site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 април в историята

14 април 2024 г., неделя, 15-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 4 Неделя на Великия пост – преп. Йоан Лествичник.Св. мартин, папа Римски.

В България се отбелязва:

Патронният празник на Военната академия "Георги Стойков Раковски".  Празникът е регламентиран в Правилника за устройството и дейността на академията. Годишнина от рождението (1821) на Георги С. Раковски, революционер и организатор на националноосвободителното  движение  в България.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с болестта на Шагас. Отбелязва се от 2020 г. по инициатива на Международната федерация на асоциациите на хората, засегнати от болестта на Шагас, и с решение на Световната здравна асамблея на Световната здравна организация от 24 май 2019 г. Целта на деня е да се повиши осведомеността на обществеността за болестта на Шагас, както и за начините за превенция и контрол на заболяването. Годишнина от деня (1909), в който заболяването е описано за първи път от бразилския лекар Карлос Шагас. По данни на Световната здравна организация болестта на Шагас засяга близо 7 млн. души по целия свят, като се разпространява главно сред бедната част от населението на Латинска Америка. Всяка година се регистрират близо 10 000 смъртни случая, свързани с болестта, а около 75 млн. души са изложени на риск от заразяване. Мотото на деня за 2024 г. е : "Обединени срещу тихата болест".

На този ден в България:

1205 - В битка при Адрианопол (дн. Одрин) българската войска, предвождана от цар Калоян, разбива кръстоносци от Латинската империя, начело с император Балдуин I. Основната част от рицарската армия е унищожена, а Балдуин I е пленен и отведен в столицата Търново. Затворен е в кула на стените на крепостта Царевец, където умира.

1877 - Екзарх Антим I е свален от екзархийския  престол и заточен в Мала Азия. Избран за български екзарх на 16 февруари 1872 г., той организира борбата за независима българска църква, отхвърляйки каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. Заради подкрепата му за Априлското въстание (1876) по настояване на турското правителство е свален от екзархийския  престол на 14 април 1877 г. и  заточен  в Мала Азия. Освободен е през 1878 г.

1879 - В Цариград е подписан Органическият устав - основен закон на административно-автономната област Източна Румелия, която  остава в пределите на Османската империя по силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. и съгласно който България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Органическият устав е изготвен от създадената по силата на чл. 18 от Берлинския договор Европейска комисия за Източна Румелия, в която участват по двама представители на Русия, Великобритания, Османската империя, Италия и по един от Австро-Унгария и Германия. Съгласно устава Източна Румелия е автономна област под политическата и военната власт на султана. Органическият устав престава да действа след Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г.

1900 - В с. Тръстеник, Русенско, избухва въоръжен селски бунт против възстановяването на натуралния данък "десятък". Бунтът в селото е част от поредицата масови брожения, предизвикани от приетия на 15 януари 1900 г. Закон за натуралния десятък (Закон за данъка върху земните произведения, обн. в "Държавен вестник", бр. 28/7 февруари 1900), с който се отменя Законът за въвеждане на поземлен данък от 1895 г. Вълненията започват още в края на 1899 г., когато правителството огласява намеренията си за повторно въвеждане на натуралния десятък. В проявите срещу десятъка между декември 1899 г. и юли 1900 г. се включват 350 000 души от над 500 селища в страната. В Русенска околия сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4-5 хиляди души от съседните села. Бунтът в с. Тръстеник е потушен на 19 април 1900 г. С цел предотвратяване на нови вълнения правителството въвежда на 21 април военно положение в Русенска, Разградска, Свищовска, Горнооряховска и Търновска околия. Арестувани са няколкостотин души. Голям брой са осъдени за подбудителство и непокорство пред закона. В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 г.

1928 - В района на Чирпан в 11.20 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, т. нар . Чирпанско земетресение. Епицентърът е на 8 км северозападно от града. Денят е Велика събота преди Великден. Земетресението е последвано от други два силни труса - на 18 април вечерта с магнитуд  7,0 по скалата на Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, и на 25 април с магнитуд с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и с епицентър близо до гр. Гълъбово. Серията  от земетресения  са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите земни труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон.  Повредени са повече от 70 000 сгради. След втория трус на 25 април най-засегнати са селищата в Садовска община - Садово и Попово. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.  На  24 и на 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г.  са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите. С решение на Народното събрание е  създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията.

1994 - България установява дипломатическите отношения с Бруней.

1992 - Създадена е Социалдемократическата партия. Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник" от 29 май 1992 г.

2003 - В София в студиото на интернет телевизията BGWEB за първи път е осъществен онлайн разговор на българи от Испания, Италия, Русия, Гърция, Турция, Полша и Португалия с министъра на правосъдието Антон Станков. В разговора се включват 369 души. 

2006 - В Морската градина във Варна е открит първият в България и на Балканския полуостров паметник на загиналите за свободата на страната украински воини. Той е открит от генералния консул на Украйна във Варна Олег Барановский, кмета Кирил Йорданов и областния управител Петър Кандиларов. На мемориала, който има формата на параклис, има поставени надписи на български и украински език. Автори на мемориала са архитект Станчо Веков и скулпторът Кирил Янев. Паметникът е осветен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

2009 - В България на двудневно официално посещение пристига емирът на Катар шейх Хамад Бин Халифа Ал Тани и шейха Моза по покана на президента Георги Първанов. Това е първото посещение на държавния глава на Катар в България.

2009 - Народното събрание приема промени в Закона за избиране на народни представители, съгласно които парламентът решава 31 депутати да бъдат избирани по мажоритарната система и 209 по пропорционалната система с кандидатски листи на партии и коалиции.

2015 - В Националния музей "Лувър" в Париж, Франция, е открита изложбата "Епопея на тракийските царе -  археологически открития в България". В експозицията са включени 1628 културни ценности от фондовете на 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музеи и културни институции в чужбина. Фокус на изложбата е Одриското царство. Основен акцент е бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт Трети от фонда на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Изложбата е под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов. Откриването на експозицията е в резултат на подписаното на 31 януари 2012 г. от министъра на културата Вежди Рашидов и ръководството на Лувъра петгодишно споразумение за сътрудничество между България и музея.

2016 - Парламентът приема Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, съгласно който държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на принципите на равни възможности във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот, равен достъп до всички ресурси в обществото, равно третиране и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола, балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения, преодоляване на стереотипите, основани на пола. С приетите текстове се регламентира и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете.

2017 - На тържествена сесия на Общинския съвет във Вършец 85-годишният лекар Георги Георгиев е обявен за почетен гражданин на града и получава почетния знак и символичния ключ на града от кмета Иван Лазаров. В продължение на 65 години той е лекувал местните хора и има основната заслуга за доказване лечебните свойства на минералната вода, която извира във Вършец и околностите на курортния град. През 1970 г. той изработва и предлага своя методика за лечение с минералната вода във Вършец. Благодарение на работата си през 70-те и 80-те години на 20-и в. Вършец се превръща в един от най-популярните български балнеологични курорти.

2018 - Ден на национален траур за жертвите от тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия", станала на 13 април 2018 г. с автобус в района на Вакарел на  автомагистрала "Тракия". Загиват 6 души, а 22 са ранени.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, според които от 1 януари 2022 г. заявленията за обявяване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността в Търговския регистър към Агенцията по вписванията да се подават по електронен път. Отпада и задължението за внасяне на държавна такса за обявяване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността.

2021 - На заседание на Прокурорската колегия на ВСС е обявено писмо на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши до Прокурорската колегия, в което се посочва, че тя е поискала четирима нови кандидати за европейски делегирани прокурори, тъй като тримата следователи Бисерка Иванова, Преслава Петкова и Мая Ковачева и съдията Христо Крачунов не са одобрени за европейски делегирани прокурори заради липса на опит.

На този ден по света:

1849 - В Унгария Националното събрание под ръководството на Лайош Кошут, един от водачите на Унгарската буржоазна революция (15 март 1848-13 август 1849), приема декрет за отнемане на правото на Хабсбургската династия да наследява унгарския престол. Подписана е Декларация за обявяване на независимостта на Унгария.

1903 - Основан е шотландският футболен клуб "Абърдийн" - Абърдийн.

1912 - Основан е бразилският футболен клуб "Сантос" - Сантос.

1927 - В Гьотеборг, Швеция, е произведен първият автомобил на шведската фирма "Волво" - волво ov 4.  Датата се приема за дата на основаването на компанията. Търговската марка "Волво" е регистрирана на 11 май 1915 г. На 25 юли 1924 г. съоснователите на компанията Густав Ларсон и Асар Габриелсон сключват споразумение за производството на "шведска кола".

1931 - Кралят на Испания Алфонсо XIII абдикира. Аформирано е временно правителство начело с Алкала Самора, председател на Демократическата либерална партия. На 27 юни 1931 г. е свикано учредително събрание - Генерални кортеси, които на 9 декември 1931 г. приемат нова конституция и обявяват създаването на Втората испанска република, съществувала до 28 март 1939 г.

1932 - В Кембридж, Великобритания, британският физик Джон Кокрофт и ирландският му колега Ърнест Уолтън за първи път в света осъществяват т. нар. трансмутация (превръщане) на химическите елементи, като чрез ускоряването на протони (водородни ядра) двамата учени успяват да разцепят ядрото на лития. Осъществявайки ядрена реакция, те превръщат лития и водорода в хелий. Двамата са първите учени, разцепили атома по изкуствен начин, за което през 1951 г. получават Нобеловата награда за физика.

1947 - На конференция в Оксфорд, Великобритания, представители на 19 либерални партии подписват манифест, в който са заложени основните принципи на Либералния интернационал. Датата се приема за дата на създаване на организацията.

1956 - В Чикаго, САЩ, е демонстриран първият в света видеомагнетофон на американската фирма "Ампекс", основана през 1943 г. от руския емигрант Александър Понятов. Апаратурата, която била с размерите на голям шкаф се предлагала на цена от
75 000 долара и се предвиждало да се използва за професионалните нужди на телевизията.

1972 - От космодрума в Байконур, СССР, е изстрелян "Прогноз-1". Това е първият спътник на Земята от серията от 12 автоматични космически апарати, изстреляни през периода 1972-1996 г., за изследване на слънчевата активност, за да се прогнозира радиационната сигурност на космическите кораби с хора на борда.

1999 - Пакистан прави успешен опит с балистична ракета "Гаури-2" с обсег 2000 км, способна да носи ядрени бойни глави. Изпробваната ракета е усъвършенствана версия на предишна балистична ракета и има обсег 2000 км - най-голям в арсенала на Пакистан.

2003 - Компанията за производство на битова електроника "Грундиг" обявява фалит.

2004 - В Централната изложбена зала, известна като Манеж, в центъра на Москва, Русия, избухва пожар. Сградата е разположена точно срещу Кремъл. При пожара, който предизвика срутване на покрива на сградата, загиват двама пожарникари.

2006 - Директорът на Националното разузнаване на САЩ Джон Негропонте признава пред сп. "Тайм" за съществуването на тайни затвори на ЦРУ, в които са задържани трийсетина опасни терористи от "Ал Каида". Това е първото признание на висш представител на американското правителство за системата от тайни центрове за задържане.

2010 - В Китай е регистрирано земетресение в Тибетската планинска земя (Тибетското плато), на границата между провинция Цинхай и автономния район Тибет, с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер. Сеизмологичният институт на САЩ изчислява на 6,9 магнитуда на труса, който е на дълбочина от 47 км. При труса почти напълно е разрушен главният град на тибетския окръг Юйшу - Цзегу. Загиват над 400 души и са ранени повече от 10 000 души.

2011 - Министерството на правосъдието на Мароко съобщава, че крал Мохамед Шести е помилвал или намалил присъдите на 190 затворници в отговор на искане на наскоро учредения Национален съвет за човешки права. Само 96 от 190-те помилвани са освободени незабавно. При другите присъдите са значително намалени. Сред освободените е проповедникът Мохамед Физази, който през 2003 г. е осъден на 30 години затвор по обвинение, че вдъхновил 12 атентатори самоубийци да убият 33 души и да ранят няколко десетки в Казабланка през март 2003 г. при най-смъртоносния бомбен атентат в страната.

2014 - В. "Гардиън" и в. "Вашингтон пост", които публикуват разкритията на бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън за електронния шпионаж на САЩ, са удостоени с журналистически награди Пулицър" в категорията "в служба на обществото".

2015 - В Аккую, Южна Турция, започва строежът на първата атомна електроцентрала в страната. Проектът на стойност 19 млрд. евро ще бъде осъществен от руската компания "Росатом". Тя ще бъде с четири реактора, всеки от които с мощност 1200 мегавата.

2019 - В необичайна реч, произнесена от морските дълбини, президентът на Сейшелските острови Дани Фор призовава света да направи повече, за да защити "туптящото синьо сърце на нашата планета". Апелът, предаван на живо за пръв път от подводница, намираща се на 121 метра дълбочина на дъното на океана край Сейшелските острови, е отправен от една от многото островни държави, застрашени от глобалното затопляне. Президентът на Сейшелските острови говори при посещението си на ръководена от британци научна експедиция за проучване на дълбините на Индийския океан.

2021 - В комюнике монетният двор на Швейцария съобщава, че швейцарската монета от 10 сантима е вписана в Книгата на рекордите на Гинес като "най-старата монета в света, която все още е в обращение". Двете страни на швейцарската монета не са променяни от 1879 г. - по-дълго от всяка друга монета, която е все още в обращение. В Книгата на рекордите на Гинес е включена и златна възпоменателна монета, пусната от швейцарския монетен двор, с лика на немския физик Алберт Айнщайн. Тя е призната за най-малката възпоменателна монета в света с диаметър само 2,96 милиметра и тегло 0,063 грама.
 
2022 - С мнозинство от 363 гласа парламентът на Украйна приема резолюция, в която определя като геноцид действията на руската армия в Украйна след инвазията на Русия на 24 февруари 2022 г. В текста на резолюцията се казва: "Действията на Русия целят да заличат по един систематичен и последователен начин украинския народ, да го лишат от правото на самоопределение и на независимо развитие".

Родени на този ден българи:

Георги Раковски (ист. име Съби Стойков Попович), български революционер, родоначалник на националната революция в България, писател, публицист, историограф и етнограф (1821-1867).
Съставя "План за освобождението на България" (1858) - първата общонационална програма за освобождение на България от османско иго, който допълва през 1861 г. изработвайки нов програмен документ. Организира и ръководи Първата българска легия (1861-1862). Пътува до Атина, Цетина, Букурещ с цел обединяване на балканските християни срещу Османската империя (1863). Учредява Привременно българско началство в Белград, Сърбия (април 1862). Създава Върховно българско тайно гражданско началство (1866) - орган на българското революционно движение, и е утвърден за негов председател. Издава в. "Дунавски лебед" в Белград (1860-1861) - първия печатен орган на българското революционно движение, в. "Бъдущност" и "Бранител" в Букурещ, Румъния (1864) и списание "Българска старина" (1865). Автор е на научните трудове "Няколко речи о Асеню първому, великому царю болгарскому и сину му Асеню второму" (1860), "Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност всех европейских народув", "Отговор на богословската гръцка брошура" (1860), на поемата "Горски пътник" (1857), на политическия памфлет "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" (1860) и др. От 1946 г. Военната академия в София носи неговото име.

Христо Косовски, политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и на кооперативното движение в България (1893-1925).
Депутат в 20-ото обикновено народно събрание (1923). След Деветоюнския преврат от 1923 г. той е един от  ръководителите на Юнското селско въстание в Плевен (1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София  на 16 април 1925 г. е арестуван и убит.

проф. Парашкев Хаджиев, композитор и педагог (1912-1992).
Повече от 40 години е преподавател по хармония в Държавната музикална академия. Председател на Съюза на българските композитори (12 март 1990-28 април 1992). Той е сред композиторите, които формират професионалния облик на българската музикална култура в средата на 20 в. Автор е на многобройни музикално-сценични творби, сред които 21 опери, 6 оперети, 3 мюзикъла, 1 балет, на симфонична и камерна музика, над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни и 20 забавни песни, над 5000 хармонизации на народни песни, музика към игрални филми и др. Произведенията му се използват в педагогическата практика. Написал е учебници по хармония и по елементарна теория на музиката. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Удостоен със званието "Заслужил артист" (септември 1962). Носител на орден "Георги Димитров" (юни 1972, 1979, 13 април 1982, 13 април 1987), на Голямата награда на Съюза на българските композитори за цялостно творчество (1978), на почетния знак на София (28 април 1982).

проф. Николай Люцканов, режисьор и педагог (1927-1991).
Режисьор в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1953-1954), в Театър "Българска армия" (1956-1957), в Народния театър "Иван Вазов" (1959-1966), в Народния театър за младежта (1966-1967). Директор на Театър "София (февруари 1977-февруари 1978). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1982-1988). Постановката му "Иван Шишман" е играна над 300 пъти. Дългогодишен преподавател по режисура и актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (1954-1964, и от 1974). Секретар на Съюза на артистите в България (18 ноември 1974-22 ноември 1975). Поставя телевизионни и радиопиеси. Автор е на пиеси и драматизации. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1967) и "Народен артист" (23 май 1985). Носител е на орден "Народна република България" (13 април 1987).

Младен Чакъров, документалист, режисьор и телевизионен оператор (1928-2011).
Работи в Студия за хроникални и документални филми (1952-1960). От 1960 г. работи в Българската телевизия /БТ/ (1960-1991) като оператор в предаването "Панорама", кореспондент в Индокитай (1973-1979), спортен оператор в областта на алпинизма, туризма, водните спортове и др. Автор, режисьор и оператор е на първия филм на Българската телевизия с алпийска тематика - "Кавказ-Безинги`64" (1964), на първия филм с живи животни - "Приказка за таралежите" (1967), оператор на първата телевизионна  постановка "Островът на Афродита", отговорен оператор на първите предавания с подвижни телевизионни станции извън София в Пловдивския панаир (1962) и др. Снимал е филми за живота на партизаните в Южен Виетнам, за Афганистан, Ангола, Конго, Гвинея, Мали и Буркина Фасо. Заснел е повече от 200 документални филма. Автор е на книгата "Аз, операторът от телевизията". Носител на орден "Кирил и Методи"  първа степен.

Стефан Циганчев, оперен певец бас (1929-2006).
Солист на Варненската опера (1953-19 ноември 2004). Репертоарът му включва повече от 60 басови партии от световната оперна класика, както и изпълнения на оратории. Носител на сребърен медал от Световния фестивал на младежта и студентите във Виена, Австрия (1959) и на трета награда на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София (1961). Удостоен със званията "Заслужил артист" (май 1969) и "Народен артист" (май 1975).

Димитър Добрев, състезател по борба класически стил и треньор (1931-2019).
Олимпийски шампион през 1960 г. в Рим, Италия. Той е първият българин олимпийски шампион по борба класически стил. Спортист номер 1 на България за 1960 г. Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. През 2011 г.  по случай 80-годишния му юбилей е удостоен със златен медал първа степен на Международната федерация по борба (ФИЛА), с медал за почетен треньор на ФИЛА за педагогически заслуги (дава се за втори път в историята на ФИЛА), медал за заслуги от Европейската федерация по борба (СЕЛА) и златен медал от Българския олимпийски комитет (БОК).

Антон Карастоянов, актьор (1939-2005).
Играл е в театъра в Габрово (1966-1968). Играл е в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и в Народния театър "Иван Вазов" в София. Сред многобройните му участия в киното са ролите във филмите "Момчето си отива" (1972), "Татул" (1972), "Опак човек" (1973), "Обич" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Пазачът на крепостта" (1974), "Вилна зона" (1974), "Допълнение към Закона за защита на държавата" (1976), "Време разделно" (1988), "Войната на таралежите" (1978), "Двойникът" (1980), "13-ата годеница на принца" (1987),  в сериали като "На всеки километър" (1969-1971), "На живот и смърт" (1974), "Синята лампа" (1974), "Пътят към София" (1979), "Ленко" (1979) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1981).

ген.-полк. Цветан Тотомиров, военен деец (1943).
Той преминава през всички командни длъжности в Българската армия, като започва като командир на мотострелкови взвод в Елхово през 1966 г. Заради волята и принципността си е наречен от подчинените си "Железния". Заместник-командващ Трета армия на Българската армия (1987-1990).Началник на Военна академия "Георги Стойков Раковски" в София (1990-1991). Командващ Трета армия на Българската армия (30 август 1991Ц14 май 1993). Командващ Сухопътни войски (11 май 1993-2 септември 1994). Началник на Генералния щаб на Българската армия (2 септември 1994-11 юни 1997). Залага основите на военната реформа. Съветник на президента по националната сигурност (1997-2001). Автор е на много статии и на пет книги.

Бранимир Цаков, художник живописец (1943).
Работи в областта на портрета, пейзажа, натюрморта, интериора, декоративните и монументални изкуства. Бил е преподавател в Нов български университет. Има над 100 участия в изложби в страната и чужбина.

Милчо Младенов (Хинди), състезател по мотоциклетизъм (1945).
Има 16 последователни национални титли на България клас мотоциклет с кош - 500 к. с. в периода от 1981 до 1999 г. За това постижение е включен в Книгата за рекорди на "Гинес" като единствения мотоциклетист в света (16 декември 2000). 

Венелина Гочева, журналистка (1963).
Била е стажант и редактор на в. "Народна младеж" във Велико Търново (1981-1985),  редактор на в. "Диалог". Първи заместник главен редактор на в. "Континент" (1996-1997). Главен редактор на в."24 часа" (8 март 1999-7 януари 2011). Вицепрезидент на Издателския борд на "Вестникарска група България" (7 януари 2011-5 септември 2012). От 5 септември 2012 г. е управител на "Медийна група България Холдинг". Председател на Съюза на издателите в България (9 октомври 2012-10 октомври 2013). Издател и управител на "Медийна група България". Почетен гражданин на Попово (10 юни 2006).

Петьо Драгиев, състезател по волейбол и треньор (1965).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1986 г. във Франция и бронзов медал от Европейското първенство през 1983 г. в Германия с националния отбор по волейбол.

Захари Карабашлиев, писател и драматург (1968).
Публикувал е за в. "Литературен вестник", в. "24 часа", списанията "МАХ", "ЛИК", "ЕВА". От 1997 г. в продължение на 17 години живее и работи в САЩ. От м. януари 2014 г. е главен редактор на издателство "Сиела".  От юли до ноември 2022 г. е назначен за писател драматург на Народния театър "Иван Вазов", която съвместява с тази на главен редактор в издателство "Сиела". Автор е на романите "18% сиво" (2008), "Хавра" (2017), "Опашката" (2021), за който на 11 май 2022 г. е удостоен с наградата "Цветето на Хеликон" за най-продавана книга през 2021 г. на книжарниците "Хеликон" и с 11-ата литературна награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд "13 века България". Автор е на сборниците с разкази "Кратка история на самолета" (2009), за който получава наградата "Хеликон" за 2009 година, "Симетрия" (2011) и "Не толкова кратка история на самолета" (2018), на повестта "Жажда" (2018). Съставител на две антологии със съвременни български разкази - "Обича ме, не те обича" (2015) и "Преодоляване" (2016). Автор е на пиесите "Неделя вечер" (2006), "Откат" (2008), за която на 24 май 2009 г. е удостоен с Награда за съвременна българска драматургия от фондация "Аскеер", "Талант" (2022). На 24 май 2022 г. постановката "Опашката" (2021) по едноименния му роман е отличена с "Аскеер" за най-добро представление".

Витомир Саръиванов, журналист (1971).
През 1994 г. той започва работа като спортен коментатор и водещ в Българската национална телевизия (БНТ), където работи над 10 години. Главен продуцент на продуцентски център "Спорт" към дирекция "Информация" в БНТ (2 август 2018-септември 2019). Бил е спортен коментатор в българския клон на "Евроспорт". Бил е главен редактор на спортните новини в телевизия bTV.

Симеон Лютаков, актьор (1972).
След дипломирането си в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ) играе в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна. Участвал е във филмите "Дзифт" (2008), "Пътят на честта" (2019) в телевизионните сериали "Тя и той" (2002), "Седем часа разлика" (2011-2014), "Дървото на живота" (2013) и др.

Павел Гуджеров, политик (1983).
Заместник-кмет на община Раковски (2008-2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014). Заместник-министър на околната среда и водите (декември 2014-25 октомври 2015). От 25 октомври 2015 г. е кмет на Раковски.

Ружди Ружди, състезател по лека атлетика в дисциплините хвърляне на копие, мятане на диск и тласкане на гюле (1991).
Печели златен медал (тласкане на гюле) на Параолимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.  Печели златни медали на световните първенства за хора с увреждания през 2015 г. в Доха, Катар, през 2017 г. в Лондон, Великобритания, и през 2019 г. в Дубай, ОАЕ. Печели шест златни медала от европейски първенства за хора с увреждания - през 2014 г. (тласкане на гюле), през 2015 г. (мятане на диск и тласкане на гюле), през 2016 г. (мятане на диск и тласкане на гюле), през 2018 г. (тласкане на гюле) и един бронзов медал през 2018 г. (мятане на диск). Печели два златни медала от Световните игри за хора с увреждания през 2015 г. в Сочи, Русия (мятане на диск и тласкане на гюле). Няколко пъти подобрава световния рекорд в тласкането на гюле в групата с тази степен на увреждане (F55). Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2016 г. в категорията "Параолимпикс" на фондация "Български спорт". Спортист с увреждания на България за 2011 г., 2016 г. и 2017 г.

    На този ден са родени и:

Христиан Хюйгенс, нидерландски физик, математик и астроном (1629-1695).
Откривател на Сатурновите пръстени (1655). Патентовал първите часовници с махало (1657), снабдени с пусков механизъм. В неговия труд "Трактат за светлината" (1690) е изложена вълновата теория на светлината.

граф Николай Румянцев, руски държавник, дипломат и историк (1754-1826).
Основоположник на славянската историография. Министър на външните работи на Русия (1807-1814). Председател на Държавния съвет (1810-1812). Притежател на уникална колекция от книги и ръкописи, на чиято основа е създадена обществена библиотека в музея "Румянцев" (1862), която през 1925 г. носи името Държавна библиотека "В. И. Ленин", а през 1991 г. е преименувана на Руска държавна библиотека.

Адолф Тиер, френски политик, журналист и историк (1797-1877).
Министър-председател и министър на външните работи на Франция (22 февруари-25 август 1836, 1 март-21 октомври 1840). Ръководи борбата против Парижката комуна (18 март-28 май 1871). Президент на Третата република (31 август 1871-24 май 1873).

Арнолд Тойнби, британски историк и философ (1889-1975).

Тристан Цара (ист. име Сами Розенщок), френски поет (1896-1963).
Теоретик на дадаизма и сюрреализма.

сър Джон Гилгуд, британски актьор и режисьор (1904-2000).
Той е най-добрият изпълнител на шекспирови роли на 20-и в. Изиграва ролята на Хамлет, когато е на 26 години. В театъра играе в продължение на 64 години. За първи път играе в киното през 1924 г. във филма "Кой е този мъж?". За 77-годишната си кариера в киното е участвал в около 50 филма, сред които  филмовите адаптации по Уилям Шекспир "Юлий Цезар"(1953) и "Ричард III" (1955), във филмите  "Бекет" (1964) , "Убийство в Ориент експрес" (1974), "Портрет на художника като млад" (1977), "Калигула" (1979), "Ганди" (1982), "Скарлет" (1994), "Първият рицар" (1995) , "Хамлет" (1996),  "Блясък" (1996), "Елизабет" (1998) и др. За ролята си в комедията "Артър" (1981) е удостоен с наградата "Оскар" за поддържаща роля (1981). Носител на Ордена за заслуги (1996) - едно от най-високите отличия, присъждани от кралица Елизабет Втора и др.

Фейсал ибн Абдел Азиз ас Сауд, крал на Саудитска Арабия (2 ноември 1964-25 март 1975) (1906-1975).

Франсоа Дювалие, хаитянски политик (1907-1971).
Президент на Хаити (22 септември 1957-21 април 1971).

Томас Шелинг, американски икономист (1921-2016).
По време на "студената война" той използвал методите на теорията на игрите, за да обясни жизненоважни въпроси като световната сигурност или надпреварата във въоръжаването. Носител на Нобелова награда за икономика за 2005 г. заедно с израелския икономист Робърт Ауман за тяхната теория на интерактивното решение, която подобрява и разширява теорията на игрите.

Род Стайгър, американски актьор (1925-2002).
Участвал е във филмите "Доктор Живаго" (1965), "В жегата на нощта" (1967), "Ватерло" (1970) и др. Носител на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за 1967 г. за главна мъжка роля и за най-добър актьор в драма във филма "В жегата на нощта" (1967).

Алън Макдиармид, американски химик от новозеландски произход (1927-2007).
Носител на Нобелова награда за химия за 2000 г. за откриването и разработването на проводими полимери, т.е. пластмасови материали, които провеждат електричество.

Шадли Бенджедид, алжирски политик (1929-2012).
Генерален секретар на партията Фронт за национално освобождение (31 януари 1979-29 ноември 1988). Президент на Алжир (9 февруари 1979-11 януари 1992).

Витаутас Жалакявичюс, литовски режисьор и сценарист (1930-1996).
Носител на Държавната награда на СССР (1967).

княгиня Мари Лихтенщайнска, съпруга на 15-ия княз на Лихтенщайн Ханс-Адам Втори (1940-2021).
 
Джули Кристи, британска актриса (1940).
Участвала е във филмите "Били лъжеца" (1963), "Завръщането на войника" (1981), "Жертви на съдбата" (1990) и др. Носителка на наградите "Оскар" (1966) за най-добра женска роля във филма "Скъпа" (1965), на "Златен глобус" (2008) за най-добра актриса в драма във филма "Далеч от нея" (2006), на награда на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1966) за най-добра британска актриса за филма "Скъпа" (1965) и др.

Пола Ракса (ист. име Аполония Ракса), полска актриса (1941).

Валерий Брумел, руски състезател по лека атлетика (скок на височина) (1942-2003).
Олимпийски шампион през 1964 г. в Токио, Япония. Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1960 г. в Рим, Италия. Европейски шампион през 1962 г. в Белград, Югославия. Многократен световен рекордьор. През 1963 г. той поставя световен рекорд с постижение от 2,28 м, който не е подобрен близо две десетилетия.

Роберто Аяла, аржентинска футболист (1973).

Стивън Холкъмб, американски състезател по бобслей (1980-2017).
Олимпийски шампион (четириместен боб) през 2010 г. във Ванкувър, Канада. На Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия, печели два бронзови медала (двуместен боб и четириместен боб). От световни първенства печели пет златни и пет бронзови медала.

Раул Браво, испански футболист (1981).

Шарл Амлен, канадски състезател по шорттрек (1984).
Трикратен олимпийски шампион  - през 2010 г. във Ванкувър, Канада (два медала) и през 2014 г. в Сочи, Русия. Има сребърен медал от Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия. Световен шампион е 11 пъти. От Световни първенства има 15 сребърни мадела и 12 бронзови.

Кристоф Лайтгеб, австрийски футболист (1985).

Роберто Баутиста Агут, испански тенисист (1988).

Лоик Феджу, камерунски футболист (вратар) (1992).

Това е денят на смъртта на:

Георг Фридрих Хендел, немски композитор (1685-1759).
Представител на барока. Автор е на над 40 опери, на ораториите: "Саул" (1738), "Самсон" (1742), "Месия" (1742) и др., на камерна и църковна музика.  

Йозеф Ланер, австрийски композитор, диригент и цигулар (1801-1843).
Един от създателите на виенския валс.

Хачатур Абовян, арменски писател, педагог и етнограф (1809-1848).
Основоположник на съвременната арменска литература.

Николай Миклухо-Маклай, руски етнограф, антрополог и пътешественик (1846-1888).
Участник в три етнографски експедиции на неизследваното крайбрежие на Нова Гвинея, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания (1870-1880). На негово име е кръстено североизточното крайбрежие на остров Нова Гвинея (бряг Маклай).

Михаил Врубел, руски художник (1856-1910).           
Представител на символизма. Сред картините му са "Демон" (1890), "Гледачка" (1895), "Пан" (1899) и др.

Лудвик Заменхоф, полски лекар (1859-1917).
Създател на езика "есперанто" (1887).

Никола Карев, български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1877-1905).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Ръководител на Крушовската република (3-13 август 1903).

Еми Ньотер, немска математичка (1882-1935).
Създателка на абстрактната алгебра.

Владимир Маяковски, съветски поет (1893-1930).
Автор е на пиесите "Мистерия Буф" (1918), "Дървеница" (1928), "Баня" (1929), поемите "Хубаво!" (1927) и "С пълен глас" (1930) и др. Самоубива се на 14 април 1930 г.

Иван Мирчев, български поет (1897-1982).
Редактор на литературното списание "Хризантеми" в Стара Загора (1916-1918). Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Реките викат" (1920), "Елегии" (1926), "Кажете, небеса" (1942), "Срещи с Гео" (1956), "Парламент на чувствата" (1965), "Есенни наздравици" (1971), "Младост" (1977), "Розовият хляб" (1982) и др. Почетен гражданин на Стара Загора (1967). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1970). Носител на орден "Народна република България" (1977).

Симон дьо Бовоар (Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар), френска писателка и философ (1908-1986).
Авторка е на романите "Гостенката" (1943), "Вторият пол" (1949),  "Мандарините" (1954), "Първенството на духовното" (1976). Носител на френската литературна награда "Гонкур" за романа "Мандарините" (1954).

Морис Дрюон, френски писател и политик (1918-2009).
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел Дрюон е написал "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война (1939-1945). Известен е с поредицата от исторически романи, издадени през 50-те години на 20-и в. - "Прокълнатите крале". Носител на литературната награда "Гонкур" за романа "Големите семейства" (1948). Член на Френската академия (8 декември 1966-14 април 2009). Министър на културата на Франция (3 април 1973-1 март 1974).

Уилям Липскъм, американски физик и химик (1919-2011).
Носител на Нобелова награда за химия за 1976 г. за изучаването на структурата на бораните, с което изяснява въпроси на химичната връзка.

Джани Родари, италиански писател (1920-1980).
Автор е на произведения за деца, сред които "Приключенията на Лукчо" (1951), "Приказки по телефона" (1962), "Разни приказки за игра" (1971) и др.   

Ивайло Петров (ист. име Продан Петров Кючуков), български писател и драматург (1923-2005).
Редактор в Радио София (1949-1953), в издателство "Български писател" (1953-1966, 1967-1968), в сп. "Пламък" (1966-1967), във в. "Литературен фронт" (1968-1971). Автор е на повече от 20 книги, сред които "Нонкината любов" (1956), "Мъртво вълнение" (1961), "На чужда земя" (1962), "Преди да се родя и след това"(1968), "Объркани записки" (1971), "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (1976), "Хайка за вълци" (1989), "Присъда смъртна" (1991), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993),  "Мъдрият няма идеали" (1994) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974), званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда (юни 1972). Носител на орден "Народна република България" (март 1973), на орден "Георги Димитров" (15 февруари 1983), на наградата на Съюза на българските писатели за проза за 1986 година за "Хайка за вълци" (19 май 1987), на Голямата награда за литература "София" за 1990 г. за цялостното му творчество (май 1990), на наградата "Йордан Йовков" (ноември 1990), на годишната награда на Международната академия на изкуствата - диплом и златен медал (5 март 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000). Почетен гражданин на Добрич (септември 1994).

Михаил Петков, български художник (1933-2015).
Създател на телевизионната графика в България. Дълги години работи като художник в Българската национална телевизия (БНТ). Автор е на графични изображения за телевизионни предавания на БНТ, сред които "По света и у нас", "Панорама", "Спортен екран" и др. Участвал е в общи, национални и регионални изложби на графиката и илюстрацията, както и в представителни изложби на българското изкуство в България и по света, както и в международни биеналета на графичното изкуство. Реализирал е самостоятелни изложби в България, Полша и Франция. Заместник-председател на Съюза на българските художници (СБХ) (1989), два мандата е бил член на Управителния съвет на СБХ, два мандата (от 1990) - секретар на секция "Графика". Носител на годишната награда на Съюза на българските художници за графика (1988), на наградата на Министерство на културата за принос в областта на българската култура (1997), на награда на Съюза на българските художници за цялостно творчество (1999) и др.

Биби Андершон, шведска актриса (1935-2019).
Участвала е в 11 филма на режисьора Ингмар Бергман, сред които са "Усмивки от една лятна нощ" (1955), "Седмият печат" (1957), "Поляната с дивите ягоди (1957), "Персона" (1966), "Докосване" (1971) и "Сцени от съпружеския живот" (1973). През втората половина на 80-те и през 90-те години на 20-и век Биби Андерсон се снима в телевизионни филми и режисира театрални пиеси в Стокхолм, Швеция. Носител на наградата на кинофестивала в Кан за най-добра женска роля (1958). Носител на наградата "Сребърна мечка" на международния кинофестивал "Берлинале" (1963).
/МГ/