site.btaЦенни колекционерски монети увековечават победата на цар Иван Асен Втори над Теодор Комнин през 1230 година, каза проф. Константин Дочев
Победата на цар Иван Асен Втори над Теодор Комнин през 1230 година е увековечена с голяма емисия златни монети, изсечени в монетарницата на столично Търново, каза в интервю за БТА проф. д-р Константин Дочев, специалист по византийска и средновековна българска нумизматика.
По този начин средновековната българска държава от периода на Второто българско царство включва в своята представителност традицията на Римската империя – триумфът от победата да бъде почитан и помнен от следващите поколения чрез парични знаци и медали, посочи проф. Дочев.
Когато цар Иван Асен Втори на 22 март (9 март, стар стил) 1230 година побеждава епирския владетел Теодор Комнин с българската конница при Клокотница, той пленява знамето му и отвежда цялото му семейство и наследниците му в столично Търново. С тази голяма за времето си победа той се отъждествява с титлата император. По негово нареждане се отсича голяма емисия златни монети с теглото на перперата – между 4,3 и 4,4 грама.
Върху средновековните български златни монети е представен цар Иван Асен със свети Димитър, небесният покровител на фамилията Асеневци. В изображението светецът подава меч на царя, който е поставен в ножница и е с върха надолу. Това е символ, че битката е била увенчана с победа. В римските монети Минерва или Атина, като божества на мъдрата, успешна война биват изобразявани с копие. Когато то е насочено нагоре, означава, че се тръгва на война, когато е насочено надолу и богинята се е подпряла на него, знакът е победа. Такъв триумфален знак на победата са изобразили и царските монетари в средновековната българска столица, обясни Дочев. На обратната страна на златната монета е изобразена много рядка сцена – Христос в цял ръст, благославящ с дясната ръка и с евангелие в другата ръка. Там са изписани и думите „Цар славя“. Това е част от стиха, който се пее на Великден, след Христовото възкресение. Общо четири такива монети са открити и са известни на науката, посочи специалистът.
Проф. Дочев разказа, че е интересна и историята как монетата е попаднала в Археологическия институт с музей към БАН, където се съхранява и сега. През 1933 година Тодор Герасимов, първият професор по нумизматика в Софийския университет, посещава със своята съпруга Загреб. Там монетата с изображението на цар Иван Асен е била част от колекция. Замяната се е осъществила срещу 13 римски монети, а пренасянето й през границата е станало, като монетата е била маскирана като медальон на шията на съпругата му.
Непосредствено след победата над епирския владетел, българският цар нарежда да се изсекат и две големи емисии с медни монети, които са били в обращение. Също са много красиви, с диаметър от 30 милиметра, но те са били предназначени не толкова за старата българска територия, а за обращение в новозавоюваните земи - от Одрин до Драч, каза нумизматът. Това е описано върху колоната на Иван Асен Втори в църквата "Св. 40 мъченици". „ И завзех гръцките и арбанашките земи, а в това време фрозите(франките) пребиваваха в Цариград, но и те повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог“, цитира надписът проф. Дочев.
На медните монети е изобразена същата сцена, но царят е с малък кръст в дясната си ръка. Свети Димитър е облечен във военно облекло също с насочен към земята меч, а заедно двамата държат дълъг жезъл със звезда, която олицетворява божествената светлина. Символът е, че светецът покровител е помогнал на царя да докосне божествената светлина. На обратната страна е изображението на Христос Панкрокатор. Тези монети са често срещани при археологическите находки, защото са били в обращение, посочи проф. Дочев.
Той допълни, че от този период има още една емисия монети, но тя е от политически характер. Върху лицевата страна на тези медни монети е сцена, на която се вижда как цар Иван Асен Втори слага короната на наследника на пленения наследник на Теодор Комнин, неговия брат Емануил. Това е много интересно историческо свидетелство в подкрепа на тезата, че българският цар се отъждествява с императорска роля за балканските владетели, припознавайки ги като васали, каза историкът.
Традицията да се почитат военните победи на българските средновековни владетели, като триумф, чрез парични знаци продължава до падането на Българското царство под Османско робство, посочи проф. Дочев. Интересно е, че при управлението на цар Константин Тих Асен в монетосеченето в чест на неговите победи за първи път се появава изображението на царя като конник. Този начин на изобразяване на владетеля върху сребърни и медни монети продължава и при царуването на цар Тодор Светослав, на Михаил Трети Асен, на цар Иван Александър, на цар Иван Шишман, както и на владетеля на Видинското царство цар Иван Срацимир.
Според проф. Дочев нумизматичната наука е един от най-обективните източници на информация за събитията в миналото заедно с епиграфските паметници и писмените хроники. Запазените изображения върху монетите, номинала и ареала на разпространението им, дават достоверни сведения за хода на историята, затова и нумизматичните колекции винаги са във фокуса на научния интерес, допълни той.
В чест на своята победа цар Иван Асен Втори издига храма "Свети 40 мъченици" в старопрестолно Търново. Така средновековната победа се превръща в основа на празника на днешно Велико Търново, който по традиция се чества от 1879 година насам, с почит към славното минало и с изграждане на памет за следващите поколения.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text