След Освобождението на България София е обявена за столица на 22 март (стар стил), 3 април (нов стил) след единодушното гласуване от депутатите в Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879) във Велико Търново.
Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за икономически растеж. Предложението е подкрепено от депутата Драган Цанков, който по време на дебатите в Учредителното събрание казва: „Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза”. Когато София става столица, в града има 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според първото официално преброяване на столичани през 1880 г. жителите на София са 20 856.
Гербът на София е одобрен на 29 март 1900 г. от Софийското градско общинско управление, който е по проект на художника Харалампи Тачев. Създаден е по повод участието на България в Световното изложение в Париж. През 1900 г. на 24 април с Указ 115 на княз Фердинанд е утвърден, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
В бюлетин „Вътрешна информация” на БТА откриваме как София чества своята 100- годишнина:
Новите носители на „Наградата на София“
София, 2 април 1979 г. /БТА/ В навечерието на стогодишнината от обявяване на София за столица на България днес бяха обявени новите носители на „Наградата на София“. Тя се присъжда от изпълнителният комитет на Столичния общински народен съвет за ярки произведения на литературата и изкуството на софийска и съвременна тема и за високохудожествени изпълнителски прояви.
В областта на литературата наградата е дадена на Крум Пенев за поезия – стиховете му за София „Пълноводие“, на Антон Антонов – Тонич – за романа „Улица на гнева“ и на Стефан Мокрев – за сборника с разкази „Пасаж Свети Никола“ – за белетристика.
В областта на театъра заслужилата артистка Славка Славова и народната артистката Таня Масалитинова получават наградата за ролите им в пиесата „Бягство“ от Михаил Величков, постановка в Театър 199.
Наградата на София в областта на музикалното творчество е присъдена на з. а. Жул Леви за операта „Неда“, а за музикално-изпълнителско изкуство – на Софийската държавна филхармония.
Народният художник Величко Минеков получава наградата в раздела за пластични изкуства – за юбилейната му скулптурна изложба.
Балетът при Националният академичен театър за опера и балет получава наградата в областта на танцовото изкуство.
Игралният филм „Пантелей“ на режисьора з. а. Георги Стоянов, оператора Радослав Спасов и актьора Павел Попандов е новият носител на „Наградата на София“ за киноизкуство. (…)
***
София- 100 години столица на България
Учредява се официално знаме на София
София, 3 април 1979 г. /БТА/ Държавният съвет издал указ за учредяване на официално знаме на град София във връзка със сто годишната от обявяването на столица на България. Знамето се връчва на Столичният общински народен съвет в негово лице на трудещите се от София за техните големи заслуги в развитието на столичния град като национален, политически, административен, стопански, културен и научен център на Народна Република България.
***
100 години София – столица
София, 3 април 1979 г. /БТА/ Продължава поредицата от инициативи, свързани със 100-годишнината от обявяването на София за столица, които преминават под патронажа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков.
В днешния празничен ден столичани с радост и удовлетвореност посрещнаха решението на Държавния съвет за награждаване на града с орден „ Георги Димитров“ във връзка с неговата годишнина като столица и за големия му принос като политически, административен и културен център в развитието на страната и заслугите му в строителството на социализма.
По същия подов се учредява и официално знаме на София, което ще бъде връчено на Столичния общински съвет и в негово лице на трудещите се от София за техните големи заслуги в развитието на града.
Важно събитие е решението на Бюрото на Министерски съвет за определяне на 3 април – деня, в който София е обявена за столица на България – за Ден на София.
След като вчера тържествено бяха открити и влязоха в редовна експлоатация 36 обекта на промишленото, културно-битовото, жилищното и благоустройственото строителство, днес в София бяха открити две изложби.
В залата на Националния археологически музей бе открита документална фотоизложба „София- сто години столица на България“, уредена от Софийския градски комитет на БКП и Столичния общински народен съвет. Няколкостотин фототабла показват израстването на града от дълбока древност до днес, когато в условията на строящото се развива социалистическо общество столичната промишленост, селско стопанство, транспорт, строителство, градоустройство и архитектура, култура, спорт и образование достигат своя разцвет.
Централни теми на експозицията са постоянната грижа за човека – смисъл и съдържание на партийната политика и непрекъснатото утвърждаване на социалистическия начин на живот.
Една от залите на художествената галерия на улица „Шипка“ събра тази вечер творбите на няколко поколения живописци и графици, запечатали миговете от живота на града, в ретроспективната изложба живопис и графика се представят Юли Минчев, Ана Крамер, Любомир Стоев, Румен Гашаров, Рада Поптошева и десетки други.
От архива на БТА публикуваме и честването на 105-ата годишнина на София:
Днешният и утрешният ден на столицата
Тържествено събрание по случай Деня на София
София, 3 април 1984 г. /БТА/ Българската столица празнува своя 105-ти рожден ден. Обликът ѝ се определя от сътвореното. (…)
Горди от постигнатото, готови да дадат своя труд, ум и знания за разцвета на столицата и на социалистическото ни отечество, в народния дворец на културата „Людмила Живкова” днес се събраха знатни хора на труда, изтъкнати общественици и културни дейци , много граждани. Тук бяха другарите Тодор Божинов и Стоян Михайлов, завеждащи отдели на ЦК на БКП, министри, ръководители на обществено-политически и масови организации.
Тържественото събрание по случай Деня на София - трети април, бе открито от първия секретар на софийския градски комитет на БКП Георги Георгиев.
Дългосрочната програма на партията за подобряване на качеството поставя пред всички нас нови задачи за днешния и утрешния ден на София, подчерта в словото си председателят на ИК на СНС Петър Междуречки. (…)
(…) Всяка година на този ден Столичният народен съвет оповестява новите носители на „наградата на София“. (…)
Изпълнителният комитет на Столичния народен съвет присъжда наградите на София за 1983 година както следва: за литература - Николай Христозов - за книгата му „Гарнизонното стрелбище“; за музикално творчество - Красимир Кюркчийски - за музиката на балета „козият рог“; за изобразително изкуство - Иван Кьосев - за илюстрациите му към книгата „моята кода и древна родина“; за театрално изкуство - колектива, реализирал спектакъла „Римска баня“ от Станислав Стратиев, постановка на Нейчо Попов с повече от 350 представления в продължение на 10 години на сцената на Държавния сатиричен театър; за киноизкуство - Адела Пеева - режисьор на късометражния филм „Металурзи“; за архитектура - колектива с ръководител арх. Богдан Томалевски - за проектиране на сградата на Министерството на външните работи; за журналистика – редакцията на в. „Труд“ - за активно разработване и отразяване проблемите на столицата. (…)
