site.bta115 г. от подписването на българо-турския протокол, с който Османската империя признава независимостта на България

На този ден преди 115 г. в Цариград е подписан протокол между България и Османската империя, с който Турция признава независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. в Търново (дн. Велико Търново), и се отказва от каквито и да било материални искания. Документът е подписан от българския министър на търговията Андрей Ляпчев и от турския министър на външните работи Рифат паша с посредничеството на съглашенските посланици.От своя страна българското правителство се задължава да установи и определи въпросите, свързани с положението на мюсюлманите и вакъфските имоти в страната, с компанията на „Източните железници" и др.  

С този акт България става официално независима от Османската империя.

В бюлетин на БТА от 1909 г. четем за подписването на българо-турския протокол:

Цариград, 6 април 1909 г. Днес в 1 часа турско-българският протокол бе подписан в присъствието на френския, на английския и на руския посланици. Турция заявява, че признава новото положение на България; въпроса за частните вакъфи е резервиран. 

***

Цариград, 6 април 1909 г. /Корбюро/ Протоколът по турско-българските преговори е подписан днес следобед в присъствието на руския посланик, г-н Зиновиев, на английския, сър Лаутер и на френския, г-н Констан. Българският делегат, г-н Ляпчев, по поръка от една страна на българското правителство, не искаше да подпише протокола преди да се припознае независимостта на България. Това нещо е предизвикало намесата на г-н Зиновиев и сър Лаутер. Министърът на външните работи, Рифат паша, е казал, че в този момент припознаването независимостта на България от една страна на конституционния кабинет е невъзможно, обаче същият министър е обещал да внесе протокола още в сряда в Камарата и да направи всичко възможно, за да може той да мине по-скоро. По настояването на тримата горни посланици тук, както и на техните правителства в София, най-после протоколът беше подписан. Ратификацията трябва да стане в продължение на един месец от деня на подписването. 

***

Лондон, 6 април 1909 г.  /Ройтер/ „Дейли Мейл“ поздравява България и силите от тройното съглашение с подписването на турско – българския протокол. Вестникът очаква да се постигне за напред между България и Турция едно съглашение или даже един съюз. 

***

Цариград, 8 април 1909 г. /Корбюро/ Българският делегат г-н Ляпчев, поиска днес от министъра на външните работи, Рифат паша, да приложи към Турско-българското споразумение и една декларация на дирекцията „Източните железници”, че се съгласява със споразумението. Рифат паша натовари министъра на постройките, Норадунгиян ефенди, да изиска такава декларация от дирекцията на „Източните железници”; обаче той още не се е отнесъл до последната.

Четем за реакциите по света след подписването на българо-турския протокол: 

Белград, 8 април 1909 г. /Пресбюро/ Вчера министърът на външните работи г-н Миланович е отправил до сръбския представител в София следната телеграма: Уведомявайки Ви, че Негово величество кралят изпрати днес своите поздравления до Негово величество българския цар за признаването независимостта на България и царската титла на нейния суверен, моля Ви да съобщите на българското правителство, че сръбското правителство се смята за честито, че може да му изкаже своите най-сърдечни и най-горещи поздравления в момента, когато българският народ поздравява своето независимо царство и че сръбското правителство храни непоколебима надежда да види отношенията между двата братски славянски народи да се развият и да се засилят в една пълна еднаквост на интересите, основавана на опитите на миналото, както и на жизнените интереси на настоящето на бъдещето. 

***

Рим, 10 април 1909 г. /Стефани/ Телеграфират от Лондон: Силите ще признаят независимостта на България непосредствено след като получат съобщения за сключване на Руско – Турско – Българското споразумение. 

***

Лондон, 11 април 1909 г. /Ройтер/ Великобритания призна днес независимостта на България. 

***

Виена, 11 април 1909 г. /Корбюро/ Говорейки за признаването на българската независимост, „Найе-Фрайе-Пресе” казва: Австро-Унгария е питаела винаги големи симпатии спрямо България и никак не се е смущавала от нейното политическо непостоянство. За Австро-Унгария беше от решаващо значение обстоятелството, че България знае да пази своите права и да разполага сама със себе си и че тя преследва своите интереси с голямо практическо умение и без никаква екзалтация. По този път целите на България се срещат с онези на Монархията, която на Балканите преследва само едно нещо, да има добри миролюбиви отношения с всички народи способни за развитие. Както и желаем Турция да преодолее сериозната криза, която претърпява понастоящем и да спечели сили за нов живот, също тъй желаем млада България да се развива все повече и повече в бъдеще. 

***

Цариград, 7 май 1909 г. /Корбюро/ Ратификациите на протокола по турско-българското съглашение са вече разменени. 

***

Цариград, 7 май 1909 г. /Корбюро/ Г-н Морфов днес е уредил с председателя на „Източните железници” допълнителните въпроси, които засягат инвентарите, материалите и наема на вагоните. Тъй като по всички висящи въпроси е било постигнато съгласие, то г-н Морфов и председателят на „Източните железници” са подписали съответните протоколи. Остава въпросът за железопътната линия, чийто капитал трябва да бъде внесен от турското правителство съгласно частта предвидена в общото обезщетение. Министерският съвет ще се занимае днес с този въпрос. Министър Ляпчев и г-н Морфов ще напуснат в петък Цариград, за да се завърнат в София. 

В бюлетин на БТА е поместен протокола, подписан в Петербург, като турски проект:

Цариград, 28 март 1909 г. /Корбюро/ - Според заявлението на г-н Ляпчев, турско-българските преговори са на свършване; постигнато е пълно съгласие между делегатите върху всички въпроси с изключение на въпроса за турските рекламации върху вакъфските имения в България. Преговорите са се водили главно върху някои изменения във формата на протокола, подписан в Петербург, като турски проект. Ето тези изменения:                   

1/. Според петербургския проект България трябваше да заплати вън от предвидените 42 милиона представляващи капитализацията на румелийската дан, една сума съответстваща на онази част от данта, която би трябвало да се заплати за времето от 22-и септември, дата на провъзгласяването на българската независимост, до денят на подписването на окончателния турско-български протокол. По изменението което се направи сега, България ще заплати само лихвите на капитализираната дан след 22-и септември.

2/. Уреждането на въпроса за железниците е изхвърлен от рамките на цариградското съглашение; този въпрос ще бъде уреден след окончателното приемане на турско-българския протокол. Със сумата от 40 милиона предвидена за линиите в бившата Източна Румелия, на която се прибавя и една друга сума от 2 милиона за линията Белово-Вакарел се обезщетяват всички права на притежание, на концесия и на експлоатация. Вън от това българското правителство ще заплати стойността на подвижния материал, на провизиите и всички други предмети, които са се намирали по линиите и по гарите в деня на завземането им от страна на България и за които са съставени инвентария, тъй също и лихвите на тази стойност от деня на завземането; но България не ще заплати тази сума до тогава, до когато Портата и компанията не се съгласят помежду си за разпределението на 42-та милиона.

3/.  България се отказва от своята креанса от 28 милиона лева за линията Русе-Варна, а Турция от своя страна се отказва от всякакви рекламации по тоя въпрос.

4/.  Съществуващите вакъфски имения в България, които в Петербургския протокол бяха разпределени на две точки: а/ вакъфи: и б/ мохамедански общини в тукашното съглашение ще образуват само една точка; България ще организира мохамеданските общини по начин те да могат да управляват своите вакъфски имения. До тук по тази точка съгласието е постигнато, остава обаче да се уреди още един спор относно мнимите вакъфи, които българското правителство не може да разглежда, тъй като то ги счита за частни имения и следователно ги оставя на компетентността на съдилищата. По тази точка българският  делегат ще преговаря днес или утре с директора на турския кадастър.

5/. Тъй като петербургския протокол определя една сума от 43 милиона лева за обезщетение на турски държавни имоти, каквито в България няма други освен фарове, българското правителство не може да се съгласи да плати и стойността на тези фарове, но при все това то се съгласява да плати  сумата от 180 330 лева, която Турция дължи на компанията за фаровете на бившата Източна Румелия.

6/.  България се съгласява да заплати на турската санитарна администрация една сума около 95 хиляди лева за неизплатени дългове. 

 7/. По въпроса за пощите и телеграфите, турския делегат предяви три искания, от които бе прието само едно за една сума от 12 000 лева, но тъй като тази сума е нищожна, България се съгласява да плати една кръгла сума от 110 000 лева.

Всички признават тук, че г-н Ляпчев показа голяма щедрост в преговорите.