site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 април в историята

2 април 2024 г., вторник, 14-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Тит Чудотворец. Св. мчци Амфиан  и  Едесий.

По света се отбелязва:

Международният ден на детската книга. Отбелязва се от 1967 г. по инициатива на Международния съвет на книгите за млади хора (IBBY), за да вдъхнови любов към четенето и да привлече вниманието на международната общност към детските книги. Годишнина от рождението на датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875). Всяка година различна национална секция на Международния съвет на книгите за младите хора е международен спонсор на деня, като избира темата и кани изтъкнат автор от страната домакин да напише послание до децата по света, както и илюстратор, който да изработи плакат. През 2024 г. спонсор е Япония, a темата на деня е: "Да прекосим  моретата на крилата на въображението“, като акцентът е да се насърчи въображението на децата за постигане на взаимно разбирателство и толерантност.

Световният ден за информираност по проблемите на аутизма. Отбелязва се от 2008 г. съгласно резолюция A/RES/62/139 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., с цел да се повиши информираността на международната общност по проблемите на хората, страдащи от нарушения в развитието, както и да се насърчи ранната диагностика и интервенция при деца с аутизъм.

На този ден в България:

1861 - Архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен в Рим за архиепископ на българската униатска църква в Цариград.

1924 - Върховният касационен съд обявява извън закона Българската комунистическа партия (тесни социалисти), Партията на труда, Българския комунистически младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) и работническата кооперация "Освобождение" въз основа на Закона за защита на държавата, приет на 4 януари 1924 г. Законът забранява организациите, целящи насилствено завземане на властта.

1935 - Излиза бр. 1 на в. "Българска книга" - литературен седмичник под редакцията на Александър Гиргинов. Последният брой излиза на 22 януари 1936 г.

1947 - С Определение 949 от 2 април 1947 г. Софийският областен съд регистрира Централния кооперативен съюз под наименованието Централен кооперативен съюз - Коопцентър. На 18 декември 1946 г. управителните съвети на кооперативните съюзи и централи провеждат заседания, на които избират делегати за учредяване на единен кооперативен съюз. На 20 декември 1946 г. се провежда пленарно събрание на делегатите на 15 съюзи и централи, на което e прието решение за обединяване на тези организации в едно кооперативно сдружение с ограничена отговорност под наименованието Централен кооперативен съюз. До 1944 г. в страната съществуват множество кооперации и съюзи, а първата българска кооперация е създадена на 26 октомври 1890 г. в с. Мирково, Софийска област - "Мирковско заемодавно, спестовно и земеделческо дружество "Орало" по инициатива на Тодор Влайков и Тодор Йончев.

1956 - В София е открит пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), т. нар. Априлски пленум. На пленума, който продължава до 6 април, е приета резолюция по доклада на Политбюро, изнесен от първия секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков за работата и решенията на 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз и поуките от него за БКП. Пленумът задължава Политбюро на ЦК да вземе мерки за всестранно развитие на народното стопанство и за засилване ролята на материалните стимули, за подем в развитието на селското стопанство, за ускорена индустриализация на страната, за увеличаване на националния доход и за повишаване жизненото равнище на народа. Приети са решения за ликвидиране на култа към личността и свързаните с него вредни последици. Освобождава Вълко Червенков от поста председател на Министерския съвет. За първи секретар на ЦК на БКП е утвърден Тодор Живков, а за министър-председател Антон Югов.

1991 - Учредена е "Българска пощенска банка" АД (дн. Пощенска банка). Банката е създадена изцяло с държавно участие, като акционери са Комитетът по съобщения и информатика, "Пощи и далекосъобщения" и НДК. Приватизирана е на 9 ноември 1998 г. от американската животозастрахователна компания "АЛИКО" (член на "Ай Ей Джи") и гръцкия частен "Финансов инвеститорски холдинг", собственост на "И Еф Джи Банк Груп", чрез смесената компания "АЛИКО/Си И Ейдж балкан холдинг", която придобива 78.23 процента от капитала на банката. През ноември 2007 г. "Българска пощенска банка" и "ДЗИ банк" се сливат в Пощенска банка с юридическо име "Юробанк И Еф Джи България" (от 2013 г. "Юробанк България" АД).

1993 - Червените кхмери нападат кантона Пум Перек в Камбоджа, който е  охраняван от български военнослужещи, участващи в мироопазващата операция Временна власт на ООН в Камбоджа (ЮНТАК). При нападението загиват трима българи от трети взвод на IV пехотна рота - младши сержант Цветомир Петков, редник Петър Байчев и редник Атанас Радев. Трима военнослужещи са ранени. За периода на участие на българския контингент в  ЮНТАК от май 1992 г. до септември 1993 г. загиват 10 души.

1999 - След реставрация е открит подлезът до президентството в София, в който се намира източната порта на Сердика. Археологическите находки са част от цялостното архитектурно оформление на подлеза. За първи път подлезът е открит на 30 май 1970 г.

2003 - Създаден е дискусионен клуб "6-ти април" от група народни представители в рамките на Парламентарната група на НДСВ. На 8 април 2003 г. е преименуван в "Новото време".

2004 - На 2 април 2004 г. с тържествена церемония в централата на Организацията на Северноатлантическия договор в Брюксел, Белгия, са издигнати националните знамена на новоприетите в НАТО седем държави от Централна и Източна Европа - България, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Словакия и Словения издигат знамената. На 29 март 2004 г. във Вашингтон, САЩ, министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчва на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл документът за присъединяване на България към НАТО. Преди това на 18 март 2004 г. Народното събрание на България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.

2007 - Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев и постоянният координатор на ООН за България Нийл Буне подписват договор, с който камарата става част от Глобалния договор на ООН. По този начин организацията влиза в регистъра от участници в най-голямата в света инициатива за корпоративна отговорност.

2007 - Започва излъчвания радио "The voice".

2008 - В Гранд хотел "София" е представена първата енциклопедия за бизнес марки "Superbrands", която представя историята и пътя към успеха на 52 от най-силните бизнес марки в България. Петстотин български и световни марки и компании са включени за енциклопедията.

2011 - В София е свикан вторият редовен конгрес на партия Българска нова демокрация. Николай Свинаров се оттегля от председателския пост, а за нов председател е избран Васимир Радулов.

2012 - Софийският градски съд признава за виновни петима от осемте подсъдими по процеса срещу групата за отвличания, заловена при операция "Наглите". Прокопи Прокопиев, Ивайло Евтимов и Даниел Димитров получават по 18 години затвор. Любомир Димитров е осъден на 15 години, а Радослав Лебешковски на една година условно. Братът на Радослав - Митко Лебешковски е оправдан. За невинни са признати още Павел Петков и Цветозар Славчев.

2013 - Четирите национално представителни работодателски организации - Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Асоциацията на индустриалния капитал в България напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество заради несъгласие с последните промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.

2014 - Националната агенция за приходите в Силистра продава чрез търг с тайно наддаване завод "Винпром" в града за 1 047 300 лв. Търгът е организиран от публичните изпълнители на приходната агенция заради данъчни и осигурителни задължения на досегашния собственик. Продадени са 25 декара земя с 11 сгради, чието предназначение е било за производствени и административни нужди.

2015 - Министър-председателят Бойко Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова откриват новопостроената отсечка на метрото от бул. "Цариградско шосе" до летище "София". Участъкът е част от етап III на "Проект за разширение на метрото в София", включен в оперативна програма "Транспорт" (2007-2013) с финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и местно съфинансиране.

2018 - От пресцентъра на Министерството на културата съобщават, че от Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО в писмо до министъра на културата Боил Банов са обявили, че кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол е включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. Епископската базилика в Пловдив е сред най-впечатляващите паметниците по българските земи от Римската епоха.

2019 - Осми хранителен продукт от България е включен от Европейската комисия в списъка със защитени наименования за произход на Европейския съюз - това е Странджанският манов мед. Продуктът "Странджански манов мед", наричан още "Maнов мед от Странджа", е с тъмнокафяв цвят и се добива в района на Странджа, който е част от мрежата от защитени зони в ЕС "Натура 2000". На официална церемония в Брюксел, Белгия на 3 април 2019 г. еврокомисарите по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел и за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган връчват на Манол Тодоров от сдружението, подало заявлението за регистрация, сертификат за вписването на "Странджански манов мед" в регистъра на Защитените наименования за произход.

2020 - В София министърът на здравеопазването Кирил Ананиев подписва договор с обединение ДЗЗД "Детско здраве" за извършване на проектиране, строителство и авторски надзор на Национална многопрофилна детска болница в София. Общата стойност на договора е 77 839 442.89 лв. без ДДС.

2021 - От Административния съд в Кюстендил съобщават, че през 2020 г. 18 дела по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, участници по които са общините Кюстендил и Дупница, са били образувани в Административния съд в Кюстендил. Върховният административен съд е постановил съдебен акт по шест дела, от които по три дела е потвърдил решенията на Административния съд в Кюстендил, по две дела е отменил частично решенията, а едно е отменил изцяло.

На този ден по света:

1792 - Конгресът (парламентът) на САЩ приема закон, съгласно който доларът става основна парична единица в страната и се създава Монетният двор във Филаделфия. За първи директор на Монетния двор е назначен американският учен Дейвид Ритенхауз.

1843 - Немският композитор Феликс Менделсон Бартолди основава в Лайпциг първата консерватория в Германия. От 10 април 1992 г. се преименува на Академия за музика и театър "Феликс Менделсон Бартолди".

1917 - Основан е "Лилестрьом", норвежки футболен клуб.

1918 - Излиза бр. 1 на в. "Петроградска правда" - печатен орган на Централния и Петроградския комитет на Руската комунистическа партия (болшевики). Днес е в. "Ленинградска правда".

1968 - Премиера във Вашингтон, САЩ, на филма на американския режисьор Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея". Стенли Кубрик създава сценария на филма заедно с британския писател фантаст Артър Кларк.

1982 - Начало на конфликта между Аржентина и Великобритания за Фолклендските острови, т. нар. Фолклендска война. На 2 април 1982 г. на островите, които са британско владение от 2 януари 1833 г., е осъществен десант на около 3000 аржентински морски пехотинци под кодовото име "Росарио". След десанта Великобритания скъсва дипломатическите си отношения с Аржентина. Опитите на ООН, САЩ и Перу за мирно уреждане на конфликта са безуспешни. За да си върне контрола над островите Великобритания използва авиация и флот, в резултат на което на 14 юни 1982 г. аржентинските войски капитулират. В конфликта, продължил 74 дни, загиват около 650 аржентински и 250 британски военни. Фолклендските острови остават владение на Великобритания, а двете стани възстановят дипломатическите си отношения на 15 февруари 1990 г.

1997 - В Москва, Русия, президентите на Беларус и Русия Александър Лукашенко и Борис Елцин подписват договор за съюз между двете страни. По силата на договора Общността между Русия и Беларус се преобразува в съюз, в който всяка страна членка запазва своя държавен суверенитет, независимост и териториална цялост, своята конституция, държавно знаме, герб и другите атрибути на държавност. Общността е създадена с договор, подписан на 2 април 1996 г. в Москва, Русия, от президентите Александър Лукашенко и Борис Елцин, в сила от 29 август 1996 г. Новият съюз цели укрепване на сътрудничеството между двете държави във всички области, включително военната, и стабилно социално-икономическо развитие на страните членки на основата на пазарното стопанство. На 23 май 1997 г. Александър Лукашенко и Борис Елцин подписват устава на съюза между Беларус и Русия. На 8 декември 1999 г. президентите на Русия и Беларус Борис Елцин и Александър Лукашенко подписват Договора за създаването на Съюзната държава Русия и Беларус, в сила от 26 януари 2000 г.

2001 - В Истанбул, Турция, е подписано споразумение за създаване на Военноморската групировка за оперативно сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР) от представители на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Дейността на групировката включва спасяване на претърпели бедствие морски съдове, както и съвместни противоминни, хуманитарни и екологически операции.

2005 - В Ню Йорк, САЩ, е приета Международна конвенция за предотвратяване на актове на ядрен тероризъм, подготвена от Комисията на ООН за изготвяне на проектодокументи. Конвенцията е 13-ата международна конвенция за борба с тероризма и първата след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ.

2009 - В Севиля, Испания, е пусната в движение първата от четири планирани линии на метрото, която е с дължина 18 км и свързва северозападната част на Севиля с югоизточната. Освен в Севиля метро има и в Мадрид, Барселона, Валенсия, Билбао и Палма де Майорка.

2010 - В Япония депутатът от Либерално-демократическа партия Масатоши Вакабаяши е принуден да се оттегли от поста си, след като в дисциплинарната комисия на парламента е представена снимка, на която се вижда как той натиска чужд бутон за гласуване при 10 гласувания, проведени за деня. Системата за електронно гласуване е въведена в японския парламент през 1998 г. Оттогава това е първият регистриран случай на депутат, нарушил правилата за гласуването.

2012 - Президентът на Унгария Пал Шмит подава оставка, приета същия ден от парламента с 338 гласа "за", 5 "против" и 6 "въздържали се", след като на 29 март 2012 г. докторантският съвет на университета "Земелвайс" отнема докторската титла на президента на Унгария Пал Шмит заради плагиатство.

2012 - В Истанбул, Турция, на 91 години умира Неслишах Султан, най-старата потомка на османската династия. Тя е правнучка на последния османски султан Мехмед Шести, управлявал от 1918 г. до 1922 г., и е последният член на династията. Родена е през 1921 г. по време на османското управление, след което през 1922 г. империята се разпада и Мустафа Кемал Ататюрк формира турската република.

2013 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема първия Международен договор за търговия с оръжия. Договорът въвежда общи стандарти за търговия с конвенционалните оръжия, от стрелковите оръжия до бойни кораби и танкове. В подкрепа на документа гласуват 154 страни, против са само три (Иран, Сирия и КНДР). Двайсет и три страни, сред които Русия, се въздържат.

2015 - Във водите на Охотско море край бреговете на Камчатка се разбива траулерът "Далний восток" ("Далечен изток") загиват 54 души, 63 души са спасени. Сред 132-членния екипаж има 76 граждани на Русия, 42 на Мианма, петима на Вануату, четирима на Украйна и трима на Латвия.

2017 - В Армения са произведени парламентарни избори, които са първите след конституционните промени, приети след референдум на 6 декември 2015 г., според които Армения преминава от президентска към парламентарна форма на управление. За участие в изборите са регистрирани 5 партии и 4 предизборни коалиции, регистрираните кандидати са 1461 души. Прагът за парламентарно представителство е 5 на сто за партия и 7 на сто за коалиция. Избирателната активност е 60,86 на сто. Управляващата Републиканска партия на Армения, чийто председател е настоящият президент на страната Серж Саркисян, печели 49,15 на сто от гласовете на избирателите, опозиционната коалиция "Царукян", оглавявана от бизнесмена Гагик Царукян, печели 27,37 на сто от гласовете, опозиционната коалиция "Елк" ("Изход") получава 7,78 на сто от гласовете и Арменската революционна федерация "Дашнакцутюн" получава 6,58 на сто от гласовете.

2018 - На 81-годишна възраст в клиника в Йоханесбург след дълго боледуване умира бившата съпруга на Нелсън Мандела - Уини Мандела. Уини Мадикизела-Мандела е една от иконите на борбата срещу апартейда. Тя е вдъхновителка на борбата срещу апартейда през 27-те години, през които Нелсън Мандела е в затвора.

2021 - При дерайлиране на влак в тунел в Източен Тайван загиват 51 души, а над 150 са ранени. Влакът, пътуващ от Тайпе за източния окръг Тайтун, се сблъсква в автокран и дерайлира. По данни на управлението на тайванските железници над мястото на катастрофата са били извършвани строителни дейности. Локомотивът на влака с осем вагона, превозващ 492 пътници, е ударил автокрана малко преди да влезе в тунел. Катастрофата е най-тежката железопътна злополука в Тайван през последните 70 години.

2023 - В Черна гора на втори тур на президентските избори за президент на страната е избран 37-годишният бивш министър на икономическото развитие Яков Милатович от движение "Европа сега". Той получава 58,88 процента от гласовете на избирателите, а  досегашният президент Мило Джуканович получава 41,12 процента.

Родени на този ден българи:

Кръстьо Асенов, революционер, деец на Македоно-одринското революционно движение (1877-1903).
Заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. отвличат американската мисионерка мис Елена Стоун и придружителката й Катерина Стефанова - Цилка, с цел да получат откуп, за да купят оръжие за ВМОРО. Откупът - 14 500 турски лири, е платен на 20 януари 1902 г., а пленничките са освободени на 10 февруари 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода в Кукушкия район.

проф. Саздо Иванов (Саздо Иванов Тричков), учен, физик (1899-1996).
Работил е в областта на полупроводниците и квантовите генератори. Той е един от създателите на българския експериментален телевизионен предавател (1954) и от организаторите на опитните телевизионни излъчвания (1955-1959). Заместник-ректор на Държавната политехника (1950-1951) и неин ректор (1951-1952). През 1951 г. оглавява научно-приложен колектив за създаването на българска телевизия. Ректор на Висшия машинноелектротехнически институт (1953-1960). Заместник-директор на Физическия институт при Българската академия на науките (1962-1972). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959, 1960). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на науката" (май 1972), "Народен деятел на науката" (май 1979), "Герой на социалистическия труд" (1984), "Почетен доктор" на Техническия университет (октомври 1995).

акад. Владимир Топенчаров, историк, журналист и политик (1905-1997).
Един от основателите и редактор на нелегалния вестник "Oтечествен фронт" (1942), главен редактор на вестника (1944-1958, с прекъсвания). Директор на печата към Министерството на външните работи (август 1945-1947). Преподавател по обща история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1949-1964). Заместник-министър на външните работи (1947-октомври 1949). Председател на Съюза на българските журналисти (1957-януари 1958). От 1962 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (5 ноември 1964-18 декември 1972) и в Холандия (16 септември 1965-1968). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор е на книгата "150 години Франция от 1789 до 1935" (1939), на научна публицистика - "Портретът на Паисий" (1961), "Константин Кирил Философ", на трудове по история на българската журналистика и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (април 1955), на орден "Народна република България" първа степен (април 1966), на орден "Георги Димитров" (1969), на орден "Академични палми" на Франция (25 ноември 1986). Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (май 1967). Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Георги Димитров" (1976). Първи носител на голямата награда за цялостно творчество "Георги Кирков" на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).

проф. Георги Богданов, художник живописец и педагог (1910-1974).
Преподавател в Държавната художествената академия (1946-1953), декан на Факултета за приложни изкуства в академията (1966-1967 и 1972-1974). Създател на специалността "Декоративно-монументална живопис" в академията. Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници (СБХ) (27 март 1965-юни 1970). Председател на Постоянния художествен съвет на СБХ (1966-май 1967). Директор на Националната художествена галерия (1967-1972). Той въвежда за първи път в България стенописните техники сграфито и мокро фреско. Автор е на множество монументални стенописи, стъклописи, мозайки, декоративни пана и живописни композиции в обществени сгради и музеи. Негови са стенописите в Клисурския манастир "Св. св. Кирил и Методий". Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1961) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1971).

Стефка Съботинова, народна певица (1930-2010).
Изпълнителка на песни от Тракийската фолклорна област. Хористка и солистка в Държавния ансамбъл "Филип Кутев" (1951-1965). Солистка към редакция "Народна музика" на Българското национално радио (БНР) и певица в Ансамбъла за народни песни към радиото (1973-1985). Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на швейцарски музикант и продуцент, издател на български фолклор Марсел Селие "Мистерията на българските гласове", в който са включени песните "Притури се планината" и "Мар, Станке ле". Има два самостоятелни диска и един дуетен албум с народната певица Тинка Пешева. Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги в областта на културата и изкуството (18 юни 2010).

Константин Павлов, писател, поет, сценарист и драматург (1933-2008).
Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство "Български писател" (1961-1962; 1964-1965), във в. "Литературен фронт" (1963) и др. Работил е в "Българска кинематография" (1975). Член (от 1975) на Съюза на българските филмови дейци, член на Съюза на българските писатели (1980-3 февруари 1989). Автор е на стихосбирките "Сатири", "Стихове", "Появяване", "Репетиция за гала танц" и др. Сценарист е на филмите "Спомен за близначката", "Чуй петела", "Масово чудо", "Бяла магия", "Памет", "Селцето", "Без драскотина", "Нещо във въздуха", "Съдбата като плъх" и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (23 май 1987). Носител на Националната награда за поезия "Иван Николов" (1996), на Националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000) и на Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (13 май 2008).

Павел Павлов, режисьор и писател (1934-2023).
Кариерата му започва в Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе. В Българска национална телевизия е създател на телевизионния театър и постановчик на  рубриката  "Сцена на вековете". Той е сред основателите на театър "Сълза и смях". Работил е дълги години като режисьор-постановчик в Студията за телевизионни филми "Екран". Автор е на повече от 20 театрални постановки, 30 телевизионни филма и над 50 спектакъла за телевизионния театър. Режисьор е на филмите "Язовецът", "Вампир", "Вечери в Антимовския хан", "Омагьосаният камък", "Есенно слънце" и др. Автор е на над 20 книги с художествена литература и мемоаристика: "Бутилка в морето", "Ездачът на мълнии", "Дисаги - бивалици и небивалици", мемоарната книга "Шепа мигове", историческите романи "Светослав Тертер - орел срещу гарвани" и "Светослав Тертер - орел срещу орлица".

проф. Георги Едрев, лекар, специалист по уши, нос, гърло (1944-2021).
Работил е 15 години в Университетска болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ) и 20 години в Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III", от които 10 години е директор на болницата (1999-октомври 2009). От 2011 г. до смъртта си е работил в Многопрофилна болница за активно лечение "Лозенец" и Mногопрофилна болница за активно лечение "Св. Панталеймон". Национален консултант по оториноларингология. Основният професионален интерес на проф. Георги Едрев е хирургия на средното ухо. Член на Българското дружество по оториноларингология и на Европейската асоциация по отология и отоневрология. Има повече от 130 научни труда, рационализации и изобретения.

доц. Георги Николов, икономист и политик (1945).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-13 октомври 1995). Председател на Сметната палата на Република България (13 октомври 1995-7 април 2005). Дългогодишен преподавател по статистика в Стопанска академия "Димитър Ценов" и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в София, ректор на ВУЗФ (1 юни 2005-2008), почетен ректор на ВУЗФ, член на Настоятелството и главен секретар на ВУЗФ. Има над 70 научни публикации в областта на статистиката, финансите, ефективността, контрола и одита. Автор е на книгата "Сметната палата на България - възстановяване и развитие до 2005" по повод 140 години от създаването й през 1880 г.

Иван Обретенов, художник и поет (1948).
Има 15 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Автор е на поетичните книги "Ангели на спирката" (2011) и "Спасени видения" (2015). Носител на награда "Варна" в областта за визуалните изкуства за 2009 г.

Едмонд Демирджиян, художник (1951-2009).
Работил е в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. Носител на наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата (2006). През 2010 г. е създадена фондация "Едмонд Демирджиян", с цел да изучава и популяризира неговото творчество и да подпомага млади художници и музиканти.

Росен Владимиров, юрист и политик (1967).
Областен управител на област с административен център София - град (21 август 2001-25 юни 2005). Заместник-председател на "Движение за права и свободи" (7 март 2003-11 януари 2010). Депутат в 40-то Народно събрание (2005-2009).

На този ден са родени и:

Карл Велики, крал на франките (768-800) и римски император (800-814) (472-814).
Родоначалник на династията на Каролингите.

Франческо Грималди, италиански физик и математик (1618-1663).
Открива дифракцията на светлината (публикация през 1665). Заедно с Джовани Ричоли съставя карта на Луната и въвежда названията на лунните образувания.

Джакомо Казанова, италиански писател (1725-1798).

Франсиско де Пауло Сантандер, колумбийски политик (1792-1840).
Вицепрезидент на Велика Колумбия (3 ноември 1821-19 септември 1827), президент на република Нова Гренада (7 октомври 1832-1 април 1837).

Ханс Кристиан Андерсен, датски писател и поет (1805-1875).
Автор е на 156 приказки, преведени на 140 езика, сред които "Палечка" (1835), "Малката русалка" (1837),"Храбрият оловен войник" (1838), "Славеят" (1843), "Грозното патенце" (1843), "Снежната царица" (1844), "Малката кибритопродавачка" (1845), "Сянката" (1847), "Майка" (1848) и др. Автор е на романите "Импровизатор" (1835), "О. Т." (1836), "Само цигулар" (1837).От 1967 г. по инициатива на Международния съвет на детската книга денят на рождението на писателя - 2 април, се отбелязва като Международен ден на детската книга.

Емил Зола, френски писател (1840-1902).
Автор е на "Терез Ракен" (1867), серията романи "Ругон-Макаровци" (1871-1873), "Жерминал"(1885), на трилогията "Три града" (1894-1898), "Труд" (1901) и др.

Никълъс Бътлър, американски педагог, философ и юрист (1862-1947).
Ръководител на Националната асоциация за образование (1894-1895). През 1901 г. става почетен председател на Колумбийския университет, който се оформя като един от най-големите научни центрове в света. По време на пътуванията си в Европа в периода от 1880 до 1890 г. се приобщава към пацифисткото движение, свързано с дейността на Пол Д'Естурнел дьо Констан. Като председател на Конференцията по международен арбитраж в Лейк Мохонк през 1907 г., 1909 г. и 1912 г. чете лекции за ограничаване на въоръженията и за създаване на международен съд. Носител на Нобелова награда за мир за 1931 г. съвместно с американската деятелка на движението за мир Джейн Адамс за изключителни заслуги в областта на социалното дело, за съхраняването и разпространяването на пацифистките идеи, за защитата на гражданските права и свободи.

Павел Щернберг, руски астроном (1865-1920).

Мариета Шагинян, съветска писателка (1888-1982).
Авторка е на над 70 книги с поезия, проза, публицистика и литературознание, сред които романа "Хидроцентрала" (1930-1931), тетралогията "Семейство Улянови".

Макс Ернст, немски художник сюрреалист (1891-1976).
Един от основоположниците на дадаизма.

Михаил Шапиро, съветски режисьор и сценарист (1908-1971).
Режисьор е на филмите "Пепеляшка" (1947) - филм приказка, "Катерина Измайлова" (1966) - филм опера, и др.

Герхард Данелиус, немски политик антифашист (1913-1978).
Участник в антифашистката борба (1933-1945). Председател на Единната социалистическа партия - Западен Берлин (май 1970-18 май 1978).

сър Алек Гинес, британски актьор (1914-2000).
Участвал е във филмите "Големите надежди" (1946), "Оливър Туист" (1948), "Доктор Живаго" (1965), "Междузвездни войни" (1977-1983) и др.

Джак Брабам (Джон Артър Брабам), австралийски автомобилен състезател (1926-2014).
Участва във "Формула 1" като пилот, а по-късно и като собственик на отбор. Трикратен световен шампион през 1959 г., 1960 г. и 1966 г. Той е единствения световен шампион (1966), който печели титлата с автомобил, който носи неговото име. Въведен в Международната зала на славата на моторните спортове в Таладега, САЩ (1990).

Ференц Пушкаш, унгарски футболист (1927-2006).
В периода 1943-1956 г. играе за "Кишпещ" (от 1948 г. "Хонвед"). Четири пъти е шампион на Унгария с отбора на "Хонвед" (1950, 1952, 1954, 1955). От 1958 г. до 1966 г. играе с "Реал Мадрид", с който шест пъти е шампион (1958, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965). Носител на купата на Испания (1962) и трикратен носител на Купата на европейските шампиони (КЕШ) (1960, когато отбелязва 4 гола на финала, 1962, 1964). Носител на Междуконтиненталната купа (1960). За националния отбор на Унгария е играл 84 мача и е реализирал 83 гола. На световното първенство по футбол през 1954 г. в Швейцария националният отбор на Унгария се класира на второ място, а на световното първенство през 1962 г. и на Олимпийските игри през 1952 г. Унгария печели първото място. Ференц Пушкаш е признат за голмайстор през 1948 г., когато реализира 50 гола, през 1950 г. негово постижение са 31 гола, през 1953 г. - 27 гола, през 1960 г. - 26 гола, през 1961 г. - 27 гола, през 1963 г. - 26 гола и през 1964 г. - 20 гола. В спортната си кариера Ференц Пушкаш има изиграни над 1300 мача, в които е уцелил вратата над 1200 пъти. В това число на изиграните футболни срещи влизат 528 мача и 512 гола за първенство на страната си. След края на кариерата си на футболист Ференц Пушкаш е треньор на "Депортиво Алавес" (1966-1967), на "Сан Франциско Голдън Гейтс" (1967), на "Ванкувър Роялс" (1968-1969), на "Панатинайкос" (1969-1974), като отборът става шампион през 1970 г. и 1972 г., както и финалист за КЕШ през 1971 г., на "Реал Мурсия" (1974-1975), на "Коло Коло" (1975-1977), на "АЕК Атина" (1978-1979), на "Ал Марси" (1979-1980, 1984-1985), на "Клуб Сол де Америка" (1985-1986), на "Серо Портеньо" (1986), на "Саут Мелбърн Хелас" (1989-1992) и на националния отбор на Унгария през 1993 г. Обявен за футболист номер 4 в Европа за 20-и в. Избран е за "Мистър Гол" на 20-и в. от в. "Ла газета дело спорт" (Италия). На 20 октомври 2009 г. ФИФА учредява награда на неговото име, която се присъжда на футболист (мъж или жена), който е вкарал най-красив гол през годината. От 2001 г. стадионът в Будапеща носи неговото име.

Серж Генсбур (ист. име Люсиен Гинсбург), френски композитор, режисьор и актьор (1928-1991).
Автор е на филмова музика и на стотици песни за други изпълнители. Участвал е в над 40 филма в продължение на 30 години, сред които "Самсон" (1961), "Анна" (1967), "Слоган" (1969), "Обичам ви! (1980) и др. Режисьор е на филмите "Обичам те" (1976), "Шарлот завинаги" (1986) и др. Носител на наградата "Сезар" за музиката към филма "Елиза" (1996).

Дьорд Конрад, унгарски писател и дисидент (1933-2019).
Дьорд Конрад е водеща фигура в дисидентското движение в Унгария по време на комунистическия режим. В есеистиката си от времената на Студената война (1947-1991) се бори за мирна и федерална Европа. Като писател се занимава предимно с темите за националсоциализма, унгарското народно въстание от 1956, в което сам е участник, и с историята на собственото си семейство. Автор е на романите "Тежък ден" (1969), "Съучастникът" (1982), "Бал в градината" (1989). Между 1976 и 1989 г. властите в Унгария налагат забрана за публикуване на произведенията му. Председател на Международната федерация на ПЕН-клубовете (8 май 1990-1993). Носител на Хердерова награда (1983). Носител на Медал "Гьоте" (2000).

Антъни Лейк, американски политик (1939).
Специален пратеник на САЩ за Етиопия, Еритрея и Хаити (1998-2000). Изпълнителен директор на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) (1 май 2010-31 декември 2017).

Сю Таунзенд, британска писателка, драматург и сценарист (1946-2014).
Първата й книга "Тайният дневник на Ейдриън Моул (на 13 и 3/4 години)" е издадена през 1982 г., а последният, девети том със заглавие "Ейдриън Моул: Години на простатата", излиза от печат през 2009 г. Книгите й са преведени на близо 30 езика.

Теди Шерингам (Едуард Пол Шерингам), английски футболист (1966).

Карлос Батрес, международен футболен съдия от Гватемала (1968).

Тoд Уудбридж, австралийски тенисист (1971).
Олимпийски шампион (двойки) през 1996 г. в Атланта, САЩ. Печели и сребърен медал (двойки) на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия. Спечелил е 16 титли от турнирите на "Големия шлем" (двойки). Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) на двойки (6 юли 1992). След приключване на състезателната си кариера е телевизионен коментатор.

Графите (ист. име Единалдо Батиста Либано), бразилски футболист (1979).

Карлос Салсидо, мексикански футболист (1980).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, с националния отбор по футбол.

Артур Бока, футболист от Кот д'Ивоар (1983).

Мигел Анхел Моя, испански футболист (вратар) (1984).
С отбора на "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнира Лига Европа (2018).

Ибрахим Афелай, нидерландски футболист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо, френски политик (1749-1791).
Деец на Френската революция (1789-1794). Председател на Националното събрание (30 януари 1791-15 февруари 1791).

Самюъл Морз, американски художник и изобретател (1791-1872).
Конструирал е електромагнитния телеграфен апарат (1837). Създател на телеграфен код (1838), известен като морзова азбука, излязла от употреба на 1 февруари 1999 г.

Петър Берон (ист. име Петър Хаджиберович), български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България (1800-1871).
В Брашов, Румъния, съставя първия български учебник "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища", наречен "Рибен буквар" (1824). Създава нова система за обяснение на света, изложена в "Панепистемия" ("Всенаука" на френски език, в 8 тома, 1861-1870). Автор е на повече от 20 научни труда в различни области на знанието: философия, медицина, естествени науки.

Григорий Орбелиани, грузински поет (1804-1883).

Паул фон Хайзе (Паул Йохан Лудвиг фон Хайзе), немски поет и писател (1830-1914).
Създател на съвременния психологически роман и най-изтъкнатия лирически поет на Германия. Автор е на 24 тома с разкази, 6 романа, около 60 пиеси и 9 поетически сборника, сред които са "Арабиата" (1855), "Марион" (1855), "Момичето от Трепи" (1858), "Андреа Делфин" (1859), "Портрет на майката" (1859), "Деца на света" (1873), "В рая" (1875), "Мерлин" (1892) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1910 г. за художествеността, дължаща се на идеализма, който той показва в продължение на дълъг, продуктивен творчески път като поет, драматург, романист и автор на световноизвестни разкази. Той е първият германски писател, получил нобелова награда.

Теодор Ричардс, американски химик (1868-1928).
Разработва метод за определяне на атомните маси с голяма точност и сам определя масите на 25 хим. елемента. Той доказва, че масата на радиоактивното олово е по-малка от масата на обикновеното олово, което е едно от най-ранните доказателства за съществуването на изотопи. Носител на Нобелова награда за химия за 1914 г. за приноса му за точното определяне на атомните тегла на голям брой химични елементи.

Пенчо Георгиев (Пенчо Георгиев Попстоянов), български художник и сценограф (1900-1940).
През 1926 г. започва работа като художник и сценограф в Народната опера в София и в Художествения театър в София. Сценограф на Градския театър в Русе (1926-1929). Първи илюстратор на книгите на Максим Горки в България - "Тома Гордеев" и "Майка". Автор е на живописните композиции "На смъртния одър", "Към пазара, "Задушница", "Прощаване", "Дунавски рибари" и др. Илюстрира детски книги и учебници. Създава повече от 30 сценографии за драми, опери и балети. На негово име е учредена награда за сценография на Съюза на българските художници.

Орлин Василев (ист. име Христо Петков Василев), български писател, драматург и публицист (1904-1977).
Редактор на в. "Свят" (5 октомври 1933-14 март 1934) и на продължението му - в. "Простор" (1934-1935). Сътрудничи на в. "Ведрина", в. "Дума", в. "Глобус", в. "Мисъл", в. "Наковалня", в. "Литературен преглед", в. "Кормило", сп. "Изкуство и критика" и др. Директор на Народната библиотека "Кирил и Методий" (1963-1964). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Автор е на "Прости сърца" (1930), "Тор" (1932), "Огненият обръч. 1923 г." (1933), "Мъртвите виновни" (1936), "Островът на прокажените" (1939), "Любов и разум" (1941), "Горчива леща" (1959), "Надхитрената хитрина" (1963) и др. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, април 1953 - с колектив). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1964, 1974).

Сабахатин Али, турски писател (1907-1948).
Автор е на стихосбирката "Планини и вятър" (1934), сборника с разкази "Мелница" (1935), романите "Юсуф от Куюджак" (1937), "Дяволът е вътре в нас" (1940) и др.

Ханес Алфен (Ханес Улоф Йоста Алфен), шведски физик (1908-1995).
Изследванията му са в областта на физиката на плазмата в звездите и в междузвездната среда. Изучава магнитните бури, полярните сияния и формирането на Слънчевата система. През 1942 г. създава нов дял на науката - магнитна хидродинамика, която е особено важна за развитието на управляемия термоядрен синтез, свръхзвукови полети и др. Носител на Нобелова награда за физика за 1970 г. за фундаментални работи и открития в магнитохидродинамиката с плодотворни приложения в различни области на физиката на плазмата. Той си поделя наградата с френския физик Луи Неел, който я получава за фундаментална работа и открития, отнасящи се до антиферомагнетизма и феримагнетизма, които имат решаващо значение за важни приложения във физиката на твърдото тяло.

Мануел де Оливейра, португалски режисьор (1908-2015).
Той дебютира в киното през 1928 г. като статист в ням филм, през 1931 г. заснема първия си документален филм "Работи по река Дуро", който също е ням. Участва като актьор в първия филм на португалски език "Песента на Лисабон" от 1933 г. Дебютира като режисьор в игралното кино с филма "Аники Бобо" (1942), вторият му игрален филм е реализиран през 1963 г. - "Мистерията на пролетта". От 1985 г. всяка година заснема по един филм, общо около 50 пълнометражни игрални и документални филми. Сред по-известните му филми са "Божествена комедия" (1991), "Христофор Колумб, енигмата" (2007), "Странният случай с Анжелика" (2010). Носител на най-голямото отличие на Франция - Велик офицер на Почетния легион (9 декември 2014).

Жорж Помпиду, френски политик (1911-1974).
Директор на кабинета на министър-председателя Шарл де Гол (1 юни 1958-7 януари 1959). Член на Конституционния съвет (5 март 1959-14 април 1962). Министър-председател на Франция (14 април 1962-10 юли 1968). Президент на Франция (20 юни 1969-2 април 1974).

папа Йоан Павел Втори (светско име Карол Войтила), глава на Римокатолическата църква (16 октомври 1978-2 април 2005) (1920-2005).

Мило О'Шей, ирландски актьор (1926-2013).
Участвал е в телевизионния сериал "Западното крило" (2003-2004), както и във филмите "Ромео и Жулиета" (1968), "Барбарела" (1968), "Присъдата" (1982), "Пурпурната роза от Кайро" (1985), "Шантава компания" (1989), "Сватовникът" (1997), "Медиуми" (2003) и др.

акад. Кирил Серафимов, български физик (1932-1993).
Работил е в Геофизическия институт на Българската академия на науките (БАН) (1961-1972). Заместник-директор на Единния център за науките за земята и подготовката на кадри (април 1972-1973). Научен секретар на БАН (1973-1977). Директор на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН (1974-1986). Чл.-кор. на БАН (1977). Председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977-1986). Главен секретар (от 24 април 1982) на Съюза на научните работници в България. Председател на Българското астронавтическо дружество (26 септември 1979-1 август 1988). Академик на Международната астронавтична академия в Париж (1984). Автор е на "Физика на средната йоносфера" (1970, на руски език), "Космически изследвания в България" (1979 на руски език) и др. Носител на паметен медал и диплом на Академията на науките на СССР за неговия принос в развитието на международното сътрудничество при изследването и използването на космическото пространство за мирни цели (юни 1974). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1980). Носител на орден "Георги Димитров" (1984), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса (30 март 2004).

Хуанито (Хуан Гомес Гонсалес), испански футболист (1954-1992).
Загива в автомобилна катастрофа на 2 април 1992 г.
/КГ/МГ/