site.btaНиколай Милков: Преди 20 години постигнатото членство в НАТО беше ясен идентификационен акт, че България желае да поеме по пътя на свободата

Преди двайсет години постигнатото членство в НАТО беше ясен идентификационен акт, че България желае да поеме по пътя на свободата, демокрацията, правата на човека и правовата държава - ценности, които са заложени в основата на Вашингтонския договор и които алиансът е призван да защитава. Това посочи в интервю за БТА българският постоянен представител в НАТО посланик Николай Милков.

На 29 март 2004 г. във Вашингтон България депозира документите си по присъединяването към Северноатлантическия договор и с това става част от политическия и военен съюз НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор).

В рамките на последното допитване до общественото мнение в страните членки от декември миналата година, 59% от българите определят членството в НАТО като важно за сигурността на страната в настоящия момент, срещу 19%, за които това не е важно, припомни посланик Милков.

В условията на резки геополитически промени, това, което остава неизменно, обаче, е непоколебимата воля на алианса за защита на всеки сантиметър съюзническа територия. Това е непроменената същност на НАТО, която е неподвластна на политически или геостратегически сътресения, изтъкна Николай Милков.

Промените в България, до които доведе членството ни в НАТО

По думите на Николай Милков основната промяна е свързана с гаранциите за суверенитета и сигурността на нашата страна, които дава този най-успешен в историята политико-военен съюз.

„Нашата страна получи историческия шанс да се възползва от своята принадлежност към тази общност, която създава най-добри условия и предпоставки за свободно и демократично развитие. Оставането ни в сива зона на несигурност неимоверно повишаваше рисковете за България в онзи период, когато демокрацията започваше да се изгражда. Макар и косвено, създавайки геополитическа стабилност и предвидимост и изграждайки връзки на доверие между съюзниците, членството в НАТО е базисна предпоставка за ускоряване на икономическото развитие и бъдещ просперитет“, коментира дипломатът.

България в НАТО  

Алиансът функционира в режим на консенсус по всички въпроси, които се обсъждат, отбеляза посланик Милков. Този консенсус невинаги е лесно да бъде постигнат и затова понякога са нужни седмици и месеци на упорита работа. Веднъж постигнато обаче, единомислието отразява равнопоставеността на всички съюзници. Елемент на днешния консенсус е разбирането, че в контекста на заплахите, идващи от Изток, нараства значението на източния фланг, обясни той.

В тази политическа рамка България се стреми да поставя във фокуса на вниманието на съюзниците проблемите на сигурността в Черноморския регион, свободата на корабоплаването, опасностите, свързани с възможна ескалация на конфликта в Украйна, рисковете от погрешни преценки и стъпки на руската страна, обясни той. Елемент от политиката ни да подчертаваме важността на Черноморския регион беше първото в историята на нашето членство посещение на Североатлантическия съвет на НАТО на равнище посланици в България, което организирахме през ноември 2023 г., посочи Николай Милков. Тогава беше наблюдавано учение на бойната група на наша територия, която прераства от батальонна в бригадна, а също беше посетена Варна, където запознахме съюзниците с нашите виждания за обстановката и рисковете. Посещението във Варна имаше и дълбоко символен характер за важността на Черно море в стратегията на НАТО, каза Милков.

Друга тема, която също редовно поставяме на вниманието на нашите съюзници, са Западните Балкани, където потенциална дестабилизация ще доведе до тежки последици за средата на сигурност в региона, заяви посланик Милков.

По думите му в НАТО се оценява много положително това, че България е източник на стабилност в региона на Югоизточна Европа. „Провежданите от нашата страна политики са в съзвучие с ценностите на алианса и допринасят за неговите цели. Развиваме стратегически партньорства и сме активна страна в сътрудничеството с основни съюзници. Традиционно и според възможностите си участваме в различни операции на НАТО, като и в момента приносът ни към КФОР в Косово остава значителен“, посочи той.

В Главната квартира България е добре приет съюзник, който се ползва с необходимото доверие, заяви посланик Милков. „Това е ключова предпоставка за пълноценното ни участие в работата на всички нива и във всички органи, включително във вземането на най-важните решения. НАТО може да функционира само по този начин и затова не могат да съществуват съюзници първа и втора категория. Всяко внушение за нарушаване на този принцип, за липса доверие от НАТО към България, по същество води до всяване на недоверие в България към НАТО, независимо от целта, с която се прави“, коментира той.

Настроенията на българите към алианса

Дали членството ще е важно в бъдеще положително отговарят цели 72%, а отрицателно 11%. А на директния въпрос дали интервюираните биха желали напускане на НАТО от страна на България, отговорите са 28%, срещу 56%, които се обявяват в полза на членството.

Противно на създавани пропагандни внушения в социалните мрежи или от кампаниите на гласовити политически малцинства, налице е сериозна подкрепа за участието ни в НАТО и обективност в общественото разбиране на ролята на алианса. Този процес следва да се укрепва и развива, а процентите не бива да успокояват, защото нашите показатели остават на едни от най-ниските нива сред съюзниците, отбеляза Николай Милков.

По думите му, когато преди 20 години България се присъедини към алианса и в годините преди това, геополитическата обстановка беше съвсем различна. „Битуваше разбирането, че широкомащабна война в Европа е невъзможна, че военната заплаха е останала в историята, а новите рискове са главно асиметрични и произтичат от тероризъм, неконтролируемо разпространение на оръжия за масово унищожение и пр. Функцията за колективна отбрана на НАТО беше сякаш избледняла в очите на общественото мнение, не само у нас, но и във всички страни членки. За НАТО се говореше, че негови основни функции падат жертва на собствения му успех“, каза той.

Обществата в Източна Европа се движеха на крилете на въодушевлението от възстановения си суверенитет и свободите, които гражданите им откриваха, а членството в НАТО беше част от тази еуфория, посочи посланик Милков. На присъединяването към алианса в България повече се гледаше като на идентификационен за нашата ориентация сравнително безпроблемен акт, който не пораждаше особено тежки решения, а по-скоро беше елемент от капитализацията на позитивните дивиденти от края на Студената война, добави Милков.

Според него влошаващата се постепенно след 2008 г. геополитическа среда започна да поставя изисквания към съюзниците за защита на собствената им сигурност, които бяха по естествен път свързани с членството в НАТО. „Новата ситуация предполага провеждането на определени политики, вземането на важни решения. В демократичните общества провежданите политики винаги произтичат от обществен дебат, в резултат на което одобрението не би могло да се запази на нивото отпреди 20 години“, коментира Николай Милков.

Следва да се отбележи обаче, че конкретно в нашето общество още от началото на членството ни се създаваха изкуствено нагласи, че „от НАТО нареждат, а ние трябва да изпълним“, че „войски на НАТО идват (минават) през наша територия“ и др., което създаваше превратна представа за нашето място и роля в алианса, за (не)демократичния му характер на функциониране и в крайна сметка за това, че „ние“ сме нещо различно от „тях“ (НАТО), отбеляза той.

По думите му умишлено създавани от някои среди, тези нагласи сякаш бяха подценявани и на тях не беше своевременно и успешно противодействано със съответните стратегически послания. С такова пасивно поведение се избягваха сложни обяснения, а отговорността за определени политики и решения се прехвърляше върху НАТО, отбеляза Николай Милков.

Заедно с устойчивостта на приспивната илюзия, че никой не би решил да ни заплашва, че „кризите ни се разминават“, ако не вземаме страна и др., се достигна до възприемането на НАТО от някаква част от българите като нещо излишно или дори вредно за интересите ни. Пред тези нагласи не можем да си затваряме очите в сегашната сложна обстановка и те следва да се преодоляват със системност, прецизност, с ясни послания и воля и с поемане на отговорност, обясни посланикът.

Разходи за отбрана

България е от държавите членки на НАТО, които тази година ще отделят 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за разходи за отбрана.

Решението за достигане от страна на съюзниците на 2% от БВП като разходи за отбрана беше взето в Кардиф, Уелс, през 2014 г. и то отговаряше на тогавашната среда на сигурност с нейните предизвикателства и рискове, припомни посланик Милков.

След началото на агресията на Русия срещу Украйна средата на сигурност рязко се усложни, отбеляза той.

„На Срещата на върха във Вилнюс бяха приети новите регионални планове, които да гарантират изпълнението на функцията по сдържане и отбрана на НАТО. На този етап задачата пред съюзниците е да направят тези планове изпълними в кратък срок. За постигането на тази цел отново във Вилнюс беше постигнато разбирането, че 2% не е таван, а долен праг, над който държавите следва да планират своите разходи за отбрана. Прието е още поне 20% от така формираните бюджети да се разходват за придобиването на нови способности. Постигането на 2% от БВП от всички съюзници, като принцип за справедливо разпределение на бюджетната тежест, е повод за много обсъждания в НАТО“, коментира Николай Милков.

Очаква се на предстоящата Среща на върха във Вашингтон тези, които още не са постигнали желаното ниво (към настоящия момент това са около 10 държави), да представят ясни разчети как в най-кратък срок биха могли да постигнат поставената цел, каза той. За сведение, по време на Студената война разходите са варирали средно в порядъка на от 3 до 4% от БВП, но такива нива сега не се обсъждат, посочи посланик Милков.

„Формална задължителност на такъв механизъм няма, но той е част от консенсуса и всички държави декларират намерение да постигнат поставената цел от 2%. Все пак нека не се забравя, че преди член 5 на Вашингтонския договор, който е за колективната отбрана като последна и най-силна гаранция за сигурността на съюзниците, има член 3, който постановява, че страните по Договора ще развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности да се противопоставят на въоръжено нападение“, припомни той.

Промените в алианса след началото на войната в Украйна

С промяната в средата на сигурност НАТО следваше бързо да се адаптира към новата реалност, посочи посланик Николай Милков.

Функцията за колективна отбрана и сдържане на потенциален агресор възвръща своята първостепенна важност. Новата Стратегическа концепция, приета от Срещата на върха в Мадрид, бързо се изпълва със съдържанието на конкретни мерки. В съответствие с това, във Вилнюс бяха приети новите регионални планове и в момента съюзниците работят за гарантиране на тяхната изпълнимост, отбеляза той.

Конкретно за България това означава развитие на нашите способности, в съответствие с утвърдените от Министерството на отбраната, Министерския съвет и Народното събрание планове.

По думите на Милков е необходимо и постигането на готовност за изпълнение на нашите функции като страна домакин, която трябва да посрещне и обезпечи способността на разположени в България съюзнически войски да ни защитават от потенциална агресия. „На първо място тук става дума за изграждане на транспортна и железопътна инфраструктура, свързваща ни устойчиво със съседни страни. Елемент от нея е изграждането на Коридор номер 8 с Република Северна Македония, връзките към гръцките егейски пристанища и др. Това следва да се случи при използване на възможностите и на финансирането по линия на Програмата на ЕС за военна мобилност“, обясни той.

Необходимо е изграждането на складова инфраструктура и попълването ѝ с муниции и всичко необходимо за воденето на защитна операция, изграждане на петролопроводи и продуктопроводи, както и предприемането на много други мерки, добави посланик Милков.

Докато в североизточната част на Европа тези комуникации и инфраструктура са налице и сега се работи повече върху уеднаквяване на процедурите за ползване между държавите, в нашата част на континента задачата е по-сложна. Това създава обаче възможности за трудова заетост, за повече инвестиции и за създаването на по-добри транспортно-комуникационни връзки, които ще се ползват от всички граждани, посочи той.

НАТО наблюдава и се адаптира към тенденциите на водене на съвременната война, която освен по суша, въздух и море, включва киберпространството и космоса. Рязкото нарастване на пропагандно хибридната активност срещу съюзническите държави след началото на войната има за цел да разединява обществата, да всява съмнения, недоверие към управляващите правителства, но и към самата демократична система, да разединява държавите от алианса. Все по-голямо внимание НАТО отделя на анализа и противодействието срещу хибридната опасност, посочи Николай Милков.

Агресията срещу Украйна промени не само НАТО, но и цялата европейска архитектура на сигурност. Страни с вековни традиции на неутралитет, като Швеция и Финландия, заявиха целта да се присъединят към алианса и успяха да го направят в много къси срокове, заяви Милков.

„Тази геополитическа промяна показва още веднъж, че членството в НАТО е най-силната гаранция за сигурността и отбраната срещу потенциален агресор. С присъединяването на всички скандинавски държави северният фланг на НАТО доби значителна стратегическа дълбочина, която създава по-добри условия за защита, включително на считаните за най-уязвими Балтийски страни. Опитите на Русия да предотврати сближаването на Украйна с ЕС и НАТО, с перспективата за потенциално бъдещо членство, но и да отдалечи НАТО от собствената си територия, като върне алианса в границите му от 1999 г., изразени в ултиматума от декември 2021 г., не се реализират. В резултат Русия се сдоби с нова пряка граница от цели 1300 км със страна член на НАТО“, коментира още посланик Николай Милков.