев и Петър Котев. Няколко часа по-късно в София е застрелян о.з. ген. Коста Колев - едни от основателите на Военния съюз и депутат. За нанасяне на удар срещу управляващите с цел физическото унищожаване на голяма част от тях по време на опелото на убития о.з. ген. Коста Колев на 16 април в църквата "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") в 15.30 ч. избухва мощен взрив. Църковният купол рухва върху присъстващите. Загиват над 150 души, около 500 са ранените. Няма убити членове на правителството. Цар Борис III не присъства (той е на траурната церемония на убития при Арабаконак Делчо Илчев). Кабинетът обявява военно положение, отменено на 24 октомври 1925 г. За кратко време след атентата са арестувани около 13 000 души. На 27 май 1925 г. в София е извършена публична екзекуция на атентаторите Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.

1959 - Излиза бр. 1 на в. "Знаме на комунизма" (дн. в. "Знаме"). Вестник за област Търговище.

1964 - Учредена е Българската федерация по спортна акробатика (БФСА).

2004 – Учредена е Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели. Асоциацията е член на Европейската коалиция за борба с рака, асоцииран член е на Европейската коалиция за борба с рак на гърдата (EUROPA DONNA).
 
2008 - Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на България, според който военната служба няма да се изпълнява само на територията на България и отказът от изпълнение на кадрова военна служба извън територията на страната вече би бил неизпълнение на военните задължения и ще се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В операции и мисии ще могат да участват и граждански лица - лекари, специалисти по логистика, на които за срока на участието им ще се присвоява военно звание, изискващо се заемане на длъжността, и те да имат статут на лица от постоянния резерв.        

2012 - В историческия музей в Панагюрище с тържествена церемония е открита първата експозиция на оригинала на Панагюрското златно съкровище. Съкровището е поставено в специално изградена зала-трезор, отговаряща на най-високите стандарти в областта на музейното дело и висока степен на сигурност. 

2021 - В деня на Конституцията - 16 април, омбудсманът Диана Ковачева изпраща резюме на Годишния доклад на институцията до председателя на 45-ото Народното събрание Ива Митева и председателите на шестте парламентарни групи, за да ги запознае с проблемите на гражданите, обърнали се за помощ към институцията през 2020 година. Над 13 500 души са подали жалби до омбудсмана през 2020 г., а над 60 000 души са получили съдействие и подкрепа. Най-голям дял от всички получени жалби  са свързани с нарушени потребителски права като най-много  са за лошо качество на ВиК услугите в страната.

На този ден по света:

1944 - Започва депортирането на унгарските евреи от еврейското гето в Будапеща, Унгария, до концентрационните лагери на смъртта. Тази дата се смята за началото на унгарския Холокост по време на Втората световна война (1939-1945). Убити са около 550 000 унгарски евреи.

1945 - Начало на Берлинската настъпателна операция на 1-и и 2-и Беларуски и 1-и Украински фронт на Съветската армия по време на Втората световна война (1939-1945). На 21 април 1945 г. Съветската армия навлиза в Берлин, където се водят ожесточени боеве. Операцията завършва на 8 май 1945 г. с подписването на Акта за безусловна капитулация на Германия. В операцията участват 19 общовойскови, в това число и 2 полски, 4 танкови и 4 въздушни дивизии - общо 2,5 млн. души, използвани са 41 600 оръдия и минехвъргачки, 6250 танкове и гаубици, 7500 самолета. По време на Берлинската настъпателна операция съветските войски разгромяват 70 пехотни, 12 танкови и 11 моторизирани дивизии. Пленени са 480 000 германски войници. От Съветската армия са убити 78 291 души и 274 184 души са ранени. Унищожени са 2156 танка, 1220 оръдия и минехвъргачки, 527 самолета.

1947 - В Лондон, Великобритания, е създадена Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) по инициатива на група дейци на британската киноиндустрия под ръководството на режисьора Дейвид Лин. Основана е като Британска академия за кино.

1947 - Съветникът на президента на САЩ Хари Труман Бернард Барух произнася пред парламента на щата Южна Каролина, в която за първи път използва официално израза "студена война".

1961 - Създадена е Кубинската комунистическа партия.

2003 - На церемония в подножието на Акропола в гръцката столица Атина 10 страни подписват Договор за присъединяване към Европейския съюз. Това са Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Малта, Кипър, Литва, Латвия и Естония.

2006 - Князът на Монако Албер Втори пристига на Северния полюс. В телефонно интервю за АФП отправя призив за борба срещу парниковия ефект.

2007 - В Технологичния университет в Блексбърг, в източния американски щат Вирджиния, при безразборна стрелба загиват 33-ма души, ранени са 15. Нападателят - Чхо Сюн-ху, на 23 години, студент в Катедрата по английска филология, се самоубива.

2009 - В Иран официално е оповестено, че ирански учени са клонирали коза с цел производство на лекарства за лечение на инсулт. Козата на име Хана се родила в централния ирански град Исфахан. През 2006 г. Иран става първата близкоизточна страна, която обявява, че е клонирала овен. Иранската програма за клониране е получила подкрепата на шиитските духовни водачи, които издават укази, разрешаващи клониране на животни, но не на хора. Мнозинството от близо 70-милионното население на Иран са мюсюлмани шиити.

2012 - В Осло, Норвегия, започва процесът срещу терориста Андерш Брайвик, който на 22 юли 2011 г. отнема живота на 77 души при две нападения в Осло и на остров Ютьоя. Двеста медии и 800 журналисти следят процеса. Заради големия интерес процесът се излъчва и чрез видеоконферентна връзка в още 17 съдебни зали в страната. На 24 август 2012 г. той е осъден на 21 години затвор. В Норвегия максималната присъда е 21 години затвор, която може да бъде удължавана неограничено, ако се сметне, че престъпникът е опасен.

2013 - Американският ПЕН-център удостоява с награда за свобода на словото турската писателка и преводачка Айше Берктай, която е задържана през 2011 г. в рамките на разследването срещу Съюз на кюрдските общини и оттогава се намира в затвора. Наградата, учредена от Барбара Голдсмит, се връчва на писатели, които са съдени или са изпратени в затвора заради отстояване на свободата на словото.

2014 - В Жълто море, край южните брегове на Република Корея, потъва ферибот с 475 пътници на борда. Основната част от пътниците са ученици, тръгнали на екскурзия до курортния остров Чеджу-до. Загиват най-малко 46 души. 179 души са спасени, но повече от 200 са в неизвестност.

2015 - В Киев е застрелян проруският журналист и писател Олес Бузина. Журналистът е застрелян до дома си в центъра на украинската столица, по него е стреляно от автомобил с чужд номер. Олес Бузина е известен журналист, писател и  телевизионен водещ. Той е бивш главен редактор на вестник "Сегодня", откъдето напуска заради несъгласие с налаганата цензура от собственика "Медия група Украйна".

2016 - В 19:58 ч. местно време в Еквадор е регистрирано земетресение с магнитуд 7,8 и епицентър в района на гр. Педерналес в северозападната провинция Манаби на дълбочина 20 км. В столицата Кито трусът продължава около 40 секунди. Това е най-силното земетресение в Еквадор от 1979 г. Според официални данни при земетресението загиват 655 души, ранени са 12 500 души. Най-големи поражения са нанесени в провинциите, разположени на крайбрежието в района на градовете Портовиехо, Манта и Педерналес. Разрушени са много сгради, повредени са пътища и мостове, прекъснати са електропроводи. Властите въвеждат извънредно положение и разполагат около 10 000 войници и 3500 полицаи в засегнатите райони. Материалните щети се оценяват на няколко милиарда долара.

2017 - В Турция е произведен референдум за промени в конституцията, които заменят парламентарната система с президентска, иницииран от Партията на справедливостта и развитието. За промените с "да" гласуват 51,4 процента от избирателите, а с "не" - 48,59 процента.

2020 - Пред шпалир от военни британският ветеран от Втората световна война (1939-1945) Том Мур завършвa 100-ната обиколка на градината си в с. Марстън Мортейн, на 80 км северно от Лондон, в рамките на организираната от него кампания за набиране на средства за борещата се с пандемията от КОВИД-19 Национална здравна служба на Великобритания. На 6 април 2020 г. по повод 100-ния си рожден ден (30 април 2020) Том Мур поема предизвикателството да събере средства за медиците на първа линия в борбата срещу коронавируса, като направи 100 обиколки с проходилката си в градината на своя дом. На 16 април 2020 г. той изминава последните метри от маршрута си, като сумата, която успява да събере е 38,9 млн. британски лири.

2021 - Раул Кастро подава оставка като първи секретар на Кубинската комунистическа партия на 8-ия конгрес на партията. С това завършва ерата, в която той и брат му Фидел Кастро са начело на Куба  от революцията през 1959 г.

2022 - Тримата тайконавти на мисията "Шънчжоу-13" - 55-годишният пилот Чжай Чжиган, 42-годишната Ван Япин и 41-годишният И Гуанфу, се връщат на Земята след 183 дни, прекарани на космическия кораб "Шънчжоу-13",  изстрелян на 15 октомври 2021 г. с ракета "Чанчжън-2Еф" от космодрума „Цзюцюан“.
 
Родени на този ден българи:

проф. Владимир Алексиев, лекар (1879-1948).
Основател и завеждащ на Катедрата по фармакология и терапевтика при Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1920-1948). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"(1926-1927).

Елисавета Багряна (ист. име Елисавета Любомирова Белчева), поетеса, детска писателка и преводачка (1893-1991).
От 1921 г. сътрудничи на в. "Вестник на жената", в. "Лик", сп. "Съвременник", в. "Литературен фронт", сп. "Изкуство", сп. "Септември", сп. "Пламък" и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на сп. "Септември". Авторка е на стихосбирките "Вечната и святата" (1927), "Търкулната годинка" (1931), "Звезда на моряка" (1931), "Сърце човешко" (1936), "Пет звезди" (1953), "От бряг до бряг" (1963), "Контрапункти" (1972), "Светлосенки" (1977), "На брега на времето" (1983). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званията "Народен деятел на културата" (22 май 1963), "Герой на социалистическия труд" (май 1967) и "Герой на Народна република България" (1983). Носителка на орден "Народна република България" втора степен (28 април 1953), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (май 1963; 3 май 1968; май 1973), на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). В нейна чест Астероид 4400, който е открит на 24 август 1985 г.,  е наречен "Багряна".

проф. Елена Ангелова-Орукин, оперна певица сопрано и музикален педагог (1895-1971).
Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1955).

Константин Кисимов, актьор (1897-1965).
Играл е в "Театър Студия" на Исак Даниел (1923-1924), а от 1924 г. - в Народния театър в София. Майстор на художественото слово. Изнася рецитали по творби на Иван Вазов, Пейо Яворов, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Йохан Волфганг фон Гьоте и др. Участвал е във филмите "Грамада"(1936), "Изкупление" (1947), "Калин Орелът" (1950), "Под игото"(1952), "Героите на Шипка" (1955), "Хитър Петър" (1960), "Страхил войвода" (1958), "Вятърната мелница"(1961). Удостоен със званията "Народен артист" (1949) и "Герой на социалистическия труд" (май 1965). Носител на орден "Георги Димитров" (16 октомври 1964, 30 декември 1959). От 2000 г. Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.

акад. Еким Бончев, геолог (1907-1992).
Работи в областта на регионалната геология, палеонтологията, стратиграфията и главно върху тектониката на България. От 1933 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по геология и палеонтология в университета (1945-1976). Автор е на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Директор на Геоложкия институт при Българската академия на науките /БАН/ (1960-1967), председател на Българското геоложко дружество (1947-1948), член на Московското дружество на природоизпитателите (1956), почетен член на Чехословашкото минераложко и геоложко дружество (1960), на Полското геоложко дружество (1963), Германското дружество за геоложки науки (1966) и на Българското геоложки дружество (1967). Чл.-кор. на Белгийското геоложко дружество (1966) и на Сръбското геоложко дружество (1966). Участва в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1967). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (1971).

Кеазим Исинов, художник живописец (1940-2023).
Работил е като реставратор в Института по паметниците на културата. Освен с живопис, се занимава и с малка пластика, скулптура и миниатюри. Има повече от 30 самостоятелни изложби в България и над 10 по света Ц в Берлин, Токио, Бурса, Виена, Алжир, Шчечин, Лондон. повече от 10 по света. Обявен за художник на хилядолетието, след като печели конкурса  "Милениум" в Нидерландия (2005). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големи заслуги в областта на културата (23 май 2006), на наградата на Министерство на културата "Златен век" - звезда (21 май 2015).

проф. Владко Мурдаров, езиковед и преводач (1948).
От 1971 г. работи в Института за български език към Българската академия на науките (БАН), където е бил ръководител на Секцията за съвременен български език в него. Автор на седмичното предаване "Език мой" на Българската телевизия (1985-1991). Лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена, Австрия (1981-1984) и във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1990-1991). Директор на Българския културен институт "Дом Витгенщайн" в Австрия  (1991-1995). Член на Управителния съвет на БАН (1996-1999). Заместник-председател на Комисията по филология към Висшата атестационна комисия (2000-2003). Член на Управителния съвет на Националния фонд "Култура" (2000-2002), член на Обществено-експертния съвет по културата към Столичната община (2001-2004). Главен редактор на сп. "Български език" (2004-2016). Председател на Научния съвет на Института за български език (2004-2009). Има издадени 15 книги, справочници, няколко големи труда като "Правописен речник на съвременния български книжовен език"(1983; второ издание 1995), "История на новобългарския книжовен език" (1989), "Кратък правописен речник на българския книжовен език"(1989) и др. Съставител е на пет сборника. Съавтор е на 8 учебника и учебни помагала за средното училище. Превежда немскоезични автори, съставил е 34 сборника с преведена австрийска, немска и швейцарска драматургия. Той е един от авторите на официалния правописен речник на българския език, издаден през 2012 г. Носител е на Голямата национална награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовност (2004), на Големия почетен знак за заслуги към Република Австрия за преводаческата му дейност (декември 2013).

Веселин Тодоров, композитор и музикант (1949). 
Баскитарист, композитор, основател на рок група "Фактор". През 1972 г. основава рок група "Фактор". През 1990 г. създава музикална къща "Фактор". Автор е на книгата "От тъмната страна на Земята - бяхме момчета 16-годишни" (2007).

Иво Инджев, журналист (1955).
Бил е кореспондент на Българска телеграфна агенция (БТА) в Бейрут (1983-1987). Генерален директор на БТА (29 декември 1990-30 юли 1993). Главен редактор на в. "Експрес" (1993-1994) и на в. "Демокрация" (септември 1994-юли 1995), журналист от радио "Свободна Европа" (1995-2000). Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996). Коментатор на Радио свободна Европа (1995-2000). Автор и водещ на публицистичното предаване "В десетката" по "Би Ти Ви" (19 ноември 2000- декември 2005). От 2006 г. е журналист на свободна практика.

Венцислав Върбанов, зооинженер и политик (1962).
Кмет на община Долни Дъбник (1991-21 май 1997). Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-21 май 1997) и 39-ото Народно събрание (2001-2005). Министър на земеделието, горите и аграрната реформа (21 май 1997-24 юли 2001). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009) и в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-7 октомври 2009; 24 февруари 2010-15 март 2013). Главен секретар на партия "БЗНС-Народен съюз" (4 ноември 2006-8 ноември 2008). Заместник-председател на партия "Обединени земеделци" (8 ноември 2008-26 март 2011). Президент на Българската федерация по волейбол (30 май 1999-30 октомври 2001). От 2013 г. до 2021 г. е председател на партия "Никола Петков" (бивша БЗНС "Никола Петков"). От 23 януари 2014 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България.

Мартин Заимов, финансист и политик (1962).
Заместник-министър на търговията (12 февруари 1997-21 май 1997). Съветник на заместник министър-председателя Александър Божков в правителството  на Иван Костов (21 май 1997-21 декември 1999 г.). Подуправител на Българска народна банка,  ръководещ управление "Емисионно" (Валутен борд) (13 юни 1997-20 февруари 2003). Председател на Управителния съвет  и изпълнителен директор на Българска пощенска банка (24 юни 2003-1 март 2004). Общински съветник в Столичния общински съвет и негов заместник-председател (19 ноември 2007-октомври 2008). Бил е член на Управителния съвет на "Сосиете женерал Експресбанк", член и председател на Надзорния съвет на банката. Понастоящем е изпълнителен директор и председател на борда на директорите на Регионалния фонд за градско развитие.

Хасан Азис Исмаил, политик (1969).
Заместник областен управител на област Кърджали (2001-2003). От 26 октомври 2003 г. е кмет на община Кърджали. От март 2004 г. е заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. От 2007 г. е член на Комитета на регионите. От април 2016 г. е заместник-председател на Централния съвет на Движението за права и свободи.

На този ден са родени и:

Жул Ардуен-Мансар, френски архитект (1646-1708).
Представител на класицизма. Един от главните архитекти на Версайския дворец.

Джоузеф Блак, британски химик и физик (1728-1799).
Открил въглеродния диоксид (1754). Основоположник на термохимията и топлофизиката. Въвел понятията топлоемкост, специфична топлина, латентна топлина на топене и изпаряване.

Джон Франклин, британски пътешественик и полярен изследовател (1786-1847).
Ръководи експедиция за търсене на Северозападен проход от Атлантическия към Тихия океан с корабите "Тирър" и "Еребус" (1845-1847) на Кралския военноморски флот.

Анатол Франс (ист. име Жак Анатол Франсоа Тибо), френски поет и писател (1844-1924).
Автор е на произведенията "Златни поеми" (1873), "Йокаста и мършавата котка" (1881), "Таис" (1890), "Островът на пингвините" (1908) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1921 г.

Уилбър Райт, американски авиоконструктор и летец (1867-1912).
Един от пионерите на авиацията. На 17 декември 1903 г. заедно с брат му Орвил Райт извършват на дюните на Кити Хоук в щата Северна Каролина, САЩ, първия в света успешен самолетен полет с планер "Флайър-1" по тяхна конструкция, на който монтират изработен от самите тях четирицилиндров бензинов двигател с мощност 16 конски сили. При последния полет от общо 4 пробни излитания, който продължава 59 секунди, е преодоляно разстояние от 260 м.

Ернст Телман, немски политик (1886-1944).
Участник в Ноемврийската революция в Германия (1918). Председател на Германската комунистическа партия (1925-1933). Депутат в Райхстага (1925-1933). Кандидат-президент на президентските избори през 1925 г. и 1932 г.  Противник на национализма и фашизма. На 3 март 1933 г. е арестуван. През август 1944 г. е прехвърлен в концлагера Бухенвалд (край Ваймар), където е разстрелян на 18 август 1944 г.

Чарли Чаплин (ист. име Чарлз Спенсър Чаплин), американски комедиен актьор, режисьор и сценарист от британски произход (1889-1977).
Създал е над 80 филма, сред които "Хлапето" (1921), "Парижанката" (1923), "Треска за злато" (1925), "Цирк" (1928), "Светлините на големия град" (1931), "Модерни времена" (1936), "Диктаторът" (1941), "Светлините на рампата" (1952) и др. Носител на Международна награда за мир (1954) и на наградата "Оскар" за филма "Светлините на рампата" (1953) и на две почетни награди "Оскар" (1929,1972).

Николай Акимов, съветски режисьор, художник и педагог (1901-1968).
Народен артист на СССР (1960).

Владимир Дуров, съветски цирков артист - дресьор (1909-1972).
Внук е на Анатолий Дуров, основател на цирковата династия Дурови. Народен артист на СССР (1967).

Мърс Кънингам, американски танцьор и хореограф (1919-2009).
Наричан "Айнщайн на танца". Създател на техниката в съвременния танц, наречена на негово име "Кънингам", която е фокусирана върху разположението на човешкото тяло в пространството, ритъма и артикулацията на движенията, които следват една естествена енергийна линия.

Педро Рамирес Васкес, мексикански архитект (1919-2013).
Участва в проектирането на някои от най-знаковите модернистични сгради в Мексико, сред които базиликата на Девата от Гуадалупе (1974-1976), Националният музей по антропология (1963-1964), стадион "Ацтека" (1965) и др.

Питър Устинов, британски актьор, сценарист, режисьор и писател (1921-2004).
Участвал е във филмите "Спартак", "Смърт край Нил", в телевизионни сериали и документални филми. Удостоен от кралица Елизабет Втора с рицарско звание за огромните си заслуги към британската култура (1990). Ректор на университета в Дърам (1992-2004). Носител на наградите "Оскар" (1961, 1965) за поддържаща мъжка роля във филмите "Спартак" (1960) и "Топкапи" (1964), на Златен глобус за поддържаща мъжка роля във филма "Quo Vadis" (1951) и др.

Лео Тиндеманс, белгийски политик (1922-2014).
Министър-председател на Белгия (25 април 1974-20 октомври 1978). Министър на външните работи (17 декември 1981-19 юни 1989). Председател на Християнската народна партия на Белгия (16 декември 1979-14 март 1982). Председател на Европейската народна партия (8 юли 1976-1985).

Кингсли Еймис, британски поет и писател сатирик (1922-1995).
Автор е на 20 романа, шест тома поезия, мемоари и разкази. През 2008 г. сп. "Таймс" поставя Кингсли Еймис на девето място в списъка на 50-те най-забележителни писатели от втората половина на 20 век.

Хенри Манчини (ист. име Енрико Никола Манчини), американски композитор и диригент от италиански произход (1924-1994).
Автор е на музиката за над 70 филма, сред които "Лунната река" (1961) и "Розовата пантера Пинко" (1964). Работата му за ТВ-сериала "Питър Гън" (1958-1961) е първият джазов албум, продаден в повече от 1 млн. екземпляра. Издава над 50 албума и 500 музикални произведения. Носител на четири награди "Оскар" (две през 1961; 1962; 1982), двайсет награди "Грами" и две награди "Еми".

Пиер Фабр, френски фармацевт (1926-2013).
Основател на фармацевтичната компания "Лаборатории Пиер Фабр" (1962).

папа Бенедикт Шестнайсети (светско име Йозеф Ратцингер) (1927-2022).
Глава на Римокатолическата църква (24 април 2005-28 февруари 2013). Роден е в Марктъл ам Ин, Германия. На 29 юни 1951 г. е ръкоположен за свещеник. На 25 март 1977 г. папа Йоан Павел Втори го обявява за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, ръкоположен е на 28 май 1997 г. На 27 юни 1977 г. е ръкоположен в кардиналски сан. Избран е за папа на 19 април 2005 г., коронясан на 24 април 2005 г. Оттегля се от Светия престол на 28 февруари 2013 г.

Маргрете Втора, кралица на Дания от 14 януари 1972 г. до 14 януари 2024 г. (1940).

Рейналдо Руеда, колумбийски футболист и треньор (1957).

Пиер Литбарски, немски футболист и треньор (1960).
Като футболист с националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия, и два сребърни медала от световни първенства - през 1982 г. в Испания и през 1986 г. в Мексико.

Рафа Бенитес (Рафаел Бенитес Мудес), испански футболист и треньор (1960).
Като треньор печели два пъти турнирът Лига Европа - с отбора на "Валенсия" (Испания) през 2004 г. и с отбора на "Челси" (Англия) през 2013 г. С отбора на "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2005) и Супер купата на УЕФА (2005).

Стуре Сивертсен, норвежки състезател по ски бягане (1966).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония. От олимпийски игри има спечелени и един сребърен и един бронзов медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. Световен шампион е четири пъти - два пъти през 1993 г., 1995 г. и 1997 г.

Мартин Далин, шведски футболист (1968).
 
Наташа Зверева, беларуска тенисистка (1971).
Печели 18 титли на двойки и 2 на смесени двойки от турнирите на "Големия шлем". Водачка на световната ранглиста на WTA при двойките (7 октомври 1991). Печели бронзов медал (на двойки) от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания.

Кончита Мартинес, испанска тенисистка (1972).

Игор Тудор, хърватски футболист (1978).

Шинджи Оказаки, японски футболист (1986).

Пол ди Реста, британски автомобилен състезател (1986).
Участва във "Формула 1".

Джъстин Олсен, американски състезател по бобслей (1987).
Олимпийски шампион (четириместен боб) през 2010 г. във Ванкувър, Канада.

Аарън Ленън, английски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

граф Жорж Бюфон (ист. име Жорж-Луи Льоклер дьо Бюфон), френски ботаник, биолог и математик (1707-1788).

Франсиско Гоя (Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес), испански художник (1746-1828).
Придворен художник на Испанския двор (1789-1808) и придворен художник на Френския двор по време на окупацията на Испания от Наполеон Бонапарт и въстанието за независимост (1808-1814). Автор е на графичните серии "Капричии" (1799), "Ужасите на войната" (1863), "Диспаретес" ("Безсмислици") и "Тавромахия", на груповия портрет "Семейството на Карлос IV" (1800), на картините "Голата Маха" (1800), "Облечената Маха" (1805), "Разстрел на въстаниците през нощта на 3 май 1808 г." (1814), "Разстрелът на 8 май 1808" (1814), "Сатурн изяжда един от синовете си" (1819-1823). През 1824 г. емигрира във Франция, където живее до смъртта си.

Мари Тюсо (ист.име Анна Мария Грошолц), френска художничка (1761-1850).
Родена е в Страсбург, Франция. Прекарва детството си в Берн, Швейцария, където  майка й работи като иконом в дома на д-р Филип Кюртиюс, който използва восъчното моделиране, за да илюстрира анатомичната теория. През 1765 г. Филип Кюртиюс се мести в Париж, Франция, заедно с Мари Тюсо и майка й. През 1778 г. Мари Тюсо създава своята първа собствена восъчна фигура на Жан-Жак Русо, моделира и други известни личности като Франсоа Волтер и Бенджамин Франклин. От 1780 г. до началото на Великата френска революция през 1789 г. тя е гувернантка на сестрата на крал Луи XVI. През 1795 г. се жени за инженера Франсоа Тюсо, но брака пропада и през 1802 г. тя заминава за Великобритания заедно с двете си деца и колекцията от восъчни фигури. През 1835 г. след 33 години живот из Великобритания тя се установява на "Бейкърстрийт" в Лондон, където създава първата постоянна изложба на музея на восъка.

акад. Юрдан Трифонов (Юрдан Трифонов Цветков), български книжовник, езиковед и фолклорист (1864-1949).
Учител в Търново (1885-1990), учител по български език, философия и история в Първа мъжка гимназия и във Военното училище в София (1894-1908, 1920-1926). Действителен член Българското книжовно дружество (1906). Секретар на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1923-1931) и негов председател (1936-1938). Съставител (заедно с Н. Станев) на "Психологическа христоматия. Помагало за нагледно изучаване душевния живот" (1897). Автор е на "Царуването на Бориса-Михаила" (1907), "Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи" (1920), "Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер" (1926), "Цар Борис-Михаил. Време, царуване и величие" (1927), "История на град Плевен до Освободителната война" (1933), на множество студии в различни научни издания и сборници.

ген.-майор Григор Кюркчиев, български военен деец (1865-1925).
Участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Председател на Главната ликвидационна комисия (1919-1922). Загива по време на атентата в катедралния храм "Св. Крал" (дн. "Св. Неделя"). Удостоен с орден "За храброст" трета степен, втори клас.

Илия Лаловски, български юрист и политик (1892-1925).
Деец на Българския земеделски народен съюз. Градоначалник на София (1920-1923), ръководител на Юнското въстание (1923) в Ботевградско. Арестуван след атентата в катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Св. Неделя") в София на 16 април 1925 г., убит в Дирекцията на полицията.

Ясунари Кавабата, японски писател (1899-1972).
Носител на Нобелова награда за литература за 1968 г. за повествователното майсторство, което с тънък усет изразява същността на японския дух. Самоубива се на 16 април 1972 г.

Димитър Пантелеев (Димитър Пантелеев Менкаджиев), български поет и преводач (1901-1993).
Секретар-библиотекар в Народния театър "Иван Вазов" (1926-1932), уредник на библиотеката в Народното събрание (1934-1951). Драматург на Народната опера (1952-1958). Секретар на Съюза на българските писатели (1932-1937; 1953-1956). Автор e на мемоарната книга "Объркани спомени" (1986), на книги със стихове, на статии, есета и др. Превежда стихотворения от руската, украинската, полската, чешката, словашката, сръбската, хърватската, словенската и черногорската поезия. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (януари 1972), на орден "Георги Димитров" (28 ноември 1986), на почетния знак на София (октомври 1978). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1970), "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1976). Лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на Международната награда за мир "Витезслав Незвал" (1985).

проф. Александър Милев, български езиковед, лексикограф и преводач (1904-1980).
Учител във Варна и в София (1930-1945). Научен сътрудник в Института по история при Българската академия на науките (1945). Преподавател по старогръцки и латински език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1967)  и в Духовната академия в София (1971-1980). Автор е на "Гръцките съществителни имена в българския език" (1955), "За авторството на Пространното Климентово житие" (1957) и др. Превежда от латински език "Италианска легенда" от епископ Гаудерик (1961), от старогръцки "Пространно житие на Климент Охридски" от Димитър Хоматиан (1961) и др. Съставя "Латинско-български речник" (1937), "Речник на чуждите думи в българския език" (1958) и др.

Педро Рамирес Васкес, мексикански архитект (1919-2013).
Участва в проектирането на някои от най-знаковите модернистични сгради в Мексико, сред които базиликата на Девата от Гуадалупе (1974-1976), Националният музей по антропология (1963-1964), стадион "Ацтека" (1965) и др. 

митрополит Симеон (светско име Христо Димитров Костадинов), български църковен деец (1926-2016).
На 7 декември 1954 г. е постриган в монашество с името Симеон. На 12 януари 1955 г. е ръкоположен в йеродяконски чин. На 8 ноември 1958 г. в Московската духовна академия е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий. Учител-възпитател в Софийската духовна семинария (септември 1959 - края на 1965). От 1 ноември 1961 г. е архимандрит, протосингел на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в гр. Ню Йорк (22 януари 1966-януари 1973).  Викарий на Ню-Йоркския митрополит Йосиф и администриращ българската епархия в гр. Акрон, Охайо (14 януари 1973 - декември 1978). Патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа (22 декември 1979-април 1986).  Западноевропейски митрополит със седалище в Будапеща, Унгария (17 април 1986-30 май 1994).  Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин, Германия (30 май 1994-11 юни 2013).
 
Йорг Демус, австрийски пианист (1928-2019).

Атанас Дишев, български учител, литературен критик и журналист (1930-2006).
Учител в Хасково в Първа смесена гимназия (1952-1954) и в Полувисшия институт за прогимназиални учители (1954-1959). Четири сезона е драматург на Драматичния театър "Иван Димов" в Хасково. Докато живее и работи в Хасково пише и публикува освен в местния печат и в списанията "Септември", "Пламък", "Семейство и училище", "Народна просвета", "Училищна практика", във вестниците "Литературен фронт", "Литературни новини", "Народна младеж", "Учителско дело". Той е автор и на две книги с литературна критика - "Творци и съвременност" (1970) и "Трите непресъхващи извора" (1973). Втори заместник, първи заместник и завеждащ отдел "Литература и изкуство" във в. "Работническо дело" (1963-1990).

Мари Тьорочик, унгарска актриса (1935-2021).

проф. Димитър Шойлев, български лекар травматолог, ортопед и хирург (1935-2009). 
Асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Медицински факултет във Варшава, Полша (1962-1970), където работи под ръководството на Адам Гуца. Главен асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМИ в София (1971-1976). Създател (1976) и първи ръководител (1976-2001) на първата в България специализирана "Клиника по спортна травматология и ортопедия", която от 2010 г. се нарича Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина "Проф. Д-р Димитър Шойлев". Специализира колянна хирургия в Лион, Франция, при проф. Алберт Трия (1979-1982). Председател на Дружеството на българските ортопеди и травматолози (1988-1993). Член е на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и председател на Комисията по лекарска етика към него (1994-1998). Председател на Управителния съвет на районната лекарска колегия към Българския лекарски съюз (1998). Почетен член на научните дружества по ортопеди и травматология в Турция (1987), Куба (1989), Гърция (1997), Полша (2001) и др. Въвежда за пръв път в България артроскопското изследване на големите стави (1979), както и нови оперативни техники и подобрения в редица области на ортопедията и травматологията. Автор е на над 200 научни публикации, учебници и монографии. Носител на отличието "Почетен знак Български лекар" на Столичната лекарска колегия (19 октомври 2002), на годишната награда на Българския лекарски съюз за особен принос в медицината и науката (2007), на почетен знак първа степен на Държавната агенция за младежта и спорта за приноса си  към спортната медицина в България и в света (18 май 2009, посмъртно).

Биньо Иванов, български поет (1939-1998).
Първите му творби са поместени в сп. "Родна реч" (1958-1959), публикува епиграми във в. "Народна младеж" (1961-1964). След 1967 г. публикува стихотворения във в. "Пулс" и в. "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Автор е на "До другата трева" (1973), "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998) и др. От 2007 г. през м. май се провежда ежегоден Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов".

Виктор Пасков, български писател, драматург и музикант (1949-2009).
От 1980 г. работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Литературен и музикален редактор в Агенция "София прес" (1980-1987). Редактор и драматург в Студията за игрални филми "Бояна" (1987-1990). Директор на Бургаския драматичен театър (1993-1995). Директор на Българския културен център в Берлин, Германия (1995-1998,17 април 2002-30 септември 2004). Художествен ръководител на Центъра за филмопроизводство на Българска национална телевизия (2006). Съветник по въпросите на културата в посолството на България в Швейцария (2006-2009). Автор е на книгите "Невръстни убийства" (1986), "Ций Кук" (1991), "Германия - мръсна приказка" (1993) , "Алилуя" (2001) , "Аутопсия на една любов" (2005), на киносценариите "Ти, който си на небето" (1989), "Индиански игри" (1990), "Пльонтек" (1991) и др. Носител на литературната награда на Съюза на българските писатели за 1987 г. за романа му "Балада за Георг Хенинг" (май 1988, преведена в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария), носител на Голямата литературна награда от салона на книгата в Бордо, Франция, за същата книга (1990). Носител на Националната литературна награда "Хермес" на едноименната издателска къща в Пловдив за романа му "Германия - мръсна приказка" (3 юни 1994).

Йоахим Щрайх, немски футболист и треньор (1951-2022).
С националния отбор на ФРГ печели бронзов от Олимпийските игри през 1972 г. във ФРГ. Обявен за футболист на годината във ФРГ за 1979 г. и 1983 г.

Хелън Маккрори, британска актриса (1968-2021).
Участвала е във филмите "Казанова" (2005), "Да бъдеш Джейн Остин" (2007), "Хари Потър и Нечистокръвният принц" (2009), "Хари Потър и даровете на смъртта: Част 1" (2010), "Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2" (2011), "Изобретението на Хюго" (2011), "007  Координати: Скайфол" (2012), в сериала "Остри козирки" (2013-2019) и др. Носителка на награда БАФТА (1997). /
/МГ/