site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 април в историята

9 април 2024 г., вторник, 15-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Евпсихий.

На този ден в България:

1909 - Великобритания, Франция и Италия признават независимостта на България, обявена на 22 септември 1908 г. в Търново.

1992 - В Пловдив е учредена Асоциацията на търговските банки от 47 банки, Софийската фондова борса и акционерното дружество за информационно банково обслужване "Банксервиз". С решение на общото събрание от 3 април 2007 г. приема името Асоциация на банките в България.

1998 - Министерският съвет приема решение за преместване на музейната експозиция на Националния исторически музей, открита на 2 март 1984 г. в сградата на Съдебната палата, в дом номер 1 на резиденция "Бояна".

2002 - Тържествено заседание в Народното събрание (НС) в памет на жертвите на Холокоста. Приета е декларация, с която НС осъжда всички прояви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм като заплаха на устоите на демократичното гражданско общество и противоречащи на човешкия морал на евроатлантическите ценности.

2003 - Националната електрическа компания (НЕК) продава 73 процента от акциите на ТЕЦ "Марица Изток" 3 на американско-италианския консорциум "Ентърджи пауър холдинг Марица" за 64 млн. евро.

2005 - В с. Чирен, община Враца, е открит нов сондаж и телеметрична станция в подземното газохранилище. Общо в продължилата 4 години модернизация на газохранилището са инвестирани 33 500 000 лв., с което е постигнато значително увеличение на потенциала на хранилището. Дебитът от 921 млн. куб. м природен газ захранва с гориво Турция, Гърция, Македония и Сърбия.

2009 - Министерският съвет обявява кризисна ситуация в София заради  проблема с отпадъците в  столицата след като на 6 март 2009 г. концесионерите по чистотата - "ДИТЦ" и "Чистота-София", собственост на "Новера" АД, преустановяват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване  в 19 столични района и част от район "Триадица". На 13 март 2009 г. кметът Бойко Борисов прекратява едностранно концесионните договори с "ДИТЦ" и "Чистота-София" за почистване на столицата.

2014 - Софийската градска прокуратура внася в Софийския градски съд обвинителен акт срещу председателя на партия "Атака" Волен Сидеров по обвинение, че на 6 януари 2014 г. на борда на самолет, извършващ полет по маршрут София - Варна, и на летището във Варна е осъществил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпротива срещу органи на властта и причиняване на лека телесна повреда на изпълняващия служебните си задължения полицай. 

2016 - Земеделският народен съюз (ЗНС) с председател Румен Йончев се обединява с политически формации и граждански сдружения и прераства в партия "Народен съюз". Решението е взето на 41-вия конгрес на ЗНС, а за председател е избран Йончев.

2017 - На тържествено заседание в аулата на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" Общинският съвет на Свищов удостоява проф. Делчо Порязов, ректор на академията от 1972 г. до 1974 г., със званието "Почетен гражданин на град Свищов". Почетният знак е връчен от кмета Генчо Генчев.

2018 - В Дубай, ОАЕ, започва работно посещение на заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева, което продължава до 11 април 2018 г. На 10 април 2018 г. Екатерина Захариева официално открива посолството на България в Абу Даби. Екатерина Захариева подписва меморандум за сътрудничество между двете министерства на външните работи и финализира подготовката за подписване на още два документа за гражданите и бизнеса - за взаимно признаване на шофьорските книжки, както и за взаимна защита на инвестициите.

2022 - В Учебно-опитното горско стопанство "Петрохан" в село Бързия президентът Румен Радев дава начало на президентската инициатива "Да засадим дърво, да възродим българската гора" за 2022 година. Инициативата за залесяване се реализира в рамките на Седмицата на гората (4-10 април 2022) на различни места в страната с подкрепата на учебни заведения, неправителствени организации и доброволци два пъти годишно - пролет и есен.

На този ден по света:

1682 - Френският предприемач Рене-Робер Кавелие дьо ла Сал, изследвайки долното течение на река Мисисипи в Северна Америка, обявява територията за владение на френския крал Луи XIV и я нарича в негова чест Луизиана. През 1803 г. САЩ купуват територията от Франция за 15 млн. долара. На 30 април 1812 г. Луизиана е обявена  за 18-ия щат на САЩ.

1865 - Завършва Гражданската война в САЩ, т. нар. Война между Севера и Юга, когато е обявена капитулация на войските на Юга. Войната започва на 12 април 1861 г. През 1860 г. президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява за отмяна на робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. На 20 декември 1860 г. Южна Каролина излиза от състава на САЩ, последвана от още 6 щата. На 8 февруари 1861 г. в Монтгомъри, столица на щата Алабама, представителите на 7 южни робовладелски щата - Алабама, Джорджия, Луизиана, Мисисипи, Тексас, Флорида и Южна Каролина, провъзгласяват Конфедералните американски щати, известни също като Конфедерацията, с президент Джеферсън Дейвис, сенатор от Мисисипи. След началото на войната на 12 април 1861 г. със сражение за форт Съмтър към Конфедерацията се присъединяват и щатите Арканзас, Вирджиния, Северна Каролина и Тенеси. На 18 декември 1865 г., с ратифицирането на 13-ата поправка в конституцията на САЩ, робството в страната е забранено.

1866 - Конгресът (парламентът) приема първия Закон за гражданските права в САЩ. Законът за гражданските права предоставя равни права на всички граждани на САЩ, с изключение на индианците. На 13 юни 1866 г. Конгресът приема 14-ата поправка към конституцията, според която: "Нито един щат не може да приема или прилага какъвто и да било закон, който да ограничава привилегиите или свободите на гражданите на САЩ; нито един щат не може да лишава което и да е лице от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може да отказва на лице, подлежащо на неговата юрисдикция, равна защита от законите".

1914 - В Лондон, Великобритания, е прожектиран първият цветен игрален филм - това е криминалната драма "Светът, плътта и дяволът".

1928 - В Турция са приети поправки в конституцията, с които се отменят текстовете, в които ислямът е обявен за държавна религия, като се гарантира светският характер на държавата.

1945 - Войските на Трети беларуски фронт под ръководството на маршал Александър Василевски превземат гр. Кьонигсберг (дн. Калининград, Русия) и разгромяват Кьонингсбергската група немски войски по време на Втората световна война (1939-1945). Загиват около 42 000 немски офицера и войници, 92 000 са пленени, като сред тях има 1800 офицера и 4 генерала, начело с коменданта на Кьонигсберг Ото Лаш. Конфискувани са 2023 оръдия, 1652 минохвъргачки и 128 самолета. 

1967 - Първи полет в Сиатъл, щата Вашингтон, на пътническия самолет "Боинг 737" - най-масовият реактивен самолет в историята, с екипаж летците Брайън Уигъл и Лю Уолик. Самолетът е представен официално пред света на 17 януари 1967 г.

1968 - Премиера на балета "Спартак" на сцената на Болшой театър в Москва, Русия. Автор на музиката е арменският композитор Арам Хачатурян, а постановката е дело на руския хореограф и балетист Юрий Григорович.

1989 - В Тбилиси, Грузия, на площада пред Дома на правителството на Грузинската ССР се провежда опозиционен митинг с участието на привърженици на независимостта на страната от СССР. Митингът е разпръснат със сила чрез операция с участието на дивизии на вътрешните войски и Съветската армия. Загиват 19 души и няколко стотици са ранени. Трагичните събития от 9 април 1989 г. стават известни като "Кървава неделя".

1991 - Върховният съвет (парламентът) на Грузия приема Акт за възстановяване на държавната независимост на Грузия. На 31 март 1991 г. в Грузия е произведен референдум за независимостта на републиката, на който 98,9 процента гласуват "за" независимостта й. От 5 декември 1936 г. до 9 април 1991 г. Грузия е самостоятелна съюзна република в състава на СССР.

1993 - Ким Чен-ир встъпва в длъжност на поста председател на Националния комитет на отбраната на Корейска народнодемократична република, най-висшата държавна длъжност. Едновременно с този пост от 25 декември 1991 г. е върховен главнокомандващ въоръжените сили и от 8 октомври 1997 г. е генерален секретар на Корейската трудова партия. Заема постовете до смъртта си на 17 декември 2011 г.

1998 - В гр. Мина около Мека, Саудитска Арабия, в последния официален ден на поклонението хадж по време на символична церемония по убийството на дявола с камъни около 107 мюсюлмански поклонници са стъпкани от многохилядната тълпа. Заради горещината - над 38 градуса по Целзий, някои възрастни или болни поклонници не успяват да вървят в крак с тълпата и са пометени. 

2002 - Американският в. "Уолстрийт джърнъл" излиза с променен дизайн и в цвят. От 50 години вестникът е характерен с липсата на цветове и илюстрирането на статиите с рисунки вместо с фотографии.

2003 - Американски войски завземат гр. Багдад в Ирак. Десетки иракчани повалят статуята на иракския лидер Саддам Хюсеин на централния площад на Багдад. Преди това за кратко американски войници издигат върху статуята знамето на САЩ.

2005 - Церемония по сключването на граждански брак на престолонаследника принц Чарлз и Камила Паркър Боулс в кметството на Уиндзор. Духовният глава на Англиканската църква - Кентърбърийският архиепископ Роуан Уилямс ги венчава в параклиса Сейнт Джордж. Камила Паркър Боулс приема титлата херцогиня на Корнуол.

2008 - В САЩ фирмата "Уестингхаус илектрик", филиал на японския консорциум "Тошиба", обявява, че е получил първата поръчка за строеж на ядрен реактор в САЩ от 30 години насам. Договорът се отнася до изграждането на два реактора по 1100 мегавата тип АР1000 близо до Огъста, щата Джорджия, където вече работят два реактора, експлоатирани от консорциум, ръководен от електрическата компания "Джорджия пауър". От 30 години в САЩ не е строена ядрена централа. Към 2008 г. в САЩ работят 104 ядрени електроцентрали. Последната от тях - тази в Сийбрук, щата Ню Джърси, е била поръчана през 1977 г. и е започнала да работи през 1990 г.

2009 - Севернокорейският лидер Ким Чен-ир е преизбран за трети път на най-висшия пост в КНДР - на председател на Националния комитет на отбраната. Националният комитет на отбраната е най-висшият ръководен орган на държавната власт на КНДР. Той контролира 1,2-милионна армия на страната, формулира политиката по отбраната на Северна Корея, назначава висши военни и издава заповеди за мобилизация. Националният комитет на отбраната се избира от Върховното народно събрание - парламента на КНДР.

2013 - Влиза в действие Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), като целта е да се подобри сигурността и да се улесни свободното движение на страните в Шенгенското пространство. Системата дава възможност за лесен обмен на информация между националните органи за граничен контрол, митническите и полицейските служби, когато информацията засяга хора, замесени потенциално в тежки престъпления.

2014 - Японската автомобилостроителна компания "Тойота" изтегля 6,39 млн. коли в световен мащаб поради различни технически проблеми, някои от които са свързани с кабелите на въздушните възглавници и кормилния вал. Засегнати са общо 27 модела, сред които градският "Ярис", "Корола", "Такома" и високопроходимият "РАВ4".

2015 - С 254 гласа "за" Върховната рада на Украйна приема закон забраняващ пропаганда на тоталитарните комунистически и нацистки режими и техните символи. Списъкът с елементите, които занапред ще бъдат забранени, включва съветското и нацисткото знаме и химн, както и паметници в чест на комунистически ръководители. Улици, местности и предприятия не могат да бъдат кръщавани с имена, напомнящи на комунистически ръководители, дейности на комунистическата партия или болшевишката революция от 1917 г.

2018 - Новият президент на Армения Армен Саркисян полага клетва в парламента. Той е избран от депутатите на 2 март 2018 г. Това е първото встъпване в длъжност на арменски президент от 2015 г., когато е премахнато прякото избиране на държавния глава.

2019 - В Страсбург, Франция, Европейският съд за правата на човека заявява, че Русия е  нарушила правата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, като го е поставила през 2014 г. под домашен арест и е ограничила политическата му активност. Алексей Навални е поставен през февруари 2014 г. под продължил няколко месеца домашен арест, докато е разследван за присвояване на средства. Привържениците му заявяват, че случаят е политически мотивиран. В становището на съда се казва, че по отношение на Алексей Навални са били нарушени членове 5, 10 и 18 от Европейската конвенция за правата на човека, отнасящи се по-специално до свободата и свободата на изразяване.

2021 - На карибския остров Сейнт Винсънт изригва вулканът "Ла Суфриер". Образувалата се колона от дим е с височина 10 км. Евакуирани са близо 4500 души. Последното изригване на вулкана е през 1979 година.

2022 - Министър-председателят на Пакистан Имран Хан е отстранен от поста с гласуване на вот на недоверие в Националното събрание, след няколко седмици на политическа криза. Предложението е подкрепено от 174 депутати от общо 342. Имран Хан е първият ръководител на пакистанско правителство, свален с вот на недоверие.
   
Родени на този ден българи:

проф. Станко Петров, ветеринарен лекар и животновъд (1881-1952).
Околийски ветеринарен лекар в Провадия (1904-1907) и в Пазарджик (1919-1923). Завеждащ секцията  по коневъдство в конезавода "Кабиюк" край Шумен (1907-1910). Директор на конезавода "Клементина" край  Плевен (1911-1913). Един от основателите на Ветеринарно-медицинския факултет  на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1923), завеждащ катедра по обща зоотехния, хигиена и хранене (1930-1950). Декан на Ветеринарно-медицинския факултет (1929-1930, 1932-1933), декан на Зоотехническия факултет в университета (1947-1948). Автор е на повече от 60 научни труда,  научнопопулярни статии и учебници.

проф. Георги Несторов, геофизик и радиоинженер (1913-2004).
Основоположник на радиоразпръскването и йоносферните изследвания в България. Под негово ръководство са построени и пуснати в действие радиопредавателите "София" (1945), "София 3" (1949), "Варна" (1949), "Стара Загора" (1952), националният радиопредавател "Христо Ботев". Създател и ръководител на секцията по йоносферни изследвания към Геофизичния институт на Българска академия на науките /БАН/ (1961), от която по-късно произлизат две звена на БАН - Институт за космически изследвания и Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия. Чл.-кор. на БАН (1967). Чл.-кор. на Международната академия по астронавтика в Париж (1968). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1973) и на орден "Народна република България" първа степен (1983).

Михаил Букурещлиев, композитор, диригент и фолклорист (1930-2018).
Работил е в редакция "Народна музика" на Българското национално радио и в Института по музикознание към Българската академия на науките. Пръв изследва българския детски музикален фолклор. Създател и главен художествен ръководител на първия детско-юношески фолклорен ансамбъл в България "Изворче" (1961). Ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (1984-1988). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Създател и диригент на Фолклорна формация "Стефан Кънев" (2002). Направил е над 2000 записа на детски народни песни, дешифрирал е над 13 000 народни песни, написал е над 500 статии в периодичния печат. Автор е на книги на фолклорна тематика, съставил е повече от 14 сборника с народни песни. Носител на наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерство на културата (21 май 2015).

проф. Петко Радев (Петко Радев Петков), музикант кларнетист и музикален педагог (1933-2017).
Свирил е в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, бил е първи солист кларнетист на Софийската филхармония (1961-1974), първи солист кларинетист на оркестъра на Миланската скала (1974-1985). Бил е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"  и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

вицеадмирал Венцеслав Велков, военен деец (1939-1995).
Командващ Военноморския флот (1988-1990), командващ Военноморските сили на България (10 януари 1992-15 февруари 1995).

Георги Минчев, рокпевец (1943-2001).
Един от създателите на българския рокендрол през 60-те години на 20-и век. Бил е солист на групите "Бъндараците" (1964-1966), "Щурците" (1967), "Сребърните гривни" (1968-1969).  През годините Георги Минчев е пял с "Джаз фокус 65", с квартет "Димов", с Кристиян Платов, с Биг бенда на Вили Казасян. През 1991 г. заедно с Петър Гюзелев създава групата "Стари муцуни", а през 1998 г.  заедно с Развигор Попов - групата "Полезни изкопаеми". Бил е водещ на предаването "Песни на седмицата" по Българското национално радио  (1980-1982), на телевизионния конкурс "1 от 5"  (1982-1984) г. и на Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г.  по Българската национална телевизия.  През 1987 г. издава дебютния си албум - "Българският рок". След това са издадени албумите му "Рокендрол ветерани" (1988), "Бира, секс и рокендрол" (1994), "Равносметка" (1995),  "Бяла тишина" (1997), "Le Monde De Demain" (2000). Освен вокалист Георги Минчев е композитор и автор на текстове.  Носител на първа награда от Международния фестивал на българската забавна песен "Златният Орфей" (1967) за песента "Бяла тишина" в акомпанимент на  "Щурците". Песента "Бяла тишина" е обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс (1967). От 2001 г. в памет Георги Минчев в София се организира рок-блус фестивал "Цвете за Гошо". Улица в столичния квартал "Редута" носи неговото име, в Созопол е издигната негова паметна плоча. В Алеята на рока в Каварна е открит паметник на Георги Минчев, изработен от скулптора Красимир Ломски (6 май 2013).

доц. Николай Алексиев, художник (1953).
Работи в областта на графиката и живописта. Преподавател в катедра "Книга и печатна графика" в Националната художествена академия. Има много самостоятелни изложби и е участвал в много общи изложби в България и чужбина.

проф. Димитър Стойков, лекар хирург (1959).
Работил е в Транспортна болница в Горна Оряховица. Изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Г. Странски" в Плевен (2004-2005, 2009-2011), а от 2008 г. е началник клиника "Коремна и висцерална хирургия" към болницата. Декан на Факултета по здравни грижи към  Медицинския университет в Плевен (2009-2011). Кмет на Плевен (9 ноември 2011-1 ноември 2015). От март 2017 г. е заместник-ректор по учебно-болничната интеграция на Медицинския университет в Плевен. Автор е на множество публикации в български и чуждестранни списания, научни сборници. Участва с доклади в научни форуми и в съставянето на учебници.

Мирослав Гочев, състезател по борба свободен стил (1973).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2001 г. в  Будапеща, Унгария, и бронзов медал от Световното първенство през 1997 г. в Красноярск, Русия. Почетен гражданин на Созопол (17 юли 2022).
   
На този ден са родени и:

Томас Йохан Зеебек, немски физик (1770-1831).
Открива явлението термоелектричество (1821).
 
Елиас Льонрот, финландски филолог, фолклорист и лекар (1802-1884).
Автор е на националния епос "Калевала" (1835-1849), създаден по материали, събрани и обработени от него.

Шарл Бодлер, френски поет (1821-1867).
Наричан е "баща на модерния критицизъм". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под влияние на Едгар Алън По, формират движението на френските декаденти от 19-и в. Автор е на стихосбирките "Цветя на злото" (1857), "Малки поеми в проза" (1868) и др.

Леон Блум, френски политик (1872-1950).
Теоретик на Френската социалистическа партия, лидер на дясното крило партията от 1920 г. Министър-председател на Франция (4 юни 1936-22 юни 1937;13 март-10 април 1938; 16 декември 1946-22 януари 1947).

Мери Пикфорд (ист. име Гладис Мери Смит), американска актриса (1892-1979).
Звезда от епохата на нямото кино. Участвала е във филмите "Каприз" (1913), "Бедното малко богато момиче" (1917), "Кокетка" (1929) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра актриса в "Кокетка" (1930).

Пол Робсън, американски певец, актьор и общественик (1898-1976).
Носител на Международната награда за мир (1952). Удостоен със званието професор на Московската консверватория (1958). Посмъртно удостоен с награда "Грами" (1998).

Джеймс Уилям Фулбрайт, американски политик (1905-1995).
Сенатор от щата Арканзас от Демократическата партия (1944-1974). По негова инициатива е създадена програмата "Фулбрайт" (1 август 1946), която предоставя безвъзмездно средства за финансиране на програми за обмен на преподаватели и студенти между САЩ и други страни.

Виктор Вазарели, френски художник от унгарски произход (1908-1997).
Основоположник на оптичното изкуство - оп арт.

Йорн Утсон, датски архитект (1918-2008).
Най-известният му проект е сградата на операта в Сидни, Австралия (1957), която от 28 юни 2007 г. е в Списъка на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Той е архитект и на сградата на парламента на Кувейт (1973), построена през 1985 г. Носител на наградата "Прицкър" (2003), еквивалент на Нобеловата награда в областта на архитектурата. Носител на Големия златен медал на Френската академия за архитектура (1978), медала Алвар Алто (1982), Ордена на почетния легион (1982), датската награда "Сонинг" (1998) и др. На негово име в Олборг, Дания, е създаден архитектурен център (май 2008).

Ернст Неизвестний, руски скулптор (1925-2016).
Участник във Втората световна война (1939-1945). По негови проекти в Русия са изградени мемориал на жертвите на сталиновите репресии в Магадан, композицията "Дървото на живота" и др. От 1977 г. живее в САЩ. Носител на Държавната награда на Руската федерация (1995). Носител на орден "За заслуги пред Отечеството" (9 април 1996) трета степен за изключителните му заслуги за развитието на изобразителното изкуство, на държавния орден "Начало" за големия му принос за развитието на изобразителното изкуство (6 април 2001). В Екатеринбург на 9 април 2013 г. по повод неговата 88-годишнина е открит първият в Русия Художествен музей "Ернст Неизвестний", в който творбите са дарени от скулптора.

Хю Хефнър, американски издател (1926-2017).
Основател, главен творчески директор и главен редактор на сп. "Плейбой" (1953). Носител е на международната издателска награда от Международната дирекция на печата в Лондон (1996) и американска награда за издател "Хенри Джонсън Фишър" (2002). Отличен е със звезда в Алеята на славата (1990).

Карл Пъркинс, американски китарист и композитор, един от пионерите на рока (1932-1998).

Джан Мария Волонте, италиански актьор (1933-1994).
Участвал е във филмите "За няколко долара повече" (1965), "Христос спря в Еболи" (1979), "Случаят Моро" (1986) и др.

Жан-Пол Белмондо, френски aктьор (1933-2021).
През 1956 г. дебютира в киното с участие във филма "Молиер". Участвал е в близо 80 филма, сред които са "До последен дъх" (1959), "Чочарка" (1960), "Модерато Кантабиле" (1960), "Човекът от Рио" (1963), "Лудият Пиеро" (1965), "Борсалино" (1969), "Палячото" (1980), "Ас на асовете" (1982), "Дезире" (1996) и др. Носител на френската филмова награда "Сезар" (1989). През 2015 г. обявява, че приключва филмовата си кариера.

Виктор Черномирдин, руски политик (1938-2010).
Председател на правителството на Руската федерация (14 декември 1992 - 23 март 1998). Посланик на Русия в Украйна (21 май 2001-11 юни 2009). Съветник на президента Дмитрий Медведев (11 юни 2009 -3 ноември 2010) и специален представител на президента по въпросите на икономическото сътрудничество с държавите от Oбщността на незавасимите държави (ОНД).

Сергей Лебедев, руски политик (1948).
Директор на Службата за външно разузнаване на Русия (20 май 2000-5 октомври 2007). От 5 октомври 2007 г. е изпълнителен секретар на Общността на независимите държави (ОНД).

Жак Вилньов, канадски автомобилен състезател (1971).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1997 г.

Роби Фаулър (ист. име Робърт Бърнард Фаулър), английски футболист (1975).
С "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Купа на УЕФА (дн. Лига Европа) (2001) и Супер купата на УЕФА (2001).

Марио Мат, австрийски състезател по ски алпийски дисциплини (1979).
Олимпийски шампион през 2014 г. в Сочи, Русия. Трикратен световен шампион през 2001 г. в Санкт Антон, Австрия (слалом), през 2007 г. в Оре, Швеция (слалом и отборно).

Йерко Леко, хърватски футболист (1980).

Карлос Ернандес, футболист от Коста Рика (1982).

Кристиян Нобоа, еквадорски футболист (1985).

Майк Александров (ист. име Михаил Александров), американски състезател по плуване от български произход (1985).
Печели два бронзови медал (100 м бруст и 200 м. бруст) на Европейското първенство в малък басейн през 2007 г. в Дебрецен, Унгария. От 2009 г. се състезава за САЩ. За САЩ е двукратен световен шампион в щафетата 4 х 100 м от Световното първенство в малък басейн през 2010 г. в Дубай, ОАЕ, и от Световното първенство през 2012 г. Истанбул, Турция.

Блез Матуиди, френски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Лоренцо Великолепни (ист. име Лоренцо Медичи), италиански политик, меценат и поет (1449-1492).
Владетел на Флоренция (1469-1492).

Франсоа Рабле, френски писател и хуманист от епохата на Ренесанса (1494-1553).
Автор е на романа "Гаргантюа и Пантагрюел" (1532-1552).

Франсис Бейкън, английски философ (1561-1626).
Неговите произведения са посветени на индуктивната логика и методология на научните изследвания. Автор е на трактата "Нов органон" (1620), в който обявява, че целта на науката е да увеличи силата на човека над природата. Той определя природата като бездушен материал, който трябва да бъде използван от човека.

Кристиян фон Волф, немски философ, юрист и математик (1679-1754).

Данте Габриел Росети, британски художник и поет (1828-1882).
Един от основателите на "Братството на прерафаелитите".

Франк Лойд Райт, американски архитект (1869-1959).
Представител на т. нар. "органична архитектура". Автор е на над 1100 проекта на сгради, сред които тези на "Къщата над водопада" в Пенсилвания, САЩ (1936), Музея "Гугенхайм" в Ню Йорк (1956-1959) и др. Смятан е за най-великия архитект на 20-и век.

Алексей Абрикосов, руски патологоанатом (1875-1955).

Борис Георгиев, български художник живописец (1888-1962).
Има самостоятелни изложби в София (1922, 1928), където представя предимно портрети на български писатели. Участвал е в международни изложби във Венеция, Италия (1928, 1942). Прави самостоятелни изложби в Берлин, Германия и Рим, Италия (1961). Автор е на портрети на Рабиндранат Тагор (1926), на Алберт Айнщайн (1928) и на Махатма Ганди (1932), както и на българските културни дейци Теодор Траянов (1922), Мара Белчева (1922), Людмил Стоянов (1922), Владимир Димитров-Майстора (1928) и др. Автор е на композицията "Вечният път" ("Човекът сред природата"). Носител на наградата "Короната на Италия" за цялостна творческа дейност (1937). Голяма част от неговите картини се намират в държавни и частни колекции в Италия, Индия, Германия.
 
Минчо Минчев, български юрист и политик (1910-1989).
Кмет на Бургас (11 март 1948-6 юни 1949). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Депутат и секретар на Президиума на 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957). Главен прокурор на Народна република България (14 март 1959-28 ноември 1962). Депутат и секретар на Президиума на 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Секретар на Държавния съвет (8 юли 1971-16 юни 1976). Депутат в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), орден "Георги Димитров" (септември 1960, 1970, август 1980, 27 август 1985). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд (август 1970).

Чжао Уцзи, френски художник абстракционист и график от китайски произход (1921-2013).
Завършил е художествена школа по калиграфи живопис в гр. Ханчжоу, административен център на провинция Чжъцзян, Китай (1941). През 1948 г. се премества да живее в Париж, Франция. През 1964 г. получава френско гражданство. Съчетава в творчеството си постиженията на западния абстракционизъм с китайските живописни традиции. Майстор е на лиричната абстракция. Носител на Ордена на Почетния легион на Франция (1993) и на Императорската награда на Япония за изящни изкуства (1994).

принц Филип, херцог на Единбург, съпруг на кралицата на Великобритания Елизабет Втора (1921-2021).
Роден на остров Корфу като принц на Гърция и Дания, Филип учи в Шотландия, а от 1939 г. е курсант в Кралския военноморски колеж в Дартмут, Южна Англия. По това време той среща за пръв път 13-годишната принцеса Елизабет. По време на Втората световна война (1939-1945) Филип служи в кралските военноморски сили. Двойката сключва брак на 10 ноември 1947 г. и той е принуден да се откаже от титлите си по рождение и става херцог на Единбург. Става британски поданик и приема в англицизиран вид фамилното име на майка си - Маунтбатън. След коронацията на Елизабет през 1952 г., той става принц-консорт и заема второто място след съпругата си. Принц Филип е патрон, президент или член на над 780 организации, включително на Световния фонд за дивата природа (1981-1996). На 2 август 2017 г. той преустановява самостоятелните си обществени ангажименти, след като е участвал в над 22 000 официални публични прояви, откакто съпругата му Елизабет Втора се възкачва на престола. През десетилетията на активна дейност принц Филип е произнесъл близо 5500 речи, написал е 14 книги и е бил на 637 самостоятелни посещения в чужбина.

Сидни Лъмет, американски режисьор (1924-2011).
Режисьор е на близо 40 филма, номинирани за над 50 награди "Оскар". Сред тях са "Дванайсет разгневени мъже" (1957), "Серпико" (1973), "Кучешки следобед" (1975 г.), "Телевизионна мрежа" (1976), "Присъдата" (1982). Носител на почетен "Оскар" за цялостно творчество (2005).

Младен Младенов, български режисьор (1928-2000).
Преподавател (от 1969) по теория и практика на телевизионната журналистика във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски", основател на специалността "Телевизионна журналистика" в университета и автор на първия учебник за телевизионни журналисти - "Телевизионната журналистика в термини" (1973). Главен редактор (от 1970) на "Главна дирекция "Музика и забава" в Българската национална телевизия (БНТ). Режисьор е на телевизионни мюзикъли, театрални постановки и на документалните филми "По хълмовете на времето" (1979, 43 серии), "Неизвестните възможности" (1980, 24 серии) и др.

Катя Динева, българска актриса (1929-2011).
Играла е в театрите в Бургас (1952-1953), във Варна (1953-1957; 1958-1991), в Русе (1957-1958). Лауреат на Димитровска награда (август 1969). Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1971), званието "Народен артист" (1984), Почетен гражданин на Варна (юни 2000). Носител на орден "Стара планина" втора степен (18 май 2004).

Вълчо Камарашев, български актьор (1937-2020).
Играл е в театрите в Бургас, Перник, Русе, в театър "Сълза и смях" в София и театър "Българска армия". Има около 100 роли в театъра и близо 200 участия в телевизията. Снимал се е в над 80 филма, сред които "Тримата от запаса" (1971), "Осъдени души" (1975), "Вилна зона" (1975), "Служебно положение ординарец" (1978), "Войната на таралежите" (1978), "Авантаж" (1977), "Комбина" (1982), "Всичко е любов" (1979), "Бай Ганьо се връща от Европа" (2004) и др.  Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1984). Носител на наградата на Съюза на българските артисти за най-добър актьор за участие в спектакъла "Руска народна поща" в Театър "Народна армия" (2000), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (23 май 2008), на наградата "Златен век" значка по повод  24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост  (20 май 2011).
/МГ/