site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 април в историята

4 април 2024 г., сряда, 14-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Йосиф Песнописец. Преп.  Георги в Малея. Св. Свщмчк Никита Серски.

В България се отбелязва:

Денят на атлантическата солидарност. Отбелязва се с Постановление 54 от 29 март 2005 г. на Министерския съвет по повод присъединяването (2004) на България към НАТО. Годишнина от подписването (1949) във Вашингтон, САЩ, на Северноатлантическия договор, с който се създава  Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) като международна организация за колективна отбрана. Договорът влиза в сила от 24 август 1949 г.

Денят на психолога. Отбелязва се от 1995 г. Идеята за празника възниква на 4 април 1992 г., когато група студенти от втори курс специалност "Психология" определят 4 април за професионален празник на психолозите. До 1995 г. празникът се отбелязва в камерен състав. През 1995 г. е организирано честване в "Яйцето" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на което присъстват около 150  студенти и преподаватели и е създадено Сдружение на младите психолози в България "4-ти Април".

По света се отбелязва:

Международният ден за информираност по въпросите на опасността от мини и оказване на помощ в действията, свързани с разминирането. Отбелязва се от 2006 г. с резолюция A/RES/60/97 на Общото събрание на ООН, приета на 8 декември 2005 г., с цел да бъдат подкрепени усилията на държавите, в които мините, останали от войните, представляват сериозна заплаха за сигурността, здравето и живота на цивилното население и са пречка за социалното и икономическото развитие на национално и местно ниво.

Националният празник на Сенегал. Ден на независимостта (1960).

На този ден в България:

1857 - В Нови Сад, Австро-Унгария (дн. Сърбия), излиза пробен брой на в. "Българска дневница" под името "Дневница" - български обществено-политически вестник с революционно-демократична насока. Редактор е Георги С. Раковски. Първият брой излиза на 26 юни 1857 г., а последният - на 30 октомври 1857 г.

1873 - В Цариград излиза бр. 1 на в. "Звънчатий глумчо" под редакцията на Петко. Р. Славейков. Последният брой на вестника излиза на 7 юли 1873 г. Вестникът е българско издание на гръцкия в. "Кудонатос". Представлява илюстровано издание със сатиричен характер.

1879 - Лудовиг Карбоньор е назначен за първи управляващ Българската народна банка (БНБ). Той заема поста до 1 юли 1879 г. Лудовиг Карбоньор е чиновник за специални поръчки при Министерството на финансите на Русия и е назначен от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков. След освобождението на България от османско иго (1878) е командирован към Съвета за управление при императорския руски комисар, където заема длъжността началник на отделение във Финансовия отдел.

1904 - В района на Кресна – Крупник с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, последват от втори трус с магнитуд от 7,8 по скалата на Рихтер - считано за едно от най-силните плитки (корови в земната кора) земетресения в Европа. Земетресението причинява размествания до два метра. Нанесени са огромни щети и разрушения. Селата Крупник и Симитли са напълно унищожени. Загиват повече от 200 души. 

1959 - В Студентския дом на ул. "Аксаков" в София е основан хор "Планинарска песен" като представителен хор на Българския туристически съюз. Създаден е по идея на музикантите Райчо Ангелов и Филип Аврамов, който е пръв диригент на хора. Те създават комитет, който изпраща покани до съмишленици от туристическите среди. Към тях се присъединяват певци от съществуващия тогава състав към читалище "Петър Берон". Първият концерт на хора е в зала "България" на 14 декември 1960 г.

1981 - Тодор Живков е избран за генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП). От 3 март 1954 г. до 4 април 1981 г. Тодор Живков е първи секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП той е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП, член на Политбюро на ЦК на БКП и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. На 13 декември 1989 г. е изключен от БКП.

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Дума", всекидневник на Българската социалистическа партия. Наследник е на в. "Работническо дело", чийто брой първи излиза на 5 март 1927 г. като орган на  Работническата партия.  От 18 септември 1944 г. в. "Работническо дело" излиза като орган на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти), а от 1 януари 1951 г. - като орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП). На 4 април 1990 г. в. "Работническо дело" се преименува на  в. "Дума" и е орган на Българската социалистическа партия (не излиза от 17 юни до 22 юли 1999 г. и от 4 юли до 28 октомври 2001 г.). От 3 януари 2002 г. е национален всекидневник.

1991 - Основан е Атлантическият клуб в България. За пръв президент е избран Соломон Паси.

1997 - Създава се Българската асоциация на ръководителите и преподавателите по здравни грижи. На 11 май 2003 г. асоциацията се обединява с Българския съюз на полувисшите медицински специалисти (създаден на 20 май 1991 г.) и Националното сдружение на специалистите по здравни грижи (създадено на 18 юли 2000 г.) в Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.

2001 - С Решение на 38-ото Народно събрание Висшият селскостопански институт в Пловдив се преобразува в Аграрен университет в Пловдив.

2001 - В 15 часа и 15 минути със  самолет от Цюрих, Швейцария, Симеон Сакскобургготски пристига в България и обявява, че ще остане да живее в страната. От 25 май до 16 юни 1996 г. Симеон Сакскобургготски и съпругата му  Маргарита Гомес Асебо и Сехуела  посещават за първи път България след 50-годишно изгнание. След внезапната смърт на баща му Борис III (28 август 1943) Симеон е провъзгласен за цар на българите, но поради непълнолетието му е назначен 3-членен Регентски съвет. На 8 септември 1946 г. се провежда референдум за формата на държавното управление в България, като 92,72  процента от участвалите гласуват за република и 4,37 процента за монархията. На 16 септември 1946 г. Симеон Втори, сестра му - княгиня Мария-Луиза, и майка му царица Йоанна са принудени да напуснат България, след като на 15 септември 1946 г.  Народното събрание провъзгласява България за народна република.

2004 - Около 22.00 ч. българско време на границата между Сърбия и Черна гора, между градовете Приеполе и Биело поле, български туристически автобус с група от 43-ма души, от които 34 ученици, завръщащи се от екскурзия в Дубровник, на път за България се спуска около 5 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим  при сръбското село Гостун. В автобуса пътуват 16 възрастни и 34 ученици, повечето от училище "Николай Катранов" в Свищов. Автобусът потъва за броени минути в придошлата река Лим. Местни хора и целият футболен отбор от Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. Спасени са 38 души са спасени, а 12 деца от Свищов загиват. Родителите на загиналите деца учредяват фондация "Ангели от Лим", която всяка година през април организира дни на "Ангелите от Лим". На мястото на катастрофата, на брега на река Лим между Сърбия и Черна гора, е издигнат мемориал в памет на децата.

2005 - Гръцката бутилираща компания на "Кока-Кола" - "Coca-Cola Hellenik Bottling", съвместно с базираната в Атланта, САЩ, американска компания  "Coca-Cola Co." закупуват 100 процента от българската компания "Минерални води "Банкя" ЕООД.

2017 - Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерството на околната среда и водите информира РЗИ - Хасково за установено несъответствие в качеството на водата по химичен показател "уран" и "алфа активност" в някои тръбни кладенци, използвани за питейно-битово водоснабдяване на част от Хасково, съгласно въведените през 2015 г. стойности на химични и радиологични показатели в питейните води. Пробите са изследвани в лабораториите на Националния център по радиобиология и радиационна защита.

2021 - В България се провеждат избори за 45-о Народно събрание, насрочени с Указ 9 от 14 януари 2021 г. от президента Румен Радев. Изборите се провеждат в условията на извънредна епидемиологична обстановка заради пандемията от Ковид-19.

2022 - Наградата "Музей на годината" за 2021 година на сдружение "Български музеи"  е присъдена на Регионалния исторически музей в Русе  за "Разкази за Средновековието" за принос в съхраняването и популяризирането на културното наследство на България.

На този ден по света:

1147 - В Русия е основан град Москва. За пръв път името на града се споменава в Ипатиевския летопис, където се посочва, че княз Юрий Долгоруки се среща със своя съюзник княз Святослав Олгович. "Приди ко мне, брате, в Москов." Това е първото писмено свидетелство за града. Точната дата е установена в края на 19 в. от историка Иван Забелин. Градът е кръстен на р. Москва.

1884 - Във Валпарайсо, Чили, е подписан договор, с което се слага край на Тихоокеанската война (1879-1883) между Чили и Перу. Тихоокеанската война е конфликт между Чили, от една страна, и Перу и Боливия - от друга страна. Войната е свързана със стремежа на Чили да завладее находищата на селитра в перуанската и боливийската част на пустинята Атакама, които принадлежат на Чилийската селитрена компания. На 14 февруари 1879 г. Чили напада Боливия, а Перу се включва във войната на 5 април 1879 г., съгласно договора за взаимопомощ с Боливия от 1873 г. В края на 1879 г. чилийците окупират цялото боливийско крайбрежие и перуанската провинция Тарапака. На 7 юни 1880 г. завладяват и Атакама, а на 17 януари 1881 г. и перуанската столица Лима. През юли 1883 г. чилийците нанасят още две поражения на перуанците, принуждавайки ги да подпишат договор за предаването на провинция Тарапака. В резултат на подписаното примирие Боливия губи областта Антофагаста и съответно и излаза си на море. Окончателният мирен договор е подписан на 20 октомври 1904 г.

1909 - Основан e "Интернасионал" - Порто Алегре, бразилски футболен клуб.

1919 - Между Рим и Неапол в Италия е открита първата пътническа линия, обслужвана от дирижабли.

1922 - В Рио де Жанейро, Бразилия, започва изграждането на статуята на Христос Спасителя на хълма Корковадо на височина 700 метра. Статуята, символ на града, е тържествено открита на 12 октомври 1931 г. Монументът е в стил арт деко, висок е 38 метра, а размахът на ръцете на Христос Спасителя е 28 метра. Статуята на Христос Спасителя е включена в Списъка на новите седем чудеса на света, обявени на 7 юли 2007 г. в Лисабон, Португалия.

1945 - Съветските войски освобождават Унгария от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Сраженията се водят от войсковите подразделения на 2-и и 3-и Украински фронт. По време на офанзивата загиват повече от 140 000 съветски войници и офицери. 

1947 - Създадена е Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) като специализирана организация на ООН на основата на Конвенцията за международна гражданска авиация (Чикагска конвенция), подписана на 7 декември 1944 г. Организацията разработва общите правила за регулиране на международните полети и подпомага дейността на международния въздушен транспорт.

1949 - Във Вашингтон, САЩ, е подписан Северноатлантическият договор, с който се създава Организацията на северноатлантическия договор (НАТО). Договорът е подписан от 12 държави - Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, Франция, Нидерландия и САЩ. Влиза в сила от 24 август 1949 г. САЩ е депозитар на Северноатлантическия договор, който се намира във Вашингтон. На 18 февруари 1952 г. към договора се присъединяват Гърция и Турция, на 5 май 1955 г. - Федерална република Германия, на 10 декември 1981 г. - Испания. Полша, Чехия и Унгария се присъединяват на 12 март 1999 г. На 29 март 2004 г. към организацията се присъединяват България, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия и Румъния. На 1 април 2009 г. към НАТО се присъединяват Албания и Хърватия, а на 5 юни 2017 г. Черна гора официално е приета за 29-ата страна членка.  На 27 март 2020 г. Република Северна Македония е приета в НАТО, на 4 април 2023 г. – Финландия, и  на 7 март 2024 г. – Швеция, която става 32-ата страна членка на организацията.

1960 - Провъзгласена е независимостта на Сенегал от Франция. Към този момент Сенегал се намира в състава на Федерация Мали, която напуска през м. август 1960 г.

1973 - В Ню Йорк, САЩ, тържествено е открит Световният търговски център. Архитектурният комплекс от 7 сгради, разположен на площ от 6,5 хектара, е изграден по проект на архитекта Минору Ямасаки. Основен акцент в комплекса са двете кули небостъргачи с височина 417 м - северната, и 415 м - южната. Основният камък е положен на 5 август 1966 г. Строителството е завършено през октомври 1972 г. В него са инвестирани близо 750 млн. долара. На 11 септември 2001 г. търговският център е взривен при терористичен акт. Пилоти камикадзе последователно разбиват 2 пътнически самолета на авиокомпаниите "Америкън Еърлайнс" и "Юнайтед Еърлайнс" в двете кули. САЩ обявяват за организатор и извършител на атентатите укриващия се в Афганистан Осама бeн Ладен, ръководител на международната терористична организация "Ал Каида". На 30 май 2002 г. е съобщен окончателният брой на жертвите в атентатите срещу Световния търговски център - 2732-ма души. Не са намерени останките на 1731 души.

1983 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна космическата совалка "Чалънджър" с четиричленен екипаж на борда - командира Пол Уайц, пилота Карол Бобко, специалистите на мисията Доналд Питърсън и Стори Мъсгрейв. Совалката се приземява на 9 април 1983 г. в базата на военновъздушните сили на САЩ "Едуардс" в щата Калифорния. 

1997 - В Овиедо, Испания, представители на 20 страни членки на Съвета на Европа - Дания, Естония, Финландия, Франция, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Македония, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Словакия, Испания, Швеция и Турция  подписват Споразумението за човешките права и биомедицината (Европейска конвенция за биоетика). Това е първата по рода си международна конвенция за контрол върху изследванията в областта на човешкото генно инженерство и клонирането. Конвенцията влиза в сила на 1 декември 1999 г. България подписва конвенцията на 31 май 2001 г., ратифицира я на 23 април 2003 г., в сила от 1 август 2003 г. На 12 януари 1998 г. в Париж, Франция, от представителите на 19 страни членки на Съвета на Европа, е подписан Допълнителен протокол към конвенцията, с който се забранява клонирането на хора. Протоколът влиза в сила на 1 март 2001 г. България подписва протокола на 23 септември 2005 г., ратифицира го на 30 октомври 2006 г. и влиза в сила от 1 февруари 2007 г.

1998 - Комисията на ООН по правата на човека приема след 13-годишно обсъждане Декларация за правото на хората за правозащитна дейност и за задължението на държавата да защитава основните свободи.

2002 - В Луанда, Ангола, на церемония в сградата на парламента е подписано официално споразумение за прекратяване на огъня от началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Ангола Арманду да Крус и командващия силите на Националния съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) ген. Абреу Комортрейру в присъствието на президента на Ангола Жозе Едуарду душ Сантуш и на генералния секретар на УНИТА Паулу Лукамба. На церемонията присъстват представители на ООН и на Русия, САЩ и Португалия, т. нар. тройка, създадена, за да следи изпълнението на мирните споразумения от Лусака от 1994 г. На 2 август 2002 г. на символична церемония в Луанда правителството на Ангола и УНИТА обявяват края на гражданската война, която се води почти без прекъсване от 1975 г., когато страната получава независимост от Португалия. Гражданската война отнема живота на близо 1 млн. души, а близо 4 млн. са принудени да напуснат домовете си.

2006 - Частични общински избори в Кувейт, на които за първи път в историята на страната жени гласуват и имат право да се кандидатират. През м. май 2005 г. кувейтските жени получават правото да гласуват и да бъдат избирани съгласно поправка в закона.

2014 - Петдесет и пет годишната Мари-Луиз Колейро Прека полага клетва като президент на Малта, след като на 1 април 2014 г. парламентът одобрява кандидатурата й, предложена от министър-председателя Джоузеф Мускат. Тя е деветият президент на Малта и най-младият държавен глава и първата жена на този пост в историята на страната.

2017 - Европейската централна банка пуска в обращение нова банкнота от 50 евро. Това е четвъртата поред евробанкнота от серията "Европа" след емитираните от 5, 10 и 20 евро, като новата серия постепенно заменя първата серия евробанкноти, въведена през 2002 г.

2018 - В Истанбул, Турция, съд осъжда 65 души на доживотен затвор в две отделни дела, свързани с инциденти в нощта на осуетения опит за преврат на 15 юли 2016 г. Осъдените са обвинени в "нарушение и опит за промяна на конституционния ред". Двете дела се отнасят за блокада на моста Фатих Султан Мехмет над Босфора и инциденти на ключов военен пост в Истанбул.

2019 - В Киргизстан парламентът приема закон, позволяващ съдебно преследване на бивши президенти. Промените, гласувани от парламента, правят възможно да бъде търсена отговорност от президента за престъпления, извършени по време на мандата му, след като властта бъде поета от наследника му.

2021 - В Бангладеш при потъване на ферибота "Сабит ал Хасан" след сблъсък с друг по-голям кораб на река Шиталахсия, загиват 26 души. Фериботът е плавал от Нараянгандж (на 20 км от столицата Дака) към съседния окръг Муншигандж.
 
Родени на този ден българи:

проф. Петър Абрашев, юрист и политик (1866-1930).
Един от основоположниците на теорията на гражданското право в България. Работи като съдия в Окръжните съдилища в Разград, Варна, Русе, София (1891-1895). Член е на Прогресивнолибералната партия. Министър на търговията и земеделието (9 март 1902-5 май 1903). Министър на правосъдието (16 март 1911-4 юли 1913). Преподавател (1901-1930) в катедрата по гражданско съдопроизводство в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неин ръководител (1925-1930). Депутат в 12-ото (1902-1903) и в 15-ото Обикновено народно събрание  (1911-1913), в V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911).
 
Борис Грежов, режисьор и сценарист (1889-1968).
Основател на филмовия отдел на фондация "Българско дело" (1940). Автор на рецензии и критики в сп. "Кино" и сп. "Нашето кино", сътрудник на в. "Литературен час". Един от издателите на сп. "Кинопреглед". Заснема редица кинопрегледи в периода 1941-1944 г. Режисьор е на филмите "Момина скала" (1922), "Весела България" (1928), "След пожара над Русия" (1929), "Безкръстни гробове" (1931), "За родината" (1940), "Шушу-мушу" (1941) "Той не умира" (1949) и др.

проф. Любомир Андрейчин, езиковед (1910-1975).
Преподавател (от 1941)  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1952), ръководител на Секцията по съвременен български език (1951-1975) и директор на Института за български език при БАН (1957-1975). Основател, редактор и главен редактор на сп. "Български език" (1951-1975). Автор е на "Основна българска граматика" (1944), "На езиков пост" (1961), "Езикови тревоги" (1973), на много речници и учебници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" трета степен (1970). Удостоен с полското отличие  "Заслужил за полската култура", за активно популяризиране на полската култура и изкуство в България (1972).

Веселин Ханчев, поет, преводач и публицист (1919-1966).
Литературен уредник във в. "Литературен глас" (1938-1943), началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945). Драматург в Софийска народна опера (1949-1951) и в Държавния сатиричен театър в София. Редактор в сп. "Пламък" (1958) и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава, Полша (1962-1964) и Париж, Франция (1964-1966). Автор е на стихосбирките "Стихове в паласките" (1954), "Лирика" (1960), "За да останеш" (1965), на пиесите "Злато", "Отровен гълъб", "Двамата и смъртта",  на нереализирания филмов сценарий "Крали Марко". Превежда поезия от френски и руски език. Лауреат на Димитровска награда (1959, 1962). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963). През 1984 г. в Стара Загора на негово име е учреден Национален младежки конкурс за поезия.

Милчо Радев, лекар, писател и журналист (1925-1995).
Лекар в Профсъюза на миньорите (1955-1958). Редактор на сп. "Здраве" (1962), в. "Литературен фронт" (1964-1970). Главен редактор в Студията за игрални филми към Държавно обединение "Българска кинематография" (1970-1973). Редактор и завеждащ редакция в издателство "Български писател" (1975-1978). Завеждащ отдел в сп. "Съвременник" (1978-1988). Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор е на "По тротоара" (1960), "Събота вечер" (1966), "Скици с молив" (1976), "Верига или паяжина" (1979), "Разумната Моника" (1989) и др.

Димитър Василев, писател и преводач (1926-2001).
Редактор и заместник завеждащ отдел "Поезия" във в. "Литературен фронт" (1972-1980), завеждащ отдел "Поезия" (1980-1988). Заместник главен редактор на сп. "Факел" (1988-1989). Автор е на над 30 книги със стихове и белетристика, сред които "Гълъбец" (повест в стихове, 1954), "Старецът и маймунката" (поема за деца, 1962), "Не всичко отминава" (стихове, 1974), "Щастлива самота" (стихове, 1981) и др. Превежда руски и гръцки поети. Носител на Голямата награда на 6-ия международен конкурс за естрадна песен "Златният Орфей" за текста на песента "Повей ветре" (1970).

Васил Пелтеков, баскетболист и треньор (1932-2020).   
Преподавател и завеждащ сектор "Баскетбол" във Висшия институт за физическа култура "Георги Димитров" (дн. Национална спортна академия "Васил Левски")(1957-1993). Помощник-треньор на женския отбор по баскетбол на България, който печели световната студентска титла на Универсиадата в София през 1961 г. Съдия и комисар "републиканска категория" (1955-1992). В продължение на 25 години е треньор на мъжкия студентски отбор на Националната спортна академия - в А група, Б група и студентското първенство. С отбора на Висшия институт за физическа култура "Георги Димитров" е носител на Купата за спортсменство през 1972 г. Преподавател в университета в Алжир (1979-1982) и дългогодишен член на Треньорския съвет и Комисията за деца и юноши към федерацията по баскетбол. Регионален представител на Федерацията по  баскетбол за район "Витоша" в София (2004-2011). Съавтор на три учебника и на пет самостоятелни методически ръководства по баскетбол.

Пано Николов, адвокат, художник и публицист (1936-2009).

Светослав Пеев, актьор и режисьор (1939-2024).
Актьор в театъра в гр. Толбухин (дн. Добрич) (1964-1967), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1997). Директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1986-август 1989). През 1995 г. основава частна театрална група "Ела". Бил е директор на Централния студентски дом на културата. Дълги години живее в Никозия, Кипър, където е бил актьор, режисьор и театрален педагог. Режисьор в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (2006-2009). Директор на Общински драматичен театър "Невена Коканова" - Дупница (май 2009-декември 2018). Изиграл е над 70 театрални роли, и над 100 телевизионни роли. Участвал е в над 20 филма, сред които "Мъже в командировка", "С деца на море", "Приятели за вечеря", "Изпити по никое време", "Матриархат", "Войната на таралежите", "Баща ми бояджията", "Мисия Лондон" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (24 май 1984). Носител на Национална награда за хумор и сатира "Златен Кукерикон" на името на Георги Калоянчев за цялостно творчество, която връчва Сатиричният театър "Алеко Константинов" (април 2018).

Росен Босев, писател (1946-1988).
Редактор в издателство "Български писател" (1975-1976), заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1979-1981). Директор на издателство "Народна младеж" (1981-1987). Бил е кореспондент на в. "Стършел" в Бургас и във Враца. Автор на сборниците с разкази "Напред през росата" (1973), "Синьо-зелено" (1976), "Небесен дом" (1977), на романа "Портрети на небесни тела" (1979), на новели, пътеписи, сатирична проза. Носител на литературната награда "Южна пролет" на община Хасково (1983), на наградата на Съюза на българските писатели за повести и разкази "Иронична п роза" (май 1986), на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1978).

Станислав Даскалов, политик и дипломат (1952).
Заместник-министър на търговията (март 1991-23 юни 1993). Министър на външните работи (23 юни 1993-17 октомври 1994). Основател заедно с Николай Младенов на фондация "Европейски институт" (м. април 1999), председател на Управителния съвет на фондацията (1999-2001). Представител на България към Европейските общности в Брюксел, Белгия (1 ноември 2001-януари 2007), постоянен представител на Република България към Европейския съюз (януари-1 август 2007). Ръководител на Бюрото за връзка на Съвета за регионално сътрудничество в Брюксел (май 2008-2012).

проф. Пламен Легкоступ, художник и педагог (1959).  
От 1986 г. е преподавател във Великотърновския университет (ВТУ) "Св. св. Кирил и Методий", декан на Педагогическия факултет към университета (1999-17 май 2007). Ректор на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (17 май 2007-1 юни 2015). Председател на Управителния съвет на Института "Конфуций" в университета (28 март 2012-1 юни 2015), от 1 юни 2015 г. е почетен председател и член на Управителния съвет на Института "Конфуций". Общински съветник в община Велико Търново (2003-2011). Има близо 80 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Автор и съавтор е на 8 монографии, над 20 учебници и учебни помагала, на много студии и статии в специализирани издания, дисертационен и хабилитационен труд. Носител на Златен почетен знак на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (30 март 2009). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2013).

Христо Мутафчиев, актьор (1969).
Играл е  в Драматичен театър "Николай Масалитинов" в Пловдив (1994-1995) и  в Малък градски театър "Зад канала". От 20 юни 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България. Участвал е във филмите "Гори, гори огънче" (1994), "Пансион за кучета" (2000), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2007), телевизионните сериали "Под прикритие" (2011-2016), "Ние, нашите и вашите" (2017), "Ягодова луна" (2020) и др. Има и роли в телевизионни филми и продукции, сред които са сериалите "Дунав мост", "Клиника на III етаж", "Огледалото на дявола", "Под прикритие". Носител на наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за главна мъжка роля (2005), на наградата "Аскеер" за водеща мъжка роля (24 май 2021), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството (30 май 2018).

Цветелина Малджанска, оперна певица сопран (1970).
Била е солист на Русенската опера. Пяла е с почти всички български филхармонични оркестри. Гастролира в Италия, Израел, Германия, Бразилия, САЩ, Испания и др. Носител на Първа награда от оперните конкурси "Христо Бръмбаров" (1995) и "Франческо Пауло Нелиа" (Енна, Италия, 1995), на Наградата за най-добър млад музикант на годината на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (1996) и др. Почетен гражданин на Враца (2006).

Деси Кирова (Дейзи Ланг), състезателка по бойни спортове (1972).    
Световен шампион по карате (1995). Европейска шампионка по кикбокс (1994) и световна шампионка по кикбокс (1995). От февруари 1996 г. е в професионалния бокс. Печели европейската титла в професионалния бокс в категория "супер муха" на WIBF (1998), световната титла в професионалния бокс в категория "супер петел" (1999-2002).  Удостоена с наградата "Зала на героите", която се връчва в САЩ за особени заслуги в бойните спортове (21 май 2016). Въведена в Международната зала на боксовата слава на жените (2017).

На този ден са родени и:

Пиер-Пол Прюдон, френски художник (1758-1823).
Представител на класицизма.

Майн Рид (Томас Майн Рид), британски писател (1818-1883).
Автор е на приключенските романи "Белият вожд" (1855), "Квартеронката" (1856), "Оцеола" (1859), "Конникът без глава" (1865) и др.

Пиер Монтьо, френски диригент (1875-1964).
Диригент на Метрополитън Опера (1917-1919). Режисьор на Бостънския симфоничен оркестър (1919-1924). Основател и режисьор на Парижкия симфоничен оркестър (1929-1938). Режисьор на симфоничния оркестър на Сан Франциско (1936-1952). Главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър (1960-1964).

Робърт Шъруд, американски писател, драматург и сценарист (1896-1955).
 
Александър Афиногенов, руски драматург (1904-1941).
Автор е на пиесите "Чудак" (1930), "Страх" (1931), "Машенка" (1941) и др. Загива при хитлеристка бомбардировка над Москва по време на Втората световна война (1939-1945).

Сигизмунд Кац, съветски композитор (1908-1984).
Автор е на операта "Капитанската дъщеря" по Александър Пушкин (1941), оперетите "Взаимна любов" (1940), "Южна нощ" (1948), на музика за спектакли и филми и др. Народен артист на РСФСР (1980).

Юрий Герман, руски писател, драматург и публицист (1910-1967).

Маргьорит Дюрас (ист. име Маргьорит Жермен Мари Донадийо), френска писателка, драматург и сценарист (1914-1996).
Представителка на течението "нов роман" в литературата. Авторка е на "Цели дни по дърветата" (1954), "Модерато кантабиле" (1958), "Десет и половина вечерта едно лято" (1960), "Следобедът на господин Андесмас" (1960), "Вицеконсулът" (1965), "Английската любовница" (1967), "С отворени очи" (1980), "Любовникът" (1984), "Сини очи, черни коси" (1986), "Писането" (1993) и др. Автор е на сценария на филма "Хирошима, моя любов" (1959). Носителка на френската литературна награда "Гонкур" за 1984 г. за романа "Любовникът", който написва на 70-годишна възраст.

Ерик Ромер (ист. име Жан-Мари Морис Шерер), френски режисьор и сценарист (1920-2010).
Един от най-значимите творци от течението "нова вълна" във френското кино. Главен редактор на сп. ""Каиер дю Синема" (1957-1963). Режисьор е на филмите "Сезонни приказки" (1990,1992,1996,1998), "Англичанката и херцогът" (2001), "Любовта на Астреа и Селадон" (2007) и др. Носител е на наградата "Златен лъв" (1986,2001).

Елмър Бърнстайн, американски композитор (1922-2004).
В продължение на повече от 50 години той композира филмова музика. Композирал е музиката към филмите "Десетте божи заповеди", "Великолепната седморка", "Хавай", "Далеч от Рая", "Този див, див запад" и др. Композициите му донасят 14 номинации за наградата "Оскар", от които печели  награда "Оскар" за музиката към филма "Thoroughly Modern Milly" (1967).

Питър Вон, британски актьор (1923-2016).
В над 70-годишната си кариера в киното и театъра той е участвал в повече от 70 сериала и филма, сред които  "Сламени кучета" (1971), "Момичето на френския лейтенант" (1981),"Бразилия" (1985), , "Остатъкът от деня" (1993), "Идеалният мъж" (1999), "Майката" (2003), "Животът и смъртта на Питър Селърс" (2004), "Игра на тронове" (2011-2015) и др.

Мая Анджелоу (ист. име Маргерит Джонсън), американска поетеса, писателка, актриса и общественичка (1928-2014).
Авторка е на седем автобиографии, пет книги с очерци, редица пиеси, сценарии за телевизията и киното, книги за деца, готварски книги и др. Станала известна, благодарение на автобиографичната си книга "Знам защо пее птица в клетка" (1969), с която става първата афроамериканка, автор на бестселър. Първата чернокожа жена режисьор в Холивуд, играла в киното, театъра и в телевизията. Носител е на десетки награди и над 30 почетни степени. Пожизнен професор по филология в университета в Уейк Форест, Северна Каролина.

Андрей Тарковски, съветски режисьор и сценарист (1932-1986).
Режисьор е на филмите "Соларис" (1972), "Огледалото" (1975) "Сталкер" (1980) и др. Народен артист на РСФСР (1980).

Антъни Пъркинс, американски актьор (1932-1992).
Участвал е във филмите "Актрисата" (1953), "Тенекиената звезда" (1957), "На брега" (1959), "Психо" (1960), "Процесът" (1962), "Параграф-22" (1970), "Животът и времената на съдията Рой Бийн" (1972), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Психо 2" (1983), "Психо 3" (1986), "Психо 4: Началото" (1990). Носител на награда "Златен глобус" (1957). Удостоен е с две звезди на холивудската Алея на славата (1960).

Абдуллах Йоджалан, турски политик (1948).
Основател и водач на сепаратистката Кюрдската работническа партия (27 ноември 1978). На 15 февруари 1999 г. Йоджалан е арестуван в Найроби, Кения и е прехвърлен в затвор в Турция. На 28 април 1999 г. започва съдебен процес срещу него по обвинение в държавна измяна. На 29 юни 1999 г. е осъден на смърт. На 3 октомври 2002 г. смъртната присъда е отменена и е заменена с доживотен затвор без право на обжалване, която той излежава в затвор на о. Имралъ в Мраморно море, близо до Истанбул, Турция.

Хун Сен, камбоджански политик (1951).
Министър на външните работи (29 декември 1987-23 септември 1990). Втори министър-председател (21 септември 1993-30 ноември 1998). Министър-председател на Камбоджа (14 януари 1985-4 юни 1993; и от 13 ноември 1998). От 20 юни 2015 г. е председател на Камбоджанската народна партия.

Гари Мур, британски музикант (1952-2011).
Китарист на рокгрупата "Тин Лизи" (1974-1977, 1978-1979).

Мария Мендиола, испанска певица (1952-2021). 
През 1977 г. създава дуета "Бакара" заедно с испанската певица Майте Матеос. Първият им сингъл "Yes Sir, I Can Boogie" оглавява класациите на 10 европейски държави през 1977 г. и се превръща в диско класика. От него са продадени над 16 млн. копия. В средата на 80-те години на 20-и век Мария Мендиола и Майте Матеос се разделят и създават свои версии на "Бакара".

Вишай Шривадханапрабха, тайландски бизнесмен (1958-2018).
През 2010 г. купува контролния пакет акции на английския футболен клуб "Лестър". Загива при катастрофа с личния си хеликоптер на 27 октомври 2018 г.

Марк Кирхнер, немски състезател по биатлон (1970).
Трикратен олимпийски шампион през 1992 г. в Албервил, Франция (спринт и щафета) и през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия (щафета). От Олимпийските игри печели през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, печели и и един сребърен медал (индивидуално). От световни първенства печели седем златни медала, един сребърен медал и два бронзови медала.

Джеръм Деймън, международен футболен съдия от Република Южна Африка (1972).

Лорис Капироси, италиански състезател по мотоциклетизъм (1973).
Световен шампион по Мото GP, в клас до 250 куб. см през 1998 г.

Емерсон (Емерсон Ферейра да Роза), бразилски футболист (1976).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция. С "Милан" (Италия) печели Суперкупата на УЕФА (2007).

Хийт Леджър, австралийски актьор (1979-2008).
Участвал е във филмите "10 неща, които мразя у теб" (1999), "Патриотът" (2000), "Бандата на Кели" (2003), "Братя Грим" (2005), "Планината Броукбек" (2005), "Черният рицар" (2008), "Сделката на доктор Парнас" (2009) и др. Умира на 22 януари 2008 г. в резултат на остра интоксикация, предизвикана от съчетаване на шест вида лекарства - антидепресанти и приспивателни. Носител посмъртно на награда "Оскар" за най-добър актьор за поддържаща роля (2008) за ролята на Жокера от филма "Тъмният рицар", на "Златен глобус" за най-добър актьор за поддържаща роля (2009) и на  наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) за най-добър актьор за поддържаща роля (2009).

Сами Кедира, немски футболист (1987).

Манабу Сайто, японски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Джон Нейпиър, шотландски математик (1550-1617).
Създал логаритмите.

Карло Гоци, италиански писател и драматург (1720-1806).
Автор е на пиесите "Любовта към трите портокала" (1761), "Царят елен" (1762), "Красива птичка с цвят зелен" (1765) и др.

Оливър Голдсмит, британски писател, драматург и поет (1730-1774).

Уилям Хенри Харисън, американски политик (1773-1841).
Девети президент на САЩ (4 март 1841-4 април 1841). Той умира в Белия дом един месец след встъпването си в длъжност.

Фило Ремингтън, американски предприемач (1816-1889).
Ръководи семейната фирма за производство на оръжия "Ремингтън" по време на Гражданската война (1861-1865). През 1876 г. въвежда производството на пишещи машини "Ремингтън".

Аугуст Тисен, немски предприемач (1842-1926).
Основател на заводите "Тисен" (1881), който от март 1999 г. носят името "Тисен-Круп", след като се сливат с концерна "Круп".

Карл Бенц, немски инженер и изобретател (1844-1929).
Един от основоположниците на автомобилостроенето. На 29 януари 1886 г. получава патент за изобретения от него автомобил с бензинов двигател - триколесният Бенц моторваген, който е първият автомобил в света. Представен е в Манхайм, Германия, на 3 юли 1886 г.

Андре Мишлен, френски индустриалец (1853-1931).
Заедно с братята си Мишлен и Едуар поставят основите на  компанията за производство на автомобилни гуми "Мишлен" (1889), след като Едуар Мишлен  поема създадения през 1832 г. завод за производство на земеделска техника в Клермон Феран от Аристид Барбие и Едуар Дабре.

Вилхелм Оствалд, немски физик, химик и философ от латвийски произход (1853-1932).
Носител на Нобелова награда за химия за 1909 г. като признание за работите му в областта на катализата и за изследването на основните принципи на управляване на химичното равновесие и скоростта на химичните реакции. Развива енергетизма - философско учение за енергията като начало на Вселената, според което материята е форма на проявление на енергията.

Джордж Чедуик, американски композитор, диригент и музикален педагог (1854-1931).
Един от основоположниците на американската композиторска школа (1877-1897).

Стоян Брънчев, български лесовъд (1864-1940).
Основоположник на горското управление и горската администрация, един от основателите на горския периодичен печат. Основател и пръв редактор на сп. "Лесовъдска сбирка" (1899-1912). Дописен член (от 1898) и действителен член (от 1900) на Българското книжовно дружество. Заема отговорни длъжности в Министерството на земеделието (1803-1913) и в други ведомства (1913-1933). Автор е на "Ръководство по лесоустройство" (1896), "Популярно лесоустройство"(1910), "Горите и горското стопанство в България 1879-1912" (1918) и др.

Глория Суонсън, американска актриса, певица и продуцент (1899-1983).
Една от звездите на нямото кино. Снимала се е в над 70 филма, сред които "Новата му работа" (1915) - филм на Чарли Чаплин, "Заза" (1923), "Сади Томпсън" (1928), "Кралица Кели" (1929), "Бракониерът" (1929), "Булевардът на залеза" (1950) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" (1951). Отличена е със звезда в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960).

акад. Олег Антонов, съветски авиоконструктор (1906-1984).
Създател на първия известен модел самолет Ан-2, който започва да се произвежда през 1946 г. Под негово ръководство в периода 1967-1984 г. са констуирани Ан-22 "Антей", който и до днес си остава най-големия турбо-витлов самолет, и "по-малкият му брат" Ан-124 "Руслан" (1975). Носител на Държавна награда на СССР (1952), на Ленинска награда (1968), на орден "Ленин" (1957, 1966, 1975), Герой на социалистическия труд (1966).

Макс Фриш, швейцарски писател (1911-1991).
Автор е на романите "Юрг Райнхарт" (1934), "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" (1957), "Ще се нарека Гантенбайн" (1964) и др.

Джабар Расулов, съветски политик (1913-1982).
Председател на Съвета на министрите на Таджикска ССР (август 1946-март 1955). Заместник-министър на селското стопанство на СССР (1955-1958). Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Таджикска ССР (12 април 1961-4 април 1982).

Владимир Солоухин, руски поет и писател (1924-1997).
Смятан за родоначалник на т. нар. селска проза. Автор е на над 30 творби, сред които най-известен е автобиографичният му роман "Присъдата". Написал е и "Изгледи от Виетнам", "Славянска тетрадка", "Писма от Руския музей" и др.

Борис Арабов, български актьор (1925-1984).
Говорител в Радио София (1946-1952) и в Радио Москва (1952-1955). Играл е в Пернишкия театър (1956-1958) и от 1959 г. в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"). Участвал е във филмите "Първи урок" (1960), "Калоян" (1963), "Ивайло" (1964), "Вула" (1965), "Най-дългата нощ" (1967), "Иконостасът" (1969), "Галилео Галилей" (1969), "Танго" (1969), "Скорпион срещу дъга" (1969), "Откраднатият влак" (1971), "Четиримата от вагона" (1971), "Иван Кондарев" (1974), "Хан Аспарух" (1981), "Вибрации" (1984), "Опасен чар" (1984) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1969).

Мартин Лутър Кинг, американски баптистки пастор и ръководител на движението за граждански права на чернокожите в САЩ (1929-1968).
На 28 август 1963 г. във Вашингтон  пред паметника на президента Ейбрахам Линкълн пред 200 000 чернокожи американци, стекли се в организирания от него поход до Вашингтон, наричан още "Марш за работни места и свобода" Мартин Лутър Кинг произнася своята реч "Имам една мечта". В речта си той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. Носител на Нобелова награда за мир за 1964 г. Убит е в Мемфис, щат Тенеси, на 4 април 1968 г.

Георгий Данелия, съветски режисьор от грузински произход (1930-2019).
Става известен с лиричната си комедия "Аз крача из Москва" (1963). Сред другите му по-известни филми са "Афоня" (1975), "Мимино" (1977), "Есенен маратон" (1979), "Кин-дза-дза" (1986), "Настя" (1993).

проф. Костадин Ганчев, български икономист и педагог (1932-2007).
Специалист по икономика на селското стопанство. От 1972 г. е преподавател във Висшия селскостопански институт в София. Автор e на над 110 публикации и на книги.

Робърт Мъндел, канадски икономист, специалист по въпросите на глобалната парична политика (1932-2021).
Разработва един от първите планове за единна европейска валута. Носител на Нобелова награда за икономика за 1999 г. за анализа му на паричната и фискалната политика при различни системи на обменни курсове и за теорията му за оптималните парични пространства (част от първоначалните дискусии по прилагането на Европейския икономически и валутен съюз).

Ради Неделчев, български художник наивист (1938-2022).
Работи в областта на композицията и портрета. От 1965 г. участва в общи и самостоятелни изложби в България и чужбина, представен е и в колекцията на музея "Анри Русо" в Париж. Един от създателите на групата на художниците в Разград, инициатор е на националната изложба "Лудогорие". Носител на втора награда от световната изложба на наивистите в град Морж, Швейцария (1971). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

проф. Василка Герасимова-Томова, български историк епиграф (1940-2011).
От 1964 г. е асистент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Асистент, главен асистент, доцент в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) (1976-2005), секретар на секцията за нумизматика и епиграфика в института (1976-1983) и неин ръководител (1993-2005). Преподавател в Нов български университет (1993-2008). Уредник на фонд "Антични каменни паметници" (1975-2003). Директор на Археологическия музей (1991). Автор е на 160 научни статии, студии и монографични трудове. Носител на Хердерова награда за 1993 г.

Клод Милер, френски режисьор, сценарист и продуцент (1942-2012).
Режисьор е на филмите "Заподозрян" (1981), "Малката крадла" (1988), "Малката Лили" (2003), "Тайна" (2007), "Вижте как танцуват" (2011) и др. Носител на специална награда на журито на кинофестивала в Кан (1998) за филма си "Зимна ваканция".

Роджър Ибърт, американски кинокритик (1942-2013).
Първият кинокритик, носител на наградата "Пулицър" (1975). Първият кинокритик със своя звезда на "Алеята на славата" (2005) в Холивуд. Определен от списание "Форбс" като "най-влиятелният кинокритик в САЩ" (2007).

Георги Христакиев (Хери), български футболист (1944-2016).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), "Берое" (Стара Загора), "Чепинец" (Велинград), "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (София), ЖСК Славия (София) и "Локомотив" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 14 мача. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико, с националния отбор по футбол.

Рей Уилкинс, английски футболист и треньор (1956-2018).
/МГ/