site.btaМедиците не се грижат за своето здравословно състояние, макар всекидневно да полагат грижи за пациентите си, смятат здравни специалисти

Медиците не се грижат за своето здравословно състояние, макар всекидневно да полагат грижи за пациентите си. Това мнение изразиха пред БТА двама здравни специалисти и любители на активния живот д-р Бетина Порумова, лекар специалист по спортна медицина в Медицински център „СпортМед“ и д-р Дарислав Николов, специализант по анестезиология и интензивно лечение в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“. Те разказаха за своите наблюдения в каква степен медиците се грижат за здравето си, споделиха за грижите, които полагат за собственото си здраве и дадоха съвети за пълноценен начин на живот по случай Световния ден на здравето и професионален празник на работещите в здравеопазването 7 април.  

„Много от лекарите поставят работата и пациентите на първо място, но истината е, че, ако те пренебрегнат грижите за себе си, това има се отразява в ежедневието и води до негативни последици за тяхното здраве и натрупване на допълнително стрес“, каза д-р Порумова. Тя посъветва своите колеги да отделят повече време за собствените си нужди и да изградят здравословни навици, които да следват без да правят компромиси.

„Хората, които са физически активни, се грижат най-добре за своето здраве. Тези, които не са физически активни, са развили вредни навици и не се грижат за здравето, независимо че са лекари“, каза д-р Николов. Той определи като „странен оксиморон“ тенденцията в медицинската сфера, в която медиците не се грижат за собственото си здраве, макар да полагат всекидневно грижи за пациентите. „Промотираме здраве, но самите ние не се грижим за себе си“. Според него е редно това да бъде подобрено, тъй като засяга и проблема с недостига на медицински кадри. Като съвет към колегите си д-р Николов им препоръча да се поставят на мястото на пациентите си. „Грижете се за себе си така, както бихте се грижили за своите пациенти. Пациентът е на първо място, но не трябва да се самозабравяте. В опитите си да помогнете на пациентите, не се оставяйте на заден план“, каза още анестезиологът.

Изграждане на здравословни навици

Още от студентските си години съм изградила навици, които спазвам и до ден днешен, разказа д-р Порумова. Най-важно за нея е да ляга рано, тъй като тя работи на три места и е нужно да бъде отпочинала. Д-р Порумова каза, че не употребява алкохол и цигари. „Обичам много планината и във всеки един момент, когато имам възможност, отивам да се насладя на чистия въздух и природа, която изключително много ме зарежда“. Д-р Порумова смята, че всеки трябва да направи правилния избор за себе си, както и да прецени ползите и негативите от него.

„Винаги проповядвам физическата активност, правилното хранене, минимализирането на стреса в ежедневието, както и качествения сън“, посочи д-р Николов. Спазвам здравословните навици на т.нар. хелти лайфстайл (healthy lifestyle – от англ. език, здравословен начин на живот), добави той.

Удоволствието от физическата активност

Спортувам много, винаги съм била много активен човек, каза д-р Порумова и сподели, че за нея спортът е в списъка с приоритети. Тя тренира пет пъти в седмицата, като е имало случаи, в които прекарва обедната си почивка във фитнес залата за тренировка. „Миналата година, като лекар на Националния отбор по футбол за жени, прекарах лагера в ежедневни тренировки с момичетата“, разказа лекарят по спортна медицина. Тя не разбира оправдания от типа „нямам време“ и посочи, че ако човек е организиран и има предварителен график за седмицата кога, къде и какви задължения има, време може да се намери за всичко.

Д-р Николов също обърна внимание на значението на двигателната активност. „Не е нужно всеки човек да се ограничава откъм спортове, или да ходи само на фитнес. Всичко, което е свързано с аеробно натоварване, е много полезно“, посочи анестезиологът. Д-р Николов се занимава активно с фитнес и силов трибой, като понякога ходи на състезания в това направление. Практикува и тенис на корт.

Здравословен хранителен режим – как се спазва?

„Храня се, както би трябвало да се храни спортист. Казвам, както би трябвало, защото наблюденията ми са, че масово не се обръща внимание как храната влияе на спортните постижения, а тя е изключително важна - колкото и тренировките“, уточни д-р Порумова. По думите ѝ в нейното меню присъства винаги качествен протеин от месо, яйца, млечни продукти, риба, въглехидрати от картофи, ориз, киноа и овесени ядки. Присъстват и мазнини като зехтин, кокосово масло, авокадо, ядки, както задължително зеленчуци и плодове. Тя приготвя храната си в кутии за следващия ден, като по този начин спестява време и не ѝ се налага да мисли какво ще бъде менюто за деня.

„Спазвам хранителен режим, но не стриктен. Набавям си всички основни макронутриенти, витамини и минерали. Храня се разнообразно и не се ограничавам от нищо“, разказа д-р Николов. Той сподели, че предпочита да приготвя сам своята храна, тъй като кулинарията му доставя удоволствие.

Менталното здраве – „ръка за ръка“ с физическата активност

Д-р Николов обясни, че качественият сън и намаляването на стреса подобряват менталното състояние на човека. По думите му емоциите не бива да се подценяват и посочи професионалната психологическа помощ като добър вариант за справяне с вътрешното напрежение. „Няма нищо срамно в това, самият аз съм посещавал психолози. За хората, които имат нужда от подобни консултации, да не се притесняват и да потърсят професионална помощ“. По думите му менталното и физическото здраве вървят „ръка за ръка“.

За менталното ми здраве се грижи спортът, каза д-р Порумова. „Всекидневното движение ми доставя удоволствие и ме зарежда много. За мен почивка е да отида на тренировка и един час да остана със собствените си мисли, да се откъсна от всичко и всеки“, разказа още тя.

Интернет пространството – източник на здравословни съвети

Д-р Порумова обясни, че големият поток от информация в интернет може да обърка хората за това кое е вярно и кое – не. „Съветът ми е да подбират научно достоверна информация и да се доверят на специалисти в областта, които биха им помогнали, ако изпитват затруднения“, каза тя.

Д-р Николов посочи, че следи медицински сайтове и онлайн платформи на здравни специалисти, които публикуват нови медицински изследвания и обзорни статии с научно-базирана и обоснована информация. „Когато имам някакви въпроси, проверявам дали има статии, или проучвания по тази теми в сайтовете, като така получавам отговори на въпросите и научавам нещо ново“. С много четене и интерпретация на данни може да се достигне до желаната информация, допълни анестезиологът. Според него човек сам трябва да се информира и не е необходимо да търси от самото начало някой, който да му обясни всичко.

Д-р Дарислав Николов има платформа в социалните мрежи, където споделя с аудиторията си научно-базирана информация за физическата активност и правилното хранене. Той разказа, че последователите му най-често задават въпроси за хранителните добавки – трябва ли да се приемат, колко често трябва да се консумират, кои добавки са необходими за желаните цели. Той сподели, че са му задавани медицински въпроси, но избягва да отговаря на тях. „Консултация по интернет никога не е хубава, защото пациентът не е само симптомите си. Трябва да се прегледа физически, да се говори с него „очи в очи“, каза анестезиологът. Според него по-сериозни здравословни въпроси трябва да бъдат отправени към дадените специалисти или лечебно звено. Хората не трябва да разчитат само на едно мнение, прочетено онлайн, подчерта д-р Николов.

Лекарската професия в три думи

Трите думи, с които д-р Порумова описа лекарската професия са живот, смисъл и отдаденост, „защото всяка една специалност е специфична - от даването на живот до това да има смисъл да се бориш за живота на някого, но, за да го правиш, трябва да си отдаден и посветен на професията си“, обясни тя.

Любов, омраза и време – така описа лекарската професия д-р Николов. „Посочих омраза, защото в един момент, колкото и медицински запознат да си, колкото и добър лекар да бъдеш, невинаги можеш да направиш всичко за пациента, защото медицината е развита до един етап. Не можеш да помогнеш на пациента си на сто процента, можеш само, ако имаш тази възможност“, обясни той. По думите му не е посочил отговорност, тъй като това е закодирана част от професията. „Усещам постоянно, че нося отговорност към пациентите си, към себе си и към близките“.

Пациентите – често задавани въпроси

„Екипът ни работи със спортисти от всички спортове. Въпреки ползите, които носи спортът, когато е на професионално ниво, крие много рискове и травми. Всеки един спорт има характерни травми и когато се наложи, ние сме насреща“, посочи специалистът по спортна медицина. По думите на д-р Порумова за всяка една контузия се правят необходимите изследвания и се назначава комплексно лечение, което включва физио- и кинезитерапевтични методи, инжекционни и медикаментозни терапии. Тя допълни, че към нея се обръщат и хора извън професионалния спорт, които желаят да си направят хранителен режим или да изградят здравословни хранителни навици.

Избор на медицинска специалност

Д-р Николов посочи, че в единадесети клас е взел решението да учи медицина в Медицинския университет в София, който завършва през 2022 г. „За някои хора лекарската професия е призвание, те са създадени за нея. В моя случай просто следвах нещата, в които съм добър в училище и с помощта на родителите ми разбрах, че тази професия е за мен“, разказа той.

Според д-р Николов медицинската специалност се избира според качествата и способностите на практикуващия. „Избира се в зависимост от това какви качества са по-развити при дадения студент и какво му се отдава повече в университета“. Той разказа за избора си да следва анестезиология, която определи като „сложна и предизвикателна“ и посочи, че емоционалната обвързаност с пациентите е много по-малка в сравнение с другите специалности.  

На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето и професионалния празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина, показва справка на отдел „Справочна“ на БТА. Темата за Световния ден на здравето през 2024 г. е „Моето здраве, мое право“.
В България на този ден се отбелязва Професионалният празник на работещите в здравеопазването. Той е обявен с Решение 184 на Министерския съвет от 5 април 2006 г.