site.btaСветлозар Панов ще представи романа си „Гайдарят“ във Виена
Дипломатът Светлозар Панов ще представи романа си „Гайдарят“ в Българския културен институт (БКИ) „Дом Витгенщайн“ във Виена на 4 април. Това стана ясно от публикация във Фейсбук страницата на Културния ни институт.
Началният час на събитието е 18:00 местно време. След представянето на романа присъстващите сънародници ще могат да участват и в дискусия с автора.
От БКИ представиха и информация за книгата:
„Гайдарят“ е повествование, посветено на човешки и исторически събития, започнали преди векове и отнасящи се главно до двама българи, към които съдбата отправя безброй предизвикателства. Премеждията съпътстват главните персонажи от първите им дни и не ги оставят до сетното им появяване пред читателя. Съдбите им са изцяло в картината на времето и са функция от историческите събития връхлитащи Европа през 19 век. Копнежи, любов, изневери, бягства, родова памет, приключения, авантюри, мечти, гнет и стремежи към свобода са вплетени в описаните картини, на фона на политически и културни епизоди и преживелици. Героите се срещат с хора, близки до тяхната съдба или с такива, с коренно противоположни ежедневие и намерения.
Романът поставя редица въпроси. Какви сме били преди двеста години? Какво са мечтаели нашите предци? Само героизмът ли е бил водещ във вековете на мрак, или повечето от нашенците са живеели ден за ден? Какво е можело да разяри гяура и да го подтикне към съпротива и притиснат от обстоятелствата да промени съдбата си? „Стадо и мърша“ ли сме били, въпрос, който си задаваме понастоящем за поведението ни в наши дни? Имало ли е българи, готови да загърбят близките си и да тръгнат натам, където родното иго го няма, но е възможно да съществува друго подобно? Как се отнасяме към чуждите земи, към местните там, към историята, традициите им, към културните им навици, към мъките и страданията им, към стремленията им за по-добър живот?
Дали читателят ще се съгласи, че сме имали начетени хора, които са успявали да се слеят като равен с равен със своите съвременници от други краища на нашия континент? С какво предците ни са успявали да ги впечатлят или в душите на днешните българи се е загнездило схващането, че онези са били само „бай Ганьовци“? Това са въпроси, на които всеки, запознал се с „Гайдарят“, би имал своя прочит.
На фона на колоритни действителни събития, романът поднася авторовата версия дали може да се обича вечно, дали индивидът е готов да приема безропотно потисничеството, било политическо, било чисто човешко?
Разказът за Мария и Христо от село Топлеш, принудени да направят своя избор, е исторически, но и личен и описва как два века преди днешния ден, хората също са се изправяли срещу предизвикателства, тежката епоха и времето е налагало да се вземе страна, добра или лоша, въпрос на лична оценка, но от повествованието става ясно, че „Бяло и черно“ е само вид уиски, а животът е дъга със своите цветове и нюанси.
Романът е написан в Ирландия и Австралия и представлява носталгичен прочит на едно сурово време, на лични и исторически събития, белязали историята на Европа през 19 век, защото мигранти е имало винаги, хора, готови да търсят своето щастие извън родните места.
/ИКВ/
news.modal.header
news.modal.text