Електроенергийният системен оператор (ЕСО) счита, че до 2033 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 41 400 гигаватчаса (GWh). ЕСО публикува днес проект на "План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2024-2033 г." В плана се посочва още, че очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2033 г. е 7600 мегавата (MW), а максималният товар за среден работен ден е 6782 MW.
Делът на енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) от брутното електропотребление през 2033 г. се очаква да надхвърли 50 процента, посочват от ЕСО. Според оператора провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет.
От ЕСО пишат в десетгодишния план, че сценариите на Проекта на стратегията за устойчиво енергийно развитие (ПСУЕР) на Министерството на енергетиката определят високо навлизане на несинхронни ВЕИ и извеждане от експлоатация на съществуващите централи на лигнитни въглища, което ще намали сигурността на електроенергийната система (ЕЕС) по отношение на денонощното поддържане на честотата и обменните мощности, поддържане на напрежението в допустимите граници, устойчивостта и инерцията на системата, потискане на нискочестотните колебания на активна мощност.
При алтернативния сценарий газопарови електрически централи (ГПЕЦ) може успешно да заменят централите на лигнитни въглища, в това число гарантирайки сигурността и адекватността на електроенергийната система, като същевременно се намаляват от 6 до 10 пъти емисиите спрямо 2019 г. В случай, че не се реализира алтернативният сценарий, системният оператор ще има значителни разходи за закупуване на съществуващи и нови видове допълнителни услуги от алтернативни генериращи източници на електроенергия.
Изпълнението на посоченото в плана развитие на електропреносната мрежа за периода 2024-2033 г. дава необходимата сигурност на електропренасянето при нормални и ремонтни схеми, включително необходимия обмен на електроенергия със съседните държави. От ЕСО допълват, че реализацията на планираното развитие на преносната мрежа ще осигурява нормалната работа на електропреносната мрежа и необходимите условия за търговия с електроенергия. Повишената преносна способност на вътрешната мрежа ще даде възможност за присъединяване на генериращи модули от системно значение и на инсталации за децентрализирано производство на електроенергия.
Планът за развитие на преносната електрическа мрежа на страната за периода 2024-2033 г. не съдържа референтни сценарии, основани на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България (НПЕК), тъй като към края на февруари 2024 г. все още няма актуализация на НПЕК, уточняват от оператора. Поради това в настоящия план като референтен сценарий се разглежда проекта на стратегията за устойчиво енергийно развитие (ПСУЕР) на Министерството на енергетиката.
Провежданите политики за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и т.н.) и навлизането на нови технологии, създадоха микс от фактори, влияещи по различен начин върху електропотреблението в страната. Това затруднява в значителна степен определянето на корелационните зависимости, пише още в десетгодишния план. През последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление, дори то да бъде приведено към нормални средномесечни температури.
Прогнозата за развитие на брутното електропотребление в страната е съобразена с прогнозите на Европейската комисия до 2050 година, на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на БАН и на Министерство на финансите (по отношение на БВП). В прогнозата е отчетен и опитът на ЕСО от последните години, показващ, че електропотреблението варира в тесни граници, като максималните прогнози от всички години са далеч от реализацията и проектния ѝ тренд.
Затова от ЕСО са приели два основни сценария за развитие на електропотреблението: максимален и минимален. Към тях е добавен сценарият на ПСУЕР.
Максимален сценарий
Този сценарий за брутното електропотребление без помпи съвпада с тренда на референтния такъв за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за периода 2015-2025 г. и почти съвпада със сценария на ПСУЕР. Предвижда се увеличаване на електропотреблението с умерени темпове. При разработването на този сценарий е заложено забавяне в прилагането на различни иновативни мерки за повишаване на енергийната ефективност. Към 2033 година се очаква брутното потребление да достигне 41 450 GWh.
Минимален сценарий
При този сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението (без помпи) за целия период поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. През 2033 година брутното електропотреблението достига 37 950 GWh.
Сценарий ПСУЕР
В съответствие с Европейските цели за декарбонизация в перспектива до 2050 г., в проекта на стратегията е заложен плавен ръст на електропотреблението вследствие заложената електрификация в секторите отопление, транспорт и промишленост, в т.ч. добив на зелен водород. През 2033 г. брутното потребление на електроенергия се очаква да достигне 41 400 гигаватчаса (GWh).
В референтния сценарий на ЕСО се обяснява, че пазарното моделиране показва, че страната ни от основен износител през последните две десетилетия ще покрива потреблението си чрез внос на по-конкурентна цена. От ЕСО допълват, че от пазарното моделиране на мощностните и електроенергийния баланси е видно, че въглищните централи изпитват изключителен пазарен натиск, най-вече поради големите разходи за въглеродни емисии. Това допълнително ще усложни управлението на баланса между производство и потребление в рамките на страната. Освен технически проблеми, които ще бъдат разгледани по-подробно в следващите раздели, ще се създадат и финансови проблеми за местните кондензационни централи от нереализирана разполагаемост за производство. ПСУЕР предвижда въглищните централи да не се затварят и да остане състав, който да се активира при необходимост с максимално годишно производство до 9 TWh, което постепенно от година на година да намалява до 2 TWh. На практика обаче, без финансов механизъм за подкрепа, въглищните централи няма да произвеждат електроенергия по икономически причини. Този ефект е осезаем от средата на 2019 година и оттогава повдига въпроса за диверсификация и гарантиране на сигурността на електроенергийната система чрез собствени енергийни ресурси.
Мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. През зимните месеци ще се разчита на внос на по-конкурентна цена, а през летния сезон има значителна остатъчна разполагаемост за производство, но реализацията на износ е в пряка зависимост от производството на ВЕИ, особено на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ). Реализацията на тази остатъчна разполагаемост за производство като износ може да се осъществи при наличието на добри прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ и прилагането на експертни икономически стратегии, в т.ч. дългосрочни договори, при участие на местните производители на регионалните електроенергийни пазари. В противен случай не само няма да се реализира възможният износ, но при по-конкурентно участие на чужди пазарни участници може да се реализира и внос.
От ЕСО добавят, че в състава на базовите мощности влизат АЕЦ и ТЕЦ. Термичните централи, предоставящи допълнителни услуги в денонощен разрез, гарантират сигурната работа на ЕЕС и сигурността на електроенергийните доставки. На практика тези централи са определящ фактор за надеждността на всяка ЕЕС, респективно за жизнеността на всеки електроенергиен пазар. За разлика от централите, участващи в регулирането на честотата и обменните мощности, блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" произвеждат ниска по себестойност електроенергия, но не предоставят вторично регулиране по технологични съображения. Това създава определени трудности при покриване на баланса на ЕЕС в периодите на минимално натоварване и при наличие на принудено производство от ВЕЦ и ВЕИ. Тези трудности се проявяват през пролетта, при голямата приточност в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ през пролетното пълноводие. С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната, опасността от принудително пазарно ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината тепърва ще се увеличава, ако не се реализират дългосрочни договори за доставка.
Всички заинтересовани страни биха могли да изпратят своите предложения и коментари по този проект до 17 април. След отчитане на получените коментари, 10-годишният план 2024-2033 г. ще бъде внесен за утвърждаване от Комисията за енергийно и водно регулиране, съгласно чл. 81г. от Закона за енергетиката.
/ВЙ/
news.modal.text
