Отбелязваме Международния ден на нулевите отпадъци

site.btaГодишно събираме около 2900 т текстилен отпадък, положихме много усилия за разясняване на ползите от оползотворяване на текстила, каза Сирма Желева от Българската асоциация „Кръгов текстил“

Годишно събираме около 2900 т текстилен отпадък, положихме много усилия за разясняване на ползите от оползотворяване на текстила, каза Сирма Желева от Българската асоциация „Кръгов текстил“
Годишно събираме около 2900 т текстилен отпадък, положихме много усилия за разясняване на ползите от оползотворяване на текстила, каза Сирма Желева от Българската асоциация „Кръгов текстил“
Снимка: Texcycle

Положихме доста усилия през последните години за разяснителни кампании относно екологичния отпечатък на текстилната индустрия и ползите от разделното събиране и оползотворяване на текстил. Разширяваме позиционирането на специализирани контейнери за събиране на ненужен текстил от домакинствата. Към момента нашите членове работят с 49 общини, а годишно събираме около 2900 тона текстилен отпадък. Тази дейност се извършва от членовете ни доброволно, без да има финансово подпомагане. Това заяви в интервю за БТА изпълнителният директор на Българска асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ) Сирма Желева по случай Международния ден за нулеви отпадъци, който се отбелязва днес. Целта е да се насочи вниманието на международната общност към ефикасната употреба на ресурсите, намаляването на отпадъците, разделното събиране и рециклирането.

Международният ден на нулевите отпадъци се отбелязва от 2023 г. с резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от 14 декември 2022 г. по инициатива на Турция, информира отдел „Справочна“ на БТА.

Това е важна инициатива, свързана с постигането на нулеви отпадъци в глобален план, със стремежа към по-устойчиво потребление, намаляване на отпадъците и насърчаване на устойчиви практики, коментира Желева. Това означава да изхвърляме все по-малко отпадъци, да използваме по-дълго време продуктите, да се стремим да рециклираме и постепенно да достигнем до нулеви нива на депониране, добави тя. По думите ѝ всички усилия на световно ниво са насочени към по-добро управление на отпадъците в успешно сътрудничество между правителства, неправителствен сектор, бизнес и граждани.

През годините предприетите мерки са съвсем логични и очаквани. Ключов документ е планът за кръгова икономика на Европейската комисия (ЕК), отбеляза Желева. От него произтичат десетки други секторни стратегии, регламенти, директиви, политики, които имат за цел генерирането на по-малко отпадъци и по-дълъг живот на продуктите, посочи тя. Такива са например новите правила за опаковките, за екодизайн на продуктите, критериите за устойчиви артикули, целите за използването на материали, насърчаването на кръгови бизнес модели и много други. Всички тези мерки имат дългосрочен характер и като цяло са насочени към по-цялостна промяна на бизнес моделите и потребителското поведение, обясни още експертът.

Според нея идеите и целите все повече се припознават от хората, а новите поколения имат нагласата за екологосъобразно и щадящо околната среда поведение. Пътят обаче е дълъг, промяната няма да се случи от днес за утре, предупреждава Желева. Тя уверява, че БАКТ продължава със своята задълбочена работа.

Само за последните три години в БАКТ обработихме над 100 000 тона ненужен текстил, около 70% от който е подготвен за повторна употреба. Това води до редица екологични спестявания, като например 1,7 млн. тона спестени въглеродни емисии – това са отделените емисии от 2 млн. автомобили или ¾ от колите в България, коментира експертът.

От края на миналата година заработи и първата рециклираща инсталация в страната ни, която се намира във Варна. С нея успяхме да затворим напълно кръга за текстилно оползотворяване, отбеляза още изпълнителният директор на БАКТ.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-жо Желева, защо е важнo отбелязването на Международния ден за нулеви отпадъци?

- Това е важна инициатива, свързана с постигането на нулеви отпадъци в глобален план, със стремежа към по-устойчиво потребление, намаляване на отпадъците и насърчаване на устойчиви практики. Това означава да изхвърляме все по-малко отпадъци, да използваме по-дълго време продуктите, да се стремим да рециклираме и постепенно да достигнем до нулеви нива на депониране. Не само на територията на ЕС, но и в цял свят се провеждат множество кампании и дейности, разработват се иновативни проекти от академична и научна общност, прилагат се политики и регулации в тази посока. Всички те са насочени към промяна на обществените навици и култура на потребление. Цели се по-добро управление на отпадъците в успешно сътрудничество между правителства, неправителствен сектор, бизнес и граждани.

Отпадъците са сериозен проблем. Доклад на Организацията на обединените нации (ООН) от началото на тази година предвижда генерирането на твърди битови отпадъци да нарасне от 2,3 милиарда тона през 2023 г. до 3,8 милиарда тона до 2050 г. Ако не се предприемат спешни действия, до 2050 г. глобалните годишни разходи за управление на отпадъците биха могли почти да достигнат до 640,3 милиарда долара. Тези цифри са достатъчно показателни.

В контекста на текстилните отпадъци статистиките също са категорични - от 100 милиарда облекла, произведени в света всяка година, 92 милиона тона завършват на сметищата. При изхвърлянето заедно с битовия отпадък текстилът се разлага с векове и отделя метан и въглеродни емисии, токсични вещества, които се просмукват в почвата и подземните води. Ако тенденцията се запази, броят на отпадъците от бърза мода се очаква да скочи до 134 милиона тона годишно до края на десетилетието.

Считате ли, че в последните години, с решенията на европейско и световно ниво, има намаляване на отпадъците като цяло? 

- През годините предприетите мерки са съвсем логични и очаквани. Ключов документ е Планът за кръгова икономика на Европейската комисия (ЕК). От него произтичат десетки други секторни стратегии, регламенти, директиви, политики, които имат за цел генерирането на по-малко отпадъци и по-дълъг живот на продуктите. Такива са например новите правила за опаковките, за екодизайн на продуктите, критериите за устойчиви артикули, целите за използването на материали, насърчаването на кръгови бизнес модели и много други. Всички тези мерки имат дългосрочен характер и като цяло са насочени към по-цялостна промяна на бизнес моделите и потребителското поведение.

Последните две-три години ЕК постави основите на нова рамка и законодателство за въвеждане на мерките на национално ниво. Така да се каже, ЕК „настрои“ средата за по-ефективно производство и потребление, а сега предстои всички тези мерки да започнат да се прилагат ефективно. Съществени резултати ще видим след няколко години.

Провеждат се също информационни кампании, появиха се стартъп компании и инициативи, в основата на които е това ново мислене за по-умерена употреба на ресурси и потребление. Положително и обнадеждаващо е, че все по-голяма част от обществото е запознато с темата и проявява чувствителност към проблема. Новите поколения имат нагласата за екологосъобразно и щадящо околната среда поведение. Пътят обаче е дълъг, промяната няма да се случи от днес за утре. Необходими са още доста усилия.

Има ли положителни стъпки, предприети в България, които може да откроите? Какво още не успява да постигне страната ни? 

- Ние можем да коментираме в детайли какви са положителните примери конкретно по отношение на текстилното оползотворяване. Нашите членове вече 25 години прилагат оползотворяване на ненужен текстил, реално нашата дейност е част от новите бизнес модели, които в момента се насърчават на глобално ниво. Смело можем да заявим, че по отношение на текстилната обработка, подготовката за повторна употреба и рециклиране, въобще добрите практики за прилагане на кръгова икономика в текстилния сектор, страната ни заема водещо място на европейския пазар. Показателно е, че само за последните три години в БАКТ обработихме над 100 000 тона ненужен текстил, около 70% от който е подготвен за повторна употреба. Това води до редица екологични спестявания като например 1,7 млн. тона спестени въглеродни емисии – това са отделените емисии от 2 млн. автомобили или ¾ от колите в България. Предотвратено е изхвърляне на 50 000 тона изкуствени дрехи и тъкани, а това е спестена пластмаса за производството на 5 млрд. пластмасови бутилки. Благодарение на осигурената повторна употреба е спестено създаването на нови изделия, за производството на които се използва обработваема земеделска земя, която може да осигури изхранването на 330 хил. европейци за година.

От края на миналата година заработи и първата рециклираща инсталация в страната ни, която се намира във Варна. С нея успяхме да затворим напълно кръга за текстилно оползотворяване. Обектът е разположен на площ от 800 кв.м. и разполага с капацитет за обработва 1500 килограма текстил на час. Съоръжението разполага с 6-степенна линия за рециклиране.

Положихме доста усилия през последните години за разяснителни кампании относно екологичния отпечатък на текстилната индустрия и ползите от разделното събиране и оползотворяване на текстил. Разширяваме позиционирането на специализирани контейнери за събиране на ненужен текстил от домакинствата. Към момента нашите членове работят с 49 общини, а годишно събираме около 2900 тона текстилен отпадък. Тази дейност се извършва от членовете ни доброволно, без да има финансово подпомагане. Това са пилотни проекти, които ни помагат да се подготвим за задължителна система за разделно събиране на текстил, която трябва да се въведе от 2025 г. във всяка държава членка на ЕС. Това е едно от ключовите неща, които предстоят за сектора и трябва да се направи съвсем скоро. За да се случи обаче, държавата трябва да подготви необходимата законодателна рамка, която да е съобразена и с европейските регламенти.

Преди седмици Европейският парламент (ЕП) прие нова инициатива за намаляване на хранителните и текстилни отпадъци. Как оценявате това решение? 

- Това е част от законодателния процес за трансформация и по-ефективно управление на отпадъците. Окончателното приемане ще се случи след избора на новия ЕП, вероятно през септември 2024 г. БАКТ подкрепя измененията на Рамковата директива за отпадъците. Както за нас, така и за всички потребители, е важно въвеждането на системите за разделно събиране на текстил с национално покритие и те да обхващат цялата територията на дадена държава членка и да осигуряват равнопоставеност в достъпа за всички граждани. Много е важно да се осигури финансовото обезпечаване на системата, зад дейностите по обработка стоят доста процеси, ресурси и ангажирани хора.

За да функционира ефективно системата и да бъдат прилагани на практика принципите на кръговата икономика, трябва да се поставят конкретни цели по отношение на количествата текстил, които да бъдат подготвени за повторна употреба и рециклиране. Това изисква също проследяване и по-добра измеримост на количествата текстилни артикули, пуснати на пазара и на количествата текстилен отпадък.

Трябва да има минимални изисквания към операторите, които събират и оползотворяват текстил, да се прилагат най-добрите практики съгласно йерархията на отпадъците, да се използва текущия капацитет и опит. Това означава ненужният текстил да бъде подготвян предимно за повторна употреба и рециклиране, каквито са препоръчителните начини за оползотворяване на отпадък. Считаме, че е необходимо да бъдат въведени определени критерии, или изрично изискване за професионална квалификация, въз основа на които ясно да се дефинира професионалната оценка на дрехите, които са годни за повторна употреба. Задължителното сортиране е ключово за постигането на най-високо качество на събираните материали и възможността в най-голяма степен да се гарантира повторната употреба. 

Какви са актуалните инициативи около работата на асоциацията?

- Важен приоритет в работата ни е да се намерят работещи варианти за подкрепа и поощряване на повторната употреба, която е ключова за кръговата икономика. В България имаме доста добре развита търговия с дрехи втора употреба – нещо, което страните в Западна Европа се опитват да постигнат дори с влагането на доста средства за подкрепата на този бизнес. Трябва да се търсят варианти  повторната употреба да се насърчава. Например Франция въведе скоро финансово подпомагане, както и други мерки, за насърчаване на дейностите по поправка, повторна употреба и удължаване живота на дрехите.

БАКТ ще продължава да работи за изграждането на ефективна и реално работеща система за разделно събиране и оползотворяване на ненужен текстил. Част сме от глобалната професионална общност чрез членствата си в Международната организация по рециклиране (BIR) и Европейската конфедерация на рециклиращата индустрия (EURIC. Членовете на асоциацията ни осъществяват успешна дейност не само в България, а и в други европейски страни като - Германия, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, също така в САЩ, Южна Америка. Този опит и партньорства ни дават възможност да участваме в процесите по регламентиране и управление на текстилните отпадъци на по-глобално ниво и сме готови да пренесем този опит и в България.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:36 на 26.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация