site.btaНeобходима е целенасочена държавна политика за подкрепа на инженерното образование, каза през БТА ректорът на УХТ проф. Галин Иванов

Необходима е целенасочена държавна политика за подкрепа на инженерното образование. Това каза в интервю за БТА ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. Галин Иванов. Според него това направление не е добре популяризирано в България, а в момента най-ограниченият ресурс за растеж на бизнеса е човешкият капитал.

Инженерното образование е сравнително по-трудно като материя и това в последните години в комбинация с демографската криза доведе до отлив на интерес от страна на кандидат-студентите, посочи ректорът. В същото време нуждите на фирмите се запазват. Един технолог носи голяма отговорност и трябва да разбира от всичко – от пазара, икономиката, мениджмънта, оборудването, суровини, контактува с доставчици, организира производствения процес, коментира проф. Иванов. По думите му в областта на топлинната, хладилната и климатична техника има голямо търсене на кадри и университетът дори обучава специалисти от практиката в събота и неделя. В сферата на автоматизацията в хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост също има голяма необходимост от обучени специалисти. 

Акцент бяха и IT технологиите, но с навлизането на изкуствения интелект очаквам да има завръщане към класическите инженерни науки, тъй като изкуственият интелект не може да замести инженерното мислене на специалист с опит и знания в индустрията, коментира ректорът. Според него проблемът с липсата на кадри трябва да се реши съвместно с бизнеса и държавата.

Университетът по хранителни технологии по същността си е приложен и обслужва като обучение всички сектори, свързани с хранително-вкусовата промишленост. Всеки факултет има изградени партньорства с фирмите в съответния бранш и студентите посещават такива предприятия всяка година на различни видове практики и стажове. Много пъти обаче има неразбиране от държавата каква е ролята на инженерите, посочи проф. Иванов. По думите му трябва да се инвестира в инфраструктурата и човешкия потенциал, защото това са двете неща, които дават качеството на обучението. В момента според него не е адекватно финансирано инженерното обучение в България и за университетите е трудно да мотивират младите хода да останат. За да привлечем нови, млади, активни колеги, които ще се развиват и ще разработват иновации, трябва да им предложим нужното възнаграждение, коментира професорът. 

Важна е държавната политика, която да инвестира в образованието, посочи още проф. Иванов и допълни, че тази инвестиция се изплаща в по-дълъг период от време, но със сигурност ще се отблагодари. Той отбеляза, че естествено място за създаването на иновациите са университетите и преподавателите от УХТ са направили повече от половината технологии за продуктите, които днес се произвеждат в България. Привличайки млади и активни хора, те ще направят повече иновации за бизнеса, каза ректорът.

Професорът каза, че производството на храни има развитие и страната ни е в изключителна конкуренция на глобално ниво, която идва от цената на стоките. В България се славим с качеството на хранителните ни продукти и вина, но за да издържи икономиката на ниските по себестойност продукти, които заливат пазара, единственият начин е да се разработват иновации и да се създават нишови, бутикови продукти, смята ректорът. По думите му тук е ролята на комуникацията – образование, бизнес и държава.

Изцяло с финансиран от страна на бизнеса в университета е оборудвана пилотна база за млекопреработка. В нея студентите правят различни видове европейски и български сирена, млечни продукти, разработват нови продукти. Направихме кашкавал с лавандула, което беше експеримент, но се получи изключително успешен, разказа проф. Галин Иванов. Продуктът е представен в Турция, където среща голям интерес, а в България ще бъде произвеждан като бутиков. Ние имаме времето да експериментираме в малки обеми, млади хора, които творят и това, което се получи добре, може да се реализира, което ще направи и туризма още по-конкурентен, смята ректорът.

На практика тези студенти, които завършват в областта на инженерните науки, се реализират на 100 процента, дори има такива, които го правят още в трети курс. Особено голямо е търсенето в районите от Северна България. Тракия икономическа зона са изключителен „консуматор“ на кадри, а ние не можем да ги захраним и проблемът е толкова голям, че обмислят да търсят кадри в чужбина, посочи проф. Иванов. Той е убеден, че е необходимо да се информират учениците за потенциалните възможности за реализация в инженерните профили и те да са наясно, че тази диплома няма просто да им остане в рамка, а ще им даде възможност да си изберат професия и работно място в много различни предприятия.

„Трябва да се популяризира, че заводите не са тези, които бяха преди 20 години. Когато говорим за преработка на храни в съзнанието на много на учениците не стои нещо привлекателно, а в същото време днешните предприятия са много модерни, добре автоматизирани, с добри условия за работа и за развитие“, каза професорът. От няколко години в кандидат-студентските ни кампании на УХТ се включват представители на бизнеса, които заедно с преподавателите представят пред учениците университета. За популяризирането на инженерното образование висшето училище организира  състезание за млади изследователи. То събира ученици, учители, университетски преподаватели и представители на бизнеса, които работят в екип по някакъв проблем. На това състезание всеки представя разработката си пред жури и получават награди. Така младите поглеждат по друг начин приложната наука и разбират, че тя може да е интересна, забавна и атрактивна, смята ректорът.