site.btaНа 17 май Българската православната църква отбелязва Събор на Св. Баташки мъченици

На 17 май Българската православна църква (БПЦ) отбелязва паметта на светите Баташки мъченици, загинали по време на Априлското въстание (1876), когато Батак е напълно разрушен.

Съгласно решение на Светия Синод от 16 март 2011 г., в катедралния храм "Св. Александър Невски" на 3 април същата година патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква канонизира за светци загиналите българи в Батак заедно с тези, убити в Новоселския манастир "Св. Троица" в Априлци. 

Историята е запазила само някои от имената на Баташките мъченици - свещениците Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, Иван, Илия и други от Батак. Събор на св. Новоселски мъченици се отбелязва на 9 май, когато през 1876 г. в новоселския девически манастир "Света Троица" много мирни жители търсят убежище от турските войски, но вместо това намират смъртта си. Сред загиналите са двамата свещеници Никола Барбулов и Георги Дългодрейски и няколко монахини.

Това е първата канонизация, която извършва патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 година. Последните канонизирани за български светци са Свети Паисий Хилендарски през 1962 и Софроний Врачански през 1964. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил.

В своята емисия “Вътрешна информация”, БТА съобщава за канонизацията и за първото отбелязване на светците:

Осем монахини и двама свещеници от Новоселския манастир в Априлци ще бъдат канонизирани от църквата

Априлци, 1 март 2011 г. /БТА/ Осем монахини и двама свещеници от Новоселския манастир в Априлци ще бъдат канонизирани от църквата, съобщи Ловчанският митрополит Гавриил. Решението за това е на Светия синод.

С житията и службите за тях се занимава създадената комисия по канонизация, в която освен дядо Гавриил, влизат още Сливенският митрополит Иоаникий, Неврокопският - Натанаил, Пловдивският - Николай, и доц. Павел Павлов от Богословския факултет, съобщи Ловчанският митрополит. 
Изкланите след погрома на Априлското въстание, както и жертвите от Баташкото клане също ще бъдат сред новомъчениците.

Новоселският манастир "Света Троица" е създаден през 1830 г., като първоначално се е ползвал като семеен манастир и е бил обитаван от около 40 монахини от региона.
През 1876 г. манастирът е подложен на нападения от османците и е опожарен. Възстановен е след Освобождението. 
В момента параклисът в Новоселския манастир е превърнат в музеен кът на освободителната борба, а манастирът е обявен за паметник на културата, каза още Ловчанският владика.

***

Патриарх Максим ще канонизира за светци убитите българи в Априлското въстание в Батак и Априлци 

София, 2 април 2011 г. /БТА/ Патриарх Максим за първи път, откакто оглавява Българската православна църква от 1971 г., утре ще канонизира за светци убитите българи през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци. Канонизацията ще бъде извършена от 9:30 ч. в катедралния храм "Свети Александър Невски" от патриарха в съслужение с митрополитите на БПЦ, съобщиха от Светия синод.

В храма ще бъде отслужена литургия, по време на която ще бъде обявено вписването на имената на новите светци в българския църковен календар. На службата патриархът ще свали бяло платно, с което ще са обвити иконите на новите светци. Иконата на мъчениците от Новоселския манастир в Априлци е изографисана от художника Владимир Аврамов, а тази на мъчениците от Батак е дело на Мирослав Асенов.

След литургията ще бъде отслужен първият молебен за новите светци - вече като към небесни застъпници на вярващите. Канонизацията ще завърши с литийно шествие около храма "Свети Александър Невски". 

Светият синод взе официално решение за канонизацията на 16 март тази година. Историята е запазила само някои от имената на Баташките мъченици - това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, запазени са имената и на някои от избитите в Батак - Иван, Илия и други. Сред известните имена на Новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както на седем монахини и на една мирянка.  

Последните канонизирани за български светци са Свети Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил. През 2000 г. т.нар. алтернативен синод на Пимен и Инокентий канонизира дякон Игнатий - Васил Левски, но тази канонизация не беше призната от Светия синод на БПЦ, ръководен от патриарх Максим.

***

Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са последните канонизирани българи

София, 2 април 2011 г. /БТА/ Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са последните канонизирани за светци според канона на Българската православна църква преди повече от 55 години. Канонизацията на Св. Паисий Хилендарски е извършена на 26 юни 1962 г. от патриарх Кирил по повод 200-годишнината от написването на "История славянобългарска".

На 31 декември 1964 г. с едноличен акт на патриарх Кирил бива канонизиран и Софроний Врачански. 

Канонизацията на светии се извършва от пълния състав на Светия Синод. Тя е правов акт на църковна власт, чрез който след смъртта си много заслужил член на Църквата се въвежда в сонма на светиите, като се определя ден за негова прослава и честване, написва му се житие, съставя се в негова чест специална църковна служба, изписва се образа му на икона и т. н.

Канонизацията на светии има две основания - догматическо - християнското учение за неразривната връзка между живи и умрели, както и психологическо - с естествената почит, преклонение и упование на християните пред починал член на църковното общество, който заради своята вяра, чист нравствен и свят живот е надарен с изключителна благодат и има дръзновение да се моли и ходатайствува пред Бога за своите братя по вяра на земята. 

Според едни източници българските светци са 94, а според други - 103. Богослови обясняват този факт с обстоятелството, че близо 40 български светии нямат специален акт за канонизация по време на служба, но са приети за светии първоначално от народа, а след това вече и почитани и вписани в календара и от самата църква.

Сред канонизираните светци има патриарси и епископи, четирима владетели - княз Боян Енравота, княз Борис Покръстител, цар Петър Български и княз Йоан-Владимир Български, трима воини и 87 мъченици. 

Последният българин, обявен за светец според канона на Католическата църква, е монсиньор Евгений Босилков. Той е признат за блажен от папа Йоан Павел Втори на 15 март 1998 г. 
/Справочна редакция-БТА/

***

Канонизираните за светци българи, убити през 1876 г. в Батак и в Априлци, ще бъдат почитани на 17 май и на 9 май 

София, 3 април 2011 г. /БТА/ Канонизираните днес за светци българи, убити през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци, ще бъдат почитани като Събор на Баташките мъченици - на 17 май, и Събор на новомъчениците от Ново село - на 9 май. 
Канонизацията беше извършена в катедралния храм "Свети Александър Невски" от патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква /БПЦ/. 

Сред присъстващите на церемонията бяха председателят на парламента Цецка Цачева, президентът Георги Първанов, вицепрезидентът Ангел Марин, столичният кмет Йорданка Фандъкова, политици, много граждани.
По време на отслужената Света Василиева литургия беше обявено вписването на имената на новите светци в българския църковен календар и бяха осветени техните икони. (…)

След литургията беше отслужен първият молебен за новите светци - вече като към небесни застъпници на вярващите. 
Канонизацията завършва с литийно шествие около храма "Свети Александър Невски". Иконите на светците остават за поклонение в храма в следващите няколко часа…

***

Първият Събор на новоселските мъченици се състоя в Априлци

Априлци, 9 май 2011 г. /БТА/ В Новоселския манастир "Св. Троица" в Априлци се състоя първият Събор на новоселските мъченици. Отслужена бе празничната литургия, оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил.

Канонизирането на новите светци от Априлци и Батак бе на 3 април в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Българската православна църква извърши за пръв път от 1962 г. църковния ритуал по канонизация, като това бяха мъчениците от Ново село и Батак, загинали през 1876 година. 

***

Хиляди посрещнаха иконата на новопрославените баташки мъченици

Пазарджик, 17 май 2011 г. /БТА/ Хиляди жители и гости на Батак посрещнаха на Къпинчев мост иконата на новопрославените Баташки мъченици. С литийно шествие вечерта в понеделник иконата премина през града до централния площад "Освобождение". Процесията водеше Пловдивският митрополит Николай, а в церемонията участваха митрополити и епископи от всички православни църкви.

От историческата църква "Света Неделя" на централния площад  бяха изнесени за всеобщо поклонение светите мощи на баташките мъченици.

Сред гостите бяха вицепремиерът Цветан Цветанов, заместник-председателите на Народното събрание Георги Пирински и Екатерина Михайлова, депутати и кметове, министърът на отбраната Аню Ангелов, областният управител на Пазарджик д-р Дончо Баксанов...

Това, което може да сплоти българското общество, е Българската православна църква, заяви вицепремиерът Цветан Цветанов. Той се поклони пред саркофага с мощите.  

Изминаха 135 години от най-свидната дата за батачани, но в сърцето ни е жив легендарният подвиг на мъчениците от Батак, техният героизъм и саможертва, каза в словото си кметът на Батак Петър Паунов.

Нека не забравяме историята си, защото може да крепи духа ни и да преодоляваме всяка трудност, допълни Цветанов. Децата ни трябва да знаят историята и да имат по-добро бъдеще за свободна, демократична и европейска България, каза вицепремиерът.    

Кулминация на тържественото честване бе заря-проверка по случай 135-годишнината от Априлската епопея.

Във вторник на площад "Освобождение" бе отслужена Божествена света литургия и поклонение пред мощите на светите мъченици от Батак.                       

Името на Батак остава завинаги свързано с едно от най-значимите събития в историята на България – Априлското въстание от 1876 година за отхвърляне на петвековното турско иго. Първите стълкновения на разбунтувалите се батачани с изпратения срещу тях башибозук са на 30 април по стар стил или по нов - на 12 май. След потушаването на въстанието равносметката е страшна – избити са около 5 хиляди души от 6-7 хилядното население на Батак. 

В края на въстанието църквата "Света Неделя" се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани - в нея търсят спасение от смъртта около 2 хиляди души, предимно жени, деца и старци. Предводителят на турския башибозук Ахмед ага Барутанлията ги изправил пред избора да приемат исляма или да загинат посечени на дръвника. Всички загинали, но запазили християнската си вяра…

В репортажите си от онова време американският журналист Дженюариъс Макгахан, който посещава Батак непосредствено след клането, пише: "Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби... Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото.

Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот (...) малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. (...) Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти."